Р Е Ш
Е Н И Е
№ 49
гр. Брезник, 26.06.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
БРЕЗНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД - Гражданска колегия, в открито заседание на 29.05.2020 г., ІІ-ри състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Веселин
Хайдушки
при секретаря М. Г. като
разгледа гр.дело № 469 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано въз основа на искова молба от М.Г.И., чрез пълномощника
си адв. Г.И. от САК, адрес: *** срещу Р.С.К., адрес: *** с цена на исковете
общо 586.73лв. и правно основание чл.124 ГПК, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 86 ЗЗД.
По
реда на чл. 410 ГПК ищцата се е снабдила със заповед за изпълнение, издадена по
ч.гр. д. № 375/2019 г. на Брезнишкият районен съд срещу Р.С.К. за заплащане
на сумите: 1. главница: 536.37лв., представляваща 20% от цялото аредно плащане,
дължимо за стопанската 2017-2018г. по договор за аренда на земеделски земи от
29.07.2013г., сключен между М.Г.И. като арендодател и Р.С.К. като арендатор; 2.
Сумата от 50.36лв., представляваща обезщетение за забава, изчислено върху
главницата от 536.37лв. за периода от 02.10.2018г. до 04.09.2019г. включително,
законната лихва върху главницата от 536.37лв., считано от 05.09.2019г. до
окончателното изплащане на сумата, както и разноски в заповедното производство
в общ размер на 85лв. Претендират се разноски в исковото производство.
Ответника
е получил препис от исковата молба и приложенията към нея, като в рамките на
указания едномесечен срок е подал отговор с който оспорват исковете и считат
същите неоснователни. Излагат подробни съображения относно неоснователността на
исковете. Представя писмени доказателства.
Брезнишкият районен съд, след като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на
страните, приема от фактическа и правна страна следното:
Предявените искове
са с правно основание чл. 124, ал.1, вр. чл. 415 ГПК и чл. 86, ал. 1, вр. чл.
84 ЗЗД.
Предмет на
доказване от ищеца по иска по чл. 124, ал.1, вр. чл. 415 ГПК е наличието на
валидно правоотношение между страните, от което произтича вземането му, за което е издадена заповед за
изпълнение и неговият размер.
Доказването
на основанието и размера на вземането обуславя прехвърлянето на
доказателствената тежест върху ответника да докаже, че е изпълнил задължението си за плащане на задължението
си в уговорения срок.
Предмет на
доказване от ищеца по обусловения иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е поставянето на
ответника в забава и нейният начален момент.
На 29. 07. 2013 г.
ищцата М.Г.И., в качеството й на арендодател и ответника Р.С.К.,
в качеството му на арендатор, са сключили договор за аренда на земеделски земи,
по смисъла на Закона за арендата в земеделието. С този договор арендаторът е
предоставил за срок от 5 стопански години 30 земеделски имота, находящи се в
землището на с. Бабица, Брезнишка Община, с обща площ от 357.581дк. за
обработването им от арендатора. В раздел II, чл.4, ал.1 от договора е
уговорено арендно плащане на арендодателя, в размер на 15лв. за декар, за една
стопанска година, но не по – малко от 5 363.715лв. Съгласно § 2, т.3 от ДР
на Закона за арендата в земеделието, стопанска година е времето от 1
октомври на текущата година до 1 октомври на следващата година. В
раздел II, чл.4, ал.1, т.3 от договора е предвидено аредното
плащане за стопански години 2014г./2015г., 2015г./ 2016г., 2016г./2017г. и
2017г./2018г. да е в размер на 80% от общо дължимата сума за тези стопански
години, която се заплаща до края на месец октомври /т.с. 31. октомври/
на стопанската година, за която се дължи, а останалите 20% от
общо дължимата сума за съответната стопанска година се заплаща най – късно в
първия работен ден след изтичане на стопанската година, за която се
дължи. В раздел II, чл.4, ал.1,т.4 от договора е предвидено, че дължимите суми
могат да бъдат заплатени и авансово от арендатора, преди настъпване на
съответната падежна дата.
В раздел
II, чл.4, ал.3 от договора е отбелязано, че плащането по ал.1 се извършва в
брой в лева. В иначе изключително подробния договор, не е уговорено къде следва
да стане това, т.е. не е уговорено местоизпълнението. Съгласно разпоредбата на
чл.68, б. „а“ от ЗЗД, ако местоизпълнението не е определено от закона, от
договора или от естеството на задължението, изпълнението трябва да се извърши
при парични задължения – в местожителството на кредитора по време на изпълнение
на задължението. В началото на договора за аренда са посочени адреси за
кореспонденция на страните по договора, като адресът за кореспонденция на М.Г.И.
е с адрес: ***.
Видно от заключението
на вещото лице Б. С. П. по приетата съдебно – икономическа експертиза,
неоспорена от страните, както и от устните обяснения дадени от вещото лице в
с.з. на 29. 05. 20120., се установява следното: по договора за аренда на
земеделска земя от 29.07.2013г. остава предоставена земя за временно и
възмездно ползване на земеделска земя в размер на 178.7906 дка за
2 681.86лв. Арендната вноска в размер на 20% от плащането за стопанска
година 2017-2018г. по договора от 29.07.2013г. /от 2 681.86лв./ е за
536.37лв. Размера на мораторната лихва по ПМС 100/29.05.2012г. за неизпълнение
20% арендно плащане на договор за аренда на земеделска земя от 29.07.2013г. за
стопанската година 2017/2018г. върху сумата от 536.37лв. за периода от
02.10.2018г. до 04.09.2019г. е в размер на 47.98лв. За периода от 02.10.2018г.
до 04.09.2019г. и до момента на В.Л. не са били предоставени данни от ответника
за извършени плащания на суми за главница 20% и мораторна лихва върху тази
главница от общото дължимата сума за стопанска 2017-2018г. за неизпълнение на
договорното задължение по горепосочения договор за аренда на земеделски земи от
29.07.2013г.
То и настоящият
състав намира, че иска е основателен и следва да бъде уважен за размера по
заключението на вещото лице, а именно - главница: 536.37лв., представляваща 20%
от цялото аредно плащане, дължимо за стопанската 2017-2018г. по договор за
аренда на земеделски земи от 29.07.2013г. Сумата от 47.98лв.,
представляваща обезщетение за забава, изчислено върху главницата от 536.37лв.
за периода от 02.10.2018г. до 04.09.2019г. включително, законната лихва върху
главницата от 536.37лв., считано от 05.09.2019г. до окончателното изплащане на
сумата.
Съдът счита, че посочването
на банкова сметка ***пълнение е само способ за улесняване на длъжника къде /по
коя сметка/ да заплати дължимите от него суми, но не го лишава от възможността
да извърши плащането по посочения по - горе ред в чл. 68, б. „а“ от ЗЗД – в местожителството на кредитора по време на изпълнение на задължението.
Няма никаква пречка това да стане чрез пощенски запис, след като от него да е
видно, че се погасява задължение на ответника- арендатора Р.К. към
арендодателя. Но по делото от приложените доказателства не се установява
извършено плащане, като доказателствена
тежест носи ответника, факта, че записа не е потърсен в законния срок не
освобождава ответника. Ноторно известен факт, че служителите на пощата оставят
бележка да се явиш в пощенската станция и същата може да не бъде получена от
адресата по много причини.
С оглед на
изложеното така предявените искови претенции се явяват основателни и като
такива следва да бъдат уважени в размер посочен от В. Л.
По
разноските:
Съгласно ТР № 4 от 18.06.2014 г. на
ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК,
съдът по иска разпределя отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
Ищецът
доказва разноски в исковото производство общо от 425.00лв., от които 25лв. –
ДТ, 300лв.- адвокатски хонорар и 100лв. –хонорар на вещото вещото лице, (съгласно представените доказателства и
списък по чл. 80 ГПК – по делото), които му се дължат в съотношение (уважената
част и целия претендиран размер), т.е. дължимите на ищеца разноски възлизат на
сумата 423.28лв.
Ответникът
му се дължат, съгласно отхвърлената част на иска сумата от 1.22лв.
Подлежат на намаляване и направените
от ищеца разноски в заповедното производство в размер на общо 85лв. /25лв.-
заплатена ДТ и 60лв. – адвокатски хонорар/, т.е. дължимите на ищеца разноски възлизат на сумата 84.65лв.
Предвид изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено на
основание чл. 415 от ГПК по отношение на Р.С.К.,
ЕГН:**********, адрес: ***, че дължи на
М.Г.И.,
ЕГН:**********, адрес: *** сумите: 1. главница: 536.37лв., представляваща 20% от цялото
аредно плащане, дължимо за стопанската 2017-2018г. по договор за аренда на
земеделски земи от 29.07.2013г., сключен между М.Г.И. като арендодател и Р.С.К.
като арендатор; 2. Сумата от 47.98лв.,
представляваща обезщетение за забава, изчислено върху главницата от 536.37лв.
за периода от 02.10.2018г. до 04.09.2019г. включително, законната лихва върху
главницата от 536.37лв., считано от 05.09.2019г. до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА
Р.С.К.,
ЕГН:**********, адрес: ***,
да заплати на М.Г.И.,
ЕГН:**********, адрес: ***, сумата от 423.28лв.- разноски по исковото производство.
ОСЪЖДА Р.С.К., ЕГН:**********, адрес: ***, да заплати на М.Г.И., ЕГН:**********, адрес: ***,
сумата от 84.65лв. - разноски по заповедното производство.
ОСЪЖДА М.Г.И., ЕГН:**********, адрес: ***, да заплати на Р.С.К., ЕГН:**********, адрес: ***, сумата от
1.22лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжния съд в двуседмичен срок от връчването.
След влизане в сила на решението, ч. гр. дело № 375/2019 г. по описа на БрРС да се върне на
съответния състав, като се приложи заверен препис от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: