Р
Е Ш Е
Н И Е
№ …………./20.12.2019г.,
град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично съдебно
заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ САНДЕВА
при
секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА изслуша докладваното от председателя административно
дело № 661/2019 год.
Производството е по реда на чл. 145, ал.
1 от АПК, във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данъка върху добавената
стойност (ЗДДС).
Образувано
е по жалба на “М-**” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.К., ул. „В.“ № 59, представлявано от М.Л.К. с ЕГН **********, против
заповед за налагане на ПАМ № 270-ФК/31.07.2019г. на началник на отдел
„Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на
жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка – запечатване на стопанисвания
от него търговски обект – магазин за хранителни стоки, находящ се в гр.К., ул.
„В.“ № 59, и забрана за достъп до обекта за срок от 14 дни на основание чл.186,
ал.1 от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС. Твърди се, че обжалваната заповед е
незаконосъобразна и необоснована, издадена при съществено нарушение на
процесуалните правила и в противоречие с материалния закон. Излагат се доводи
за нарушение на принципа на съразмерност, несъответствие на мярката с целта на
закона и липса на мотиви за нейната продължителност. Иска се отмяна на оспорената
заповед и присъждане на сторените разноски по делото.
Ответникът
– началник отдел "Оперативни дейности" гр. Варна, в Главна дирекция
"Фискален контрол" при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, оспорва
жалбата и иска тя да бъде отхвърлена като неоснователна, както и да му бъдат
присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение. Твърди, че оспорената
заповед е правилна и законосъобразна, издадена при наличие на
материалноправните предпоставки на чл.186, ал.1 от ЗДДС.
Добричкият административен съд, след
преценка на събраните по делото доказателства и становищата на страните, намира
за установено следното от фактическа страна:
На 10.07.2019 г. в 18, 55 часа служители на НАП са извършили проверка на търговски обект – магазин за хранителни
стоки, находящ се в гр.К., ул. „В.“ № 59, стопанисван от “М.-**” ЕООД.
В хода на проверката е установено, че при извършена контролна
покупка на 1 бр. айран на стойност от 1, 60 лева, заплатени в брой от органа по приходите, не е издаден
фискален касов бон от
въведения в експлоатация и работещ ЕКАФП в обекта или ръчна касова бележка от
кочан.
Изведен е КЛЕН за деня до момента на проверката, в който не е отразена
контролната покупка. Съставен е и опис на паричните средства в касата, подписан
от работещото в обекта лице. Резултатите
от проверката са обективирани в протокол серия АА № 0351346/10.07.2019г., в който е посочено, че разликата между разчетената
касова наличност от ФУ и фактическата наличност в касата е в размер на 1,60 лева. Отразено е също така, че едноличният
собственик и представляващ “М.-**” ЕООД е починал и е започнала процедура по прехвърляне на
дружеството на един от наследниците му по закон.
Въз основа на констатациите в протокола е издадена и обжалваната заповед
за налагане на принудителна административна мярка - запечатване на обекта и забрана за достъп до
него за срок от 14 дни. Като правно основание за
издаване на заповедта е посочен чл.
186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС.
Налагането на мярката
е мотивирано с това, че извършеното нарушение засяга утвърдения ред на данъчна
дисциплина, който осигурява пълна отчетност на извършваните от лицата продажби
и тяхната регистрация, както и последващата възможност за
проследяване на реализираните обороти. Посочено е, че издаването на касова
бележка и правилното отчитане на ФУ са нормативно установени задължения на
субектите, стопанисващи и/или управляващи търговски обекти. Отразено е, че
извършеното деяние е насочено срещу установената фискална дисциплина и показва
организация в търговския обект, която няма за цел спазването на данъчното
законодателство. Посочено е, че целта на ПАМ е да гарантира, че всички лица ще
спазват законовите норми и ще осигуряват бюджетните приходи, както и надлежното
и законово деклариране на движението на стоки и на реализираните обороти. Изложено
е, че ако не бъде приложената мярката, съществува възможност от извършване на
ново нарушение, от което за фиска ще настъпят значителни и трудно поправими
вреди, които засягат пряко интересите на държавата поради неотразяването на
реално извършените продажби, водещо до неправилно определяне на дължимите
налози. Направен е извод за нуждата от извършване на промяна в организацията на
дейността на обекта, за което е необходим определен срок.
Срокът на действие на
мярката е мотивиран с тежестта на извършеното нарушение и последиците от него,
както и с оглед осигуряване защитата на обществения интерес чрез предотвратяване
възможността за извършване на нови нарушения. При преценката за тежестта на
нарушението са взети предвид установената положителна разлика между
фактическата наличност и разчетената касова наличност от работещото в обекта
ФУ, наличието на същото по вид предходно нарушение на задълженото лице, за
което е издадено НП № 156521-F164619/16.07.2015г., в
сила от 27.08.2015г., извършването на продажби на стоки
в продължение на повече от един месец, без да има законен представител на
дружеството, неправомерното полагане на труд в обекта от лице, което не е наето
по трудов или граждански договор, големината и местонахождението на обекта,
както и вида на предлаганите в него стоки. Посочено е, че продължителността на
срока е съобразена с принципа за съразмерност и с целената превенция за
преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта, както и с
необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на
дейността на търговеца.
Заповедта е връчена на
търговеца на 07.08.2019г., като на същата дата му е съставен и АУАН № F503473 за нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1, вр.чл. 3, ал. 1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г., вр. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните следните правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано лице,
адресат на обжалваната принудителна административна мярка, в преклузивния 14 - дневен
срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна
по следните съображения:
От представената административна
преписка се установява, че с оспорената заповед е наложена на основание чл.
186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС от ЗДДС принудителна административна мярка „запечатване
на търговски обект“ и е забранен достъпът до него за срок от 14 (четиринадесет)
дни.
Заповедта е
издадена от компетентен административен орган съгласно представената
по делото заповед № ЗЦУ - ОПР-16 от 17.05.2018 г. на
изпълнителния директор на НАП, в необходимата писмена форма, при спазване на административнопроизводствените
правила и правилно приложение на материалния закон.
Съгласно чл. 3, ал. 1
от Наредба Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните
от него продажби на стоки или услуги в или от търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато
плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез
доставчик на платежна услуга по смисъла на ЗПУПС или чрез пощенски паричен
превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски
парични преводи по смисъла на ЗПУ.
Производството е
образувано за нарушение на ЗДДС, свързано с регистриране и отчитане на
продажбите. За този вид нарушения разпоредбата на чл. 186 ЗДДС предвижда
налагането на принудителна административна мярка - "запечатване на обект
за срок до 30 дни", като в конкретния случай нейното основание е по чл.
186, ал. 1, т. 1, б. "а" - неизпълнение на задължението за спазване на
реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по
установения ред за продажба - неиздаване на фискална касова бележка от ФУ при
получаване на плащане в брой.
От събраните по
делото доказателства е видно, че при извършена проверка от органите по приходите е установено извършено от дружеството нарушение на
чл. 25, ал. 1, във вр. чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министъра
на финансите, изразяващо се в неиздаване на фискална касова бележка от фискално
устройство за извършена от него продажба, за което в чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е
предвидено налагане на наказание - глоба или имуществена санкция. За да е
осъществен съставът на нарушението по чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. на МФ, следва в обекта да има въведено в експлоатация ФУ и
от него да не е издадена касова бележка за получено плащане в брой. В случая е
установено, че при извършена продажба и плащане в брой не е издадена фискална
касова бележка от въведения в експлоатация и работещ ЕКАФП в обекта, нито ръчна
касова бележка от кочан. Доказателство за това е не само съставеният по чл. 50,
ал. 1 от ДОПК протокол, но и приложените към него писмени
доказателства (дневен финансов отчет, клен, опис на паричните
средства), сочещи положителна разлика между фактическата наличност и отчетената
от фискалното устройство касова наличност в обекта, която съответства на
стойността на извършената продажба. Протоколът за извършена проверка е изготвен
по надлежния ред и като официален свидетелстващ документ се ползва с материална доказателствена сила.
Следователно в тежест на жалбоподателя е било да опровергае отразените в него
фактически констатации, което той не е сторил. Нещо повече, в изготвения опис на
паричните средства работещото в обекта лице само е посочило, че положителната
разлика се дължи на неиздадена касова бележка. С оглед на това следва да се
приеме, че удостоверените в протокола факти и обстоятелства са верни и
съответстват на обективната действителност.
Съгласно чл. 186, ал.
1 т. 1 б. "а" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване
на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени
санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на
съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.
Следователно условието, което поставя цитираната правна норма, послужила като
основание за налагане на процесната принудителна административна мярка, е
търговецът да е допуснал нарушение на установения законов ред или начин за
документиране на извършена продажба, свързано с неиздаване на съответен
документ за продажба, което представлява административно нарушение на чл. 185,
ал. 1 ЗДДС, във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на
МФ. В случая са били налице всички предпоставки, посочени в нормата на чл. 186,
ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, поради което началникът на отдел “Оперативни дейности” –
Варна не е имал друга възможност освен да издаде процесната
заповед.
Неоснователни са
възраженията на жалбоподателя за нарушение на принципа за съразмерност по чл.6
от АПК. Преценката за това се дължи, когато органът действа в условията на
оперативна самостоятелстност, защото само тогава законодателят му предоставя
възможност да избере между няколко възможни решения, всяко от които е в
различна степен целесъобразно. В случаите по чл. 186 ЗДДС органът действа при условията
на обвързана компетентност, което означава, че при наличие на предвидените в
закона предпоставки той е длъжен да наложи ПАМ, без да има право на преценка дали
да издаде заповед за това или не.
Наложената ПАМ е в съответствие и с целта на закона - за предотвратяване и
преустановяване на административни нарушения, както и за предотвратяване на
вредните последици от тях по арг. от чл. 22 ЗАНН. Преследваната от закона
превантивна цел в случая е налице, тъй като към момента на постановяването на
заповедта дружеството не е преустановило дейността си, т.е. съществува
възможност за извършването и на друго нарушение, свързано с неиздаването на
документ за извършено плащане.
Срокът на принудителната
административна мярка се определя по целесъобразност от органа, като в
настоящия случай преценката е упражнена в рамките на закона - за 14
дни. Така определеният срок е под средния в закона размер и е съразмерен на
извършеното нарушение. Продължителността му е съобразена с превантивния и
дисциплиниращ ефект на мярката, както и с характера на нарушението, с което се
засяга утвърдения ред за данъчна дисциплина, който трябва да осигурява пълна
отчетност на извършваните от лицата продажби, тяхната регистрация и
последващата възможност за проследяване на реализираните обороти.
Неизпълнението на задължението за регистриране и отчитане на приход от продажби
чрез фискално устройство безспорно засяга държавни интереси, свързани с
отчитането на приходите от задължените лица и плащането на данъците върху
действително реализираните обороти. При определянето на продължителността на
срока са взети предвид и местоложението на търговския обект, вида и големината
му, характера на дейността, наличието на друго нарушение на търговеца от същия
вид, които с оглед на така констатираната незаконосъобразна практика
предполагат укриване на значителен оборот. Действително част от изложените в
заповедта обстоятелства (извършването на продажби в продължение на повече от
един месец, без да има законен представител на дружеството поради смъртта на
предходния едноличен собственик на дружеството и негов представляващ,
полагането на труд от лице без трудов/граждански договор и неотчетената
продажба) не са определящи за тежестта на нарушението, защото някои от тях не засягат
обществените отношения по ЗДДС, а други са съставомерен признак на самото
нарушение, но това не е повлияло на правилността на преценката на органа
относно срока на действие на мярката. Изложените в заповедта мотиви отговарят
на изискването на чл. 186, ал. 3 ЗДДС за мотивиране на акта и са достатъчни, за
да може да се извърши проверката за законосъобразност на оспорената заповед на
всички основания по чл. 146 АПК, включително и за съответствието на заповедта с
целта на закона.
Съгласно чл. 187, ал.
1 ЗДДС при налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта
или обектите на лицето, като мярката се прилага за обекта или обектите, където
са установени нарушенията. Забраната за достъпа до обекта се налага кумулативно
с принудителната административна мярка запечатване на обекта, поради което
предпоставките за налагането й са тези за налагането на ПАМ. Предвид наличието
на предпоставките за прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС, то са налице и
тези за налагане на мярката по чл. 187, ал. 1 ЗДДС.
По изложените съображения съдът намира,
че оспорената заповед е правилна и законосъобразна и не са налице основания за
отмяната й по смисъла на чл.146, т.1-5 от АПК, поради което жалбата срещу нея
следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
С оглед изхода на спора и на основание
чл. 143, ал. 4 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК, чл. 37, ал. 1 от ЗПП на
ответника се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лева, определени по реда на чл. 24 от НЗПП.
Водим от горното
и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на “М-**” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.К., ул. „В.“ № 59, представлявано от М.Л.К. с ЕГН **********,
против заповед за налагане на ПАМ № 270-ФК/31.07.2019г. на началник на отдел
„Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА “М-**”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.К., ул. „В.“ № 59,
представлявано от М.Л.К. с ЕГН **********, да заплати на ТД на НАП Варна
съдебно – деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева
(сто лева).
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния
административен съд.
Административен съдия: