РЕШЕНИЕ
№ 260710
гр. Бургас, 23.11.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на осемнадесети ноември
през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Панайот Атанасов
при секретаря Елена
Христова, като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 1507/2020
год., за да се произнесе, взе предвид:
Делото е образувано по повод исковата молба на „Ай
Тръст” ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. София, с която претендира приемане
за установено, че ответникът С.К.С.-П…., с постоянен и настоящ адрес ***, му дължи
следните суми: 946,18 лева – главница по Договор за кредит № ….. год., 187,92
лева – договорна лихва за периода 01.07.2018-30.04.2019 год., 164,46 лева –
наказателна лихва за периода 01.09.2018-06.11.2019 год., 53,26 лева –
административни разноски, и 117,02 лева – възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство от 18.04.2018 год., както и обезщетение в размер
на законната лихва за забавено плащане на главницата, начиная от 28.11.2019
год. до окончателното й изплащане, които вземания съставляват част от предмета
на Заповед за изпълнение № 4555/29.11.2019 год. по ч. гр. д. № 10080/2019 год.
на БсРС; ангажира доказателства и моли за присъждане на деловодните разноски.
Правното
основание на предявените положителни установителни искове е чл. 124, ал. 1 във
вр. с чл. 422, ГПК.
Ответникът, чрез
процесуалния си представител по чл. 47, ал. 6, ГПК, оспорва исковете; ангажира
доказателства.
Съдът, след запознаване
със становищата на страните и данните по делото, като съобрази приложимите
нормативни разпоредби, намира за установено:
Ищецът твърди, че между
„Кредисимо“ ЕАД и ответника С.С.-П.. (видно от извършената справка, към
настоящия момент фамилното й име е С.) е бил сключен Договор за потребителски
кредит № …. год., по реда на ЗПФУР, за сумата от 1100 лева, при срок за
връщането й от 12 месеца. Според ищеца, с част от главницата – 338,71 лева, е
бил обслужен предходен договор за кредит между контрахентите, а остатъкът от
главницата е бил изплатен в брой на ответника. Според ищеца, на 17.04.2018
год., по реда на ЗПФУР, между него и ответника е бил сключен договор за
поръчителство по отношение задълженията по договора за кредит, с дължимост на
месечно възнаграждение от 71,01 лева. Ищецът твърди, че поради неизпълнение
задълженията на ответника е удовлетворил претенциите на кредитора, като е
заплатил дължимите суми по договора за кредит, а така е встъпил в правата на
удовлетворения кредитор срещу длъжника.
За заплащане на процесните
вземания е издадена Заповед за изпълнение № 4555/29.11.2019 год. по ч. гр. д. №
10080/2019 год. на БсРС.
При така изложената
фактическа и правна обстановка съдът намира предявения главен положителен
установителен иск за неоснователен. Валидното встъпване на поръчителя в правата
на удовлетворения кредитор срещу длъжника изисква доказване на валидно сключен
първоначален договор и договор за поръчителство. По делото не е проведено
главно и пълно доказване легитимацията на ответника като неизправна страна по
валиден договор за кредит, както и изпълнение от страна на ищеца на надлежно
възникналото парично задължение на ответника в полза на изправната
страна-кредитор по договора за потребителски кредит. По отношение този договор не
са ангажирани данни, съгл. носената от ищеца доказателствена тежест, за
спазване на императивните изисквания на чл. 18, ал. 1, т. 1 и чл. 10, ал. 1, ЗПФУР;
няма доказателства, че ответникът е автор на подаденото по електронен път
заявление за отпускане на кредит – чл. 18, ал. 2, с. з.
Съдът намира за
недоказана и легитимацията на „Кредисимо“ ЕАД като изправна страна по договора
за кредит, от което обстоятелство е обусловено възникване на задължението на
кредитополучателя С. за връщане на договорената сума. Делото не съдържа
доказателства за постигнато между страните по кредитното правоотношение от
17.04.2018 год. съгласие за рефинансиране на по-стар по време дълг на ответника,
нито за получаване на остатъчната сума от ответника – в брой или по банков път.
Предвид липсата на данни, че кредитът от 1100 лева е реално предоставен на С.С.,
съдът счита, че не е възникнало и задължението й за връщане на сумата, съотв.
за погасяването й от поръчителя-ищец.
Съдът
намира за неоснователно твърдението на ищеца за валидност на договора за кредит
поради извършените от ответника погасителни плащания. Доказателства в тази
насока не са представени – няма данни за броя, размера, основанието, авторството
и получателя на такива плащания, поради което не може да се приеме, че с
посоченото действие ответникът е потвърдил валидността на процесния договор.
Недоказано по делото е
и обстоятелството за валидно сключен договор за поръчителство между страните.
Представеният в писмена форма договор не носи подписа на ответника С., няма и
данни за изявена от нея воля за сключване или потвърждаване на съглашението – с
посочената насрещна страна и клаузи, вкл. по реда на ЗЕДЕУУ.
Предвид изложеното,
съдът намира, че договорът за кредит от 17.04.2018 год. не обвързва ответника,
поради което и обусловеното правоотношение по поръчителството също не е
породило действие за тази страна.
Неоснователността на
исковете налага оставяне без уважение и на молбата на ищеца за присъждане на
направените в заповедното и в настоящото дело деловодни разноски.
В изпълнение
разпоредбата на чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 5, ГПК, ищецът следва
да бъде осъден да заплати на БсРС разноски от 150 лева (юрисконсултско възнаграждение).
Мотивиран от
изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
исковете с правно основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК, за приемане
за установено, че ответникът С.К.С., ЕГН **********, с настоящ и постоянен
адрес ***, дължи на ищеца „Ай Тръст” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, Район Триадица, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А),
Бизнес-център „България“, следните суми: 946,18 лева – главница по Договор за
кредит № …. год., 187,92 лева – договорна лихва за периода 01.07.2018-30.04.2019
год., 164,46 лева – наказателна лихва за периода 01.09.2018-06.11.2019 год.,
53,26 лева – административни разноски, и 117,02 лева – възнаграждение по
договор за предоставяне на поръчителство от 17.04.2018 год., както и
обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата,
начиная от 28.11.2019 год. до окончателното й изплащане, които вземания
съставляват част от предмета на Заповед за изпълнение № 4555/29.11.2019 год. по
ч. гр. д. № 10080/2019 год. на БсРС.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ищеца „Ай Тръст” ЕООД, ЕИК *********, за осъждане на ответника
С.К. С.. да му заплати деловодните разноски, направени в заповедното
производство по ч. гр. д. № 10080/2019 год., както и в производството по гр. д.
№ 1507/2020 год., двете на БсРС.
ОСЪЖДА
„Ай Тръст” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
Район Триадица, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), Бизнес-център „България“, на
основание чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 5, ГПК, да заплати на БсРС
разноски в размер от 150 лева.
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БсОС
в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./
Вярно с оригинала:
ЕХ