РЕШЕНИЕ
№ 1282
гр. Варна, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Милена Трифонова
при участието на секретаря София Н. Маринова
като разгледа докладваното от Милена Трифонова Административно
наказателно дело № 20253110203740 по описа за 2025 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К. А. К. срещу Наказателно постановление №
24-0819-004391 от 10.12.2024 г., издадено от началник на група към ОДМВР –
Варна, сектор „Пътна полиция“, с което на въззивника на основание чл. 179,
ал. 6, т. 2 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200
лв. за нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
Въззивникът намира наказателното постановление за незаконосъобразно
поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и
нарушение на материалния закон. Отправено е искане за отмяна на
обжалваното наказателно постановление.
В проведеното открито съдебно заседание въззивникът, редовно
призован, явява се лично. В хода на съдебните предния изразява становище, че
актът за установяване на административно нарушение (АУАН) е съставен за
нарушение на чл. 37 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните
прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни
средства, която разпоредба забранява замърсяването от автомобилите, а от
1
друга страна в АУАН е написано, че липсва част от шумозаглушителното
устройство. Твърди, че няма доказателства (замерване или снимка),
удостоверяващи посочената техническа неизправност. Наред с това сочи, че
автомобилът е преминал годишен технически преглед. Навежда довод, че
номерът на неговото СУМПС, описан в АУАН е грешно изписан, като
последните две цифри „22“ не са част от номера на
документа.
Въззиваемата страна сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – гр.
Варна не изпраща законен или процесуален представител в проведеното
открито съдебно заседание. По делото преди провеждане на съдебното
заседание са постъпили писмени бележки от гл. юрисконсулт Катя Лукова –
Атанасова, която изразява становище за законосъобразност на обжалваното
наказателно постановление. Моли за неговото потвърждаване. Прави искане
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на възнаграждението, претендирано от въззивната страна.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
От фактическа страна:
На 08.10.2024 г. около 17,10 часа св. Р. Г. К. (мл. автоконтрольор в сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР - Варна) бил на работа в гр. Варна, като
изпълнявал служебните си задължения на ул. „Девня“, където спрял за
проверка лек автомобил „БМВ 1ЕР“ с рег. № *.
Автомобилът бил управляван от въззивника К. А. К..
На св. К. му направил впечатление шумът, идващ от автомобила. При
извършена визуална проверка установил, че липсва част от системата за
намаляване на шума, а именно т.нар. гърне за заглушаване на шума.
Приемайки, че с посоченото поведение водачът на автомобила е
осъществил състав на административно нарушение по чл. чл. 139, ал. 1, т. 1
ЗДвП, полицейският служител съставил на място акт за установяване на
административно нарушение, който въззивникът подписал без възражения.
В предвидения в чл. 44, ал. 1 ЗАНН срок не са постъпили писмени
2
възражения по акта, като на 10.12.2024 г. Силвия Маринова Съботинова -
началник група в ОД на МВР – гр. Варна, сектор „Пътна полиция“
(определена от министъра на вътрешните работи като компетентен орган да
издава наказателни постановления), приемайки идентична фактическа
обстановка, като тази изложена в АУАН, издала обжалваното наказателно
постановление.
По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз
основа на следните доказателства и доказателствени средства: гласни
доказателствени средства: показанията на св. Р. Г. К. и писмени доказателства
и доказателствени средства: заповед на министъра на вътрешните работи,
справка за нарушител/водач и АУАН.
Авторството на деянието и неговата субективна страна се установява
изцяло от показанията на св. Р. Г. К., които са вътрешно непротиворечиви,
последователни и логични, а освен това съответстват и на представените по
делото писмени доказателства, както и на редовно съставения акт за
установяване на административно нарушение.
При анализа на доказателствената стойност на съставения АУАН съдът
съобрази разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, съгласно която същият се ползва
с презумптивна доказателствена сила, т.е. удостоверените от контролните
органи факти се считат за установени до доказване на противното. Доколкото
по делото не са налице доказателства, които да опровергават констатациите на
контролните органи, а напротив показанията на св. Р. Г. К. подкрепят и
затвърждават удостовереното в АУАН, то последният също служи като основа
на направените от съда фактически изводи.
Съдът намира за достоверни и представените по делото писмени
доказателства, поради това че същите са еднопосочни и непротиворечиви.
По изложените съображения за достоверност на всички събрани по
делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, съдът
направи въз основа на същите своите фактически изводи.
От правна страна:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 14 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който
подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
3
Съдът в рамките на служебната проверка не констатира съществено
нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от
длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите
реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН, и е надлежно предявен по реда на чл. 43
ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган и отговаря на изискванията на чл.
57 ЗАНН.
Съгласно чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП (посочена като нарушена в НП)
движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически
изправни.
В т. 71, 72 и 73 от §6 от ДР на ЗДВП са дадени легални дефиниции на
различните неизправности, както следва:
т. 71: "Незначителни неизправности", включително при укрепването на
товара, са откритите по време на проверка неизправности, които са без
значителни последствия за безопасността на превозното средство или без
значително въздействие върху околната среда, както и други незначителни
несъответствия;
т. 72: (Нова – ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г.) "Значителни
неизправности", включително при укрепването на товара, са откритите по
време на проверка неизправности, които могат да засегнат безопасността на
превозното средство или да имат въздействие върху околната среда, или да
породят риск за други участници в движението по пътищата, както и други по-
значителни несъответствия;
т. 73: (Нова – ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г.) "Опасни
неизправности", включително при укрепването на товара, са откритите по
време на проверка неизправности, които представляват пряк и непосредствен
риск за безопасността на движението по пътищата или имат въздействие
върху околната среда.
Съгласно чл. 101, ал. 4 от ЗДвП неизправностите и тяхната
класификация се определят с наредбата по чл. 147, ал. 1 ЗДвП, каквато в
конкретния случай се явява Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните
прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни
средства (Наредбата). В разпоредбата на чл. 37 на Наредбата, освен
категоризирането на неизправностите като незначителни неизправности,
значителни неизправности и опасни неизправности, са дефинирани и видовете
4
неизправности в по-разгърнат вид спрямо § 6, т. 71, т. 72 и т. 73 от ДР на
ЗДвП.
Съгласно ал. 2 на посочената разпоредба незначителни са
неизправностите, които не оказват сериозно въздействие върху безопасността
на превозното средство или без въздействие върху околната среда, както и
малките несъответствия с експлоатационните характеристики и
конструкцията на превозното средство. При констатиране на не повече от
четири такива неизправности и/или несъответствия, но не повече от две за
една система, възел или елемент, превозното средство може да се движи по
пътищата, отворени за обществено ползване. Превозното средство не се
подлага на повторен преглед, но водачът или собственикът трябва да
отстранят констатираните неизправности.
Съгласно ал. 3 на разпоредбата значителни са неизправностите, които
оказват отрицателно въздействие върху безопасността на превозното средство
или оказват въздействие върху околната среда, или пораждат риск за
участниците в движението, както и по-значителните несъответствия с
експлоатационните характеристики и конструкцията на превозното средство.
При констатиране на такива неизправности и/или несъответствия превозното
средство не може да се движи по пътищата,отворени за обществено ползване,
освен за да се придвижи до място за тяхното отстраняване, като водачът
трябва да вземе необходимите мерки за безопасността на движението.
Значителни неизправности са и несъответствия между данните за
регистрационния номер и/или идентификационния номер на превозното
средство от свидетелството за регистрация и представеното за преглед ППС.
Превозното средство се подлага на повторен преглед след отстраняване а
установените неизправности и/или несъответствия.
Съгласно ал. 4 на разпоредбата опасни са неизправностите, които
представляват пряк и непосредствен риск за безопасността на движението или
оказват въздействие върху околната среда. При установяване на такива
неизправности временно се отнема регистрацията на неизправното превозно
средство и не се допуска движението му по пътищата, отворени за обществено
ползване. Превозното средство се подлага на повторен преглед след
отстраняване на установените неизправности и/или несъответствия.
В Приложение № 5 на Наредбата, към което препраща разпоредбата на
5
чл. 37 от същата са посочени възможните причини за неизправност на всяко
едно моторно превозно средство. В т. 8.1.1, б. „б“ от приложението са
изброени следните причини за неизправност на МПС: „Част от системата за
намаляване на шума е хлабава, повредена, неправилно монтирана, липсва или
очевидно изменена по начин, който би оказал неблагоприятно въздействие
върху нивото на шума. Много сериозен риск от падане.“ В конкретния случай
е липсвала част от системата за намаляване на шума – гърне за заглушаване на
шума.
Следователно е била налице значителна неизправност, доколкото същата
е оказвала отрицателно въздействие върху въздействие върху околната среда.
Т.е. въззивникът, управлявайки неизправно МПС – с липсваща част от
системата за намаляване на шума (гърне), е нарушил разпоредбата на чл. 139,
ал. 1, т. 1 ЗДвП.
В настоящия случай е неприложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, тъй
като не са налице такива смекчаващи отговорността обстоятелства, които да
отличават нарушението като такова с по-ниска степен на обществена опасност
в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Напротив касае
се за типично нарушение.
По възраженията на въззивната страна:
Изложените от въззивника доводи относно необходимостта от измерване
с техническо средство на издавания от автомобила шум са неотносими към
извършването на процесното административно нарушение. В случая
административнонаказателната отговорност на въззивника е ангажирана за
техническа неизправност, представляваща липса на част от
шумозаглушителната система, а не за високо ниво на издавания от автомобила
шум. Този извод следва от граматическото тълкуване на т. 8.1.1. от
Методиката за извършване на периодичен преглед за проверка на
техническата изправност на пътните превозни средства, представляваща
Приложение № 5 към чл. 31, ал. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г., според
която регламентация повредата в системата за намаляване на шума е
допустимо да се установява чрез визуален метод, като са възможни две
самостоятелни причини, визирани съответно в буква "а" - нивото на шума
превишава допустимото съгласно изискванията, и в буква "б" - част от
системата за намаляване на шума е хлабава, повредена, неправилно
6
монтирана, липсва или очевидно изменена по начин, който би оказал
неблагоприятно въздействие върху нивото на шума; много сериозен риск от
падане. От установените по делото факти категорично се установява, че в
случая отговорността на въззивника е ангажирана в хипотезата на т. 8.1.1.,
буква "б", предложение четвърто от Методиката (липса на част от системата за
намаляване на шума). Неизправността и липсата на елемент от системата за
намаляване на шума предполага оказването на неблагоприятно вредно
въздействие върху нивото на шума (т. 8.1.1., буква "б", от Методиката), респ.
върху околната среда (§ 6, т. 72 от ДР на ЗДвП, чл. 37, ал. 3 от Наредбата).
Обстоятелството, че не са направени снимки при констатиране на
нарушението, не променя извода на съда за наличието на такова, което се
установява от свидетелските показания на св. К..
Съдът с оглед направения анализ на приложимата нормативна уредба,
намира, че въззивникът не е привличан към административнонаказателна
отговорност за нарушение, свързано със замърсяването на въздуха, съответно
не е наказан за такова нарушение, както твърди.
На следващо място въззивникът твърди, че автомобилът е преминал
годишен технически преглед, като това дори и да е така, не променя извода, че
към момента на проверката е липсвало гърнето като част от системата за
намаляване на шума.
Възражението за сгрешен номер на СУМПС се явява неотносимо към
настоящото производство, доколкото самоличността на водача се установява
от посочения в АУАН единен гражданско номер, като жалбоподателят не
оспорва обстоятелството, че на процесната дата е управлявал процесното
МПС.
По административното наказание:
Санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 6, т. 2 ЗДвП предвижда
наказание глоба в размер на 200 лв. за водач, който управлява технически
неизправно пътно превозно средство - при констатирани значителни
неизправности.
Поради това, че предвиденото наказание е във фиксиран размер, съдът
намира, че не следва да обсъжда неговата справедливост.
По изложените съображения за законосъобразност на наказателното
постановление, съдът намира, че същото следва да бъде потвърдено изцяло.
7
По разноските:
Предвид изхода на спора разноски се следват на въззиваемата страна –
ОДМВР - Варна, която претендира присъждането юрисконсултско
възнаграждение. С оглед разпоредбите на чл. 63д, ал. 4 вр. ал. 1 ЗАНН вр. чл.
144 АПК вр. чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПрП вр. чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ и представянето само на писмени бележки по
делото от въззиваемата страна съдът приема, че дължимото в случая
юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция е в размер на 80,00
лв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0819-004391 от
10.12.2024 г., издадено от началник на група към ОДМВР – Варна, сектор
„Пътна полиция“, с което на К. А. К. на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. за нарушение
по чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП;
ОСЪЖДА К. А. К., ЕГН **********, адрес гр. Варна, ул. „П. Х.“ № *
ДА ЗАПЛАТИ на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – ВАРНА сумата от
80,00 лв. (осемдесет лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение
за въззивната инстанция, на основание чл. 63д, ал. 4 вр. ал. 1 ЗАНН вр. чл. 144
АПК вр. чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПрП вр. чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд - Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщенията
от страните, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8