Решение по дело №313/2013 на Административен съд - Ловеч

 

Р Е ШЕНИЕ

№…

гр. Ловеч, 09.04.2014г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ административен състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети март две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА

 

 при секретаря Й.И., като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА адм.дело №313 по описа за 2013 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по чл.4, ал.1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ във вр. с чл.107, ал.3 ДОПК във вр. с чл.144, ал.1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ и по чл.9б, ал.1 във вр. с чл.4, ал.1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ във вр. с чл.144, ал.1 и във вр. с чл.156, ал.1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Административното дело е образувано въз основа на жалба с вх.№ 3543/03.12.2013 г. подадена от „Търговия Троян” АД с ЕИК ********* гр.Троян обл.Ловеч  ул.В.Левски № 3, представлявано от изпълнителен директор М. Д. М.,  против Акт  за установяване на задължение по декларация №АУ000317/23.08.2013 г. издаден от М.М.- ст.експерт в отдел Местни приходи при Община Троян,  потвърден с Решение №0502-107/07.11.2013 г. на началник отдел „Местни приходи” Община Троян, с който на жалбоподателя е определено задължение за внасяне на данък върху недвижимите имоти /ДНИ/ за 2010 г., 2011 г. и 2012 г. и за такса битови отпадъци /ТБО/ за същия период в размери както следва:

ДНИ за 2010 г. в размер на 9,73 лв. и лихва 3,03 лв.

ДНИ за 2011 г. в размер на 266,82 лв. и лихва 54,30 лв.

ДНИ за 2012 г. в размер на 266,82 лв. и лихва 26,66 лв.

ТБО за 2010 г. в размер на 85,13 лв. и лихва 26,48 лв.

ТБО за 2011 г. в размер на 2201,30 лв. и лихва 447,93 лв.

ТБО за 2012 г. в размер на 2201,30 лв. и лихва 219,89 лв.,

с общ размер на задълженията 5031,10 лв. и лихва върху тях 778,29 лв.

Жалбоподателят твърди, че не дължи данък върху недвижимите имоти в посочените размери и такса битови отпадъци, тъй като ДНИ и ТБО за процесния недвижим имот за тези периоди са заплатени от „Общински пазари” ЕООД гр.Троян. Жалбоподателят сочи, че ДНИ и ТБО са определени върху отчетна стойност на имота по декларация подадена през 2013 г., която отчетна стойност не е приложима за 2010 г., 2011 г.и 2012 г. Освен това се излагат доводи, че тъй като недвижимият имот е върнат на жалбоподателя по реда на чл. 34 от ЗЗД след влизане в сила на съдебно решение, с което е обявена нищожността на продажбата на имота, не следва да се дължат лихви за времето, през което имотът не е бил в държане на жабоподателя, защото той не е уведомен от Община Троян за дължимите данъци по реда на чл. 23 от ЗМДТ /лист 4 и 26/. В открито съдебно заседание жалбоподателят, представляван от изпълнителния директор М. и адв. Т., поддържа жалбата. Претендира направените разноски по делото и депозира писмени бележки по съществото на спора.

Ответникът по жалбата – началник отдел МП при Община Троян, се явява лично и с адв.Г. и адв.С. в заседанието по съществото на спора. Оспорва жалбата. Депозира писмени бележки по съществото на спора.

Обжалвания АУЗД е оспорен по административен ред пред началника на отдел МП в Община Троян. Решаващият административен орган е потвърдил акта с Решение № 0502-107/07.11.2013 г. на началник на отдел МП при Община Троян /лист 33-34/.

Съгласно чл.4 ал.1 и чл.9б във вр. с чл.4 ал.1-5 от ЗМДТ установяването, обезпечаването, събирането на МДТ и обжалването на свързаните с това актове се извършва по реда на ДОПК.

В глава четиринадесета от ДОПК са регламентирани способите за установяване на данъци и задължителните осигурителни вноски, като от тях за местните данъци и такси са приложими два способа: предварително установяване, което се осъществява с акт за установяване на задължение по данни от декларация по чл. 107, ал. 3 ДОПК и установяване, което се осъществява с ревизионен акт по чл. 108 ДОПК. В конкретния случай е налице определяне на задължение на данък върху недвижимите имоти по реда на чл. 107, ал. 3 ДОПК, което е изрично посочено в самия акт, а освен това е несъмнено, че не е проведено ревизионно производство по реда на глава петнадесета от ДОПК, съответно издаденият акт не представлява ревизионен акт по смисъла на чл. 108 ДОПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 144 ал.1 от ДОПК по реда за обжалване на ревизионен акт се обжалват и другите актове, издавани от органите по приходите. Спазено е изискването за задължително обжалване на акта по административен ред.

Съгласно чл. 21 ал.1 /изм. и доп./ от ЗМДТ, в редакцията действала през 2010 г., данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е отчетната им стойност.

След 01.01.2011 г. съгласно чл. 21 ал.1 от ЗМДТ данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2.

При липса на счетоводни данни данъчната оценка се определя от служител на общинската администрация за сметка на данъчно задълженото лице. В тези случаи служителят на общинската администрация може да ползва и вещи лица – чл. 21 ал.4 от ЗМДТ.

ЗМДТ определя поредността на начините за определяне размера на ТБО в чл. 67 ал.1 и ал.2 от ЗМДТ - размерът на таксата се определя в левове според количеството на битовите отпадъци, а когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет.

След анализ и оценка на събраните по делото доказателства съдът прие следното за установено:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна.

За изясняване на делото от фактическа страна са събрани писмени и гласни доказателства, изготвено е заключение от вещо лице в отговор на поставени въпроси. Заключението по допуснатата експертиза е прието от съда и е присъединено към доказателствата по делото.

По делото е приложено заверено копие от преписката по издаване на акта.

С декларация вх.№160/17.01.2013 г. /лист 42 и сл./ по чл. 14 от ЗМДТ „Търговия Троян” АД е декларирало недвижим имот представляващ сграда за търговска дейност /лист 45-46/ с площ от 406 кв.м. /лист 43, 45/ посторена върху общинска земя - УПИ І в кв.252 на гр.Троян с площ 406 кв.м., находящ се на ул.Васил Левски №334 в гр.Троян, с отчетна стойност на сградата 5324,21 лв. и на земята 513,20 лв./лист 46/.

В декларацията като документ за придобиване на имота е посочено Решение № 92 на ВТАС.

По делото е приложено Решение № 22/22.11.2010 г. по т.д. № 10/2010 г. по описа на Окръжен съд Ловеч /лист 210/, потвърдено с Решение №92/06.04.2011 г. на АС-Велико Търново по търг.д. № 29/2011 г., влязло в сила на 26.11.2012 г. /лист 215/.

Между страните не се оспорва, че с посоченото съдебно решение е призната нищожността на договора за покупко-продажба сключен между „Търговия Троян” АД и „Общински пазари” ЕООД, по силата на който собствеността на процесния имот /лист 214/  е била прехвърлена на „Общински пазари” ЕООД през 2010 г., и владението върху имота е върнато на „Търговия Троян” АД.

Спорно по делото е дали административният орган правилно е определил реда за облагане, задълженото лице, облагаемата основа, а от там и размера на ДНИ и ТБО за процесния недвижим имот за 2010, 2011 и 2012 г.

Спорно между страните е дали задълженията за ДНИ и ТБО за процесния имот са погасени в срок от „Общински пазари” ЕООД, което е владеело имота през 2010, 2011 и 2012 г. и дали „Търговия Троян” АД са задължено лице за този минал период.

Спорно е дали основата за облагане с ДНИ и определяне на ТБО е правилно определена от административния орган.

Спорно е дали върху така определените задължения за ДНИ и ТБО се дължи лихва за забавата.

Въз основа на представените от страните и служебно изискани от съда доказателства, се установява следното от фактическа страна:

С декларация вх.№ 580/04.03.2010 г. /лист 238/ „Общински пазари” ЕООД е декларирало придобиване на процесния недвижим имот въз основа на нотариален акт за покупко-продажба № 32 т.І рег.№509 дело №27 от 2010 г. Отчетната стойност на сградата е 5324,21 лв. , а на земята 503,20 лв. /лист 242/.

Видно от приложените по делото справки /от лист 206 до лист 209/ „Общински пазари” ЕООД е заплащало дължимия ДНИ за имота за процесния период в следните размери:

 ДНИ за 2010 г. в размер на 9,73 лв.

ДНИ за 2011 г. в размер на 266,83 лв.

ДНИ за 2012 г. в размер на 266,83 лв.

От заключението на вещото лице е видно, че внесения от „Общински пазари” ЕООД ДНИ за 2010 г. е изчисляван върху отчетната стойност  по подадената декларация, а за 2011г. и 2012 г. – върху данъчната оценка на имота.

Видно от приложените по делото справки /от лист 206 до лист 209/ „Общински пазари” ЕООД е заплащало дължимата ТБО за имота за процесния период в следните размери:

ТБО за 2010 г. в размер на 85,12 лв.

ТБО за 2011 г. в размер на 1570 лв.

ТБО за 2012 г. в размер на 1491,50 лв.

От заключението на вещото лице се установява, че ТБО за 2011 г. и 2012 г. е заплащана по реда на чл. 67 ал.1 от ЗМДТ – за количество битови отпадъци, като стойността на услугата е изчислявана и заплащана върху един брой съд за битови отпадъци „Бобър” /лист 246 и 251/.

На 26.11.2012 г. влиза в сила решението на ЛОС, с което е установена нищожността на продажбата и имотът е върнат във владение на „Търговия Троян” АД.

С искане вх.№ З-03-109/12.04.2013 г. „Общински пазари” ЕООД са направили искане за прихващане или възстановяване на недължимо платени суми за данъци и ТБО по приложената справка, включително и платените за процесния имот, в периода 2010 – 2012 г.

На 08.05.2013 г. Мария Минкова, главен експерт отдел Местни приходи при Община Троян, издава Акт за прихващане или възстановяване № 28, с който са възстановени внесените за периода от 09.02.2010 г. до 31.12.2012 г. /лист 201/  ДНИ и ТБО за няколко имота, сред които е и имотът, деклариран с Декларация вх.№ 580/04.03.2010 г. /лист 201/, т.е. процесния имот.

Видно от заключението на вещото лице, което се е запознало с счетоводните документи и данните при Отдел Местни приходи в Община Троян, внесените ДНИ и ТБО за процесния имот са възстановени по банков път на „Общински пазари” ЕООД на 17.05.2013 г. /лист 247 и 250/.

На 23.08.2013 г. на основание чл.107 ал.3 от ЗМДТ е издаден оспорения Акт за установяване на задължения по декларация.

Безспорно е установено по делото, че към тази дата ДНИ и ТБО за 2010 г., 2011 г. и 2012 г. за процесния недвижим имот не са платени, тъй като на „Общински пазари” ЕООД са възстановени сумите, които то е платило, като недължимо платени, поради установяването на нищожността на покупко-продажбата. За разлика от унищожаемите сделки, нищожните сделки не пораждат правен резултат тъй като нищожността е изначална, поради което и собствеността върху процесния имот никога не е била прехвърляна и имотът не е бил собственост на „Общински пазари” ЕООД.

Като се имат предвид общите правни норми уреждащи изпълнението на задълженията от правните субекти, в този случай „Общински пазари” ЕООД се явява лице, изпълнило чуждо задължение - платило чужд дълг, и след установяване на нищожността на сделката е имало две възможности: да иска връщане на платеното от кредитора, или да встъпи в правата на кредитора /чл. 56 от ЗЗД/. „Общински пазари” ЕООД е поискало връщане на платеното от кредитора с направеното искане за прихващане или възстановяване на основание чл. 128 ал.1 от ДОПК /в този смисъл Решение № 7468 от 29.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1459/2012 г./.

След връщане на недължимо платеното, вземането на Община Троян за ДНИ и ТБО за процесните период и недвижим имот, е било изискуемо от действителния длъжник. Към датата на издаване на АУЗД декларация за имота е била подадена, задължението не е платено и ревизия не е извършвана, следователно са налице основания по чл.107 ал.3 изр.трето от ДОПК за служебно издаване на АУЗД.

Съдът намира, че е безспорно доказано, че задължено лице за внасяне на ДНИ и ТБО за процесния имот за 2010 г., 2011г. и 2012 г. е „Търговия Троян” АД, което е собственик на недвижимия имот, съгласно разпоредбата на чл. 11 ал.1 от ЗМДТ и чл. 64 ал.1 от ЗМДТ и влязлото в сила съдебно решение.

Спорно по делото е дали размерите на дължимите ДНИ и ТБО са правилно определени.

Съгласно чл. 19 ал. 1 от ЗМДТ данъкът се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти.

Както по-горе бе посочено, съгласно чл. 21 ал.1 /изм. и доп/ от ЗМДТ, в редакцията действала през 2010 г., данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията през 2010 г. е отчетната им стойност, а след 01.01.2011 г. съгласно чл. 21 ал.1 от ЗМДТ данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно Приложение № 2 от ЗМДТ.

Очевидно е, че след покупко-продажбата на недвижимия имот през 2010 г., до установяване на нищожността на сделката през 2013 г., имотът не е бил във владение на жалбоподателя, а същият е деклариран като собствен имот от „Общински пазари” ЕООД, което е посочило в декларацията отчетната стойност на имота по своите счетоводни данни, като имотът очевидно не е бил отразен в същото време в счетоводството на  продавача „Търговия Троян” АД, тъй като не е бил в негово владение, както се установява от съдебното решение, представено по делото. Това обстоятелство не се оспорва от страните. Следователно за периода 2010 – 2012 г. за процесния недвижим имот няма счетоводни данни за отчетната му стойност. Налице е хипотезата на чл. 21 ал.4 от ЗМДТ и при определяне на данъчната оценка административният орган не може да се позове на отчетната стойност на имота от следващ данъчен период, а следва да определи данъчната оценка по посочения ред, при необходимост и с вещи лица. Аналогична разпоредба се съдържа и в Наредба №6 за определяне размера на местните данъци на територията на Община Троян – чл. 17 ал.1 и ал.4 от Наредба №6. Разпоредбата не е изменяна през процесния период, видно от представените по делото копия от Наредба №6 и публикуваната на официалната електронна страница на Община Троян Наредба №6, която е достъпна за всички правни субекти. Редът за определяне на данъчната оценка е посочен в Приложение №2 от ЗМДТ.

Видно от оспорения акт при определяне на облагаемата основа административният орган е ползвал за база отчетната стойност на имота, декларирана от жалбоподателя през 2013 г. въз основа на счетоводните му данни към 2013 г. Същата отчетна стойност имотът е имал и през 2010 г., 2011 г. и 2012 г. по подадената от „Общински пазари” ЕООД данъчна декларация.

Облагането с ДНИ за процесния имот за периодите 2010 г., 2011г. и 2012 г. следва да се извърши в съответствие с разпоредбите на ЗМДТ, като основата за облагане се определи по законосъобразен начин – за  2010 г. това е отчетната стойност, а за 2011 и 2012 г. е по-високата от отчетната стойност и данъчната оценка по Приложение №2 от ЗМДТ.

Видно от заключението на вещото лице данъкът за 2010 г. е определен върху отчетната стойност на имота, която е една и съща в подадената през 2013 г. декларация, и в подадената през 2010 г. декларация от „Общински пазари” ЕООД. Но с оглед липсата на счетоводни данни при „Търговия Троян” АД за периодите 2010 г. е следвало административният орган да изложи мотиви съгласно чл.21 ал.4 от ЗМДТ каква данъчна основа определя по този ред.

Облагането на „Търговия Троян” АД с ДНИ за процесния недвижим имот за предходните периоди 2011 г. и 2012 г. е станало върху данъчната оценка на имота, която от заключението на вещото лице се установява, че е една и съща – 133412,10 лв. Въпреки липсата на счетоводни данни за отчетната стойност на имота, административният орган не е изложил мотиви съгласно чл.21 ал.4 от ЗМДТ за начина на определяне и размера на определената от него данъчна оценка на имота.

Облагаемата основа следва да се определи към периода на задължението и правните субекти при равни други условия следва да бъдат третирани еднакво при определянето на облагаемата основа за конкретния данъчен период.

Съдът на установи нарушения при изчисляването на размерите на дължимия ДНИ и лихвите върху главницата.

Но следва да се отбележи, че в оспорения акт административният орган не е изложил никакви мотиви защо счита, че ДНИ се дължи за процесния имот, каква облагаема основа приема за установена за всеки период и защо приема, че облагаемата основа е тази. В копието от преписката, представено от административния орган не се съдържат мотиви, изложени в друг документ, неразделна част от преписката. Едва в съдебно заседание процесуалните представители на ответника депозират Акт за прихващане и възстановяване № 28/08.05.2013 г., но това действие не може да отстрани липсата на мотиви, изложени от административния орган при издаване на акта. Единствено от заключението на вещото лице се установява каква е облагаемата основа, приета от административния орган в АУЗД за всеки от периодите.

Относно определеното задължение за ТБО за 2010г., 2011г. и 2012г. съдът установи следното от фактическа страна:

Съгласно чл. 9б от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по този закон се извършват по реда на чл. 4, ал. 1 - 5 от ЗМДТ.

Според чл. 62 от ЗМДТ такса за битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 от ЗМДТ за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; - обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; - чистота на териториите за обществено ползване.

ЗМДТ определя поредността на начините за определяне размера на ТБО в чл. 67 ал.1 и ал.2 от ЗМДТ - размерът на таксата се определя в левове според количеството на битовите отпадъци, а когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет.

Съгласно ал.3 от същия член при определяне размера на таксата в зависимост от количеството на битовите отпадъци се включват разходите по чл. 66, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от ЗМДТ. Т.е. когато таксата се определя според количеството битови отпадъци, в нея се включват в абсолютна стойност разходите за услугите сметосъбиране и сметоизвозване и обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения, и пропорционално разходите за услуга поддържане чистотата на териториите за обществено ползване /Решение № 9699 от 23.11.2004 г. на ВАС по адм. д. № 4720/2004 г./.

Видно от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Троян /Наредбата е представена от ответника по делото с писмо вх.№ 3787 от 21.12.2013 г. на лист 29 в редакциите към 2010г., 2011г. и 2012г., като копията са надлежно заверени/, съгласно чл.18 т.2 от Наредбата в редакцията действала през 2010 г. размерът на ТБО за нежилищните имоти се е определяла върху отчетната стойност на активите или количество на битовите отпадъци /лист 162 от делото/. Същата разпоредба е действала и през 2011г. /лист 75/. А през 2012г. чл.18 т.2 от Наредбата гласи: „Размерът на таксата се формира: … за нежилищните имоти - … - съгласно определената основа в чл.20 и чл.21 от ЗМДТ или количеството на битовите отпадъци.” /лист 63 от делото/.

Т.е. за 2010 г. и 2011 г. ТБО съгласно Наредбата се е определяла върху отчетната стойност на нежилищните имоти или върху количеството отпадъци. Поредността на чл. 67 от ЗМДТ е категорична – основният начин е определянето върху количеството отпадъци, и едва при невъзможност да се определи количеството, определянето става пропорционално върху основа, определена от общинския съвет.

Видно от заключението на вещото лице, и представените писмени доказателства  /лист 206-209/,  „Общински пазари” ЕООД е заплатило ТБО за 2010 г. върху отчетната стойност на процесния имот, а за 2011г. и 2012г. върху количество отпадъци в размер на таксата за един брой съд за отпадъци „Бобър” – 1570 лв. /лист 205, 246 и 251/.

В оспорения АУЗД задължението на „Търговия Троян” АД за ТБО за 2010г. е определено пропорционално върху отчетната стойност на имота, а  за 2011г. и 2012г. върху данъчна оценка /лист 248 и 251/

В оспорения АУЗД няма изложени мотиви, нито е посочена основата, върху която пропорционално е определена ТБО за 2010 г. От заключението на вещото лице се установява, че това е отчетната стойност.

Наистина относно основата за пропорционалното определяне на ТБО за 2010г. не е било налице специално правило, сходно с това по чл. 21 ал.4 от ЗМДТ, но с оглед основните принципи, залегнали в чл.2 и чл.3 от ДОПК, приложими на основание чл. 9б от ЗМДТ във вр. с чл.4, ал. 1  от ЗМДТ във вр. с ДОПК, принципите за законност и обективност изискват при определяне на основата за определяне на ТБО административните органи да подхождат еднакво спрямо всички лица.

В случая е следвало по аналогия на закона, конкретно на разпоредбата по чл.21 ал.4 от ЗМДТ, като се има предвид очевидната липса на счетоводни данни за отчетната стойност на процесния имот в документацията на „Търговия Троян” АД към 2010 г., административният орган да определи по недвусмислен начин основата за 2010г., като изложи мотивите си за това и  посочи правните основания.

Относно определянето на ТБО за 2011г. по безспорен начин е доказано по делото, че „Общински пазари” ЕООД за същия процесен имот е заплатило ТБО за 2011г. не пропорционално върху основа, определена от Общинския съвет, а в абсолютна сума за ползване на 1 бр. съд за отпадъци „Бобър”.

Административният орган няма изложени мотиви, защо в оспорения АУЗД ТБО за 2011г. е определена върху данъчната оценка на имота по декларация подадена през 2013г., а не върху отчетната стойност, каквато е разпоредбата на чл.18 т.2 от Наредбата /лист 75/, действала за пози период /приложена на лист 73 и следващи от делото в заверено копие по т.втора т.5 от писмо вх.№3787 от 21.12.2013 г. от административния орган/. Трябва да се отбележи, че ТБО не е данък, а такса, и при определяне на отчетната стойност като основа за изчисляването й с наредбата на общинския съвет, то това е именно отчетната стойност по счетоводни данни, а не по-високата от данъчната оценка и отчетната стойност по чл. 21 ал.1 от ЗМДТ.

Както вече бе посочено, поредността за определяне на ТБО е определена в чл.67 ал.1 и ал.2 от ЗМДТ. При положение, че явно административният орган е разполагал с безспорни данни, че битовите отпадъци за процесния имот през 2011г. са установени по количество /1 бр. съд „Бобър”/, поради липса на мотиви в АУЗД не може да се установи защо не е приложен този начин на определяне на ТБО за  2011 г.

С оглед разпоредбата на §11 ал.1 от ПЗР на Наредбата /лист 72/, която влиза в сила на 01.02.2011 г., и то с изключение случаите на вече подадени декларации, е следвало административният орган да изложи мотивите си, защо разпоредбата се прилага при определяне на задълженията на ответника за 2011 и 2012г.  В обжалвания акт изобщо не се споменава приложение на §11 от ПЗР на Наредбата.

Ако административният орган е счел, че вероятно подадената декларация по реда на чл.19 ал.1 от Наредбата за процесния имот, относима към този период, /очевидно такава декларация е била подадена от „Общински пазари” ЕООД за имота с оглед платената от него ТБО/ е подадена от лице без представителна власт, то той е имал задължението да предостави възможност на задълженото лице да представи в административното производство доказателства за представителната власт или евентуално изрично изявление по чл.62 от ЗЗД.

Дори да приемем, че определянето на ТБО е следвало да бъде пропорционално, то пак поради липса на мотиви не става ясно, защо за основа е определена данъчната оценка на имота, а не отчетната стойност на имота в размерите, които биха били към 2011г., съгласно разпоредбата на чл.18 т.2 от Наредбата действала през 2011г. Изложеното относно прилагането по аналогия на чл.21 ал.4 от ЗМДТ се отнася и до задължението за ТБО за 2011 г.

За 2012г. ТБО за „Общински пазари” ЕООД е била определена върху количеството отпадъци отново за 1 брой съд за отпадъци „Бобър” като е заплатена с 5% отстъпка /лист 206, 248 и 251/.

В оспорения АУЗД задължението на „Търговия Троян” АД за ТБО за 2012г. е определено пропорционално върху данъчната оценка на имота.

За този период чл.18 т.2 от Наредбата вече изрично сочи, че основата за пропорционалното определяне на ТБО е тази по чл.20 и чл. 21 от ЗМДТ. В АУЗД няма мотиви съответни на чл.21 ал.4 от ЗМДТ за това как административният орган е определил ТБО с основа конкретна данъчна оценка на имота за 2012г.

От заключението на вещото лице и видно, че размерът на дължимата ТБО за имота за 2012г. е определена правилно според промилите приети от Общински съвет – Троян, върху данъчната оценка на имота, която е прилагана през предходните 2010 г. и 2011 г. в същите размери при определяне на ДНИ, но това, което бе изложено за липсата на мотиви в оспорения АУЗД в частта относно определянето на ТБО за 2010г. и 2011г., се отнася и за определянето ТБО за 2012г., и не е нужно да се повтаря от съда.

С оглед изложеното съдът намира, че издадения АУЗД се явява незаконосъобразен, тъй като при издаването му са нарушени материално-правни и процесуално-правни разпоредби, липсват изложени мотиви от административния орган – няма мотиви за определянето на облагаемата основа за ДНИ за всеки от периодите, за приложение на чл.21 ал.4 от ЗМДТ, няма обосновка за определяне на начина на изчисляване на ТБО с оглед разпоредбата на чл.67 ал.1 и ал.2 от ЗМДТ за всеки от периодите и за определянето на основата за изчисляване, като за 2011г. няма и обосновка защо е определена ТБО върху данъчната оценка, а не върху отчетната стойност на имота съгласно Наредбата на Общински съвет Троян, нито са изложени мотиви за приложение на §11 от ПЗР на Наредбата.

Относно издаването на актовете за установяване на вземания по  чл.107, ал.3 ДОПК не се изисква заповед за възлагане на ревизия, не се изготвя ревизионен доклад и не се издава ревизионен акт. Процесуалният ред за издаване на ревизионните актове и актовете за установяване на вземане по данни от декларация е различен.

Актовете за установяване на задължения по декларация не са подчинени на режима на издаване на ревизионни актове. Чл. 107 от ДОПК не сочи реквизитите, които трябва да съдържа акта за установяване на задължения по декларация, но като се имат предвид разпоредбите на чл.144, чл.120, ал.1, т.5 и чл.166, ал.2 от ДОПК, чл.1 и чл.2 ал.1,чл.21 ал.1, чл.59 ал.1 и ал.2, и чл.146 от АПК, е безспорно, че актът за установяване на задължения по декларация следва да съдържа изложение на фактическите и правни основания на органа – описание на установените обстоятелства, анализ на събраните доказателства, приложимите правни норми и правните изводи на административния орган, т.е. актът следва да е мотивиран.

Безспорно е установено по делото, че оспореният акт не съдържа мотиви, общото позоваване на разпоредби на ЗМДТ няма съдържанието и смисъла на мотиви, съгласно изискванията на ДОПК и АПК. Мотиви няма и в решението, с което е потвърден акта.

Не са изложени мотиви и в друг документ, част от представената от административния орган преписка.

По изложените до тук съображения съдът намира, че подадената жалба е основателна. Началникът на отдел Местни приходи при Община Троян е следвало да отмени като незаконосъобразен оспорения пред него акт за установяване на задължение по декларация №АУ000317/23.08.2013 г. Съдът следва да отмени изцяло акт за установяване на задължение по декларация №АУ000317/23.08.2013 г. издаден от старши експерт в отдел Местни приходи при Община Троян, потвърден с Решение № 0502-107/07.11.2013 г., и преписката да се върне на органа за ново разглеждане и произнасяне.

По делото са направени искания за възстановяване на деловодните разноски. С оглед изхода на делото претенцията на жалбоподателя се явява основателна, поради което следва да бъде уважена за сумата от  270 лв.

Следва да се осъди юридическото лице Община Троян да възстанови на жалбоподателя „Търговия Троян” АД с ЕИК ********* гр.Троян обл.Ловеч  ул.В.Левски № 3, представлявано от изпълнителен директор Минко Димитров Минков,  сумата от 270 лв. /двеста и седемдесет лв./, включващи 50 лв. държавна такса, 100 лв. възнаграждение за адвокат и 120 лв. депозит за вещо лице .

Воден от горното и на основание чл. 144 ал.1 във вр.с чл.160 ал.1 предл.първо и ал.3 от ДОПК, Ловешки административен съд, шести административен състав,

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ като незаконосъобразен Акт  за установяване на задължение по декларация №АУ000317/23.08.2013 г. издаден от М. М. - ст.експерт в отдел Местни приходи при Община Троян,  потвърден с Решение №0502-107/07.11.2013 г. на началник отдел „Местни приходи” Община Троян, с който на „Търговия Троян” АД с ЕИК ********* гр.Троян обл.Ловеч  ул.В.Левски № 3 е определено задължение за внасяне на данък върху недвижимите имоти за 2010 г., 2011 г. и 2012 г. и за такса битови отпадъци за същия период с общ размер на задълженията 5031,10 лв. и лихва върху тях 778,29 лв.

ВРЪЩА преписката на органа за произнасяне при съобразяване с указанията на съда.

ОСЪЖДА Община Троян гр.Троян обл.Ловеч пл.Възраждане № 1, БУЛСТАТ *********, представлявана от кмет на община, да заплати на „Търговия Троян” АД с ЕИК ********* гр.Троян обл.Ловеч  ул.В.Левски № 3, представлявано от изпълнителен директор Минко Димитров Минков,  сумата от 270 лв. /двеста и седемдесет лв./, представляващи деловодни разноски.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба чрез Ловешки административен съд пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Препис от решението да се изпрати на страните по делото.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: