РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 103
гр. Пловдив,
15.01.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХІІ състав, в публично
заседание на седемнадесети декември през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МИЛЕНА ДИЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ
: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
ТАТЯНА ПЕТРОВА
при
секретаря Б.К. и участието на
прокурора ГИНКА ЛАЗАРОВА, като разгледа докладваното от съдия МАРИАНА МИХАЙЛОВА адм. дело № 1890 по описа на съда за 2020 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
І. За характера на производството, протеста и становищата
на страните :
1. Производството е по реда на Глава
Десета, Раздел Трети от АПК.
2. Образувано е по жалба на Фондация
„Гринберг“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление, ***, представлявана
от управителя Г.И.Й., предявена чрез адв. И.Г.Й. против Наредба за издаване на карти за паркиране на превозни
средства, управлявани от или превозващи лица с трайни увреждания, жители на
община Челопеч (Приета
от Общински съвет Челопеч с Решение №33,
взето с Протокол № 5 от 29.01.2016г.).
Поддържа
се, че фондацията има правен интерес от обжалване на нормативния
административен акт, признат по силата на § 1, т. 12 от Допълнителните
разпоредби на Закона за хората с увреждания, с оглед на факта, че дейността ѝ се изразява в предоставяне на правна
помощ на и за хора с увреждания и защита на правата и интересите на последните
с всички допустими от закона средства, в цялата страна, като овластяването за
изпълнението на тази „застъпническа роля”, е по силата на закона.
По
същество се поддържа, че Наредбата за
издаване на карти за паркиране на превозни средства, управлявани от или
превозващи лица с трайни увреждания, жители на община Челопеч е свързана с
хората с увреждания, поради което съобразно изискването на действалия към
датата на приемана на наредбата чл. 8, т. 4 от Закона за интеграция на хората с
увреждания (отм.), проектът на същата е следвало задължително да бъде
съгласуван с Агенцията за хората с увреждания, която осъществява изпълнението
на държавната политика за интеграция на хората с увреждания и в случая е
следвало да даде задължително становище по проекта на Наредбата. Това според
жалбоподателя в случая не е сторено.
Искането
е оспорената Наредбата за издаване на карти за паркиране на превозни средства,
управлявани от или превозващи лица с трайни увреждания, жители на община
Челопеч да бъде отменена, като се присъдят сторените разноски по
производството.
3. Ответният Общински съвет Челопеч – не
взема конкретно становище по спора.
4. Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение, че жалбата е
основателна.
ІІ. За допустимостта:
5. Съобразно чл. 187, ал. 1 от АПК,
подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени без ограничение във
времето. При това положение и доколкото жалбата е подадена от лице, имащо право
на оспорване, същата се явява процесуално ДОПУСТИМА за разглеждане. В този
смисъл Определение № 6815 от 08.06.2020 г., постановено по адм. дело № 4939 по
описа на Върховен административен съд.
ІІІ. За фактите:
6. Наредбата за издаване на карти за
паркиране на превозни средства, управлявани от или превозващи лица с трайни
увреждания, жители на община Челопеч е приета с Решение № 33 взето с Протокол №
5 от 29.01.2016г. на Общински съвет Челопеч. Посоченото правно основание е чл.
21 ал. 2 от ЗМСМА във връзка с чл. 8 от Закона за нормативните актове във вр. с
чл. 99а от Закона за движени по пътищата ЗДвП).
7. Като преписка по приемане на
Наредбата, по делото са представени:
-
Решение № 33 взето с Протокол № 5 от 29.01.2016г. на Общински съвет Челопеч;
-
Докладна записка с изх.№ 06-00-7 от 20.01.2016г. от Кмета на община Челопеч за
приемане на Наредба за издаване на карти за паркиране на превозни средства,
управлявани от или превозващи лица с трайни увреждания, жители на община
Челопеч. Към предложението и приложен проект на наредбата;
-
Разпечатка от интернет страницата на община Челопеч от 18.12.2015г. относно
публикуване на проект на Наредба за издаване на карти за паркиране на превозни
средства, управлявани от или превозващи лица с трайни увреждания, жители на
община Челопеч;
-Констативен
протокол от 19.01.2016г. по Закона за нормативните актове за постъпилите
предложения към 19.01.2016г. във връзка с
докладна записка за приемане на Наредба за издаване на карти за
паркиране на превозни средства, управлявани от или превозващи лица с трайни
увреждания, жители на община Челопеч.
8. Въпреки дадените от Съда указания и
осигурена процесуална възможност, други данни и доказателства не се заявиха и
не се представиха по делото, включително и относно участие или даване на
становище от Агенцията за хората с увреждания при изготвянето на проекта за процесната
наредба.
9. Жалбоподателят оспорва така приетата
наредба, в цялост.
10. Оспорването е съобщено,
чрез публикуване на обявление в бр. 71/11.08.2020 г. на „Държавен вестник“ и в
сайта на Върховен административен съд, както и чрез поставяне на обявление в
сградата на Административен съд - гр. Пловдив. В хода на съдебното производство
не са налице встъпили заедно с административния орган или присъединени към
оспорването страни по смисъла на чл. 189, ал. 2 от АПК.
ІV. За правото:
11. Легална дефиниция на понятието
нормативен административен акт е дадено в разпоредбата на чл. 75, ал. 1 от АПК.
Правилото обявява за такъв всеки подзаконов административен акт, който съдържа
административноправни норми, отнася се за неопределен и неограничен брой
адресати и има многократно правно действие.
Няма
съмнение и спор, че атакуваната наредба е нормативен административен акт, който
се отнася за неопределен и неограничен брой адресати и има многократно правно
действие.
12. Общинските съвети са овластени да
издават подзаконови нормативни актове по силата на чл. 76, ал. 3 от АПК. В този
смисъл, процесната наредба, е акт на
компетентен орган. Самата наредба е приета с решение взето съобразно
разпоредбите на чл. 27, ал. 2 и 3 от ЗМСМА по отношение на изискуемия кворум –
на гласуването са присъствали 10 общински съветници, от които 10 са гласували
„за” приетото решение.
Изложеното
до тук обаче не е достатъчно, за да обоснове извод, че при издаването на
процесния нормативен акт са спазени правилата на процесуалния закон.
13. При приемането на разглеждания
нормативен административен акт са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, които сами по себе си са самостоятелно
основание за отмяна на оспорената наредба.
Според
чл. 26, ал. 1 от ЗНА, в приложимата редакция, изработването на проект на нормативен
акт се извършва при зачитане на принципите на обоснованост, стабилност,
откритост и съгласуваност.
Според
чл. 15, ал. 1 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове,
органът, който отговаря за изготвяне на законопроекта, го изпраща заедно с
мотивите на заинтересуваните министерства, други ведомства или обществени
организации, които организират неговото обсъждане и дават мотивирано становище.
Според
чл. 8, т. 4 от Закона за интеграция на хората с увреждания (отм., ДВ бр. 105 от
18.12.2018 г., в сила от 1.01.2019 г. – действал към момента на приемане на
Наредбата), Агенцията за хората с увреждания осъществява изпълнението на
държавната политика за интеграция на хората с увреждания, като: участва и дава
задължително становище при изготвянето на проекти на нормативни актове,
свързани с хората с увреждания.
Съобразно
чл. 10, ал. 1 от Закона за хората с увреждания (Oбн., ДВ, бр. 105 от 18.12.2018
г., в сила от 1.01.2019 г.), Агенцията за хората с увреждания е изпълнителна
агенция към министъра на труда и социалната политика, юридическо лице на
бюджетна издръжка със седалище София.
Според
чл. 10, ал. 3, т. 9 от Закона за хората с увреждания, Агенцията за хората с
увреждания: участва при изготвянето на проекти на нормативни актове, свързани с
правата на хората с увреждания и дава становища по тях.
В
чл. 51, ал. 3 от Конституцията е установен принципа, според който, старите
хора, които нямат близки и не могат да се издържат от своето имущество, както и
лицата с физически и психически увреждания, се намират под особена закрила на
държавата и обществото.
Въз
основа на възведеното в Основния закон правило, както отмененият Закона за
интеграция на хората с увреждания, така и действащият понастоящем Закона за
хората с увреждания, уреждат като основна функция на Агенцията за хората с
увреждания - изпълнението на държавната политика за интеграция на хората с
увреждания.
В
рамките на така установената в закона компетентност, чл. 8, т. 4 от Закона за
интеграция на хората с увреждания (отм.) и чл. 10, ал. 3, т. 9 от Закона за
хората с увреждания, установяват конкретно правомощие (тоест право и
задължение) за Агенцията, да участва и да дава становища по проекти на
нормативни актове, свързани с правата на хората с увреждания. Несъмнено е, че и
двете норми, както на отменения, така и на действащия закон са императивни,
което ще рече, че становището на Агенцията по конкретния проект за нормативен
акт е задължително, независимо от това, че в действащия понастоящем закон, то
не е изрично определено като такова. Това разбиране се основава и на текста на
чл. 26, ал. 1 от ЗНА, в който „съгласуваността“ е възведена, като принцип в
процеса на изработването на проект на нормативен акт.
В
този смисъл, националното законодателство е съответно на изискванията на чл. 4,
§ 1, б. „а“ от Конвенцията за правата на хората с увреждания (Ратифицирана със
закон, приет от 41-ото НС на 26.01.2012 г., обн. ДВ, бр. 12 от 10.02.2012 г.),
според който, държавите - страни по конвенцията, следва да предприемат
необходимите стъпки с оглед гарантиране и признаване на пълноценното
упражняване на всички права и основни свободи за хората с увреждания без
каквато и да било дискриминация по признак на увреждане. За целта държавите -
страни по конвенцията, следва да приемат всички необходими законодателни,
административни и други мерки за прилагането на правата, признати по настоящата
конвенция.
Изпълнението
на държавната политика за интеграция за хората с увреждания има за цел създаване
на условия и гаранции за равнопоставеност на хората с увреждания, социална
интеграция на хората с увреждания и упражняване на правата им, подкрепа на
хората с увреждания и техните семейства. В контекста на това разбиране,
невземането на становище от Агенцията за хората с увреждания по проекта за
Наредба за издаване на карти за паркиране на превозни средства, управлявани от
или превозващи лица с трайни увреждания, жители на община Челопеч, имащ за
адресат хората с увреждания, следва да бъде квалифицирано като съществено
нарушение на административно-производствените правила. Впрочем, в случая не се
твърди и не се установява, Община Челопеч или Общински съвет Челопеч дори да са
уведомили Агенцията за хората с
увреждания за намерението си да бъде приета процесната Наредба.
14. Изложените до тук
съображения обосновават крайния извод на съда, че оспорената Наредба за издаване на карти за
паркиране на превозни средства, управлявани от или превозващи лица с трайни
увреждания, жители на община Челопеч, е приета при допуснати съществени
нарушения на административно-производствените правила, което от своя страна е
основание за нейната отмяна съобразно чл. 146, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 196 от АПК.
V. За разноските:
15. С оглед изхода на спора, на жалбоподателя
следва да бъдат присъдени сторените в производството разноски. Те се констатираха в размер на 635,50 лв. – заплатените държавна такса за
образуваното съдебно производство, държавна такса за публикуване на обявление в
Държавен вестник и адвокатско възнаграждение.
Така
мотивиран, на основание чл. 193, ал. 1 от АПК, Пловдивският административен
съд, ІІ отделение, ХІІ състав,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наредба за издаване на карти за
паркиране на превозни средства, управлявани от или превозващи лица с трайни
увреждания, жители на община Челопеч (Приета от Общински съвет Челопеч с Решение №33, взето с Протокол № 5 от 29.01.2016г.).
ОСЪЖДА Община Челопеч, да заплати на Фондация „Гринберг“,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление, ***, представлявана от
управителя Г.И.Й., сумата от 635,50 лв., представляваща извършени разноски по
производството.
Решението
подлежи на обжалване в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на
страните, с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република
България.
Решението
да се обнародва в срока и по реда на чл. 194 от АПК, след влизането му в сила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ 1.
2.