Р Е Ш Е Н И Е
№ 14.08.2020 г. гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен
съд гражданско отделение
На шестнадесети
юли две
хиляди и двадесета година
В открито съдебно
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН СТАМАТОВ
при секретар Ана
Ангелова
Като разгледа
докладваното от съдията М. Стаматов
гражданско дело № 107 по описа за 2020 год.
И за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на гл. „ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” ГПК.
Делото
е образувано въз основа на искова молба, подадена от ЕТ „Ст - С.Г.“, ЕИК *****, представлявано от С.И.Г.,
ЕГН **********, чрез адвокат
А.Т.А. ***, съдебен адрес:***, ат.1, с която се претендира да бъде прието
за установено по отношение на „Е.м." ЕООД, ЕИК: *****, седалище и адрес на
управление:***-6, че е
незаконосъобразно изпълнението по изп. дело №20197120400466 по описа на ЧСИ *****- рег.№ 712 на
КЧСИ образувано въз основа на изпълнителен
лист от 08.09.2011г., издаден по частно гражданско дело № 12464/2011 година по
описа на Варненски районен съд, XXV състав относно вземане
за
сумата от 1 250,00 лв. (хиляда двеста и петдесет лева)
– частичен иск от
общо 64 072.81 лв. (шестдесет
и четири хиляди и седемдесет и два и 0,81 лева), вкл. сумите от 29 876.71 лв. главница, 24 525.09 лв. лихви, 5 133.77
лв. неолихвяема сума; 2.60лв. допълнителни
разноски и 108.00 лв. разноски
по и.д.; 4 326.64 лв. с
включен ДДС - такса по т.26 от Тарифа за таксите и разноските по ЗЧСИ; 100.00 лв. -
др. суми дължими по изп. дело /в т.ч. ДТ, адв. възнаграждение, възнаграждение
за в.л., за пазач и пр. към 13.09.2019 г./, поради погасено по давност право на
принудително изпълнение.
Съобразно
дадената му възможност преди първото открито съдебно заседание е уточнил по
размер иска си като сочи, че претенцията му касае вземане от 1 250,00 лв.
(хиляда двеста и петдесет лева) – частично от общо
64 072.81 лв. (шестдесет и четири хиляди и седемдесет и два и 0,81 лева), която
част включва 625 лв. от 29 876.71 лв. Главница; 520,83 лв. от 24
525.09 лв. - лихви; и 104,17 лв. от 5
133.77 лв. - неолихвяема сума.
В исковата
молба се сочи, че Варненският
районен съд, XXV състав, на основание чл.418, ал.1, вр. чл. 417, като
констатирал, че Заповед № 7385/23.08.2011 г. за изпълнение за парично
задължение по чл. 417 от ГПК по частно гражданско дело № 12464/2011 година по
описа на Варненски районен съд, XXV състав, подлежи на изпълнение е издал
Изпълнителен лист от 08.09.2011 г., с който осъжда ЕТ „С.Г.“, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление *** и *****, ЕГН **********, с адрес ***, да
заплатят солидарно на „*****)“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
***, сумата от 34 324 лв. (тридесет и
четири хиляди триста двадесет и четири лева), от която 29 876.71 лв. -
непогасена главница, 2 250.82 лв.-договорна лихва за периода 07.02.2011г.-
16.08.2011г. и 2 196,47 лв.-наказателна лихва за просрочени главници за периода
06.12.2010г. -16.08.2011г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата подаване на заявлението-22.08.2011 г. до окончателното й изплащане,
както и сумата от 686.48 лв. – разноски. Въз основа на изпълнителния лист по
молба на взискателя е било образувано изпълнително дело № 20117120400671 по
описа на ЧСИ И. *****, peг. № 712 на
КЧСИ, адрес: гр*****, с район на действние ОС Варна. По делото в продължение на
две години взискателят не е поискал от съдия-изпълнителя предприемането на
изпълнителни действия. При настъпило по силата на закона прекратяване на
изпълнителното производство по изп.дело № 20117120400671 по описа на ЧСИ *****,
то е прекратено с изрично постановление на ЧСИ от 24.04.2019г., който е
отбелязал върху гърба на изпълнителния лист дата на последно изпълнително
действие 22.05.2013г. и изпълнителният лист е върнат на взискателя. По силата
на сключен Договор за прехвърляне на парични вземания от 05.01.2015г. „*****)“
АД, прехвърлило на ответното дружество вземания към свои длъжници, в това число
и вземането към ищеца ЕТ-С.Г. и *****. През 2019 г. въз основа на върнатия
изпълнителен лист по молба на ответникът-взискател срещу ЕТ-С.Г. и ***** е
образувано ново изпълнително дело № 20197120400466 по описа на ЧСИ И. *****. По
това дело съдебният изпълнител е изпратил Покана за доброволно изпълнение до С.Г.,
чрез майка му *****на адрес в гр.*****и до *****, с която ги уведомява, че с
Изпълнителен лист издаден по ЧГД № 12464/2011 от PC Варна ЕТ-С.Г.
е осъден да заплати горепосоченте суми.
Към поканата било приложено уведомление по
чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, че съгласно договор за цесия /прехвърляне на вземане/ от
05.01.2015г. м/у „Прокредит банк“ ЕАД и „Е.М.“ ЕООД, като взискател по
горепосоченото изп. дело е конституиран „Е.М.“ ЕООД. ЧСИ насрочва опис за дата
31.10.2019 г. от 10.00 часа на движими вещи, находящи се в дома му. На
основание чл. 428 ал.1 от ГПК бил поканен в двуседмичен срок от връчване да
изпълни доброволно задължението си.
Ищецът счита, че новата 5 годишна погасителна давност по чл. 110 и чл.
111 от ЗЗД за вземането на банката е започнала да тече от 22.05.2013 година и е
изтекла на 22.05.2018 година. Не е налице спиране и прекъсване на давността по
смисъла на чл. 115 и чл. 116 от ЗЗД, вкл. с предприемане на действия за принудително
изпълнение - чл. 116, б. "в" ЗЗД,
поради което образуването на второто изпълнително дело № 20197120400466
по описа на ЧСИ ***** и извършването на изпълнителни действия по него, които
евентуално биха прекъснали давността и поставили началото на нов давностен срок
са след момент, до който петгодишният давностен срок за събиране на вземането
вече е бил изтекъл. Претендират се разноски.
В
законоустановения срок по чл. 131 ГПК по
делото е постъпил писмен отговор от редовно уведомения ответник, с който
изразява становище за недопустимост и неоснователност на иска. Сочи, че неправилно ищецът
формулира искане за установяване на недължимост на вземането, при положение, че
се позовава на липса на право за принудителното му изпълнение, поради изтекла
погасителна давност. Изтичането на давностния срок по
чл. 110 ЗЗД не води до погасяване на вземането.
Вземането продължава да съществува като естествено и
длъжникът продължава да дължи, но кредиторът може да получи само доброволното
му изпълнение. Изрично според разпоредбата на чл.118 ЗЗД, ако длъжникът изпълни задължението си след изтичането на давността, той
няма право да иска обратно платеното, макар и в момента на плащането да не е
знаел, че давността е изтекла. Следователно плащането
на погасено по давност вземане е дължимо плащане и представлява погасяване на същото същестуващо задължение, което е
съществувало и преди изтичане на давностния срок. При
това положение иск за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника
сума само при направени твърдения за погасяването по давност на вземането, води
до изначалната му неоснователност. По същество оспорва
твърденията, че доколкото последното
законосъобразно изпълнително действие по изп. дело
№ 671/2011г. е
от дата 22.05.2013г. съобразно т. 10 от TP 2/2013г. ОСГТК, давността за процесното вземане е изтекла на 22.05.2018г.
преди образуването на второто изпълнително дело № 466/2019г. Не оспорва, че изп.дело №
671/2011г. е прекратено на 24.04.2019г., след
като взискателят е установил основание за прекратяване, тъй като не е поискано
извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, и че е образувал ново изпълнително
дело под № 00466/2019г. по опис на ЧСИ **********, peг.
№ 712. С подаването на редовна молба
за образуване на изпълнително дело, съдържаща искане за прилагане на определен
изпълнителен способ или в хипотезата на възлагане по чл.18 ЗЧСИ, давността се
счита за прекъсната, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. В случай на процесуална
активност на кредитора, ако той е поддържал висящността на изпълнителния процес
с регулярни искания за прилагане на нови изпълнителни способи, той не следва да
бъде санкциониран с обявяване на вземането му за погасено по давност, поради
евентуално бездействие на съдебния изпълнител или безуспешност на посочения
изпълнителен способ. Съобразно изричната разпоредба на закона
давността се прекъсва многократно в изпълнителния процес. Образуването на новото
изпълнително дело е станало преди изтичане на петгодишния давностен срок и не
може да се приравни на дезинтересиране от страна на кредитора. Прекратяването на изпълнителното производство обаче не води до
погасяване на материалното право, поради което може да се започне ново
изпълнително производство за същото вземане. Прекратяването
на изпълнителното производство, ако не се дължи на несъществуване на
изпълняемото право, не заличава ефекта на прекъсване на давността, породен от
образуването на изпълнителното производство, а от прекратяването започва да
тече нова давност. Взискателят може, докато давността
не е изтекла, да започне нов изпълнителен процес за същото вземане, защото
прекратяването на изпълнителния процес нито го погасява, нито обезсилва
изпълнителното основание или изпълнителния лист. Към момента на образуване на изп. дело № 671/2011г. в сила е било
Постановление на Пленума на Върховния съд на Народна Република България № 3 от
18.11.1980г., където е изрично постановено, че „Погасителната давност не тече,
докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на
вземането.“
С т. 10 на TP 2/2013 от 26.06.2015г. на ОСГТК
на ВКС е отменено действието на Постановление № 3 от 18.11.1980 г. на Пленума
на ВС, но извършената отмяна поражда действие от датата на обявяване на TP на
26.06.2015г. и се прилага само по отношение на
висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са
приключили преди това. Давността е
спряла да тече, след като е образувано изпълнително дело 671/2011г., а нов давностен срок е започнал да тече след
обявяване на TP 2/2015г. на ВКС. Сочи, че срокът, установен
с процесуалната
норма на чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК
е преклузивен, а не давностен и започва от
тече от последното извършено и/или редовно поискано изпълнително действие по
изпълнителното дело. Изтичането на този срок води до
прекратяване на започналото изпълнително производство, но не води до погасяване
на материалното право. Разпоредбата на чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК регламентира последиците при пълно
бездействие на взискателя за горния срок по самото дело, а не спрямо един или
друг от солидарните длъжници. Преклузивният срок, уреден с
процесуалната норма на чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК не тече
самостоятелно за всеки солидарен длъжник, а общо за солидарните длъжници. Прилага
уведомление за сключения на 17.12.2014г., в сила от
05.01.2015 г. договор за цесия по силата на който „*****)" ЕАД е
прехвърлил на цесионера ,,Е.М." ЕООД процесните вземания и моли да бъде връчено на ищеца
ведно с отговора
на искова молба. Претендират
се разноски.
Съдът, след като прецени събраните в
процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от
фактическа страна, следното:
От
писмените доказателства – копия от: изпълнително дело № 20197120400466 на ЧСИ *****; съобщение по и.д. № 20117120400671
по описа на ЧСИ И. ***** *****; пощенски плик с подател ЧСИ ***** и получател *****; потвърждения за извършена цесия; уведомление
за цесия, се установява, че: по
частно гражданско дело № 12464/2011 година по описа на
Варненски районен съд, XXV състав била издадена Заповед №
7385/23.08.2011г. за изпълнение за парично задължение
по чл. 417 от и Изпълнителен лист от
08.09.2011г., с които
се осъжда
ЕТ „С.Г.“, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление *** и *****, ЕГН **********, с адрес ***, да
заплатят солидарно на „*****)“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, сумата от 34 324 лв. (тридесет и четири хиляди триста двадесет и четири лева), от
която 29 876.71 лв. - непогасена главница, 2 250.82
лв.-договорна лихва за периода 07.02.2011г.- 16.08.2011г. и
2 196,47 лв.-наказателна лихва за просрочени главници за периода 06.12.2010г. - 16.08.2011г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата подаване на
заявлението-22.08.2011 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от
686.48 лв. – разноски. Въз основа на изпълнителния
лист по молба на взискателя е било образувано изпълнително дело №
20117120400671 по описа на ЧСИ И. *****, per №
712 на КЧСИ, адрес: гр*****, с район на действние ОС Варна. Делото е било прекратено с
изрично постановление на ЧСИ от 24.04.2019г., тъй като в
продължение на две години взискателят не е поискал от съдия-изпълнителя
предприемането на изпълнителни действия. Върху гърба на изпълнителния
лист била отбелязана дата
на последно изпълнително действие 22.05.2013г. и
изпълнителният лист е върнат на взискателя. По силата на
сключен Договор за прехвърляне на парични вземания от 05.01.2015г. „*****)“ АД, прехвърлило на ответното дружество вземането към
ищеца ЕТ „С.Г.“ и *****. През
2019 г. въз основа на върнатия изпълнителен лист, по молба на
ответникът-взискател срещу ЕТ „ С.Г.“ и *****
е образувано ново изпълнително дело № 20197120400466 по описа на ЧСИ И. *****. По това дело съдебният изпълнител е изпратил покана за доброволно изпълнение до С.Г.,
чрез майка му *****на адрес в гр. *****и до *****,
с която ги уведомява, че с Изпълнителен лист издаден по ЧГД № 12464/2011 от PC Варна
ЕТ „С.Г.“ е осъден да
заплати горепосоченте суми. Към поканата било приложено уведомление по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, че съгласно договор за
цесия /прехвърляне на вземане/ от 05.01.2015г. м/у
„Прокредит банк“ ЕАД и „Е.М.“ ЕООД, като взискател по
горепосоченото изп. дело е конституиран „Е.М.“ ЕООД. ЧСИ насрочил опис за дата 31.10.2019 г. от 10.00 часа
на движими вещи, находящи се в дома му.
Въз основа на така установените факти, Варненският
районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:
Предявеният иск е отрицателен установителен с правно основание чл. 439 ГПК.
Искът
по чл. 439 ал.1 ГПК /аналогичен на чл. 254 /ГПК отм./ е
предоставен на страните в изпълнителния процес за оспорване предприетото срещу
длъжника изпълнение по конкретното изпълнително дело образувано въз основа на
съдебно изпълнително основание /или и несъдебно, ако е
издадено при действието на ГПК/отм./, като изискването на чл. 439 ал.2 ГПК е
искът да се основава на непреклудирани от силата на пресъдено нещо факти и
обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене, респ. след влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл.
410 или чл. 417 ГПК /неприложимо при несъдебните изпълнителни основания,
доколкото при издаването им не е било провеждано съдебно дирене/.
По настоящото дело не се оспорва процесуалната
легитимация на страните, като тя се установява и от обсъдения изпълнителен
лист издаден по реда на чл. 417 вр. чл. 410 ГПК и покана за
доброволно изпълнение.
Горната правна квалификация е обоснована от твърдението
на ищеца, че искът се основава само на факт, възникнал след издаване на изпълнителния лист –
изтичане на погасителна давност за събирането на вземането,
поради което е допустим. В т.см.
Определение № 113/26.01.2011
по ч.т.д. № 577/2009 година на
ВКС, решение № 68/24.04.2013 по т. д. №
78/2012г. на ВКС и др.
При иск с горепосочената правна квалификация, в тежест на
ищеца е да установи правния си интерес от водения иск, като докаже качеството
си на длъжник по изпълнително дело и изложи твърдения за настъпили
факти и обстоятелства след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издаден изпълнителния лист, които погасяват вземането предмет на принудителното изпълнение.
Респективно ответникът да докаже наличието на материално- и процесуалноправна
законосъобразност на изпълнителния процес по изп. дело,
вкл. като докаже съществуването на
подлежащо на принудително изпълнение материално право в неговия патримониум при образуване на делото и понастоящем, както и наличие
на годно изпълнително основание; предприети от него /или праводателя му/ правни действия, с които е
прекъснал или спрял давността по отношение на вземането, считано от издаване на
изпълнителния лист
По делото са приети на основание чл. 146 ал. 1 т. 3 и т.
4 ГПК за безпорни и ненуждаещи се от доказване по делото обстоятелствата, че ищецът
е получил ПДИ по изп. дело
№20197120400466 по описа на ЧСИ *****-
рег.№ 712 на КЧСИ за плащане на
сумата от общо 64 072.81 лв. (шестдесет
и четири хиляди и седемдесет и два и 0,81 лева), по изпълнителен лист от 08.09.2011г.,
издаден по частно гражданско дело № 12464/2011 година по описа на Варненски
районен съд, XXV състав в полза на „*****)"
ЕАД за солидарното осъждане на „ЕТ-С.Г.“, ЕИК ***** и *****, ЕГН ********** да му заплатят 29
876.71 лв. главница и 5
133.77 лв. неолихвяема сума; 24 525.09 лв. лихви,
2.60лв. допълнителни разноски, 108.00 лв. разноски по и.д.; 4
326.64 лв. с включен ДДС - такса по т.26 от Тарифа за
таксите и разноските по ЗЧСИ; 100.00 лв. -
др. суми дължими по изп. дело /в т.ч. ДТ, адв. възнаграждение,
възнаграждение за в.л., за пазач и пр. към 13.09.2019
г./, като вземането по него е прехвърлено на „Е.м.“ ЕООД с договор за цесия от 17.12.2014г.,
в сила от 05.01.2015г., за което длъжника е уведомен.
Ищецът твърди, че поради липсата на извършвани спрямо него изпълнителни
действия в продължение на две години, изпълнително дело
№ 20117120400671 по описа на ЧСИ *****е
прекратено по силата на закона, поради което считано от последното изп.
действие по него и преди образуването на процесното изп. дело е изтекла общата
погасителна давност за принудителното събиране на вземането, уредена с нормата
на чл. 110 от ЗЗД, предвид и липсата на действия в този период,
които я спират или прекъсват по см. на чл. 115 и чл. 116
ЗЗД.
В тази насока
съдът намира за необходимо да посочи, че както решенията, така и
заповедите по чл. 410 или чл. 417 ГПК установяват
вземания чрез съдебна санкция, като след влизането им в сила /което правно
качество е предвидено изрично в закона и
за двата акта /, е недопустимо искане за присъждане на същото вземане между
същите страни да бъде въвеждано като предмет в друго производство по реда на
ГПК /исково или заповедно/ – т.е досежно своите субективните и обективни
предели те са тъждествени. Така установените вземания
подлежат на преразглеждане по съдебен ред единствено при наличието на определени
предпоставки и по изрично нормативно предвидените извънредни способи, които
отчитат спецификите на отделните видове съдебни актове – чл. 424 ГПК за заповедите за изпълнение, чл. 303
и сл. ГПК за решенията, чл. 240
ГПК за неприсъствени решения. От това следва,
че при
наличие на влязла в сила заповед за изпълнение е приложима нормата на чл.117
ал. 2 ЗЗД, според която новата погасителна давност започваща
от влизането й в сила е „всякога пет години”. В т.см. са Решение
№ 36 от 23.02.2017г. по в.т.д. № 699/2016г.,
Апелативен съд – Варна, недопуснато до касационно обжалване с Определение № 633
от 06.11.2017 г. по т.д. № 1508/2017г., ВКС, II т.о.;
Решение № 791 от 24.04.2013г. по в. гр.д. № 3948/2012г., Софийски апелативен съд, недопуснато до касационно
обжалване с Определение № 310 от 27.02.2014 г. по гр. д. № 6240/2013 г., ВКС, III г.о.; Решение
№ 240 от 28.09.2016 г. по в. гр. д. № 365/2016г., Окръжен съд – Сливен,
недопуснато до касационно обжалване с Определение № 388 от 10.05.2017г. по гр. д. № 5113/2016 г., ВКС, III
г.о. и др.
Нормата на чл. 422 ГПК сочи, че искът
за съществуване на вземането се счита за предявен от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, и недвусмислено обосновава предвидената от законодателя връзка
между заявлението по чл. 410 или 417 ГПК и искът по чл. 422 ГПК, като негово неразделно
продължение. След като за влезлите в сила заповеди за изпълнение е
приложима нормата на чл. 117 ал. 2 ЗЗД, а предвидения в чл. 422 ГПК иск се
счита за предявен от подаване на заповедта, се налага логичния извод, че
заявлението /независимо предявен ли е иск по чл. 422 ГПК или липсва такъв
поради неподаване на възражение от длъжника/ води до предвидения в чл. 114 ал.
1 б. „ж“ ЗЗД ефект – спира давността до влизането в сила на заповедта или
обезсилването й, респ. отхвърлянето на иска по чл. 422 ГПК. Липсва правна
и житейска логика или обосновка носителите на вземания получили от съд
изпълнително основание по облекчен ред - чл. 410 и сл. ГПК /заповед, която подлежи на оспорване от
длъжника, респ. влиза в сила и не подлежи на
пререшаване при липса на такова/, да бъдат третирани неравноправно досежно
неблагоприятните последици на института на погасителната давност, в сравнение с
тези решили да водят общ исков процес. Противното би
означавало да се стимулират длъжниците да се укриват, а кредиторите да са в
безизходно положение, доколкото при подадено заявление по чл. 410 ГПК или 417
ГПК, не могат да предявят иск по чл. 422 ГПК при липса на указания от съда, не
могат да предявят и друг иск за същото вземане, съобразно чл. 126 ГПК.
В случая по делото няма твърдения от страните, кога е връчена заповедта за
изпълнение, но не се спори за влизането й в сила в хода на образуваното изп.
д. № 20117120400671
по описа на ЧСИ И. *****, както и относно факта, че последното валидно извършено изп. действие
по това изп. д. е било на 22.05.2013г. Спорен е въпросът – това ли е датата, от която е започнала да тече
давността или друга последваща дата и изтекла ли е тя до 12.09.2019г., когато е
образувано процесното изп. дело №20197120400466. С молбата на взискателя, въз основа на която е образувано това изп. дело,
са редовно поискани конкретни изпълнителни
способи - налагане на запор на банкови сметки на ищеца и извършване на опис
на движими вещи,
поради което безспорно представлява действие
по принудително изпълнение по см. на чл. 116 б. ”в” от ЗЗД.
Съобразно процесуалната
норма на чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК /чл. 330 ал.1, б. „д“ ГПК отм./, когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се
прекратява. Срокът, установен с цитираната
норма, е преклузивен, а не давностен и започва от тече от последното
извършено и/или редовно поискано изпълнително действие по изпълнителното дело.
Изтичането на този срок води до прекратяване на започналото изпълнително
производство, но не води до погасяване на материалното право и след неговото
изтичане може да започне ново изпълнително производство. Съгласно приетото с т.
10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК
прекратяването поради т.нар. "перемпция" настъпва по силата на
закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече
настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните
правнорелевантни факти.
От това следва, че в случая изп. д. №
20117120400671 по описа на ЧСИ *****е прекратено по силата на закона на 22.05.2015г.
С дадено в
ППВС № 3/18.11.1980 година тълкуване е прието, че давността
спира да тече през цялото време на висящото изпълнителното
производство по силата на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ от ЗЗД.
С
т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк.
д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС е отменено
ППВС № 3/18.11.1980 година, като е прието
друго: при изпълнителния
процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен
изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния способ. Искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ също прекъсва
давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. Новата
давност започва да тече от предприемането на
последното по време валидно изпълнително действие.
Относно времевото приложение на тълкувателните решения на ВКС и
постановления на ВС са дадени
разяснения с Решение № 170/17.09.2018г.
по гр.д. № 2382/2017 г. на ВКС, Решение № 51/21.02.2019г. на ВКС и др., които
ВРС споделя изцяло – „последващите тълкувателни решения нямат
подобно на първоначалните такива обратно действие и започват да се прилагат от
момента, в който са постановени и обявени по съответния ред. Ако преди
постановяване на новото тълкувателно решение са се осъществили факти, които за
от значение за съществуващото между страните правоотношение, които са породили
правните си последици, то тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед на
тълкувателното постановление или решение, което е било действащо към момента на
настъпването на последиците.“
От
изложените правни доводи се налага отговорът на основния спорен въпрос по делото
- съобразно ППВС
№ 3/18.11.1980г. действало до 26.06.2015г., когато е постановено цитираното
тълкувателно решение ТР № 2/2015, давността за процесното
вземане е започнала да тече от датата на която по силата
на чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК е било прекратено изп. дело №
20117120400671 по описа на ЧСИ *****– 22.05.2015г. От тази дата до 12.09.2019г., когато е подадена молбата,
въз основа на която е образувано изп. дело №20197120400466 по описа на ЧСИ *****и редовно са поискани конкретни изпълнителни, не е изтекъл срока по чл. 110 ЗЗД, от което следва, че
правото на принудително събиране на вземането не е погасено по давност и
въвеждането му като предмет на изпълнително дело не е незаконосъобразно.
Въз основа на изложените доводи съдът намира, че
искът е изцяло неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
На
основание чл. 78 ал. 3 ГПК
ищецът следва да бъде осъден да заплати
на ответника направените по делото разноски. На основание чл. 78, ал.8 ГПК
/ДВ бр. 8/24.01.2017г./ и чл. 23, т.1 от Наредбата за заплащане на правната
помощ, съдът определя юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника в
размер на 100 лева, отчитайки фактическата и правна сложност на спора.
Мотивиран
от горното, Варненският районен съд
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от ЕТ
„Ст - С.Г.“, ЕИК *****, представлявано от С.И.Г.,
ЕГН **********, съдебен
адрес: ***, иск с правно основание чл. 439 ГПК, да
бъде прието за установено по отношение на „Е.м." ЕООД, ЕИК: *****,
седалище и адрес на управление:***-6, че
е незаконосъобразно изпълнението по изп. дело №20197120400466 по описа на ЧСИ *****-
рег.№ 712 на КЧСИ образувано въз
основа на изпълнителен лист от 08.09.2011г., издаден по
частно гражданско дело № 12464/2011 година по описа на Варненски районен съд,
XXV състав,
относно вземане от
1 250,00 лв. (хиляда двеста и петдесет лева) – частично от
общо 64
072.81 лв. (шестдесет и четири хиляди и седемдесет и
два и 0,81 лева), която
част включва 625 лв. от
29
876.71 лв. Главница; 520,83 лв. от 24 525.09 лв. - лихви; и 104,17
лв. от 5 133.77
лв. - неолихвяема сума, поради погасено по давност право на принудително изпълнение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 3 ГПК ЕТ „Ст - С.Г.“,
ЕИК *****, представлявано от С.И.Г., ЕГН **********,
съдебен адрес: *** да заплати на „Е.м." ЕООД, ЕИК: *****,
седалище и адрес на управление:***-6 сумата от 100 лева представляващи
разноски по настоящото дело за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: