РЕШЕНИЕ
№ 320
гр. Перник, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Светослава Ив. Алексиева
при участието на секретаря Катя В. Тодорова
като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно
наказателно дело № 20221720200357 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С наказателно постановление №21-1158-003855/14.12.2021г., издадено
от началник Сектор “Пътна полиция” – ОД на МВР – Перник, на Г.С.И. с ЕГН
**********, са наложени административни наказания: глоба в размер 200 лв.
и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца на основание чл.175,
ал.3, предл.1-во от ЗДвП, за това, че на 19.02.2021г., в 16.30 часа, гр. Перник,
ул. Младен Стоянов управлявал МПС – лек автомобил „Опел Зафира“ с рег.
№****, собственост на М. Р. Н. с ЕГН **********, което не е регистрирано
по надлежния ред /регистрацията му е прекратена служебно по реда на чл.143,
ал.15 от ЗДвП/ – нарушение на чл.140, ал.1от ЗДвП.
Против издаденото наказателно постановление в срок е постъпила
жалба от Г.И., чрез пълномощника адв. Г. Б., с която моли наказателното
постановление да бъде отменено като незаконосъобразно. Излагат се доводи
за това, че нарушението не е извършено виновно, както и че наказателното
постановление е издадено след изтичане на давностния срок по чл.34, ал.3 от
ЗАНН.
В съдебното производство жалбоподателят не е участвал лично.
Пълномощникът му – адв. Г. Б., поддържа и допълва доводите в
жалбата. Пледира за отмяна на наказателното постановление като
незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния закон. Претендира
и присъждане на направените от жалбоподателя разноски за заплатено
1
адвокатско възнаграждение.
Административнонаказващият орган, в съпроводителното писмо към
преписката, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли
наказателното постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание
представител не е участвал.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, както
и доводите на страните, намира за установено следното:
На 19.02.2021г., около 16.30 часа, в гр. Перник, свидетелят В. А. В. и Г.
А. Г. – мл. автоконтрольори в сектор ПП при ОД на МВР – Перник, спрели за
проверка на ул. Младен Стоянов, гр. Перник водач на лек автомобил „Опел
Зафира“ с рег. №****, движещ се в посока от ул. Юрий Гагарин към ул. Рашо
Димитров. След преглед на документите представени от него, полицейските
служители установили самоличността му – Г.С.И.. Въз основа на
представеното свидетелство за регистрация на превозното средство и след
извършена служебна справка в информационните масиви на МВР
полицейските органи установили, че собственик на автомобила е друго лице –
М. Р. Н. с ЕГН **********, както и че регистрацията на превозното средство
е прекратена служебно на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП.
Във връзка с тези констатации срещу Г.И. било образувано
административнонаказателно производство със съставяне на акт за
установяване на административно нарушение серия GA, №366203 от
19.02.2021г., като актосъставителят приел, че виновно е нарушена
разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП. Непосредствено след съставянето му
актът бил предявен на жалбоподателя, същият го подписал и приел връчения
му препис. В съдържанието на акта било отразено, че няма възражения.
Писмени такива не били депозирани в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
На 14.12.2021 г., въз основа на събраните по преписката доказателства и
след проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, наказващият орган приел, че
са налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН издал наказателно
постановление, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1-во от ЗДвП ангажирал
административнонаказателна отговорност на Г.И. за установеното нарушение
по чл.140, ал.1 от същия закон.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена като взе
предвид: показанията на свидетеля ВЛ. АС. ВЛ., както и писмените
доказателства – препис на АУАН серия GA, №366203 от 19.02.2021г. и
заповед №8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи.
Въз основа на установената фактическа обстановка, от правна страна,
съдът намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява и
основателна.
При извършване на служебна проверка за законосъобразност,
2
съобразявайки възраженията и доводите на жалбоподателя, съдът констатира
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, опорочаващи
законосъобразността на административнонаказателната процедура и
обосноваващи незаконосъобразност на обжалваното наказателно
постановление.
Тази последица безусловно произтича от пропускането на 6-месечния
давностен срок за издаването му, установен в чл.34, ал.3 от ЗАНН. Началото
на срока поставя датата на съставянето на АУАН /19.02.2021 г./, а в случая
наказателното постановление е издадено на 14.12.2021 г., т.е., около четири
месеца след изтичане на срока. По преписката няма данни производството да
е спирано, поради което горното обстоятелство представлява абсолютно
основание за отмяна на наказателното постановление като
незаконосъобразно. Изтичането на срока по чл.34, ал.3 ЗАНН има за
последица погасяване на възможността на административнонаказващият
орган да издаде наказателно постановление и да наложи съответно
административно наказание за деянието, констатирано с акт серия GA,
№366203 от 19.02.2021г. Отклонението от това изискване в случая обуславя
отмяна на обжалвания административнонаказателен акт като
незаконосъобразен.
По тази причина съдът не обсъжда доводите на страните по съществото
на спора – има ли извършено нарушение, извършено ли е виновно от
жалбоподателя и законосъобразно ли е ангажирана отговорността му за него.
По разноските:
Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН страните в производствата пред
районния съд имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Жалбоподателят Г.И. е направил
разноски за възнаграждение на адвокат в производството и е поискал
присъждането им. От приложения договор за правна защита и съдействие от
09.02.2022г., сключен между него и адв. Г. Б., се установява, че страните са
договорили възнаграждение за защита и процесуално представителство по
настоящото административнонаказателно дело в размер 400 лв., като е
отразено заплащането му в брой при подписване на договора. Поради това и с
оглед изхода на делото, на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 от
АПК заплатеното от жалбоподателя възнаграждение на адвокат подлежи на
възстановяване от бюджета на органа, издал отменения електронен фиш. В
случая обаче то е определено над минималния размер от 300 лева, предвиден
в разпоредбата на чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от НАРЕДБА №1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което и
предвид възражението за прекомерност, направено от другата страна в
съпроводителното писмо към преписката, съдът счита, че на основание
чл.63д, ал.2 от ЗАНН следва да присъди по-нисък размер на разноските от
договорения, като осъди ОД МВР – Перник да заплати възнаграждение в
минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
3
За това решение съдът е мотивиран от обстоятелството, че делото не разкрива
фактическа и правна сложност и е приключило в едно съдебно заседание.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.3, вр. ал.2, т.1 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №21-1158-003855/14.12.2021г.,
издадено от началник Сектор “Пътна полиция” – ОД на МВР – Перник, с
което на Г.С.И. с ЕГН **********, с адрес гр. ****, на основание чл.175, ал.3,
предл.1-во от Закона за движението по пътищата са наложени
административни наказания: глоба в размер 200 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за 6 месеца за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД МВР – Перник, с адрес гр. Перник, ул. „Самоков“ №1, да
заплати на Г.С.И. с ЕГН **********, с адрес гр. ****, сума от 300 /триста/
лева, представляваща направени от него разноски в съдебното производство
пред РС – Перник за заплатено възнаграждение на един адвокат.
Оставя без уважение искането за присъждане на разноски над този
размер до размера на договореното и заплатено от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение от 400 /четиристотин/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4