РЕШЕНИЕ
№ 67
гр. Пловдив, 12.01.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХ състав, в публично съдебно заседание на
четиринадесети декември, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Г.Г. и с участието на прокурора Димитър Паскалев, като
разгледа докладваното от съдия Методиева касационно административнонаказателно
дело № 2519 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения
и наказания /ЗАНН/ и глава дванадесета
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Касационният жалбоподател Д.Р.Р. с ЕГН ********** с адрес ***, обжалва
Решение № 1651/12.08.2022 г., постановено по АНД № 3445/2022 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, III н.с. С обжалваното решение е потвърдено Наказателно
постановление № 21-1030-009631 от 08.10.2021 г. издадено от Началник група в
Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Пловдив, с което на жалбоподателя Р. на
основание чл.182, ал.1, т.6 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) са наложени
административни наказания – глоба в размер на 800 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
С жалбата се прави искане за отмяна на решението на РС Пловдив като се
твърди, че същото е неправилно и незаконосъобразно издадено в противоречие с
материалния закон, както и при съществено нарушение на процесуалните правила.
Твърди се, че съдът е направил неправилна преценка по отношение на приетото от
него неналичие на съществени процесуални нарушения при издаване на АУАН, въз
основа на който е издадено наказателното постановление, както и че неправилно е
приложил сроковете по чл.34 от ЗАНН. Навеждат се твърдения, че при съставянето
на АУАН било допуснато съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на
защита на жалбоподателя, изразяващо се в това, че му бил връчен нечетлив препис
от акта за установяване на административно нарушение. Моли се отмяна на
обжалваното решение, както и на потвърденото с него наказателно постановление.
Претендират се разноски. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се
представлява.
Ответникът по касационната жалба ОД на МВР - Пловдив, Сектор „Пътна
Полиция“ не е депозирал отговор по нея и не е изпратил представител в
проведеното съдебно заседание.
Прокурорът от ОП – Пловдив Паскалев излага становище за неоснователност на
касационната жалба.
Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във
връзка с наведените в жалбата основания, съобразно с нормата на чл.348, ал.1 от НПК, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения законов срок и от страна по
първоинстанционното съдебно производство, за която решението е неблагоприятно,
поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Районен съд - Пловдив, след като е провел пълно и всестранно разследване по
делото и е извършил дължимия анализ на събраните относими доказателства, е
възприел за установена описаната в обжалваното решение фактическа обстановка,
която се възприема изцяло и от настоящия съд, поради което и е ненужно да се
повтаря. Съдът, постановил оспореното решение е отговорил конкретно и
достатъчно подробно и на всяко от повдигнатите с въззивната жалба отделни
възражения, като е дал обоснован и законосъобразен отговор за тяхната
неоснователност и логично, като ги е отхвърлил, е достигнал до извод за
потвърждаване на наказателното постановление, който извод според настоящия
съдебен състав се явява законосъобразен и обоснован. В тази насока и настоящият
съд препраща към мотивите на първоинстанционния съдебен акт по реда на чл.221,
ал.2 от АПК.
В допълнение и с оглед отново наведените възражения и пред настоящата
съдебна инстанция за допуснато нарушение
на чл.34 от ЗАНН и чл.43, ал. 5 от ЗАНН, настоящият съд намира за
необходимо да посочи следното:
Що се касае до възражението за
пропускане на тримесечния давностен срок по чл.34 от ЗАНН за съставяне на акта,
то настоящият съдебен състав напълно споделя извода на районния съд относно
момента, от който следва да се отчита въпросният срок, а именно датата на
подаване на декларацията от собственика на автомобила, в която същият заявява
кой действително го е управлявал на датата на извършеното нарушение. Моментът, от който започва да тече срокът за съставяне на
АУАН по чл.34, ал.1 от ЗАНН е този на откриването на нарушителя.
Нарушителят се счита за открит, когато
са налице достатъчно данни за самото нарушение и за самоличността на
нарушителя, респективно, когато са констатирани факти и обстоятелства за
наличие на поведение, било то действие или бездействие и то на конкретно лице,
което поведение от обективна страна сочи на допуснато административно
нарушение. В случая нарушението е извършено на 06.02.2021 г., като е установено
чрез заснемане с АТСС. Към момента на констатиране на нарушението
административнонаказващият орган е могъл да констатира единствено марката и
регистрационния номер на превозното средство, движещо се със скорост,
надхвърляща максимално разрешената, но не и нарушителя (лицето, което е
управлявало автомобила). Тримесечният срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН е приложим единствено при условие, че
самоличността на извършителя на нарушението е установена, а в случая това не е
било така към датата на извършване на нарушението и съответно съставяне на
протокола за използване на АТСС, тъй като по същността си при установяване на
нарушения от видео-радарни системи за наблюдение, авторството на нарушението се
предполага от закона и се придава на собственика на МПС, но само до изпълнение
на предвидената в закона процедура за установяване на действителния нарушител
чрез посочването му в нарочна декларация. Действително,
приложеното веществено доказателствено средство – снимка от паметта на
техническото средство, съдържа достатъчна информация, въз основа на която, след
проверка в националните информационни регистри на МВР, може да бъде
идентифициран собственикът на автомобила. Това обаче съвсем не означава, че е
установена самоличността на извършителя на нарушението по повдигнатото
административно обвинение - т.е. на лицето, което именно към момента на
регистриране на нарушението със съответния автомобил е имало качество на водач
на автомобила. Откриването на нарушителя означава установяване и
индивидуализиране на физическото лице, извършило административното нарушение. В
този смисъл следва да се приеме, че нарушителят е открит именно в деня, когато
е попълнена декларацията по чл.188,
ал.1 ЗДвП от собственика на
автомобила – 21.07.2021 г., с която същият признава действието управление на
конкретното МПС на 06.02.2021 г. и от този момент контролните органи са били
наясно със самоличността на водача. От съдържанието на декларацията по чл.188
от ЗДвП контролните органи установяват
заснетите нарушители, доколкото попълването на декларация по чл.188
от ЗДвП, съдържаща посочване на
лицето, управлявало МПС, е именно законовият начин за установяване личността на
водача. По този начин се осигурява и защита на правните субекти и по-конкретно
на собствениците, доколкото им се дава възможност да заявят кой е управлявал
тяхното МПС, а не се пристъпва към директното им санкциониране само на
основание притежаваното от тях право на собственост, каквато възможност е
предвидена единствено при издаването на електронни фишове, където обаче, макар
и след издаване на електронния фиш, също е налице процедура фишът да бъде
анулиран при посочване с декларация от собственика кой е действително
управлявалият автомобила водач. Доколкото налагането на административни
наказания с наказателно постановление е строго регламентира дейност, изискваща
събиране на доказателства, посредством които да бъде установено по безспорен и
категоричен начин кой е извършителят на нарушението, неговата самоличност и
вина, то до момента, в който бъде посочено от собственика на автомобила кой го
е управлявал на конкретната дата и място е невъзможно да бъде изпълнено
законовото изискване безспорно да е установена самоличността на нарушителя и
неговата вина и за административния орган не тече срокът за съставяне на
административен акт по чл.34,
ал.1 от ЗАНН. Само и единствено след
подаване на такава декларация, респективно изтичане на законоустановения срок
за депозиране на такава декларация, за административния орган започва да тече
срокът за съставяне на акта за установяване на административно нарушение и може
да бъде направен обоснован и категоричен извод кой е извършител на нарушението,
сиреч да се приеме, че е установен нарушителят. Вярно е, че в случая възможност
на собственика да конкретизира кой е бил водачът на автомобила по надлежния
законоустановен ред е дадена значително време след извършване на самото
нарушение по причини, които не са видни от преписката. В тази насока обаче,
следва да се има предвид, че в интерес на административния орган е да съблюдава
подаването на такава декларация да става в един разумен срок, който следва да е
съобразен с давностния срок, считано от извършването на нарушението – една
година. В случая посоченият срок все пак е бил спазен, поради което и не са
били налице основания за прекратяване на административнонаказателното
производство. В този смисъл настоящият съдeбен състав е имал възможност вече да се
произнесе и в свое друго Решение № 1219 от 27.06.2022 г. по КАНД №
387/2022 г., както и Решение № 1872/2022г. по КАНД 1751/2022 г., но такава е
практиката и на други състави от същия съд и други административни съдилища,
обективирана например в Решение № 2355 от 12.11.2018 г. на Административен съд
- Пловдив по КАНД № 2550/2018 г., както и Решение № 256 от 12.09.2015 г. на
Административен съд - Велико Търново по КАНД № 10270/2015 г., а също и Решение
от 20.02.2012 г. на Административен съд - Стара Загора по КАНД № 456/2011 г.
Относно възражението на жалбоподателя,
свързано с твърдението за нарушено право на защита поради връчване на нечетлив
екземпляр от АУАН, следва да се отбележи,
че при връчването на процесния АУАН серия АВ бл. № 012440/20.09.2021 г., Д.Р.
не е въвел каквито и да било възражения относно съдържанието му, включително и при
подписване на разписката за получаване препис от акта, а също така в срока по
чл.44, ал.1 от ЗАНН не е представил писмени възражения по акта, които да са свързани
с твърдението му за нечетливост на преписа от АУАН. В административната
преписка е налице, както се посочи и надлежно попълнена декларация от жалбоподателя,
като собственик на МПС, в която е предоставена информация кой е бил за водач на
лек автомобил „БМВ 320Д“ с рег. № *** именно за релевантната дата и място, при
което действие очевидно е, че жалбоподателят не е бил в неведение в каква
връзка декларира конкретно тези обстоятелства. Районният съд правилно е
кредитирал и показанията на актосъставителя Г. относно това, че АУАН е бил
съставен в присъствието на нарушителя - жалбоподател, който е бил запознат с
доказателствата, които се намират по преписката, като съдържанието на акта му е
било прочетено от актосъставителя преди връчване на препис от същия и не са
били наведени и устно някакви възражения. Така обсъдените доказателства, от
една страна, установяват по несъмнен начин, че жалбоподателят е управлявал
цитирания автомобил на посочените в АУАН и НП дата, място и време и по
посочения начин, а от друга, че същият е бил надлежно запознат с вмененото му
нарушение на ЗДвП и обстоятелствата по неговото извършване, като фактът на
предоставяне на препис от акт, който е действително само отчасти четлив, в
конкретния случай, не
се е отразил върху правото му да разбере за какво нарушение му се налагат
наказания и въз основа на кой закон. Впрочем, правото на защита жалбоподателят е реализирал и в пълен обем, обжалвайки издаденото против
него наказателно постановление. Ето защо и в конкретния случай не може да се направи
извод, че с предоставянето на само отчасти четлив препис от АУАН жалбоподателят
е останал в неведение касателно нарушението, за което спрямо него е започнало
административнонаказателно производство, като с оглед съдържанието на
въззивната му жалба, както и ангажираните от жалбоподателя доказателства пред
съда, а също и доказателствата по административната преписка, които изхождат от
жалбоподателя, не може да се счете и че ако същият не бе препятстван да
реализира правото си на защита поради невъзможност да прочете АУАН, както се
твърди, то би ангажирал такива доказателства, които да доведат до различен
извод наказващия орган при преценката му по чл.53 от ЗАНН.
При извършената и служебно проверка от
страна на настоящия съд по реда на чл.218, ал.2 от АПК не се установяват
основания за отмяна на обжалваното съдебно решение, като същото е валидно, допустимо
и съответстващо на материалния закон, поради което и следва да се остави в сила.
Воден от горното и на основание чл.221,
ал.2 предл. първо от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд
– Пловдив, XX касационен състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1651 от 12.08.2022 г., постановено по АНД № 3445/2022
г. по описа на Районен съд – Пловдив, III н.с.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.