№ 16545
гр. София, 09.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20241110176310 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 248 от ГПК.
С молба с вх.№ ********** г. „ЕМ“ ЕООД, ЕИК **********, иска изменение в
решението в частта за разноските и се поддържа недължимост на такива от страна на
ответника. Твърди се, че ответникът е признал предявения отрицателен установителен иск.
Оспорват се изводите на съда, че ответникът е дал повод за завеждане на иска като се
твърди, че:
- процесното вземане по изпълнително дело № ************ по описа на ЧСИ ТН с
рег. номер ***при КЧСИ след 10.07.2017 г. не са предприемани действия по принудително
изпълнение.
-дружеството има нормативно определено задължение да предоставя информация в
Централния кредитен регистър за кредитната задлъжнялост на всички свои клиенти.
Твърди се, че са налице висчки предпоставки по чл. 78, ал. 1 ГПК.
Препис от молбата е изпратен за отговор на насрещната страна, като в дадения срок е
изразено становище за неоснователност на искането. Излагат се доводи, че преди процеса е
подадена молба до ЦКР към БНБ, подадена е и Молба – покана до ответника, с която са
направени възраженията за изтекла давност - предмет и на настоящото производство. С
молбата е отправено искане до ответното дружество за коригиране на подадените данни за
кредитна задлъжнялост на ищеца към ЦКР. Подробно е заявено и разяснено на ответното
дружество до какви негативни последици води некоригирането на данните в ЦКР.
Допълнително са провеждани телефонни разговори между ищеца и представители на
ответното дружество. Въпреки това с писмо с изх. № **********г. ответното дружество е
уведомило ищеца, че въпросът за настъпването на погасителната давност е от
компетенциите на съда, с което ответното дружество е отказало да признае погасяването на
сумите по давност извънсъдебно и е насочило доверителя ми към съдебно отричане на
вземанията.
Съдът намира исканията на страните за неоснователни. Не е налице основание за
1
преразглеждане на изводите на съда.
Производството е образувано по искова молба от Р. П. ЙГ с ЕГН **********, съдебен
адрес: **************, чрез адв. Л. А. Г. срещу „ЕМ“ ЕООД с ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление: **************с петитум да бъде установено по
отношение на ответника, че ищцата не му дължи сума в размер на 10 391,00 лв./десет
хиляди триста деветдесет и един лева/, от които 7333,00 лв. - главница и 3058,00 -
просрочени лихви, представляваща сума по Договор за кредит от *********г. с
идентификатор в ЦКР - ***********
С постановения съдебен акт съдъте уважил иска като е приел,че за последен път
давността е прекъсната на 10.07.2017 г. г. и след като новата давност за вземането е
започнала да тече от 10.07.2017 г. то същата е изтекла на 11.09.2022 г./ с отчитане на
спирането на давността по времето на извънредното положение./Към 11.09.2022 г. всички
процесни вземания са погасени по давност. Посочено е и, че с молба от 13.10.2023 г. „ЕМ“
ЕООД е поискало да бъде конституирано като взискател по изп. дело като се легитимира
чрез договор за цесия между „Б и „ЕМ“ ЕООД от 24.08.2023 г.
Представена с исковата молба е молба-покана, с която ищцата прави възражение до
ответника, че задълженията, произтичащи от Договор за кредит за текущо потребление,
сключен на дата *********г., са погасени по давност.
С писмо с изх. №********** г. ответното дружество уведомява ищцата, че въпросът за
настъпването на погасителна давност е от компетенциите на съда.
Прието е, че с оглед материално-правния изход на спора. На основание чл. 78, ал.1 от
ГПК ищецът има право на разноски за заплатена държавна такса в размер на 415.64 лева.
Тъй като адвокатската помощ е оказана безплатно съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗА,
възнаграждението следва да се присъди в полза на адвоката по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА в
размер на 1335.19 лева, определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 3 от необвързващата съда
Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съдът намира, че
такова възнаграждение съответства на принципите на разумност, пропорционалност и
справедливост, прогласени в решения по дело C-57/2015, C 427/16, C 428/16 и C 438/2022 г.
на Съдът на ЕС.
Изложени са доводи, че не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 от ГПК
доколкото с писмо с изх. №********** г. ответното дружество отказва да признае
погасяване на сумите по давност извънсъдебно и насочва ищцата към съдебно
отричане на вземанията. Съдът третира именно това изялвление на ответника, ведно с
факта, че с молба от 13.10.2023 г. „ЕМ“ ЕООД е поискало да бъде конституирано като
взискател по изп. дело като се легитимира чрез договор за цесия между „Б и „ЕМ“ ЕООД от
24.08.2023 г., като даване на повод за съдебния спор.
Неоснователни са доводите на ответното дружество, че независимо от
обстоятелството, че ответникът разполага с изпълнителен лист за вземането, /макар и
издаден преди погасяването му по давност/, след като срещу длъжника не са предприемани
2
изпълнителни действия по висящо изпълнително дело след изтичане на давността, при
признание на иск с правно основание чл. 439, ал.1 ГПК, за него не възниква отговорност за
разноски, тъй като е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК. Безспорно в този случай
правната сфера на ищеца-длъжник е накърнена - т.е. налице е повод за образуване на
производство за оспорване на вземането, след като в полза на кредитора съществува
изпълнителен титул. Перемпцията не изключва принудителното изпълнение – в този смисъл
е определение по ч.т.д.№ 1660/2016г. на ВКС, Първо ТО и решение по гр.д.№ 903/2021г. на
ВКС, Трето ГО.
Следва да се посочи, че всички съдебни актове на ВКС, на които се позовава
ответникът са постановени при различни от установените в решението за уважаване на иска
фактически предпоставки. Те касаят хипотеза на предявен отрицателен установителен иск за
несъществуване на вземане като погасено по давност, за което ответникът не е бил снабден с
изпълнителен титул. В този случай е оправдано разрешението, според което при признаване
на иска от страна на ответника той се освобождава от отговорност за разноски, защото по
този начин удовлетворява интереса на длъжника да получи решение при признание на иска.
В цитираната съдебна практика обаче изрично е направена уговорката, че ответникът не
дължи разноски, ако не е разполагал с изпълнителен титул, възможност за друга
извънпроцесуална принуда или не е дал друг повод за предявяването на иска /определение
по ч.гр.д.№ 510/ 2018 г., IV ГО на ВКС./. Хипотезата, в която ответникът признава иск за
установяване несъществуването като погасено по давност вземане, за което не е снабден с
изпълнителен титул, е различна от тази, при която такъв титул е налице, въз основа на него е
образувано изпълнително производство и към датата на предявяване на иска това
производство е било висящо, макар да е настъпила перемпция
В определение № 694/25.09.2023 г. по частно т. д. № 1325/2023 г. на ВКС, ТО, е
прието, че при наличие на изпълнителен титул и изпълнителен процес, образуван въз основа
на влязло в сила решение или заповед за изпълнение, предявяването на иска по чл. 439 ГПК
за оспорване на изпълнението въз основа на факт, настъпил след приключване на
производството, в което е издаден изпълнителния лист, и конкретно чрез позоваване на
изтекъл давностен срок, е единствената възможност за защита на длъжника, доколкото
подобно възражение длъжникът не може да направи пред съдебния изпълнител, а само пред
съд в исков процес. Това обуславя правния интерес от провеждането на исковете, но не може
да се приеме, че възможността за позоваване на давността пред съд автоматично обуславя
отговорност на взискателя за разноските, който с поведението си дава повод за предявяване
на иска. Даването на повод винаги представлява противоправно поведение, което накърнява
субективно материално право на ищеца и в хипотеза на предявяване на отрицателен
установителен иск, това поведение ще се изрази в неоснователно претендиране и/или
упражняване на право, което ответникът няма. До момента на позоваване на ефекта на
давността от задълженото лице, ответникът упражнява право, което е елемент от правната
му сфера и от това негово поведение не би следвало да се извеждат никакви неблагоприятни
за него правни последици. Образуван изпълнителен процес и провеждано изпълнение по
3
отношение на притезание, за което възражение за давност не е направено не може да третира
като повод за предявяване на иск, в светлината на чл. 78, ал. 2 ГПК. За да даде повод
взискателят за иск, следва длъжникът да се е позовал на давността, това позоваване да е
достигнало до взискателя и последният да оспорва изтичането. Именно такава е
настоящата хипотеза- длъжникът се е позовал на давността, това позоваване е
достигнало до взискателя и последният оспорва това с с писмо с изх. №********** г.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 248, ГПК, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх.№ ********** г. „ЕМ“ ЕООД, ЕИК
********** за изменение на Решение № 4725/19.03.2025 г. по гражданско дело № 76310/
2024 г. на СРС, в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4