Присъда по дело №484/2023 на Районен съд - Видин

МОТИВИ към присъда от №33 / 28.05.2025г. / 28.05.2025 г по НЧХД №
484/2023 г. по описа на Видинския районен съд, ІV-ти наказателен
състав.

Производството пред Видински районен съд е образувано по депозирана
частна тъжба от И.Й.М. с ЕГН **********, срещу подсъдимия С.А.А., с
ЕГН:**********, в това, че на 14.10.2020г. около 16.00 часа, по време на
футболен мач на стадион „17 партизани“ с. Макреш, общ. Макреш, обл. Видин
е отправил спрямо И.Й.М., с ЕГН ********** обиди, като го напсувал
няколкократно на майка с думите: „И.М., мака ни ще еба!“, и с думите „М.,
нещастник“, което станало публично по време на официален футболен мач и в
присъствието на десетки зрители, на който мач И.М. е присъствал в качеството
си на длъжностно лице - наблюдател на БФС – престъпление по чл.148,ал.1,
т.1 и т.3 (отм. ДВ бр.67/04.07.2023г.) от НК.
Предявен е и е приет за съвместно разглеждане в наказателния процес
граждански иск от И.Й.М., с ЕГН ********** от гр. ***, срещу подсъдимия
С.А.А., с ЕГН:**********, с постоянен и настоящ адрес: гр. *** да заплати на
И.Й.М., с ЕГН ********** от гр. *** сумата от 3000 (три хиляди) лева,
представляващи обезщетение за причинените му неимуществени вреди в
резултат на деянието, а именно чувство на срам и унижение като
представител на БФС, ведно със законната лихва от датата на извършване на
деянието - 14.10.2020 г. до окончателното изплащане.
В съдебно заседание тъжителя лично и чрез повереника си поддържа
изцяло възведеното обвинение с частната тъжба против подсъдимия и моли за
постановяване на осъдителен съдебен акт, както и да се уважи изцяло
гражданския иск по основание и размер така, както е предявен пред съда по
делото, като претендира и направените по делото разноски.
Подсъдимият лично и чрез защитника си излага съображения за
недоказаност от обективна и субективна на предявеното с частната тъжба
обвинение, за несъставомерност на деянието, пледира за постановяване на
оправдателна присъда и за присъждане на направените по делото разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
В частната тъжба са изложени факти, очертаващи предмета на доказване по
делото, а именно че на 14.10.2020г., около 16.00 часа, се е провеждал
официален футболен мач на стадион „17 партизани“ с. Макреш, общ. Макреш,
обл. Видин, между отборите на ФК „Дреновец и ОФК „Бдин - 1923“, за купата
на „Аматьорска футболна лига“. На стадиона се е намирал частният тъжител
И.Й.М. в качеството си на длъжностно лице - наблюдател на БФС. На
стадиона се намирал и подсъдимият С.А.А.. Последниат отправил, съгласно
твърденията в частната тъжба, спрямо И.Й.М., с ЕГН ********** обиди, като
го напсувал няколкократно на майка с думите: „И.М., мака ни ще еба!“, и с
думите „М., нещастник“, което станало публично по време на официален
1

футболен мач и в присъствието на десетки зрители. Същото заявяват в
показанията си пред съда свидетелите М.М., И.И. и Е.К.. Обратно на това,
свидетелите М. М., А.П. и А.А. твърдят, че А. е отправил обидите към
свидетеля М. М., като последният изрично потвърди това в показанията си
пред съда, като това било практика в отношенията между него и подсъдимия
А.. Според свидетелите частният тъжител и подсъдимия са се намирали на
разстояние между 50 и 80 метра от двете страни на игрището, а свидетелят М.
М. и подсъдимият са се намира ли от една и съща страна на игрището на
разстояние от около 20 метра. Тъжителят твърди, че подсъдимият е реагирал и
го е обидил, след като свидетелят К. помолил подсъдимия А. да се премести
от мястото пред скамейката на отбора – домакин, където А. бил седнал, което
твърдение не се подкрепя от никакви други доказателства по делото, поради
което по отношение на твърденията за именно този мотив на А. остава
недоказан по делото.
Така установената фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелите, посочени по-горе, както и от посочените по-горе писмени
доказателства, които съдът кредитира като обективни и кореспондиращи
помежду си и не се оспорват от страните по делото, като изключение прави
противоречието между твърдяното от тъжителя и първата група свидетели,
посочени по-горе, и твърденията от подсъдимия и втората група свидетели,
посочени по- горе, относно факта дали обидните изрази, казани от
подсъдимия, са били насочени към частния тъжител И.М. или към свидетеля
М. /М./ М. от фактическа страна.
Подсъдимият А. в обясненията си пред съда отрича да е употребявал в
обидни изрази по отношение на тъжителя И.М., а че ги е отправил към
неговия приятел М. М. – свидетеля М. М..
Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът счита,че чрез нормата на чл.102 от НПК законодателя е очертал кръга
от факти и обстоятелства,които следва да бъдат доказани в процеса, като е
поставено ”доказване на извършеното престъпление и участието на
подсъдимия в него”, и това доказване следва да бъде извършено по правилата
и способите предвидени в НПК. Изведените правни изводи следва да бъдат
единствено възможни (за да е доказано несъмнено съгласно разпоредбата на
чл.303, ал.2 от НПК) и да не почиват на предположения.
С частната тъжба е повдигнато обвинение срещу подсъдимия за
престъпление по чл. 148, ал.1, т.1 и т. 3 от НК. При обидата деецът дава своя
негативна оценка за личността на пострадалия под формата на епитети,
квалификации, сравнения и други, които по своето съдържание засягат честта
и достойнството на адресата на същата информация и се обективират с такава
цел.
По отношение на обвинението за деяние по чл. 148, ал. 1, т. 3 от НК, съдът
съобрази, че вече не съществува в НК състав на такова престъпление поради
отмяната му към момента на произнасяне на присъдата (отм. ДВ
бр.67/04.07.2023г.). Съгласно чл. 9, ал. 1 от НК престъпление е това
общественоопасно деяние (действие или бездействие), което е извършено
2

виновно и е обявено от закона за наказуемо. Според разпоредбата на чл. 2, ал.
2 от НК, ако до влизане на присъдата в сила последват различни закони,
прилага се законът, който е най-благоприятен за дееца, като в случая
декриминализирането на това деяние при действието на посочената правна
норма има обратно действие, поради което на подсъдимият за това
престъпление не може да търпи наказателна отговорност.
Относно повдигнатото с частната тъжба против подсъдимия А. обвинение в
деяние по по чл.148,ал.1, т.1 от НК, съдът съобрази, че по отношение на
подсъдимият А. не се доказва по безспорен и категоричен начин, че е действал
със съзнание за създаване на отрицателна оценка в обществото по отношение
на тъжителя М., В този смисъл и настоящият състав приема, че в действията
на А. не се доказва умисъл за извършване на престъпление.
Съгласно наличните доказателствени източници, не е в подкрепа на частния
тъжител тезата за умишлено изградена позиция тъжителят да бъде унизен от
подсъдими А.. Обидата е пряко засягане на критериите му за самооценка.
Основният факт на доказване по обвинението е свързан с едно и също
едиствено спорно обстоятелство – дали обидата е била изречена от
подсъдимия А. по отношение на тъжителя И.М. или по отношение на
свидетеля М. /М./ М..
Извършеното престъпление и участието на подсъдимия А. в него не се
доказва по безспорен и категоричен начин от гласните и писмени
доказателства по делото. Поради липса на каквито доказателства за
съставомерните признаци на престъплението съдът приема, че не е налице
каквато и да е доказателствена съвкупност, годна да доведе до извод за
извършено престъпление от подсъдимия.
Съгласно чл. 303, ал.1 от НПК присъдата не може да почива на
предположения, а съгласно ал. 2 съдът признава подсъдимия за виновен,
когато обвинението е доказано по несъмнен начин, като всяко съмнение се
тълкува в полза на подсъдимия. В настоящия случай наказателната
отговорност на подсъдимия А. не би могла да бъде ангажирана
законосъобразно при наличието на недоказано обвинение, в съответствие с
предписанията на разпоредбата на чл. 303 от НПК.
Според разпоредбата на чл. 304 от НПК съдът признава подсъдимия за
невинен, когато не се установи, че деянието е извършено, че е извършено от
подсъдимия или че е извършено от него виновно, както и когато деянието не
съставлява престъпление.
На основание изложеното съдът счита, че подсъдимият А. следва да бъде
признат за невинен и оправдан по повдигнатото с тъжбата обвинение изцяло.
Гражданската отговорност в наказателния процес е функция от
наказателната, доколкото инкриминираното деяние нарушава не само
наказателноправна норма, но и законовото предписание да не се вреди
другиму и доколкото това деяние е противоправно и виновно по смисъла на
чл. 45 от ЗЗД. Затова и гражданският иск в наказателния процес споделя
поначало съдбата на обвинението. Съдът дължи произнасяне по гражданския
3

иск и когато признае, че подсъдимият е невинен, наказателната отговорност е
погасена или подсъдимият следва да бъде освободен от наказателна
отговорност (чл. 307 от НПК). С оглед изхода на делото следва да се остави
изцяло без уважение като неоснователен предявеният от частния тъжител и
граждански ищец М. срещу подсъдимия А. граждански иск, ведно искането за
присъждане на разноски. (Решение № 60 от 26.04.2018 г. на ВКС по н. д. №
83/2018 г., I н. о., НК, докладчик председателя К.К.)
На основание чл. 190, ал. 1 от НПК разноските по делото следва да се
възложат на частния тъжител. Действащата към момента процесуална
разпоредба на чл. 190, ал. 1 от НПК е императивна и не предоставя
възможност за преценка или различно тълкуване.( Решение № 241 от
29.11.2018 г. на ВКС по н. д. № 877/2018 г., I н. о., НК, докладчик съдия П.Ш.).
Поради изложеното съдът намира, че следва да се признае подсъдимия
С.А.А., с ЕГН:**********, с постоянен и настоящ адрес: гр. ***, роден на
***г. в гр. Видин, българин, с българско гражданство, със средно образование,
неженен, осъждан за НЕВИНЕН в това, че на 14.10.2020г. около 16.00 часа, по
време на футболен мач на стадион „17 партизани“ с. Макреш, общ. Макреш,
обл. Видин е отправил спрямо И.Й.М., с ЕГН ********** обиди, като го
напсувал няколкократно на майка с думите: „И.М., мака ни ще еба!“, и с
думите „М., нещастник“, което станало публично по време на официален
футболен мач и в присъствието на десетки зрители, на който мач И.М. е
присъствал в качеството си на длъжностно лице - наблюдател на БФС , за
което и на основание чл.304 от НПК, във вр. с чл.301, ал.1, т.1 от НПК следва
да бъде оправдан по повдигнатото обвинение по чл.148, ал.1, т.1 и т.3
(отм. ДВ бр.67/04.07.2023г.) от НК.
Следва да се отхвърли изцяло като неоснователен предявения граждански
иск от И.Й.М., с ЕГН ********** от гр. *** срещу подсъдимия С.А.А., с
ЕГН:**********, с постоянен и настоящ адрес: гр. *** да заплати на И.Й.М., с
ЕГН ********** от гр. *** сумата от 3000 (три хиляди) лева, представляващи
обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат на деянието,
а именно чувство на срам и унижение като представител на БФС, ведно със
законната лихва от датата на извършване на деянието - 14.10.2020 г. до
окончателното изплащане.
Следва да се осъди на основание чл. 190, ал.1 НПК, частния тъжител
И.Й.М., с ЕГН ********** от гр. *** да заплати на подсъдимия С.А.А., със
снета по делото самоличност направените по делото разноски в размер на
400.00 (четиристотин) лева за адвокатско възнаграждение за защитник.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

4

Номер на акта:	33
Дата:	28 май 2025 г.
Съдия:	Андрей Живков Дечев

Дело:	20231320200484
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	13 април 2023 г.

Присъда по дело №484/2023 на Районен съд - Видин

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите