№ 3898
***офия, 07.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА
при участието на секретаря ВЕРА Г. СЛАВЕЕВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА Гражданско дело №
20221110105612 по описа за 2022 година
Предмет на делото са предявени от *** с ЕИК ***, обективно съединени установителни
искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл.
86 ЗЗД срещу Л. Л. К. с ЕГН ********** за установяване дължимостта на сумите 392,14
лева главница, 42,04 лева мораторна лихва, суми от дялово разпределение 52,53 лева и 9,63
мораторна лихва, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. 28218/2021г. на
СРС, 57 състав. Претендира законната лихва върху главницата считано от подаването на
заявлението по чл. 410 ГПК и разноски в настоящото производство. Сумите са начислени за
потребление в имот: ***, за периода 01.05.2018г. – 01.04.2020г.
Ответната страна в законния срок представя отговор, с който оспорва иска по посочени
подробно в отговора съображения.
Третото лице помагач на страната на ищеца *** с ЕИК ***, и седалище гр. ***, не изразява
становище по исковете, представя данни за извършеното дялово разпределение за този
абонатен номер в посочения период. Заявява, че то е извършено съгласно действащата
нормативна уредба.
Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа и правна страна следното.
От писмените доказателства се установява, че за процесния обект е осъществявана
услуга по топлоподаване. Същата е доставяна при Договор при Общи условия, надлежно
публикувани във вестник „Монитор“, в сила от 11.07.2016г.
Основателността на претенцията за заплащане стойността на потребена топлинна
енергия предполага пълно и главно установяване от страна на ищеца, че в обективната
1
действителност са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически
факти): 1/ съществуване на облигационно (продажбено) отношение между ищеца и соченото
за потребител лице, по силата на което *** се е задължило да доставя до процесното жилище
топлинна енергия, а в тежест на купувача на енергията е възникнало корелативното
задължение за заплащане на цената й; 2/ реално изпълнение на задължението на *** да
предостави съответното количество топлоенергия до имота. Съгласно нормата на чл. 153, ал.
1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти/потребители на топлинна енергия. Следователно, съгласно закона само по себе си
качеството собственик или вещен ползвател на топлоснабден имот в сграда в режим на
етажна собственост води до възникване на облигационни отношения между собственика,
респ. вещния ползвател и ***, които на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ се регламентират от
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от Комисията за енергийно и водно регулиране. За валидността на правоотношението не е
необходима писмена форма, като приемането на ОУ от абоната става по силата на закона,
след изтичане на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на
индивидуални условия.
Конкретно по делото има доказателства за връзката на Етажната собственост, част от
която е и апартаментът, за потребление в който е начислено вземането, с топлинния
счетоводител – Договор от 26.10.2000г., а Протокола е подписан за *** от тогавашния
собственик – Н. М. – л. л. 14 – 18 от делото.
Съгласно приложения Нотариален акт от 12.12.2014г. за процесния имот - апартамент ***, е
бил продаден на ответника от Н. М.. Така съдът приема, че именно Л. К. е собственик на
жилището. Последното обстоятелство не е оспорено от името на ответника, вкл. след
приобщаване на посочените документи като доказателства по делото, поради което следва
да се приеме, че при липсата на други данни, а и твърдения, именно последният е бил
собственик на апартамент *** на посочения адрес, за който е начислено процесното вземане.
Като такъв и съобразно цитираната дефинитивна норма на чл. 153, ал. 1 ЗЕ ответникът е бил
потребител на доставяната до имота през исковия период топлинна енергия, поради което е
легитимиран да отговаря за заплащане на цената й. Установява се от надлежно приобщените
и неоспорени писмени доказателства договор № *** на л. 14 с предмет извършване на
дяловото разпределение в сградата, в която се намира имотът, протокол от проведено общо
събрание на етажните собственици в тази сграда. Така се налага извод, че имотът, във връзка
с който ищецът претендира спорните вземания, се намира в сграда в режим на етажна
собственост, която през исковия период е била топлоснабдена.
По изготвената и приета по делото СТЕ се установява, че в процесния имот за посочения
период надлежно е извършвано дялово разпределение – посочени са отделните месечни
плащания. Всички измервателни уреди отговарят на метрологичните изисквания и са
минали проверки. За периода не е начислявана такса мощност, тъй като същата е отменена с
Решение на ДКЕВР от 2006г. и Протокол на Съвета на директорите но ищеца от 30.06.2006г.
2
Дава се крайно заключение, че са спазени нормативните изисквания при начисляване на
топлоенергията, отчетени са технологичните разходи. Измервателните уреди са в
изправност. За част от периода не е осигуряван достъп и сумите са начислени по нормативно
определен ред без ощетяване на потребителя и спазване на изискванията.
Приетата по делото ССЕ се дава заключение, че в процесния период няма
плащания. Начислените суми не са плащани въобще. При формирането на плащанията са
издавани месечни фактури, няма отклонения във връзка с конкретния абонат. По пера се
дължат сумите както са претендирани с исковата молба.
Видно от отговор от НАП по искане на ответника ищцовото дружество води
редовно своята отчетност, има аналитична информация при поискване за всеки потребител.
Отделно дава автентично тълкуване, че издаването на фактура към данъчно незадължени
физически лица /какъвто е и ответникът/ не е задължително съгласно ЗДДС, така
отразяването/неотразяването на извършените към физическите лица продажби в дневниците
по ДДС на отделен ред не води до укриване на данъци – л. 194 от делото.
Останалите приложени по делото доказателства не допринасят по предмета на
доказване и съдът не дължи детайлното им обсъждане.
Изложените типови бланкетни аргументи от ответната страна не касаят
индивидуалното правоотношение на Л. К., който вече доказано има облигационна връзка с
ищеца, поради което подробното им преповтаряне и поединично отхвърляне не е
необходимо за настоящото изложение.
По горните изводи исковете са изцяло основателни и подлежат на присъждане в цялост.
По разноските
С оглед изхода на спора при заявената претенция на ищеца се дължат сторените разноски в
заповедното: 25,00 лева държавна такса и 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение, или
общо 75,00 лева, съответно в исковото 175,00 лева за държавна такса, 600,00 лева за
експертизи и 100,00 лева за юрисконсултско възнаграждение, или общо 875,00 лева.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150
ЗЕ и по чл. 422, вр. чл. 86 ЗЗД, че Л. Л. К. с ЕГН **********, и адрес: гр. ***, *** , ДЪЛЖИ
на *** с ЕИК ***, сумите: 392,14 /триста деветдесет и два лв. и 14 стотинки/ лева главница,
ведно със законната лихва считано от 20.05.2021г. до окончателното й изплащане, 42,04
/четиридесет и два лв. и 4 стотинки/ лева мораторна лихва, сумата 52,53 /петдесет и два лв.
и 53 стотинки/ лева главница, ведно със законната лихва считано от 20.05.2021г. до
3
окончателното й изплащане, и 9,63 /девет лв. и 63 стотинки/ лева мораторна лихва, за които
суми е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. 28218/2021г. на СРС, 57 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Л. Л. К. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ***
сумите 175,00 /сто седемдесет/ лева в заповедното производство, съответно 875,00
/осемстотин седемдесет и пет/ лева в исковото производство.
Решението е постановено при участието на *** с ЕИК ***, и седалище ******, като
трето лице помагач на ищеца.
Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му в препис на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4