Решение по дело №112/2015 на Районен съд - Генерал Тошево

Номер на акта: 54
Дата: 26 юни 2015 г. (в сила от 21 юли 2015 г.)
Съдия: Петър Атанасов Петров
Дело: 20153220100112
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 април 2015 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Г.Т., 26. 06. 2015 г.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД Г.Т.,  в публично заседание проведено на двадесет и четвърти юни две хиляди и петнадесета година в състав:

                                                Районен съдия: ПЕТЪР ПЕТРОВ

при секретаря Р.И.……………………………………

и в присъствието на прокурора ………………………

като разгледа докладваното от районния съдия гр. дело № 00112 по описа за 2015 г и  за да се произнесе взе предвид следното:

  

   Производството е по чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 415, ал.1 ГПК.

   По ч. гр. д. № 36/ 2015 г.на РС Г.Т. „ З.Р. „ ЕООД гр. В. е предявило заявление по чл. 410 ГПК с което е поискало срещу     „ Д.И. „ ЕООД с. К., община Г.Т. да му се издаде заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 14161. 67 лв, от която сума 4720. 36 лева- задължение за плащане на трета наемна вноска- 50 % от наемно плащане за стопанската 2013-2014 година по Договор за наем на земеделска земя от 03. 07. 2013 год. и сумата от 9440. 71 лева, представляваща неустойка по същия договор и ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното издължаване, ведно и с разноските по делото от 126 лева за платена държавна такса и 400 лева за платено адвокатско възнаграждение.

   В законовия срок от длъжника е постъпило възражение за недължимост на сумите по заповедта. Съдът е дал едномесечен срок на заявителя да депозира иск за установяване на вземането си, което заявителят е сторил в същия срок.

   Предявена е искова молба от „ З.Р. „ ЕООД гр. В., Район П., ул. „ Ф.П. „ № **, ЕИК ***, със З.ПР. И.Г.К., със адрес за кореспонденция : гр. П., бул. „Д.”, №***, срещу „ Д.И. „ ЕООД с. К., общ. Г.Т., ул. „ „Д.- СТ.Д.” ЕИК ***, ПР. Г.Д.Д., с която се сочи следното :

   На 03. 07. 2013 год. между ищеца- като наемодател и ответника- като наемател бил сключен Договор за наем на земеделска земя, по който ищецът предоставил на ответника за временно и възмездно ползване земеделска земя с площ от 555. 336 дка в землището на с. Б., община Г.Т. за срок от една стопанска година- от 01. 10. 2013 год. до 01. 10. 2014 год. Наемателят се задължил да заплати на наемодателя наем в размер на 17 лева на декар или общо сумата от 9440. 71 лв. на разсрочено плащане, както следва :30% от сумата се заплаща най- късно в деня на подписването на договора, 20 % - в срок до 30. 08. 2013 год. и 50 % в срок до 30. 09. 2014 год., като към момента на предявяване на исковата молба последната вноска от 50 % равняваща се на сумата от 4720. 36 лева не била платена. В същия договор страните уговорили и неустойка за неизпълнение от наемателя в размер на 9440. 71 лева. Сочи се че в случая основното задължение- заплащането на 50 % от наемната цена не е изпълнено, поради което и се дължи цялата уговорена неустойка.

   Предвид горното  се иска иска съдът да признае за установено спрямо ответника, че ответникът дължи на ищеца сумата от заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 36/ 2015 год. на РС Г.Т., а именно: сумата от 14161. 67 лв, от която сума- 4720. 36 лева- задължение за плащане на трета наемна вноска- 50 % от наемно плащане за стопанската 2013-2014 година по Договор за наем на земеделска земя от 03. 07. 2013 год. и сумата от 9440. 71 лева, представляваща неустойка по същия договор и ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното издължаване, ведно и с разноските по делото от 283. 22 лева за платена държавна такса.

   Претендират се и разноските по настоящото дело.

    В срока по чл.131 ГПК от ответника не е постъпил писмен отговор и не е постъпило становище по иска. Редовно призован, ответникът не е представляван в открито съдебно заседание. В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца не е изявил искане за  постановяване на неприсъствено решение по отношение на неявилия се ответник.

    От исковата молба е видно, че се предявяват искове по чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 415, ал.1 ГПК вр. чл. 79 , ал.1 ЗЗД, вр. чл. 228, ал.1 ЗЗД и по чл. 92, ал.1 ЗЗД.

    От събраните по делото доказателства, по които ответникът не е заявил становище, съдът намира за установено следното:

    На 03. 07. 2013 година между страните- ищецът, като наемодател и ответникът като наемател бил сключен Договор за наем на земеделска земя, съгласно който ищецът предоставил на ответника за временно и възмездно ползване 555. 336 дка земеделска земя в землището на с. Б., община Г.Т. за срок от 01. 10. 2013 год. до 01. 10. 2014 година, с уговорено плащане на наемна цена от 17 лева на декар или общо 9440. 71 лева. Било уговорено наемателят да заплати наемната цена разсрочено, както следва : 30 % от цената- най- късно до датата на сключване на договора, 20 % - до 30. 08. 2014 год., и остатъка от 50% - в срок до 30. 09. 2014 год. Съгласно направеното признание от ищеца ответникът бил заплатил първите две вноски и останала неплатена само третата вноска от 50 % равняваща се на сумата от 4720. 36 лева. В чл. 20 от договора страните уговорили следното : „ В случай, че Наемателят не изпълнява задълженията си по настоящия договор, то той дължи на Наемодателя неустойка в размер на уговореното в чл. 14, т.1 наемно плащане. Плащането на предвидената неустойка не освобождава наемателя от задължението му за плащане на наемната вноска, както и лихвите за забава върху дължимата сума за всеки ден на забавата до окончателното й плащане. „ Съгласно чл. 20а , ал.1 ЗЗД договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили.

   От горното и при условие, че ответникът не е доказал, че е платил процесната трета вноска от наемната цена по договора, то съдът намира, че ищецът е изправна страна по договора, което е било признато от ответника чрез заплащане на първите две наемни вноски, а от своя страна ответникът не е изпълнил задължението си да плати третата наемна вноска в размер на сумата от 4720. 36 лв., като следва да бъде признато от съда, че той дължи на основание чл. 228, ал.1 ЗЗД плащане на тази сума на ищеца. На основание чл. 86, ал.1 ЗЗД върху главницата се дължи и законната лихва начиная от датата на депозиране на заявлението по заповедното производство в съда- 16. 02. 2015 год. до окончателното издължаване на главницата.

  С оглед непълното изпълнение на задълженията от страна на ответника, а именно неплащането на третата наемна вноска по договора, то на основание чл. 20 от договора връзка чл. 14, т.1 от договора и на основание чл. 92, ал.1 ЗЗД съдът следва да приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца плащане на неустойка в размер на уговорената сума от 9440. 71 лв.   

  Сторените по заповедното производство разноски от 283. 22 лева за платена държавна такса, на основание чл. 78, ал.1 ГПК следва да бъдат признати на ищеца.

   На ищеца по настоящото дело на основание чл. 78, ал.1 ГПК следва да бъдат признати разноските по делото в размер на сумата от 283. 22 лева за платена държавна такса.

   По изложените мотиви съдът

 

                                                     Р   Е   Ш   И :

     ПРИЗНАВА за установено по отношение на „ Д.И. „ ЕООД, с. К., община Г.Т., ул. „ Д.- Ст. Д.” , ЕИК ***, представлявано от Г.Д.Д., че дължи плащане на „ З.Р. „ ЕООД гр. В., Район П., ул. „ Ф.П. „ № **, ЕИК ***, със З.ПР. И.Г.К., със адрес за кореспонденция : гр. П., бул. „Д.”, №***, сумите по Заповед за изпълнение № 19/ 17. 02. 2015 год. по ч. гр. д. № 00036/ 2015 год. на РС Г.Т., както следва:

   - Сумата от 14161. 67 лв, от която сума- 4720. 36 лева- неплатено задължение за плащане на трета наемна вноска- 50 % от наемно плащане за стопанската 2013-2014 година по Договор за наем на земеделска земя от 03. 07. 2013 год. и сумата от 9440. 71 лева, представляваща неустойка по същия договор и ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното издължаване, ведно и с разноските по делото от 283. 22 лева за платена държавна такса.

    ОСЪЖДА „ Д.И. „ ЕООД с. К., община Г.Т. да заплати на „ З.Р. „ ЕООД  гр. В. сторени по настоящото дело съдебни разноски в размер на 283. 22 лева за платена държавна такса.

     Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението му до страните чрез Районен съд Г.Т., пред Окръжен съд Д..

 

 

                                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ :