№ 30
гр. гр.Несебър, 14.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Валери Вл. Събев
при участието на секретаря Мая Р. Деянова
като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Административно
наказателно дело № 20222150201220 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от „М.Г. П.М.” ЕООД, срещу наказателно постановление
№ 000904 от 10.11.2022г. на в.и.д. директор на Регионална дирекция за областите Б., С. и Я. със
седалище Б. към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при К.З.П., с което на жалбоподателя на
основание чл. 206, ал. 1 от Закона за туризма, за извършено нарушение на чл. 114, т. 1 от ЗТ, е
наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 1000 лв. Жалбоподателят сочи, че липсва
ясно и точно описание на нарушението. Развива съображения в тази насока. Излага доводи, че не е
допуснато вмененото на дружеството нарушение. Акцентира върху възможност за приложение на
чл. 28 ЗАНН. Моли НП да бъде отменено.
Административнонаказващият орган - директор на Регионална дирекция за областите Б., С.
и Я. със седалище Б. към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при К.З.П., заема становище за
неоснователност на жалбата. Намира, че няма как КЗП да се намери в отношенията между
търговеца и Министерството на туризма. Моли НП да бъде потвърдено.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Дружеството жалбоподател - „М.Г. П.М.” ЕООД, стопанисва апартаментен хотел „Р.В.“. За
хотела била издадено удостоверение № РК-19-11357 за категория „Т.З.“ (на л. 55 от делото) от
Министерството на туризма, с дата на издаване 16.08.2017г. и срок на валидност – до 16.08.2022г.
На 02.02.2022г. от жалбоподателя било подадено заявление-декларация с вх. № Т-81-00-16 до
Министерството на туризма (на л. 52 от делото), ведно с платена такса (на л. 53 от делото), с което
било поискано да се потвърди категоризирането в обекта, дадено с удостоверението, валидно до
16.08.2022г. Впоследствие била подадена молба вх. № Т-81-00-16 от 02.06.2022г. (на л. 54 от
1
делото) до Министерството на туризма, с която било отправено искане при проверката да бъдат
добавени още 18 апартамента към хотела. На 19.08.2022г., на място в обекта била извършена
проверка от служители при Министерството на туризма, документирана с констативен протокол за
категоризиране на място за настаняване (на л. 40 – л. 42 от делото). При проверката се
констатирало, че обектът съответства на категория „ДВЕ“ звезди и може да му бъде определена
такава категория. С писмо от 21.10.2022г. (на л. 49 –л. 50 от делото) дружеството жалбоподател
било уведомено от Министерството на туризма, че се определя категория за обекта от „ДВЕ“
звезди, но окончателното опреД.е на категорията се отлага поради необходимост от представяне на
допълнителни документи. Такива документи са представени от жалбоподателя с молба вх. № Т-81-
00-16 от 09.12.2022г. по описа на Министерството на туризма (на л. 51 от делото).
Междувременно, на 24.08.2022г. св. Д. Д. (главен инспектор в КЗП – РД гр. Б.) участвала в
извършването на проверка в туристически обект хотел „Р.В.“, за резултатите от която бил съставен
констативен протокол № К-2735228 от 24.08.2022г. (на л. 28 – л. 31 от делото). По време на
проверката се констатирало, че в обекта се извършва туристическа дейност, но липсва
удостоверение за утвърдена категория, тъй като срокът на действащото бил изтекъл на 16.08.2022г.
На място при проверката участвала и св. К. – управител на комплекса, която уведомила
проверяващите за висящата процедура в Министерството на туризма и бил представен
констативният протокол от служителите в Министерството. С констативния протокол
представител на дружеството бил призован да се яви на 02.09.2022г. в 10:00 часа в гр. Б., ул. „Г.“
№**, за съставяне и връчване на АУАН. На 02.09.2022г. се явило упълномощено лице, като бил
съставен констативен протокол №К-0129293 от 02.09.2022г., че и към този момент не е
представено удостоверение за категоризация. При тези данни св. Д. съставила на дружеството
АУАН № 000904 от 02.09.2022г., връчен на упълномощеното лице, за това, че обектът не
разполага с удостоверение за категоризация – нарушение на чл. 114, т. 1 от ЗТ. В АУАН било
вписано възражение срещу съставянето му. Въз основа на АУАН е издадено процесното НП,
предмет на проверка в настоящото производство.
Посочената фактическа обстановка се установява безпротиворечиво от всички събрани по
делото доказателства – в това число и писмените такива (АУАН № 000904 от 02.09.2022г., доклад
от актосъставителя, констативен протокол № К-2735228 от 24.08.2022г., констативен протокол от
27.10.2022г., пълномощно, констативен протокол №К-0129293 от 02.09.2022г., констативен
протокол от 19.08.2022г. от Министерството на туризма, удостоверение № РК-19-11357 за
категория „Т.З.“, писмо от 21.10.2022г. от Министерството на туризма, писмо от 09.12.2022г. до
Министерството на туризма, заявление-декларация от 02.02.2022г., ведно с платена такса, молба
от 02.06.2022г.). Фактическата обстановка се потвърждава и от свидетелските показания на
разпитания по делото актосъставител – св. Д., която потвърждава фактите, описани в констативния
протокол и АУАН, а така също и от водената от жалбоподателя свидетелка К. – управител на
комплекса. Всички доказателства са непротиворечиви и си кореспондират помежду си, поради
което се налага извод, че фактическата обстановка се е развила по описания начин. Установената
фактическа обстановка не се оспорва и от жалбоподателя, като неговите възражения са
концентрирани върху правната страна на спора.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН,
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
2
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност,
констатира, че обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган
(оправомощен да издава наказателни постановления по силата заповед № 443 от 30.06.2022г. на
председателя на КЗП) в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното
постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.
Съдът счита, че обжалваното НП е материално незаконосъобразно. Съображенията за този
извод са следните:
Съгласно чл. 206, ал. 1 от Закона за туризма на наказание подлежи лице, което предоставя
туристически услуги в некатегоризиран или нерегистриран туристически обект по чл. 3, ал. 2, т. 1
- 3. В случая жалбоподателят е наказан за това, че на 24.08.2022г., в стопанисван от него обект,
който разполагал с 26 броя апартамента, не предоставил и не разполагал с удостоверение за
утвърдена категория или временно такова, съгласно изискванията на чл. 114, т. 1 от ЗТ.
Съдът намира, че така описаното в АУАН и НП поведение на наказаното лице не
съставлява нарушение по смисъла на чл. 206, ал. 1 от ЗТ. По делото няма спор, че за процесния
обект е било издадено удостоверение за категоризация № РК-19-11357 от 16.08.2017г., със срок на
валидност – 16.08.2022г. Според чл. 133, ал. 3 от ЗТ в срок до три месеца преди изтичането на 5-
годишния срок лицето следва да подаде заявление-декларация за потвърждаване на категорията на
обекта или да получи категория, различна от определената му до момента, както и да заплати
такса за извършване на проверка на място в туристическия обект съгласно тарифата по чл. 69, ал.
3. Категорията на обектите се прекратява с изтичането на срока. Т.е. за жалбоподателя е
съществувало задължение най-късно три месеца преди 16.08.2022г. да поднови удостоверението
си за категоризация. Самата процедура по подновяване на удостоверенията за категоризация е
уредена в чл. 133 от ЗТ. Както се посочи - в срок до три месеца преди изтичането на срока лицето
следва да декларира желанието си по реда на чл. 133, ал. 3 от ЗТ. Съгласно чл. 133, ал. 4 ЗТ в
случай че съответното лице не предприеме действията по ал. 3 в указания му срок, категорията на
обекта се прекратява с изтичането на срока. В този случай за същия обект нова категория може да
бъде определена по реда на чл. 129 и 130. В настоящия случай по делото не е спорно, че в
изпълнение на чл. 133, ал. 3 ЗТ, в рамките на предвидените срокове, дружеството жалбоподател е
подало до Министерството на туризма заявление за потвърждаване категоризацията на обекта, във
връзка с което е открита процедура и от Министерството на туризма е извършена проверка на
място в обекта, за която е съставен констативен протокол от 19.08.2022г. Проверката е извършена
на основание чл. 133, ал. 6 ЗТ, според която норма служителите на Министерството на туризма
извършват проверка на място, като при констатирано съответствие на обекта в тримесечния срок
по ал. 3 се продължава срокът на досегашната категория на обекта или се определя нова категория.
Съгласно чл. 133, ал. 7 ЗТ за определената категория на обекта по ал. 6 се издава ново
удостоверение, което се получава от лицето след връщане на предходно издаденото. Т.е. в
процедурата по чл. 133 ЗТ не се изисква на търговеца да се издава временно удостоверение за
категоризация, което да бъде използвано от него до издаването на окончателно такова. Този извод
следва и от изричната норма на чл. 134, ал. 2 ЗТ, според която при промяна на категорията на
обекта не се издава временно удостоверение за категоризация. Същевременно в чл. 134, ал. 3 ЗТ е
предвидено, че издаденото удостоверение запазва своето действие до издаването на новото
удостоверение за категория. В подобен смисъл е и нормата на чл. 137, ал. 1, т. 5 ЗТ, според която
3
съответната категория се прекратява с получаване на новото удостоверение - при подаване на
заявление за промяна на категорията на обекта. Съгласно чл. 137, ал. 2 ЗТ в случаите по ал. 1
категорията на туристическите обекти се прекратява със заповед на съответния категоризиращ
орган или на оправомощено от него длъжностно лице, а според чл. 137, ал. 3 ЗТ след прекратяване
на категорията на туристически обект издаденото удостоверение се обезсилва. От анализа на
всички цитирани норми може да се направи извод, че издаденото през 2017г. удостоверение би
прекратило действието си при реализирането на съответните предвидени в ЗТ предпоставки и то
след издаването на заповед от съответния категоризиращ орган. Към момента на проверката нито
една от предпоставките, при които удостоверението следва да се прекрати, не е била настъпила.
Както се посочи от жалбоподателя е била инициирана процедура по чл. 133 от ЗТ, която обаче към
момента на проверката не е била завършила. Дружеството е подало в рамките на необходимите
срокове съответните документи, като по независещи от него причини проверка на място е
извършена едва на 19.08.2022г. Ето защо към момента на проверката от КЗП не е било издадено
ново удостоверение, но жалбоподателят е изпълнил задълженията си по ЗТ във връзка с издаването
на такова. По арг. от чл. 134, ал. 3 ЗТ и чл. 137, ал. 1, т. 5 ЗТ към момента на проверката
удостоверението от 2017г. все още е действало. Изводите на наказващия орган, че към този момент
удостоверението не е било актуално, не съответстват на цитираните законови норми. Съдът не
споделя изводите в НП, че към момента на проверката не е имало действащо удостоверение (с
оглед изтеклия срок на предходното). Не се установява и соченото в НП нарушение – липса на
временно удостоверение, тъй като такова се издава на основание чл. 130, ал. 1 ЗТ за обекти, които
до момента не са били категоризирани - по подадено заявление за категоризация от търговците,
стопанисващи тези обекти (арг. от чл. 129 ЗТ). Както вече се посочи за актуализация на вече
издадено удостоверение административното производство не се развива по реда на чл. 129 ЗТ, а по
реда на чл. 133 и чл. 134 ЗТ. Този извод следа и от изричните разпоредби на чл. 133, ал. 4 ЗТ и чл.
137, ал. 3 ЗТ, според които нова категория на обекта следва да се определи по реда на чл. 129 ЗТ
единствено след прекратяване на старата категория. Докато старата категория не е прекратена
процедурата се движи по реда на чл. 133 ЗТ, а по този ред не се издава временно удостоверение по
чл. 130, ал. 1 ЗТ. Ето защо към момента на проверката удостоверението от 2017г. е било актуално и
жалбоподателят по никакъв начин не е нарушил нормата на чл. 206, ал. 1 от ЗТ. За него не е
съществувало задължение да притежава ново удостоверение (още повече, че издаването на такова
е изцяло в прерогативите на Министерството на туризма, върху действията на който орган
жалбоподателят няма власт). Налага се извод, че наказващият орган не е следвало да го наказва за
извършено нарушение на чл. 206, ал. 1 ЗТ.
С оглед изложеното съдът счита, че обжалваното НП следва да бъде отменено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. ал. 3, т. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на М.Г. П.М.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление к.к. С.Б.З., квартал “Ф.” №*, aпартхотел “Р.В.”, вх.*, ет.*, ап.*, наказателно
постановление № 000904 от 10.11.2022г. на в.и.д. директор на Регионална дирекция за областите
Б., С. и Я. със седалище Б. към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при К.З.П., с което на
жалбоподателя на основание чл. 206, ал. 1 от Закона за туризма, за извършено нарушение на чл.
114, т. 1 от ЗТ, е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 1000 лв.
4
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Б. в 14-дневен срок от
датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
5