Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.Варна,
15 март 2017 година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД – Гражданско отделение, първи състав, в
публично съдебно заседание, проведено на двадесет и седми февруари две хиляди и
седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
РОСИЦА СТАНЧЕВА
КРАСИМИР
ВАСИЛЕВ
СЕКРЕТАР: Н.И.
Разгледа докладваното от съдия Красимир Василев,
в.гр.дело № 2074, по описа на ВОС за 2016 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и е образувано след
отмяна на въззивно Решение № 1413 от 15.07.2015 година, постановено по
в.гр.дело № 1114/2015 година на ВОС, като производството е върнато за ново
разглеждане от състав на ВКС на Р България, само в частта, с която въззивния съд
е обезсилил Решение № 182 от 19.01.2012 година, постановено по гр.дело №
3926/2008 година, по описа на ВРС, с което е бил отхвърлен иска на Т.П.С., ЕГН **********
иск за приемане за установено в отношенията между страните, че ответниците И.С.К., ЕГН **********, Л.Х.К., ЕГН **********
и М.С.И., ЕГН **********, не са собственици на процесния недвижим имот, находящ се в гр.Варна местност „*******”
/кв.”****”/, представляващ ПИ № 3078 с площ по издадена скица от район
„Приморски” по графично измервано от
Във въззивната жалба се излага, че решението на ВРС е неправилно и се явява
постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила.Във
въззивната жалба са изложени множество доводи, най – съществени от които са липсата
на протекла в полза на първите двама ответници
погасителна давност и респективно невъзможността им те да прехвърлят имота на
третия ответник, в лицето на М.С.И.. По съществото на делото се иска отмяна на
атакуваното решение и друго такова, с което се уважава като основателен иска на
ищеца.Претендират се и съдебно деловодни разноски.
В срока за отговор е
постъпил такъв от адв.К.М. – процесуален представител
на въззиваемите, с което се настоява атакувания съдебен акт да се остави в
сила.
След проверка на
обжалваното решение в отменена и върната за ново разглеждане част, предвид
аргументите на страните и писмените доказателства по делото, ВОС установи
следното:
Пред първата съдебна инстанция съдебното
производство е стартирало по искова претенция на Т.П.С. против И.С.К., Л.Х.К.,М.С.И., с правно
основание чл. 124 от ГПК, за постановяване на
решение, по силата на което да се приеме за установено в отношенията
между страните, че ответниците не са собственици на процесния недвижим имот,
находящ се в гр.Варна местност „*******” /кв.”****”/, представляващ ПИ № 3078 с
площ по издадена скица от район „Приморски” по графично измервано от
Пред ВРС С. е изложил твърдения, че е
собственик на процесния имот по силата на влязло в сила Постановление за
възлагане на ЧСИ Надежда Денчева с рег. № 807 с район на действие района на ВОС
от 18.04.2008 г., което е вписано в книгите за вписванията на 09.05.2008г. под
№ 129, том VІІІ, вх. рег. № 12054/2008 г. /л.18/; също пред ВРС той излага, че
е упражнява фактическа власт върху имота считано от 1983 година, когато с
Договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка,
обективиран в НА № 133/19.08.1983 г. на нотариус Л. Гонова
до настоящия момент; описва хронологията на фактите довели до придобиването на
имота – придобиването му от Л. Д. П., в резултат на извършена делба и
уравняване на дяловете; прехвърлянето му на негово име и на името на неговата
съпруга Е. С. – вж.л.10; развалянето на Договора за гледане и издръжка,
последвалата съдебна делба и изкупуването на имота от самия ищец.Твърди, че И.С.К.
и Л.Х.К. не могат да се легитимират като собственици на имота по силата на НА №
70/2008 година, следователно продажбата на имота, която те са извършили в полза
на М.И.С., обективирана в НА № 171/21.04.2008 г. на
нотариус О. Ш. и оттам последващата му продажба на П.М.П.
процесния имот, чрез договор за покупко - продажба,
обективиран в НА № 61/20.08.2008 г. с нов номер 3981, идентичен с част от
процесния имот, не могат да породят правно действие.
Не
е спорно от фактическа страна и е
видно от Удостоверение за наследници № 2227 от
21.12.1987 година, че Е. Г. С. е
починала на 27.01.1987 година, като е оставила наследници, в лицето на: Т.С. –
съпруг, Л. У. – дъщеря и Р. У. – син, който е починал на 19.03.1989г. и негов
наследник е А. У. – баща /Удостоверение за наследници № 482/07.04.1989г./.
Видно
е от Удостоверение за наследници № 1940 от 07.09.1986 година, че Л. Д. П. е
починала и нейни наследници са Радко Семерджиев – съпруг и Е. С. – дъщеря.
От н.а. № 662 от 07.09.1925 година е видно,
че Я. Т. е продал на Д. Г. лозе в м. „*******”, състоящо се от 1.5 дка, при
стари съседи по крепостен акт, както следва: М. С., С.
А., С. К. и дере и при сегашни граници: дол, Г. М., К. Я. и К. С..
По делото е приложен Договор от 05.08.1983 година, съгласно които е извършена доброволна
делба, като в дял на Л. Д. П. е поставен в дял празно дворно място в гр.Варна с
площ от 500 кв.м., съставляващо пл. № 3351 в 24 район, който имот съставлява
останалата неотчуждена част от целия имот от 1 500кв.м., подробно описан в нот.акт № 662 от 1925 година.
Хронологично е видно, че с н.а. за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 133, том
ІХ, дело № 3243/1983г. Л. П. е прехвърлила на Т.С. и на Е. С. собствения си
имот – празно дворно място от 500 кв.м., находящо се в гр.Варна, м. „*******”,
съставляващо имот № 3351 в 24-ти район при граници - път, К. Я., М. А. и дере.
Представено е и Решение от 25.05.1989 година
на СРС по гр.дело № 820/1988 година, с което е бил обявен за нищожен договора
за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен
на 19.08.1983г. съгласно н.а. № 133, том ІХ, дело № 3343/1983г. в частта с която са прехвърлени 1310/2000
ид.ч. от процесния имот.
Видно е от решение от 18.03.2005 година,
постановено по гр.дело № 6161 по описа за 1994г. на СРС е допуснато извършване
на съдебна делба между Р. С., Т.С., А. У. и Л. У. на посочения по-горе недвижим
имот при квоти: 1327.5/2000 ид.ч. за Р. С., 339.17/2000 ид.ч. за Т.С., и по
166.67/2000 ид.ч. за Л. У. и А. У.. , като с решение от 10.07.2006г. на СРС по
същото дело процесния имот е изнесен на публична продан.А с постановление за
възлагане на недвижим имот от 07.04.2008 година С. е придобил Дворно място с
площ от 500 кв.м., а по скица 740кв.м., находящо се в гр.Варна, м. „*******” и
представляващо неотчуждена част от имот пл. № 3048, стар пл. № 3351 в 24-ти
подрайон по плана на гр.Варна, при граници : бул. „********”, ПИ 3049, ПИ 3054
и част от ПИ 3048.
От своя страна ответниците по делото са се
легитимирали пред съда, както следва:
1.С н.а. за собственост на недвижим имот
придобит по давност № 70, том ІІІ, дело № 461/2008г. И.К. и Л. К. са признати
за собственици по давностно владение на ПИ с площ от 1 000 кв.м., а по
скица 1007 кв.м., находящ се в гр.Варна, ж.к. „****”, идентичен с част от имот
№ 12677 по КП от 1956г. при граници по скица : на север – ПИ 305, на изток – „******”,
на юг – ул. „********” и на запад – ПИ № 3049, както и всички подобрения, приращения и трайни насаждения в имота.
2.С н.а. за продажба на недвижим имот № 171,
том ІІІ, дело № 562/2008г. И.К. и Л.К. са продали на М.И. собственият им
недвижим имот придобит в режим на СИО по давностно владение описан
по-горе.Последния, от своя страна с н.а. за продажба на недвижим имот № 61, том
VІІ, дело № 1244/2008г. е продал процесния имот на П.П..
По
делото е налична обаче и отчуждителната
преписка – видно е, че със Заповед № 360 от 16.03.1974 година на ИК на
ГНС Варна е отчужден в полза на държавата недвижим имот находящ се в ХХІV,
представляващ пл. № 3350 част, собственост на наследници на Д. В. и е
определена като оценка за имота сумата от 3 435.80 лева, като наследниците Л.
П. и Д. Б. следва да се обезщетят с пари, а Д. Н., наследник на Б. Н. със
жилище.
Приложена е също така и втората отчуждителна Заповед № 214
от 31.01.1975 година на ИК на ГНС Варна, като от нея е видно, че е била
отчуждена предсрочно в полза на държавата останалата
част от недвижим имот, находящ се в ХХV подрайон дворище 3351 част,
собственост на наследници на Д. В., като е определена оценка за имота в размер
на 1965.55 лв., като Л. П. и Д. Б. следва да се обезщетят с пари, а
собственичката Б. Н. е обезщетена със жилище за нуждите на сина си Д. Н.. Видно
от Актове за държавна собственост № 12524/22.05.1975г., № 12225/23.09.1974г. и
№ 12539/09.06.1975г. е актуван имот дворище 3351 в 25-ти подрайон гр.Варна с
площ от 1 000кв.м.
Пред ВРС са били разпитани и двама свидетели
- С. Н. и Р. Т., които изясняват различни правно релевантни факти по делото.
От изготвените пред ВРС Съдебно технически заключения
става ясно, че: 1.Имотът по постановление от 07.04.2008г. на ЧСИ Надежда Денчева по изпълнително дело №
17/2007г. е частично идентичен с имота описан в нот.акт
№ 70, том ІІІ, дело № 461/2008г. и частично идентичен с имота описан в акт №
82; 2. В имот пл. № 3048=стар ПИ 3351 по КП на ЖК „****” са извършени
отчуждавания, както следва : имотът целият с площ от 1 500 кв.м. е бил
собственост на наследници на Д. В., като със Заповед № 360/16.03.1974г. са
отчуждени 1 000кв.м., като наследниците са обезщетени – първите двама парично, а третия с жилище и са съставени АДС № №
12225, 12524, 12539 от 1975г.; останалата част от 500кв.м. също е отчуждена със
Заповед № 214/31.01.1976г. и собствениците
са обезщетени; 3. Че имот пл. № 3351 по КП от 1956г. е идентичен с имот пл.
№ 3048 по КП от 1972г; 4. Че процесния имот е идентичен с имота по
постановление от 07.04.2008г. на ЧСИ Надежда Денчева и е идентичен с имота по нот.акт № 133/19.08.1983г. и частично идентичен с имота по нот.акт № 70/2008г. и имота описан в нот.акт
№ 171/2008г.; имота описан в нот.акт № 61/2008г.е
имот с нов № 3981 съгласно Заповед № РП-121/19.05.2008г. на Кмета на Район
Приморски, като имота е попълнен в КП от 1972г. и съставлява част от имот пл. №
3048.
Също експертите установяват, че имот № 3981 -
на П.П. е с площ от 1 000кв.м., по нот.акт № 117/2008г. и 900кв.м. по КП; по КК имот с
идентификатор 10135.2552.2541 е с площ от 849кв.м.; по КК имота се идентифицира
с идентификатор 10135.2552.2541 на П.П. с площ от 849
кв.м. при съседи: 10135.2552.1193 – дере; 10135.2552.2538 – „Рубикон” ООД; 10135.2552.2540 – неидентифициран собственик
и ПИ с идентификатор 10135.2552-2635 – бул. „******”; старият номер на имот с
идентификатор № 1035.2552.2541 с площ от 849 кв.м. от КК по КП на ЖК „****” е
3048 с площ от 895кв.м; не са открити в Община Варна документи за извършени
плащания по отчуждителна заповед от 1975г.; и няма неотчуждена част от процесния
имот целият с пл. № 3048, стар пл. № 3351.
По
делото е била представена и съдебна преписка, конкретно Решение №
494/26.03.2009г. на Административен съд Варна, с което е била отменена Заповед
№ 121 от 19.05.2008 година на Кмета на район „Приморски” с която е одобрена
кадастралната основа на имот пл. № 3048 и 3981 по плана на ж.к. „****” Варна,
като решението е оставено в сила с решение № 6907/27.05.2010г. на ВАС.
При
тези данни виждането на съда е следното:
Съобразно Решение № 176 от 25.10.2016 година,
постановено по к.гр.дело № 721/2016 година на ВКС, Решение № 1413 от 15.07.2015
година, постановено по в.гр.дело № 1114/2015 година на ВОС е отменено и върнато
за ново разглеждане само в частта, с която съдът е обезсилил решението на ВРС и
е прекратил съдебното производство относно обезсилването на Решение № 182 от
19.01.2012 година, постановено по гр.дело № 3926/2008 година, по описа на ВРС, в частта, с която е бил отхвърлен иска
на Т.П.С., ЕГН ********** иск за приемане за установено в отношенията между
страните, че ответниците И.С.К., ЕГН **********, Л.Х.К., ЕГН ********** и М.С.И., ЕГН **********,
не са собственици на процесния недвижим
имот, находящ се в гр.Варна местност „*******” /кв.”****”/, представляващ
ПИ № 3078 с площ по издадена скица от район „Приморски” по графично измервано
от
Установените по делото факти, сочат, че
първите двама ответници, в лицето на И.С.К. и Л.Х.К.,
са го придобили по давност.Неправилно първата съдебна инстанция е счела, че те
са успели да докажат явното, спокойно и безпрепятствено владение върху имота за
период от 10 години, като заключителната фаза на този процес се е изразила в
снабдяването с н.а. за собственост на недвижим имот придобит по давност № 70, том ІІІ, дело № 461/2008 година.Също
ВРС е приел, че и следващата сделка с процесния имот - в полза на М.И.,
посредством н.а. за продажба на недвижим имот № 171, том ІІІ, дело № 562/2008
година, с които И.К. и Л.К. са продали на М.И. собственият им недвижим имот
придобит в режим на СИО по давностно владение, е валидно осъществена.Настоящия
съд не споделя това виждане и причините за това са идентични с мотивите, които
съдът е изложил в Решение № 1413 от 15.07.2015 година, по в.гр.дело № 1114/2015
година, а именно:
Наличните по делото две отчуждителни
Заповеди - Заповед № 360 от 16.03.1974 година на ИК на ГНС Варна, с която е бил
отчужден в полза на Държавата недвижим имот находящ се в ХХІV, представляващ
пл. № 3350 част, собственост на наследници на Д. В. и е определена като оценка
за имота сумата от 3435.80 лева, като наследниците Л. П. и Д. Б. следва да се
обезщетят с пари, а Д. Н., наследник на Б. Н. със жилище за 1 000 кв.м и
имота; и Заповед № 214 от 31.01.1975 година на ИК на ГНС Варна, е видно, че бил
отчуждена предсрочно, също в полза на Държавата останалата част от недвижим имот, находящ се в ХХV подрайон дворище
№ 3351 част – 500 кв.м., собственост на наследници на Д. В., като е определена
оценка за имота в размер на 1965.55 лева, като Л. П. и Д. Б. е следвало да се
обезщетят с пари, а собственичката Б. Н. - със жилище за нуждите на сина си Д.
Н..Наличието на тези две Заповеди
означава, че по своята същност актовете по отчуждаването – съгласно
чл.98 и чл.100 от ЗТСУ /отм./ са индивидуални административни актове; те
съдържат всички белези на такива – властническо волеизявление на орган на
държавно управление, издадено въз основа на изпълнение на закона и което
едностранно предизвиква правни последици, като при нужда може да бъде предмет и
на държавна принуда.Отчуждаването на недвижими имоти по ЗТСУ може да се извърши
при наличието на визираните от закона предпоставки и независими, и въпреки
волята на собственика на имота.Обезщетенията са били изплащани в предвидените
от закона рамки, а не по договаряне, но решаващо е, че отчуждителното
производство не стои в зависимост от съгласието/несъгласието на засегнатия
собственик.Най – важното обстоятелство, което според ВОС е било подценено от
решаващата съдебна инстанция е свързан с правните последици от отчуждителните заповеди.Страните по делото не спорят, че
тези заповеди са им известни и че те не са били атакувани по предвидения /
тогава / от закона, ред.Следователно не е трудно да се направи извод, че същите
са влезли в сила, а влязлата в сила отчуждителна заповед притежава вещноправно
действие по отношение на отчуждавания имот т.е. собствеността преминава върху
Държавата по силата на самата Заповед.Актът за държавна собственост,
които следва да се състави, би имал единствено констативно
значение.Преминаването на собствеността е под едно прекратително
условие, съгласно нормата на чл.109 от ЗТСУ /отм./ - ако в три годишен срок от
деня, в които отчуждителната заповед е влязла в сила,
правоимащия не бъде обезщетен, той може да поиска
заповедта да бъде отменена изцяло или само в частта за оценката.От материалите
по делото обаче не може да се направи подобен извод – липсват доказателства, че
заповедта е била атакуваната на основанието, посочено в закона или в указания
срок.Ето защо, ВОС приема, че нейния отчуждителен, вещноправен ефект е
настъпил и че считано от влизане в сила, наследодателя на ищеца е
загубил правата си върху имота.
Действително не са налице доказателства, че ищеца
С. е направил опити за отмяна на
отчуждаването по реда на чл.4 от ЗВСНОИ, т.к. искането за отмяна на
отчуждаването се прави в 6-месечен срок от влизане на ЗВСНОИ в сила до кмета на
общината, който е длъжен да се произнесе с решение в 30-дневен срок. Отказите
могат да се обжалват в 14-дневен срок пред съответния окръжен съд, който решава
въпроса по същество.Съдът не споделя твърденията на ищеца, че реституцията е
настъпила ex lege, защото възстановяването на
собствеността на отчуждени по благоустройствени закони недвижими имоти настъпва
след издаването на съответен
административен акт за реституция, респ. заместващо го съдебно решение, без
които бившият собственик или неговите наследници не могат да се легитимират
активно по предявения иск за собственост.Отсъстват доказателства, на база на
които може да се направи обоснован извод, че такъв е бил издаден.
При това положение и при тези данни съдът
приема, че първите двама ответници, в лицето на И.С.К.
и Л.Х.К. не могат да се легитимират с н.а. за собственост на недвижим имот
придобит по давност № 70, том ІІІ,
дело № 461/2008г. Видно е от делото, че И.К. и Л. К. са признати за собственици
по давностно владение на ПИ с площ от 1 000 кв.м., а по скица 1007 кв.м.,
находящ се в гр.Варна, ж.к. „****”, идентичен с част от имот № 12677 по КП от
1956г. при граници по скица : на север – ПИ 305, на изток – „******”, на юг –
ул. „********” и на запад – ПИ № 3049, както и всички подобрения, приращения и трайни насаждения в имота. Втория ответник - в
лицето на М.С.И. закрепва правата си с н.а. за продажба на недвижим имот № 171,
том ІІІ, дело № 562/2008 година, по силата на които И.К. и Л.К. са му продали
собственият им недвижим имот придобит в режим на СИО по давностно владение
описан по-горе.ВОС намира, че нито един от тях не е в състояние да валидира правата си, т.к. отчуждаването на имота и най –
вече вещноправния ефект на наличните две отчуждителни заповеди, не са позволили на първите двама ответници да го придобият по давност, респективно същите не
са в състояние да прехвърлят повече права, отколкото имат на втория ответник, в
лицето на М.С.И..Изясняването на въпроса за държавния статут на процесния имот
дава основание на съда да заключи, че в контекста на чл.86 от ЗС давностен срок срещу Държавата не протича.Тази законова
постановка, не е нова и е валидна от създаването на Закона за собствеността от
1951 година; нещо повече – съобразно разпоредбата на § 7 с влизане в сила на
този закон преминават в собственост на общините и следните държавни имоти:
незастроени парцели и имоти в селищните територии, предназначени за жилищно
строителство, обществени, благоустройствени и комунални мероприятия, придобити
чрез отчуждително производство, с изключение на подлежащите на връщане на
предишните им собственици.Съобразно § 1
давността за придобиване на имоти – частна държавна или общинска собственост
спира да тече до 31 декември 2017 година.При тези данни ВОС приема, че
позоваването на протекъл в тяхна полза давностен срок
от страна на И. и Л. Кирови се явява необосновано и в противоречие на
материалния закон.Респективно, както съдът посочи по – горе не е възможно да
бъдат придобити права и от втория ответник.Следователно при тези данни и въз
основа на твърденията на страните, съдът приема, че решението на ВРС следва да
бъде отменено и в частта, с която са били отхвърлени исковете на С. за приемане
на установено, че сем.Кирови и последващия приобритател, в лицето на М.И., не са собственици на
процесния имот.
От друга страна по делото бе представена
Заповед № 2868 от 30.06.2015 година на Кмета на Община – град Варна, с която е
била отменена Заповед № 214 от
31.01.1976 година на Председателя на ИК на ГНС, с която на основание чл.95
от ЗТСУ /отм./ е отчуждена предсрочно останала част от недвижим имот, находящ
се в ХХV подрайон дворище № 3351 част – 500 кв.м., собственост на наследници на
Д. В., като е определена оценка за имота в размер на 1965.55 лева, като Л. П. и
Д. Б. е следвало да се обезщетят с пари, а собственичката Б. Н. - със жилище за
нуждите на сина си Д. Н..По този повод е редно да се посочи, че разпоредбата на § 9 ПР на ЗУТ
урежда правоотношенията на гражданите и общинските администрации по повод
незавършили отчуждителни производства - ал. 1 и
завършени такива - ал. 2. Правните норми установяват като меродавна датата
30.10.98 г. към която следва да бъде извършвана във всеки конкретен случай
преценката за фазата, в която се намира отчуждителното
производство, като двете хипотези ползват като разграничителен критерий
завземането на имота за конкретното отчуждително мероприятие към тази дата. В
случай, че към 30.10.98 г. имотът е завзет, ал. 1 указва приключване на отчуждителното производство по реда на отмените разпоредби
на Закона за териториално и селищно устройство или на отменения чл. 102 от
Закона за собствеността. Алинея 2 регламентира процедирането на отчуждителните производства в случаите, когато имотът,
предмет на отчуждаване не е завзет към 30.10.98 г. и отчуждителното
мероприятие не е осъществено като предвижда отмяна на заповедта за отчуждаване
и обезщетяване и издаване на заповед за прекратяване на производството.С разпоредбата
на § 9,
ал. 1 ЗУТ е въведена приложимост на отменените разпоредби на ЗТСУ и отменения чл. 102 ЗС
спрямо отчуждителните производства, започнали по ЗТСУ.Нормите на § 9, ал. 1
и 2 ЗУТ
са процесуални, поради което се прилагат и по отношение на исканията, висящи по
време на влизането им в сила.Те се прилагат занапред, т.к. отмяната на
отчуждаването не е извършена по реда на ЗВСОНИ, а по административен ред.При
наличие на хипотезите на § 9, ал. 2 ПР
на ЗУТ се отменят заповедите за отчуждаване и обезщетяване и се
прекратява отчуждителното производство от Кмета на
общината.Следователно до този момент – а не ясно дали Заповед № 2868 от
30.06.2015 година на Кмета на Община – град Варна е влязла в сила / предвид
изрично направено възражение в тази насока/, имота е имал статута на Държавен.
Също по – различно е виждането на въззивния
съд досежно искането с правно основание чл.537 от ГПК за отмяна на н.а. № 79,
том.III, дело № 461 от 03.04.2008 година на нотариус Ш..При
наличните данни и като съобрази, че въпросния н.а. е констативен по своята
същност, на базата на ТР № 3 от 29.11.2012
г. на ВКС по тълк. д. № 3/2012 г., ОСГК, докладчик
съдията Велислав Павков, съдът приема, че същия
следва да бъде отменен.Това е така, основно защото в цитираното по – горе ТР №
3, изрично е посочено, че на отмяна по реда на чл.
537, ал. 2 ГПК подлежат само констативни нотариални актове, с които се
удостоверява право на собственост върху недвижим имот, не и тези удостоверяващи
сделки, с които се прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху недвижим
имот.Ето защо въпросния н.а. № 70/2008 година следва да бъде отменен.
Не по този начин обаче стои въпроса с
н.а.171, том.III, дело № 562/21.04.2008 година също на нотариус Ш., по
съображения посочени по- горе.Бе изяснено, че на отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК, респ. чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.), подлежат само
констативни нотариални актове, с които се удостоверява право на собственост
върху недвижим имот, не и тези удостоверяващи сделки, с които се прехвърля,
изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот. Лицата, които претендират
в исков процес самостоятелни права върху предмета на сделката, се ползват със
защита срещу легитимиращото действие на нотариалния акт, който я обективира, чрез вписването на исковата молба, както
и на постановеното в исковото производство съдебно решение.Следователно
посочения н.а. н.а.171, том.III, дело №
562/21.04.2008 година също на нотариус Ш., които обективира покупко - продажба,
не подлежи на отмяна.В тази му част решението следва да бъде потвърдено.
Предвид горното, ВОС,
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ Решение № 182 от
19.01.2012 година, постановено по гр.дело № 3926/2008 година, по описа на ВРС, в частта, с която е бил отхвърлен предявения от Т.П.С., ЕГН **********
против ответниците И.С.К., ЕГН **********, Л.Х.К.,
ЕГН ********** и М.С.И., ЕГН **********, иск за приемане на установено в
отношенията между страните, че ответниците не са собственици на процесния недвижим имот, находящ се в
гр.Варна местност „*******” /кв.”****”/, представляващ ПИ № 3078 с площ по
издадена скица от район „Приморски” по графично измервано от
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО
по предявения от Т.П.С., ЕГН ********** против ответниците
И.С.К., ЕГН **********, Л.Х.К., ЕГН ********** и М.С.И., ЕГН ********** иск за
приемане за установено в отношенията между страните, че ответниците
И.С.К., ЕГН **********, Л.Х.К., ЕГН ********** и М.С.И., ЕГН ********** не са
собственици на процесния недвижим имот,
находящ се в гр.Варна местност „*******” /кв.”****”/, представляващ ПИ № 3078 с
площ по издадена скица от район „Приморски” по графично измервано от
ОТМЕНЯ по предявения от Т.П.С.,
ЕГН ********** против ответниците И.С.К., ЕГН **********
и Л.Х.К., ЕГН ********** иск с правно основание чл.537 ал.2 от ГПК н.а.
№ 79, том.III, дело № 461 от 03.04.2008
година на нотариус Ш..
ПОТВЪРЖДАВА
Решение
№ 182 от 19.01.2012 година, постановено по гр.дело № 3926/2008 година, по описа
на ВРС, в частта, с която е бил
отхвърлен иска за отмяна на н.а. 171, том.III,
дело № 562/21.04.2008 година на нотариус Ш..
ОСЪЖДА И.С.К., ЕГН **********,
Л.Х.К., ЕГН ********** и М.С.И., ЕГН ********** да заплатят на Т.П.С., ЕГН **********,
сумата от 2 050 /две хиляди и петдесет/ лева, представляващи съдебно
деловодни разноски пред ВОС.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния Касационен Съд, в едномесечен
срок от връчването му на страните, на основанията, посочени в чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: