№ 15840
гр. София, 21.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:**************
при участието на секретаря ***
като разгледа докладваното от ************** Гражданско дело №
20221110154480 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на „****“ АД (с
предишно наименование „****) да заплати на „*** 2015“ ООД сумата от 7707.76 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 05.12.2019г. до 06.10.2022г. върху
сумата от 26 755.75 лева, присъдена в полза на ищеца с решение № ****/13.04.2022г.,
постановено по гр. дело № 15972/2019г. по описа на СГС, представляваща обезщетение за
неоснователно ползване от ответника в периода от 01.06.2019г. до 30.11.2019г. на собствения
на ищеца имот- офис № 6, находящ се в гр. София, ул. „****“ № 12, ет. 2, бизнес център
„Евротур“, както и законната лихва върху това обезщетение от 26 755.75 лева, считано от
датата на подаване на исковата молба по настоящото дело- 07.10.2022г., до окончателно
изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че с решение № ****/13.04.2022г., постановено по гр. дело №
15972/2019г. по описа на СГС, ответникът бил осъден да му заплати сумата от 26 755.75
лева, представляваща обезщетение за неоснователно ползване от ответника в периода от
01.06.2019г. до 30.11.2019г. на собствения на ищеца имот- офис № 6, находящ се в гр. София,
ул. „****“ № 12, ет. 2, бизнес център „Евротур“, като с исковата молба пред СГС „*** 2015“
ООД не заявило претенция за присъждане в негова полза на законната лихва от датата на
подаване на исковата молба- 05.12.2019г., поради което претендира в настоящото
производство да му бъде присъдена сумата от 7707.76 лева, представляваща обезщетение за
забава върху присъдената сума за периода от 05.12.2019г. до 06.10.2022г., както и законна
лихва върху същата сума, считано от датата на подаване на разглежданата в настоящото
производство искова молба- 07.10.2022г., до окончателно изплащане на задължението.
Претендира разноски.
В законоустановения едномесечен срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на
исковата молба от ответника, с който предявените срещу него претенции се оспорват с
възражение за погасяване по давност на вземането на ищеца за законна мораторна лихва
върху присъденото с решение № ****/13.04.2022г., постановено по гр. дело № 15972/2019г.
по описа на СГС, обезщетение от 26 755.75 лева, като в тази връзка се излагат съображения,
че забавата на ответника за посоченото обезщетение настъпила от момента, в който получил
нотариалната покана на ищеца от 18.04.2019г., от който момент до подаването на исковата
1
молба, въз основа на която е образувано настоящото производство, бил изтекъл
приложимият по отношение на обезщетението за забава давностен срок. Претендира
разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
По предявените в настоящото производство претенции ищецът следва пълно и главно
съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК да установи възникването и съществуването в
правната му сфера на главен дълг- обстоятелство, което не е спорно между страните в
настоящото производство, поставянето на ответника в забава за изпълнение на това
задължение към началната дата на периода, за който се претендира обезщетение за забава,
както и размер на вредата от неточното в темпорално отношение изпълнение на
задължението на ответника да заплати главното парично задължение, изразяваща се в
пропуснатата полза от ползване на паричния ресурс и съизмеряваща се със законната лихва
за периода на забавата, а във връзка с възражението от името на ответника за погасяване на
задълженията по давност- настъпването в обективната действителност на обстоятелства,
довели до спиране и/или прекъсване на давността.
Установява се от представеното по делото в заверен препис решение №
****/13.04.2022г., постановено по гр. дело № 15972/2019г. по описа на СГС, влязло в сила на
18.06.2024г., че „****“ АД (с предишно наименование „****) е осъдено по иск с правно
основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД да заплати на „*** 2015“ ООД сумата от 26 755.75 лева,
представляваща обезщетение за неоснователно ползване от ответника в периода от
01.06.2019г. до 30.11.2019г. на собствения на ищеца имот- офис № 6, находящ се в гр. София,
ул. „****“ № 12, ет. 2, бизнес център „Евротур“. С оглед на това и съобразно нормите на чл.
297 и чл. 299, ал. 1 ГПК, по силата на които настоящият съдебен състав е длъжен да зачете
силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение, постановено по гр. дело №
15972/2019г. по описа на СГС, следва да се приеме за установено, че ответникът в
настоящото производство е носител на главно парично задължение спрямо ищеца за
посочените сума и период, както и на посоченото във влязлото в сила решение основание-
забраната за неоснователно обогатяване.
Между страните не съществува спор, че ответникът е надлежно поставен в забава за
изпълнение на паричното си задължение за възстановяване на настъпилото в резултат от
ползването без основание на чуждия имот неоснователно обогатяване към началната дата на
заявения в настоящия процес период- 05.12.2019г., когато се твърди, а и се установява пред
СГС да е подадена исковата молба, с която е предявен искът с правно основание чл. 59, ал. 1
ЗЗД. От една страна, ответникът не оспорва това правнорелевантно обстоятелство, като сам
твърди, че е допуснал забава още на 25.04.2019г., когато му била връчена изходяща от ищеца
нотариална покана от 18.04.2019г., съдържаща искане за предаване на фактическата власт
върху имота, за който СГС е установил, че е ползван безвъзмездно от ответното дружество в
периода от 01.06.2019г. до 30.11.2019г. Тази нотариална покана не е приобщена като
писмено доказателство в настоящото производство, поради което и съдържанието й не би
могло да бъде установено и обсъдено от настоящия съдебен състав. Независимо от това,
дори и да се приеме, че съдържанието й е соченото от ответното дружество, доколкото
същото касае единствено предаването на фактическата власт върху имота, а не се твърди да
съдържа покана за заплащане на обезщетението, което впоследствие е заявено като предмет
на предявения пред СГС иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, а и доколкото периодът на
съдебно заявената претенция за неоснователно обогатяване обективно не е бил започнал да
тече към датата на връчване на нотариалната покана, не би могло да се приеме, че с тази
нотариална покана „****“ АД е било поставено в забава за изпълнението на
несъществуващо към този момент свое парично задължение.
2
Независимо от изложеното, доколкото съгласно трайно установената практика на
касационната инстанция- постановените по ГПК от 1952г. (отм.) решение № 1362 от
16.11.1993 г. по гр. д. № 1310/1993 г., IV г. о. и решение № 1615 от 09.05.1996 г. по гр. д. №
1678/1995 г., IV г. о., ), както и по реда на чл. 290 ГПК решение № 48 от 10.09.2012 г. на
ВКС, ТК по т. д. № 237/2011 г., II т. о. и решение № 394 от 27.11.2015 г. на ВКС по гр. д. №
3034/2015 г., IV г. о., ГК, когато кредиторът не е поканил длъжника да изпълни своето
задължение преди завеждане на делото, исковата молба има значението на покана, след
която длъжникът изпада в забава, следва да се приеме за установено, че считано от
05.12.2019г.- датата на предявяване на претенцията с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД,
уважена в нейната цялост със сила на пресъдено нещо, „****“ АД дължи обезщетение за
вредите от допуснатото от него неточно в темпорално отношение изпълнение на паричното
си задължение в размер на 26 755.75 лева, доколкото съдът е приел, че това задължение е
съществувало и е било изискуемо към датата на подаване на исковата молба, а
същевременно, присъждането на законна лихва от тази дата е законна последица от
уважаването на иска.
Определен от съда по реда на чл. 162 ГПК, с помощта на електронен калкулатор,
размерът на законната лихва от датата на предявяване на исковата молба пред СГС-
05.12.2019г., до датата, предхождаща подаване на исковата молба, въз основа на която е
образувано настоящото производство, върху сумата от 26 755.75 лева, възлиза именно на
претендираната сума от 7707.76 лева.
Неоснователно е релевираното от името на ответното дружество възражение за
погасяване на задължението за това обезщетение за забава по давност, доколкото от
началната дата на заявения период- 05.12.2019г., до датата на подаване на исковата молба по
настоящото дело- 07.10.2022г., са изминали по- малко от три години, каквато е
продължителността на приложимия в случая давностен срок съобразно нормата на чл. 111,
б. „в“ ЗЗД, вкл. при съобразяване на предвиденото в чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, специално основание за
спиране на течението на давността за срока от 13 март 2020 г. до изтичането на 7 дни от
обнародването на ЗИД на Закона за здравето, обн. в бр. 44/2020г. на ДВ в "Държавен
***ник"- съобразно § 13 от този закон.
По изложените фактически и правни съображения искът с правно основание чл. 86, ал.
1 ЗЗД следва да бъде изцяло уважен.
В проведеното на 28.05.2025г. първо по делото открито съдебно заседание
процесуалният представител на ищеца е изложил твърдения и е представил доказателства,
че сумата, предмет на иска с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, уважен с влязлото в сила
решение № ****/13.04.2022г., постановено по гр. дело № 15972/2019г. по описа на СГС, е
изцяло заплатена на 13.08.2024г., което обстоятелство на основание нормата на чл. 235, ал. 3
ГПК следва да бъде взето предвид от настоящия съдебен състав, като законната лихва върху
сумата от 26 755.75 лева бъде присъдена от датата на подаване на исковата молба в СРС-
07.10.2022г., до датата, предхождаща плащането- 12.08.2024г., чийто размер възлиза на
сумата от 6270.49 лева.
При този изход на спора пред настоящата инстанция разноски се следват единствено
на ищеца, комуто на основание нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъде присъдена
сумата от 1163.65 лева, включваща заплатено адвокатско възнаграждение, както и държавна
такса за разглеждане на претенцията, чийто действителен размер възлиза на сумата от 308.31
лева, поради което заплатените от ищеца суми в повече подлежат на възстановяване в
негова полза при изрично заявено искане в този смисъл с посочване на конкретна банкова
сметка, по която да бъде извършено възстановяването.
Така мотивиран, съдът
3
РЕШИ:
ОСЪЖДА по иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД „****“ АД (с предишно
наименование „****), ЕИК *******, да заплати на „*** 2015“ ООД, ЕИК ****, сумата от
7707.76 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 05.12.2019г. до
06.10.2022г. върху сумата от 26 755.75 лева, присъдена в полза на ищеца с решение №
****/13.04.2022г., постановено по гр. дело № 15972/2019г. по описа на СГС, представляваща
обезщетение за неоснователно ползване от ответника в периода от 01.06.2019г. до
30.11.2019г. на собствения на ищеца имот- офис № 6, находящ се в гр. София, ул. „****“ №
12, ет. 2, бизнес център „Евротур“, както и законната лихва върху това обезщетение от
26 755.75 лева, считано от датата на подаване на исковата молба по настоящото дело-
07.10.2022г., до 12.08.2024г., възлизаща на сумата от 6270.49 лева, а на основание чл. 78, ал.
1 ГПК- сумата от 1163.65 лева, представляваща разноски за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4