№ 19271
гр. София, 26.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20241110138108 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 250 от ГПК.
Инициирано е по молба с вх. № 278470/19.08.2025г. на адвокат С. В., като
процесуален представител на ищеца за допълване на постановеното решение от 20.06.2025г.,
с искане съдът да присъди на ищеца върху уважената сума от 13 181,68 лева и законната
лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 24.06.2024г. до
окончателното изплащане на сумата.
Ответникът в предоставения от съда срок е взел становище по молбата. Счита същата
за недопустима, като подадена извън срока по чл. 250, ал.1 от ГПК. Сочи, че
недопустимостта произтича и от обстоятелството, че не е заявено искане за присъждане на
законната лихва върху сумата от 16 817,34 лева, като платена без правно основание и
представляваща „такса управление“, така както е посочено от молителя, както и не е
предявен насрещен иск за тази сума, така както е посочено в исковата молба. Било
недопустимо да се заявява за първи път с молбата по чл. 250 от ГПК искане за присъждане
на законна лихва.
Молбата е подадена в срока по чл. 250, ал.1 от ГПК, поради което е процесуално
допустима. Искането на ищеца по същество за допълване на решението по реда на чл. 250 от
ГПК, съдът намира за основателно по следните съображения: Страната може да поиска
допълване на решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото и искане. Видно е че още с
исковата молба, впоследствие сс уточнителната молба, ищецът е сезирал съда с искане за
присъждане върху главницата по така предявените искове с правно основание чл. 55, ал.1 от
ЗЗД в различните хипотези на тази норма и на законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане, което искане,
1
съдът е инкорпорирал в проекто-доклада си, приет за окончателен, както и в уводната част
на решението си. За съда е ясно, че ищецът не предявява насрещен иск за процесните суми,
поради което вметката на ответника в тази връзка е неотносима, както е неоснователно и
възражението, че ищецът не е сезирал съда с искане за присъждане на законната лихва.
Установи се, че такова сезиране е налице и е инкорпорирано в доклада на съда. В тази връзка
съдът е допуснал съдебно опущение, като не е присъдил и законната лихва върху уважената
главница, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 24.06.2024г. до
окончателното плащане, в каквато връзка следва да се допусне допълване на решението.
Следва да се постанови акт по реда на чл. 250 от ГПК, а не по реда на чл. 247 от ГПК,
доколкото съдът и в мотивната част на решението въобще не е коментирал въпроса за
присъждане на законната лихва, за да се приеме, че е налице ЯФГ, което да изисква
постановяване на акт по реда на чл. 247 от ГПК поради несъответствие.
Така мотивиран, съдът,
РЕШИ:
ДОПЪЛВА решение от 20.06.2025г., постановено гр.д. № 38108/2024г. по описа на
СРС, 45-ти състав, като върху уважената част от главничното вземане в размер на 13 181,68
лева, които ответникът е осъден да заплати на ищеца – Ж. .. Л., съдът присъжда и законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 24.06.2024г. до
окончателното изплащане на вземането.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2