№ 29749
гр. София, 23.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-
ХРАНОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20231110150879 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
С определение № 43178/01.12.2023 г. съдът е прекратил производството по
делото поради оттегляне на предявените искове.
В срок е постъпила молба от ответника „К****“ за допълване на определението
в частта за разноските.
Ищецът /и ответник по молбата/ счита същата за неоснователна.
Съдът, след като обсъди доводите на молителя и данните по делото, намира
следното:
Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е
необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на
страните може да допълни или измени постановеното решение в частта за разноските.
Предвид посоченото, с оглед нормата на чл. 248, ал. 1 ГПК и доколкото молбата за
допълване на определението в частта за разноските на другата страна е депозирана в
срока за неговото обжалване, съдът намира, че същата е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество молбата е ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски и
при прекратяване на делото. Основанието за прекратяване е без значение. Достатъчно
условие за възникване на правото по чл. 78, ал. 4 ГПК е разходите да са сторени след
получаване на препис от исковата молба с указания по чл. 131 ГПК и преди ответникът
да е уведомен за прекратяване на производството (в този смисъл определение №
2897/12.05.2011 г. по ч. гр. дело № 255/11 г. на ВКС, ІV г. о. ).
В случая съдът е разпоредил връчване на препис от исковата молба за отговор
1
на ответника на 22.10.2023 г., като същият е получен на 30.10.2023 г., видно от
приложената разписка към съобщението, от когато тече и едномесечния срок за
отговор.
Междувременно, на 27.11.2023 г. ищцата, чрез упълномощения адвокат Х., е
подала молба до съда, с която прави изявление за оттегляне на предявения иск.
С определение № 43178/01.12.2023 г. съдът е прекратил производството по
делото поради оттегляне на предявените искове.
На 05.12.2023 г. в съда е депозиран отговор на исковата молба от ответника
„К****“, към която са приложени договор за правна защита и съдействие от 15.11.2023
г. с уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 1300 лв., ведно с доказателства
за неговото заплащане по банков път.
От изложеното следва, че съдът е прекратил производството по делото след
като вече е връчил исковата молба на ответника и в срока за отговор на исковата
молба. Представеното към отговора пълномощно и договор за правна помощ от
15.11.2023г. установяват, че ответникът е направил разходи след получаване на препис
от исковата молба и преди да е уведомен за прекратяването на делото. Същият
претендира разходи, които установява да са действително платени. Без значение е
основанието на което съдът е прекратил производството по делото – в случая съдът е
прекратил производството по гр. д. № 50879/2023 г по описа на СРС преди депозиране
на отговор на исковата молба от ответника и независимо от неговото становище.
Въпреки това настоящият съдебен състав приема, че на ответника се дължи
възстановяване на направените разноски по следните съображения:
След като съдът е дал възможност на ответника за отговор по чл. 131 ГПК за
същия тече процесуален срок за отговор, след който срок настъпва преклузия на
негови права. Ответникът е известен за делото, образувано по искова молба на ищцата
против него, поради което е негово право да ангажира адвокатска защита, за което
следва да направи разноски. Тези действия ответникът е предприел преди
съобщаването му на обстоятелството, че производството по делото е било прекратено
от съда. Независимо от прекратяването на производството по делото разноски на
ответника се дължат, тъй като той ги е направил за защита в срока предоставен му от
съда и без да знае, че производството по делото е прекратено, като в същото време
ищецът следва да понесе тежестта на направените разноски.
Изложеното е основание да се приеме, че сумата от 1300 лв. заплатен
адвокатски хонорар от ответника следва да се възложи върху ищцата на основание чл.
78, ал. 4 ГПК.
Съдът приема, че на основание чл.78 ал.4 ГПК, на ответника се следват
разноски, направени във връзка с прекратеното производство. Ответникът претендира
разноски в размер на 1300лв. Ищецът не е възразил по размера, като доводите му,
2
изложени в депозираното становище на молбата по чл.248 ГПК, касаят недължимост
на разноските въобще.
Определението на съда в частта за разноските следва да се допълни, като на
ответника се присъдят разноски в размер на 1300лв.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ определение № 43178/01.12.2023 г. по гр.д.№ 50879/2023г. по описа
на СРС, 182 с-в по реда на чл. 248 ГПК в частта за разноските, като ОСЪЖДА К. Н.
Г., ЕГН *****, да заплати на К. в инвестиционното проектиране (****), адрес гр.
С******, на основание чл.78 ал.4 ГПК, разноски в размер на 1300лв. – адвокатско
възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване пред СГС в едноседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3