Р E Ш Е Н И Е
№ 08.04.2022 г. гр. Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА ХІII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на осми март две хиляди двадесет и втора година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА
Секретар: Евдокия Досева
като разгледа докладваното от съдия ЖЕНЯ
ИВАНОВА
гражданско дело № 4415 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.55, ал.1,
предл.1 от ЗЗД.
С влязло в сила понастоящем протоколно определение от
23.01.2020г. (л. 127 от делото) производството по делото е прекратено в частта
относно ответника „ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД.
Определението на РС – Стара Загора от 16.04.2020 г. (л.
154 от делото), с което е прекратено производството по настоящото дело в
останалата му част спрямо втория ответник „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД
е отменено от ОС – Стара Загора с определение от 02.04.2021 г. и делото е
върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Предвид това делото понастоящем е висящо пред РС – Стара Загора с ищец „ВиК“
ЕООД ответник „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД.
Ищцовото дружество „Водоснадбяване и канализация“ ЕООД било
еднолично дружество с ограничена отговорност, вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град
Стара Загора, ул. „Христо Ботев” №62, първоначално вписано в регистъра на
търговските дружества с Решение № 4486/14.10.1991г. по ф.дело № 4492/1991г. по
описа на Ст. ОС. Същият осъществява основно дейностите по дейност по
водоснабдяване, канализация, пречистване на битови и отпадни води, проучване,
проектиране, изграждане, поддържане и управление и контрол при изграждане на
водоснабдителни, канализационни и пречиствателни системи на територията на
Област Стара Загора и Община Тополовград. Същият бил потребител на ел. енергия
относно притежавания обект с ИТ № 2939033 – Помпена станция „Капитан Петко
Войвода“, Община Тополовград, който обект бил присъединен към електропреносната
система посредством Електропровод „Венеция“ 20 kV, собственост на дружеството, като
понижаването на доставената ел. енергия се извършвало със съоръжения
собственост на дружеството. Измерването на консумираната ел. енергия на този
обект се осъществявал посредством собственият на дружеството трафопост на ниво
ниско напрежение ( НН).
Ответникът „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД,
притежавал Лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия №
Л-141-11/13.08.2004г., издадена от Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране, наричан по – долу за краткост ЕВН, и осъществявала дейност по
снабдяване на Потребителите /клиентите/ с електрическа енергия. По силата на
чл.42 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа на „Еректроразпределение Юг“ АД /със старо
наименование „ЕВН България Електроразпределение“ АД/, одобрени с решение
на ДКЕВР № ОУ-014 от 10.05.2008г., клиентът заплащал изчислената сума за пренос
по електроразпределителната мрежа и мрежови услуги вместо на
„Електроразпределение Юг“ ЕАД, на „ЕВН България Електроснабдяване“ АД.
През периода от
23.11.2014г. до 22.12.2014г. „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД било заплатило
на ответното дружество следната сума, представляваща цена на ел. енергия по ел.
разпределителната мрежа до обект ниско напрежение, собственост на ищеца –
Помпена станция „Капитан Петко Войвода“, намираща се в общ. Тополовград:
За месец декември
2014г. била заплатена сумата 10 235, 19 лева по фактура
№**********/31.12.2014г., представляваща начислена от ответника във фактурата
цена на ел. енергия по ел. разпределителната мрежа до обект на ниско
напрежение.
Следвало изрично да
се отбележи, че по посочената фактура ищецът бил заплатил на ответника и други
начислени суми, за които към момента ищецът нямал претенции и същите не били
предмет на настоящата искова молба.
Посочената по – горе
в Раздел II, т.1 от исковата молба сума, била измерена и отчетена при измерване
на електрическа енергия, от страна на ниско напрежение /НН/, като
измервателното устройство било разположено в ЗРУ 20 kV /киловолта/ в Помпена
станция „Капитан Петко Войвода“. Считат,
че измерването по този начин и конкретно на това място, било незаконосъобразно,
и водило до начисляване за заплащане на недължими суми.
Съгласно действащата
нормативна уредба за процесния период, мрежовите услуги се заплащали върху
използваната електрическа енергия съгласно показанията на средствата за
търговско измерване в местата на измерване, определени в съответствие с
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите по чл.
11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от ДКЕВР цени.
При отдаване на
електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно
електроразпределителната мрежа към потребител, мястото на измерване било на
страната с по – високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя
/ако имало такава трансформация/ или в мястото на присъединяване на потребителя
към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа. Съгласно чл.
120 от ЗЕ, ел. енергията, доставена на потребителите, се измервало със средства
за търговско измерване – собственост на оператора на електропреносната мрежа
или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, разположени до
или на границата на имота на потребителя. Съгласно чл. 120 ал. 2 от ЗЕ,
границата на собственост върху електрическите съоръжения и мястото на
средствата за търговско измерване се определяли съгласно изискванията на
наредбата по чл. 116, ал. 7 и на правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 /Правилата за
измерване на количеството електрическа енергия/. Приетата въз основа на чл. 116
ал. 7 от ЗЕ наредба била Наредба № 6/09.06.2004г. Съгласно чл. 29 ал. 4 от
Наредба № 6/09.06.2004 г., когато електропровод, собственост на потребител, се
присъединявал към електрическа уредба на преносното или съответното
разпределително предприятие, средствата за търговско измерване на електрическа
енергия се монтирали в електрическата уредба на преносното или съответното
разпределително предприятие.
Съгласно нормативна
уредба относима за процесния период, клиенти и производители, присъединени към
електроразпределителната мрежа, дължали утвърдени от КЕВР цени за цена на ел.
енергия и други мрежови услуги за съответния ценови период, които заплащали на
оператора на електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдител и/или на
доставчика от последна инстанция.
За тези клиенти цената за ел. енергия се
заплащала от разпределителното предприятие на независимия преносен оператор
съгласно договорите по чл. 12 и 13. Мрежовите услуги се заплащали от клиентите
върху фактурираните количества електрическа енергия, в съответствие със
средствата за търговско измерване и/или предоставена мощност в местата на измерване, определени
в съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и
договорите по чл. 11, т. 1,2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени.
Съгласно чл.14 от Правилата за
измерване на количеството електрическа енергия, при
отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно
електроразпределителната мрежа към потребител, мястото на измерване била на
страната с по – високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя
(ако има такава трансформация) или в мястото на присъединяване на потребителя
към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа.
Съгласно чл.29, ал.4
от Наредба №
6/09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на
електрическа енергия към преносната и разпределенителните електрически мрежи,
когато електропровод, собственост на потребител, се присъединявал към
електрическа уредба на преносното или съответното разпределително предприятие,
средствата за търговско измерване на електрическа енергия се монтирали в
електрическата уредба на преносното или съответното разпределително
предприятие.
В конкретния случай
за Помпена станция „Капитан Петко
Войвода“, границата на собственост между преносното или
съответното разпределително предприятие и ищеца било Подстанция „Тополовград“ 20 kV, след която подстанция
започвала собствения на ищеца Електропровод „Венеция“ 20 kV. Този електропровод
бил с дължина от около 7,700 км., започвал от Подстанцията, и достига до ЗРУ 20
kV /киловолта/ на Помпена станция „Капитан Петко
Войвода“, като от същия електропровод имало отклонение с дължина от 700 метра,
достигащо до ЗРУ 20 kV /киловолта/ на
Помпена станция „Орешник“. И електропровода „Венеция“ 20 kV, и посочените две ЗРУ
/закрити разпределителни уредби/, и помените станции, в които се намират ЗРУ,
били собственост на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД.
С оглед на това,
измервателното средство, отчитащо използваната от ищеца електроенергия, било
следвало да бъде монтирано на тази граница – т.е. между Подстанция
„Тополовград“ 20 kV и Електропровод „Венеция“ 20 kV., в електрическата уредба на преносното или
съответното разпределително предприятие, а не на ниво ниско напрежение, в
самото ЗРУ на „Кап. Петко Войвода“.
Във връзка с
изложеното по – горе относно мястото на измерване на използваната електрическа
енергия, „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД било отправяло няколкократни
писмени искания от „ЕВН България
Електроразпределение“ АД с искане за промяна на мястото и нивото
на измерване.
С Писмо изх. №
1748/23.10.2008г., ищцовото дружеството било изпратило писмо за промяна на
мястото на измерване ведно с приложени документи, за следните обекти:
- Подстанция
„Тополовград“ – извод „Венеция“ /т.е. за електропровод „Венеция“/;
- Извод „Рила“;
- Вик – Зимница;
- ПС Ханчето;
Следвало да се
отбележи, че след получаване на това писмо от страна на „ЕВН България
Електроразпределение“ АД, по отношение на всички останали обекти, посочени в
писмото била извършена промяна на мястото и нивото на измерване, като енергията
се измервала на ниво СН, като единствено по отношение на Електропровод
„Венеция“ това не било сторено. След промяната на мястото и нивото на измерване
на „ВИК“ ЕООД не се начислявала такса за пренос по ел. разпределителната мрежа.
Във връзка с това от
ищцовото дружеството било изпратило и следващо писмо изх. № 2013/05.12.2008г.,
с което отново изрично посочвали, че желаят да бъде изместено мястото и нивото
за измерване от ниско напрежение в самите обекти, на средно напрежение в
Подстанция гр. Тополовград, като били посочени изрично и измервателните точки
за двата обекта, за които се изисквала промяната:
- ИТ № 2939032 –
Помпена станция „Орешник“ с. Орешник
- ИТ 2939033 „ВиК“ с.
Капитан Петко Войвода /сега с
наименование Помпена станция „Кап. Петко Войвода“/ с. Кап. Петко
Войвода.
На това тяхно искане
„ЕВН България Електроразпределение” АД изпратило писмо изх. № 01/09.01.2009г.,
с което ги уведомявало, че следвало да им предоставят документи за собственост
на Електропровод 20 kV извод „Венеция“. Това искане било необосновано, тъй като
още с писмо изх. № 1748/23.10.2008г., ищцовото дружество било изпратило по
отношение на електропровод „Венеция“ всички необходими документи.
„Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД бил собственик на Електропровод „Венеция“ 20 kV, на Помпена станция
„Кап. Петко Войвода“, и на намиращите се в обекта ЗРУ, като към писмата били
приложени и съответните документи, доказващи собствеността на дружеството върху
имотите и съоръженията. Независимо, че ищцовото дружество било собственик на
имотите и съоръженията, даващи основание мястото на измерване да се промени от
НН на СН, „ЕВН България Електроразпределение”
АД не изпълнявало задълженията си и продължавало да измерва ел. енергия
на ниво ниско напрежение за целия процесен период, вместо на ниво средно
напрежение.
Намират за безспорно,
че ищецът бил собственик на Електропровод „Венеция“ 20 kV, на Помпена станция
„Кап. Петко Войвода“, и на намиращите се в тях ЗРУ.
Същите били
собственост на дружеството от 29.12.1995г., когато били включени в капитала на
дружеството. Включването в капитала на дружеството ставало по силата на Заповед № 135/12.12.1995г. на
Кмета на Община Тополовград, с която на основание чл.2 от Наредбата за държавни
имоти се предоставяла на „ВиК“ ЕООД гр. Стара Загора, и на Акт за приемане и предаване на основни
средства, с който тези активи били предадени на дружеството. За
тези обекти бил подписан Акт обр.16 и било издадено Разрешение за ползване №
261/09.09.1995г.
В случай, че „ЕВН България Електроразпределение” АД било изпълнило
законовите си задължения и било уважило искането за промяна на мястото и нивото
на мерене на доставената ел. енергия от ниво ниско напрежение в самите ЗРУ на
ПС „Орешник“ и ПС „Кап. Петко Войвода“, на ниво средно напрежение в
електрическата уредба на Подстанция „Тополовград“ 20 kV, заплатената от „Водоснабдяване и канализация“
ЕООД цена за ел. енергия по ел. разпределителната мрежа до обект на ниско
напрежение, собственост на ищеца – Помпена станция „Капитан Петко Войвода“ , ИТ № 2939033, нямало да бъде дължима
и съответно – заплатена, а дължима щяла да бъде такса за ел. енергия по ел.
разпределителната мрежа до обект средно напрежение.
Ако се установило, че мястото на измерване на електрическата енергия за
процесния период не било следвало да бъде на ниво ниско напрежение, а на ниво
средно напрежение, разликата между стойността на енергията, пренесена на ниво
ниско напрежение и ниво средно напрежение се явявала недължимо платена, като
платена без основание.
Искането до съда е да
постанови решение, с което на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД да осъди
ответника „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, сумите
както следва:
Сумата 3371.43
лева, представляваща недължимо платена сума за цена за ел. енергия по ел.
разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение – Помпена станция „Капитан Петко Войвода“, ИТ № 2939033, за периода
23.11.2014 г. – 22.12.2014 г., представляваща разликата между стойността на
енергията, пренесена на ниво ниско ***прежение и ниво средно напрежение по
фактура №**********/31.12.2014 г., от общо платена сума за цена за ел. енергия
в размер на 10 235,19 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата.
Претендира
направените по делото разноски. Предоставя банкова сметка на „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД, по която да бъдат преведени сумите: BG96STSA9300002002601, Банка ДСК ЕАД.
В
срока по чл. 131 ГПК
ответното дружество „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД е подало отговор, с който счита така предявеният иск за
нередовен и моли исковата молба да бъде оставена без движение до отстраняване
на нередовностите.
Доколкото от
формулирания общ петитум на исковата молба, както и от обстоятелствената част
на същата не ставало ясно какви точни суми по горецитираната фактура се
претендирали за връщане, като неоснователно заплатена, от ответното дружество
било обективно невъзможно да представи отговор на така предявения иск.
Във фактура № 1
********* от 31.12.2014 г., били начислени: ел.енергия балансиране на
енергийната система за снабдяване, балансиране на енергийната система за
разпределение, акциз, пренос през разпределителната мрежа, достъп до разпределителната
мрежа, цена за пренос и достъп през/до електропреносната мрежа (това били два
отделни компонента, но с посочена обща цена), данък добавена стойност (ДДС).
Ищецът твърдял, че
пълният размер на иска бил в размер на 3371,43 лв., но видно от процесната
фактура сумата, така както била индивидуализирана в петитума на исковата молба
била друга, а именно:
Съгласно петитума на
исковата молба:
„Сумата 3371,43 лв., представляваща недължимо
платена сума за цена за ел. енергия по ел.
разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение – Помпена станция „Капитан
Петко Войвода“, ИТН 2939033, за периода
23.11.2014 г. – 22.12.2014 г., представляваща разликата между стойността
на енергията, пренесена на ниво ниско напрежение и ниво средно напрежение по
фактура № ********** от 31.12.2014 г., от общо платена сума за цена за ел.
енергия в размер на 10 236, 19 лв.“
Видно от фактурата №
1124801 329 от 31.12.2014 г.:
Сумата, платена за
всички ценови компоненти за Помпена станция „Капитан Петко Войвода“, ИТН
2939033, била 11 768.73 лв., а
сумата, платена за електрическа енергия била 353.50 лв., обособена в два компонента дневна енергия –
240.10 лв. и нощна енергия – 113, 40 лв.
Друг бил и посоченият
във фактурата отчетен период, а именно: 11.11.2014 г. – 10.12.2014 г., за
разлика от посочения в петитума на исковата молба период 23.11.2014 г. - 22.12.2014 г.
Доколкото всеки
ценови компонент по цитираните фактури се дължало на различно правно основание,
то без посочването от страна на ищеца кое конкретно плащане по компоненти се
оспорвало и то по основание или само по размер, за нас било невъзможно да
представят писмен отговор на претенцията, тъй като същата била неясна, което
възпрепятствала надлежното упражняване на процесуалните им и материални права.
Неяснотата идвала и от
обстоятелствената част на исковата молба, в която били изложени мотиви за
недължимост за цена за пренос на
електрическа, а в петитума на исковата молба се искала връщане на цена за самата електрическа енергия, без
да е било посочено каква част от претенцията била за електрическа енергия и
каква част било за мрежова услуга – пренос на електрическа енергия.
С оглед изложеното,
моли съда да остави исковата молба без движение и да укаже на ищеца ясно и
точно да посочи кои ценови компоненти (Ел.енергия; Балансиране на енергийната
система за снабдяване; Балансиране на енергийната система за разпределение;
Акциз; Пренос през разпределителната мрежа; Достъп до разпределителната мрежа;
Цена за пренос и достъп през/до електропреносната мрежа (това били два отделни
компонента, но с посочена обща цена), посочени в приложената фактура оспорвало
като неоснователно заплатени (с или без ДДС), в какъв размер, за кой период. Да
посочи основанията за недължимост на заплатените суми.
По основателността на предявения иск, независимо от горното и в случай,
че се приемело, че предявения иск бил с предмет – недължимост на
цената, вписана в процесната фактура за електрическа енергия – т.1, а именно:
353.50 лв., обособена в два компонента – дневна енергия – 240.10 лв. и нощна
енергия – 113, 40 лв., и за период, посочен в процесната фактура, а именно:
11.11.2014 г. – 10.12.2014 г.
Предявения иск считат
за неоснователен, поради което го оспорват изцяло, както по основание, така и
по размер.
Правни и фактически
съображения във връзка с твърдението за неоснователност на иска по чл.55, ал.1
от ЗЗД за недължимост на цената на електрическата енергия – т.1, вписана във
фактурата № ********** от 31.12.2014 г. за обект с ИТН 2939033:
Претендират, че
сумата, предмет на исковата претенция, била дължима и основателно начислена по
сметката на ищеца.
„ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД бил титуляр на лицензия № Л-141-11/13.08.2004г. и
дружеството извършвало дейността „снабдяване с електрическа енергия“ (чл. 39,
ал. 1, т. 10 от Закона за енергетиката -
снабдяване с електрическа енергия
или природен газ от крайни снабдители) на обособената територия в
Югоизточна България.
Законът за енергетиката бил императивен – крайните снабдители сключвали сделки с
електрическа енергия с битови и небитови крайни клиенти само за обекти,
присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение и когато
тези клиенти не били избрали друг доставчик. Сделките се сключвали по регулирани от комисията цени (чл.97, ал.1, т.4
от ЗЕ). Това била и причината, считано от 17.07.2012 г. „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД да нямал клиенти, присъединени на средно ниво на
напрежение.
Поради това и „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД не сключвал сделки и за него КЕВР не определял
цени за електрическата за клиенти, присъединени на средно ниво на напрежение.
Видно от решенията на
КЕВР, въз основа на което „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД било сключвало
сделки за процесния период, вкл. и с ищеца – цените, определение от КЕВР за
„ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД били единствено такива за електрическа
енергия на ниско напрежение – вж. т.8.1 от Решение № Ц - 12 от 30.06.2014 г. на
КЕВР, приложено към настоящия отговор.
За периода „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД било
доставяло електрическа енергия в качеството си краен снабдител, вкл. и в
обектите на ищеца.
Нямало данни за
процесния период ищецът да е избрал доставчик и да е сключил договор с друг
доставчик на свободния пазар.
Счита, че
обстоятелствата и фактите, изложени в исковата молба не правели сумата
недължима.
„ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, в качеството си на краен снабдител, съгласно
разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продавал електрическа
енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите общи
условия през процесния период били Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, одобрени с
решение на ДКЕВР № ОУ- 013/10.05.2008г. и влезли в сила на 27.06.2008г. „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД бил титуляр на лицензия № Л-141-11/13.08.2004
г. и дружеството извършвало дейността „снабдяване с електрическа енергия“ (чл.
39, ал. 1, т. 10 от Закона за енергетиката) на обособената територия в
Югоизточна България. Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал.4 от ЗЕ за една обособена
територия се издавало само една лицензия за снабдяване с електрическа енергия
от крайния снабдител.
По силата на чл. 7,
т. 1 от общите условия и чл. 4 от договора „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД
било поело задължение да снабдява с електрическа енергия обектите на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, с кл.№ ********** и няколко места на
потребление (ИТН). Ищецът от своя страна, съгласно чл. 11, т. 1 от общите
условия, се бил задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със
снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в
същите – чл. 18, ал. 1 и ал. 2. Съгласно чл. 27, ал. 1 от общите условия и чл.
18 от договора при неплащане в срок на дължими суми клиентът дължал обезщетение
за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.
В изпълнение на
задълженията си по общите условия „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД било
доставило в обекта на ищеца за процесния период електроенергия, пренесена от
„Електроразпределение Юг“ ЕАД, като за стойността на доставената ел. енергия
било издало фактурата, представена към исковата молба, стойността на част, от
която съставлява исковата сума.
Доставената
електрическата енергия, описана в процесната фактура, била остойностена
съгласно действащото в процесния период решение на КЕВР, а именно: Решение № Ц
- 12 от 30.06.2014 г. на КЕВР
Обектите на ищеца били присъединени към електроразпределителната мрежа,
собственост на „Електроразпределение Юг“ ЕАД на ниво ниско напрежение, за което нямало
данни, че за процесния период ищецът да е избрал доставчик и да е сключил
договор с друг доставчик на свободния пазар, да е променил измерването на
електрическата енергия от ниско на средно напрежение, поради което и
продажбата на електрическа енергия се извършвала от „ЕВН България Електроснабдяване“
ЕАД по посочените от КЕВР цени за електрическа енергия.
Съгласно чл.17, ал.1
и 2 от ОУ на договора за продажба на електроенергия „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД фактурирал ежемесечно на клиента при условията на
доставки с непрекъснато изпълнение, като издавал обща фактура за услугите
снабдяване, пренос и достъп по определените от КЕВР цени. В ал.З било посочено
съдържанието на фактурите и от приложената към делото фактура, било видно, че
тя отговаряла на изискванията на ОУ. След като бил сключил договор и бил приел
ОУ, ответникът имал правата и задълженията по тях.
Изложената фактическа
и правна обстановка обосновавала неоснователността на възражението за
недължимост на цена електрическа енергия, начислена за период 11.11.2014 г. –
10.12.2014 г.. Сумата по процесиите фактури била основателно начислена и
дължима от ищеца, а исковата претенция била неоснователна.
Моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен и
недоказан. При отхвърляне на предявения иск, моли да му бъдат присъдени
направените в настоящото производство разноски, съгласно представения списък по
чл. 80 от ГПК. При уважаване на предявения иск – възразява срещу присъждане на
адвокатско възнаграждение в размер, по – голям от еднократния, предвиден в
Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
В съдебно заседание ищецът, редовно
призован, не изпраща представител. Процесуалният му представител депозира по
делото становище, с което заявява, че поддържа исковата молба.
В съдебно заседание ответникът, редовно
призован, не изпраща представител. Процесуалният му представител депозира по
делото становище, с което заявява, че поддържа наведени в отговора възражения.
Съдът, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на
чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:
По делото не е спорно, че ищецът и
ответникът „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД са страни по договор за
продажба на ел. енергия, като ищецът е потребител на електрическа енергия на
няколко обекта, в т.ч. и и на обект с
ИТН 2939033 – помпена станция „Капитан Петко Войвода”, общ. Тополовград.
Не е спорно
също така, че процесният обект на ищеца с
ИТН 2939033 – помпена станция „Капитан Петко Войвода”, общ. Тополовград, е бил
присъединен към електроразпределителната мрежа, собственост на
„Електроразпределение Юг” ЕАД на ниво ниско напрежение.
Понастоящем
не е спорно , че ищецът е собственик на на Електропровод „Венеция" 20 kV и на помпена станция „Капитан
Петко Войвода", а и това се установява от представните по делото писмени доказателства - заповед № 135/12.12.1995г. на Кмета на гр. Тополовград,
акт за приемане и предаване на основни средства, инвентаризационен опис за
земя, сгради и съоръжения на ПС „ОРЕШНИК", характеристика на ДМА -
Трафопост „Орешник", акт обр.16 за Електропровод „Венеция" 20 kV, на помпена станция
„ОРЕШНИК" с. Орешник, на помпена станция „КАП. ПЕТКО ВОЙВОДА", разрешение
за ползване 261 от 1995г., според които писмени доказателства ищцовото
дружество е собственик на помпената станция и на електропровода от 29.12.1995г.
Представена
е част от кореспонденцията на страните, касаеща въпроса за собствеността на процесния трафопост и
стартирането на процедура по смяна на нивото на мерене, от която се установява:
С писмо с изх. № 6053-30/24.09.2008г.,
„ЕВН България Електроразпределение АД“ е информирало „ВиК“ ЕООД – Стара Загора,
че предвид решение № Ц-021 от 26.06.2008г.
на ДКЕВР тече проект по идентифициране на обекти на клиенти, които са
присъединени със собствени електропроводи към електрически подстанции, чието
мерене се осъществява в подстанцията и че за клиентите, които са изпратили
необходимите документи, ЕВН ЕР вече не начислява цена за пренос за съответните
обекти, считано от влизане на решението на ДКЕВР в сила. В писмото е посочено,
че „ЕВН България Електроразпределение АД“ все още не е получило от ищеца
документи, удостоверяващи собствеността му върху електропроводи, присъединени
към електрически подстанции. В отговор на писмото, ищецът е
изпратил писмо с изх. № 1784/23.10.2008г. относно идентифициране на обекти,
присъединени със собствени електропроводи към електрически подстанции, чието
мерене се осъществява в подстанциите, сред които обект, захранен от Подстанция
Тополовград – извод „Венеция”. В писмото е посочено, че са приложени: заповед
на Община Тополовград за предоставяне за експлоатация и поддържане на обект –
ПС Дуганово – ел. провод и трафопостове на ВиК – Стара Загора; извлечение от
счетоводните книги на дружеството по сметка относно счетоводните записвания на
съоръжението; официална скица на ел. провода, образец 16, разрешение за
ползване. С писмо до „ЕВН България Електроразпределение“ АД с изх. №
2013/05.12.2008г., ищецът е изявил желание да бъде изместено поле мерене от
ниско напрежение в самите обекти на средно напрежение 20 kV в Подстанция гр.
Тополовград на ИТ № 2939032 ПС „Орешник”, с. Орешник и на ИТ № 2939033 ВиК с.
Капитан Петко Войвода /процесния/, които се захранват от ел. провод 20 kV
„Венеция”, собственост на „ВиК“ ЕООД, като е посочил, че са им представили
всички необходими документи за това. Видно от писмо, с
изх. № 01/09.01.2009г. „ЕВН България ЕР“ АД отново са изискали документи за
собственост на ел. провод 20 kV извод „Венеция” . Останалата част от кореспонденцията
между страните, също служебно известна на съда, не е представена по делото, но не
е спорно, а и служебно известно на съда е, че в крайна сметка, след провелата
се кореспонденция, през 2016г. е било променено
меренето от страна на ниско напрежение на средно напрежение.
Видно от представената по делото данъчна
фактура №**********/31.12.2014 г., издадена от „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД, е била начислена на „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД ел.енергия на стойност 18152,46 лева, заплатена от ищеца на
14.01.2015 г., видно от преводно нареждане (л.20). Видно от същата фактура
отчетния период, касаещ ИТН 2939033 е 11.11.2014-10.12.2014г. и цената за
ел.енергия е 240.10 лева – за дневна енергия и 113.40 лева – за нощна енергия.
Видно от писмо от „Електроразпределение
Юг“ ЕАД (л.271) посоченият обект сменя
доставчика от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД – краен снабдител на
01.10.2015г., като преминава на „Мост Енерджи“ АД, като впоследствие след
прекратен договор с „Мост Енерджи“ АД, от 01.08.2021г. и към настоящия момент доставчик
на ел.енергия е „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД и няма постъпило заявление
с искане за смяна на доставчик.
За изясняване на обстоятелствата по
делото е назначена съдебно - икономическата експертиза, съгласно
заключението по която (неоспорено от старните), което съдът кредитира като пълно, ясно и съответно
на писмените доказателства в частта относно сумата по горепосочената фактура и
че същата е платена от ищеца. Съдът не възприема заключението в частта относно
изчисленията на вещото лице на база
договор между ищеца и едно трето по делото лице “Мост Енерджи” АД, защото такъв договор не е представен по делото и
не е приет като доказателство. Освен това такава задача не е поставена на
вещото лице, видно от въпросите към него. Поставен е въпрос , касаещ договор с
„Енергийна ефективност“ АД
Видно от заключението на съдебно - техническата
експертиза, през периода 23.11.2014 г.
до 22.12.2014 г. измерването на потребената от ищеца ел. енергия по процесната
фактура за обект ПС „Капитан Петко Войвода”, ИТ № 2939033 се е извършвало на
ниво ниско напрежение в ЗРУ /Закрито разпределително устройство/ 20kV/400V в ПС „ Капитан Петко Войвода ". Вещото е
посочило, че ако се приеме, че електропровод „Венеция" 20 kV, изходящ от подстанция „Тополовград", е бил
собственост на ищеца през процесния период, границата на собствеността му са
изводите на електропровод „Венеция" в ЗРУ на подстанция „Тополовград"
на ниво средно напрежение. Ответникът е трябвало да монтира в подходящо ел.
табло измервателна група на средно напрежение, включваща токови и напреженови
трансформатори за средно напрежение, средство за търговско измерване и модем за
дистанционен отчет, на изводите средно напрежение 20 kV на електропровод „Венеция" в подстанция „Тополовград" чрез
обособяване на отделно поле „мерене" или в съществуваща килия. В тази част
съдът кредитира заключението като компетентно изготвено и съответно на
останалите събрани по делото доказателства. В останалата част съдът не го
обсъжда и не го възприема, тъй като вещото лице е направило правни изводи и също
е цитирало договор с “Мост Енерджи” АД.
При така установеното от фактическа страна, съдът,
от правна страна, намира следното:
Продажбата на ел. енергия по своята правна същност е
търговска продажба по смисъла на ТЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 327, ал. 1 от ТЗ, с договора за продажба, купувачът се задължава да плати цената при
предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, а
продавачът се задължава да предаде стоката.
Съгласно Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. №
1/79 г., Пленум на ВС първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване,
съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т. е. когато още
при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото
на едно лице в имуществото на друго. Начална липса на основание е в случаите,
когато е получено нещо въз основа на нищожен акт, а в случаите на унищожаемост
- когато предаването е станало след прогласяването на унищожаемостта. Възможно
е също предаването да е станало без наличието на някакво правоотношение или пък
след погасяване на задължението и т.н.
По иска за неоснователно обогатяване по чл. 55, ал.1,
предл. първо ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже факта на плащането, а на
ответника - да установи, че е налице основание за получаване на сумата,
респективно за нейното задържане.
От представената по делото данъчна фактура се
установява, че платената от ищеца ел. енергия за ИТН 2939033 е за периода
11.11.2014-10.12.2014г. и цената за ел.енергия е 240.10 лева – за дневна
енергия и 113.40 лева – за нощна енергия (противно на посоченото в исковата
молба). Но не това е същественото в случая. Безспорно установено е по делото
доставянето на ел.енергията, както и че начислената във фактурата цена е
съобразно действащите цени за ел.енергия, поради което ищецът е бил длъжен да я
плати, което е и сторил. Не е налице надплатена сума за потребена ел. енергия
по следните съображения:
Първо, защото е начислена цена за реално потребена ел.
енергия.
Второ, това, че за процесния период от време
измерването на потребена енергия за обекта неправилно се е извършвало на ниво
ниско напрежение, не следва, че е налице неоснователно обогатяване в размер на
сума, представляваща разликата между заплатената от ищеца цена за доставена и
реално потребена ел. енергия и тази, която би заплатил, ако беше сключил
договор с доставчик на свободния пазар. Не е съществувала законова забрана и по
отношение на този обект да се избере доставчик на ел.енергия на свободния пазар.
Това че в срок до 01.10.2013 г. клиенти, чиито обекти
са били присъединени на ниво средно напрежение, е следвало да изберат доставчик
на свободния пазар и в случай че не са се възползвали от правото си на избор,
след тази дата са се снабдявали от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД в
качеството му на доставчик от последна инстанция, не следва, че е имало забрана
за клиенти с обекти, присъединени на
ниско напрежение, да направят такъв избор. В
подкрепа на този извод на съда са и данните, съдържащи се в приетото като
писмено доказателство писмо, на л. 271 от делото.
Съгласно чл. 95 ЗЕ всеки клиент има право да избира доставчик
на електрическа енергия, а съгласно чл.
94а от ЗЕ крайният снабдител осигурява снабдяването с електрическа
енергия на обекти на битови и небитови крайни клиенти, присъединени към
електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, в съответната
лицензионна територия, когато тези клиенти не се снабдяват от друг доставчик. Съгласно
чл. 15, ал.2, т. 3 от Правила за търговия с електрическа енергия
договорите по регулирани цени се
сключват между крайните снабдители, от една страна, и битови и небитови
крайни клиенти - за обекти, присъединени към електроразпределителната мрежа на
ниво ниско напрежение, когато тези клиенти не са избрали друг доставчик.
От цитираните разпоредби е видно, че е липсвала
забрана клиент с обект, присъединен на ниско напрежение, да избере доставчик на
ел.енергия на свободния пазар.
Така че ищецът неоснователно претендира под формата на
неоснователно обогатяване сума, представляваща разликата между заплатената от
ищеца цена за доставена и реално потребена ел. енергия и тази, която би
заплатил, ако беше сключил договор с доставчик на свободния пазар. На настоящия
съдебен състав му е служебно известно, че същият този ищец претендира тази
разлика и за други периоди като вреди, като е предявил искове по чл. 49 ЗЗД,
като е налице трайно установена съдебна практика за отхвърлянето им.
Предвид гореизложеното,предявеният иск следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение на представителя му от 200 лева,
определено на основание чл. 25, ал.1 от НЗПП (арг. чл. 78, ал.8 ГПК).
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Стара Загора, ул. „Христо Ботев” № 62,
против „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Пловдив, ул.
Христо Г. Данов № 37, иск за заплащане
на сумата 3371.43 лева, представляваща недължимо
платена сума за цена за ел. енергия по ел. разпределителната
мрежа до обект на ниско напрежение – Помпена
станция „Капитан Петко Войвода“, ИТ № 2939033, за периода 23.11.2014 г.
– 22.12.2014 г., представляваща
разликата между стойността на енергията, пренесена на ниво ниско напрежение и
ниво средно напрежение по фактура №**********/31.12.2014 г., от общо платена
сума за цена за ел. енергия в размер на 10 235,19 лева, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане
на сумата, като неоснователен.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Стара Загора, ул. „Христо Ботев” № 62,
ДА ЗАПЛАТИ на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив,
ул. Христо Г. Данов № 37, сумата в размер на 150 лева, представляваща разноски за процесуално представителство по
делото.
Решението подлежи на обжалване
пред ОС – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: