№ 45809
гр. София, 04.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско
дело № 20241110105907 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
С определение от 14.10.2024 г. по възз.гр.д. № 12168/2024 г. по описа на Софийски
градски съд, II-г с-в е върната постъпилата въззивна жалба с вх. № 232982/16.07.2024 г.,
подадена от „Агенция пътна инфраструктура“ чрез юрисконсулт Георги Николов на
първоинстанционния съд за произнасяне по искането за изменение на решението в частта за
разноските, съдържащо се в нея.
В подадената въззивна жалба се съдържа искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на ответника „Агенция пътна инфраструктура“ с оглед
отхвърлената част от иска.
Въззивната жалба е връчена на насрещната страна Застрахователно акционерно
дружество „Армеец“ АД, като в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор.
Доколкото искането по чл. 248, ал. 1 ГПК се съдържа във въззивната жалба, която
вече е била връчена на насрещната страна и ЗАД „Армеец“ АД се е запознала със
съдържанието й, съдът намира, че липсва основание за последващо връчване на страната и
указания да изрази становище по искането за произнасяне по отношение на искането за
изменение на решението в частта за разноските.
За да се произнесе съдът, съобрази следното:
С разпоредбата на чл. 248 ГПК е предвидена възможността всяка от страните да
поиска съдът да се произнесе по искането й чрез допълване или изменение на съответния акт
в частта за разноските, при наличието на определени предпоставки. В случая се касае до
искане за изменение на съдебния акт в частта за разноските.
Молбата е допустима, спазен е срокът по чл. 248, ал. 1 ГПК.
По същество молбата е неоснователна.
С постановеното по делото Решение № 12717/27.06.2024 г. по гр.д. № 5907/2024 г. по
1
описа на СРС, 88 с-в съдът е уважил предявените установителни искове за признване на
установено, че „Агенция пътна инфраструктура“ дължи на ЗАД „Армеец“ АД следните
суми: 582, 81 лв. – главница, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно
обезщетение и ликвидационни разноски по щета No 10019030117049 по имуществена
застрахова „Каско“ за причинени щети на л.а. „Ситроен Ц4“ с рег. № СВ7323НС, в резултат
от настъпило застрахователно събитие на 29.06.2019 г. на Републикански път I-6, на
пресечката на бул. „Васил Левски“ и бул. „Ботевградско шосе“ в местността Хан Богров, на
разклона за гр. София, поради попадане на автомобила в необозначена и необезопасена
дупка на пътното платно, ведно със законната лихва от 30.10.2023 г. – датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК до изплащане на вземането, 187, 54 лв. – мораторна лихва върху
главницата за периода от 30.10.2020 г. до 29.10.2023 г., като искът за мораторна лихва за
забава за 30.10.2023 г. е отхвърлен. В полза на ищеца са присъдени съдебни разноски, както
следва 500 лв. за исковото производство и 125 лв. за заповедното производство. В полза на
ответника не са присъждани разноски.
В случая действително искът за мораторна лихва е частично отхвърлен, но само по
отношение на датата 30.10.2023 г., т.е. за периода. В мотивите на съдебния акт съдът се е
обосновал, че искът за присъждане на обезщетението за забава е основателен до деня,
предшестващ подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, тъй като от
денят на подаване на заявлението тече законна лихва за забава, а двете лихви не могат да се
кумулират. Същевременно искът за мораторна лихва не е отхвърлен по размер, доколкото
съдът с помощта на компютърна програма, с която разполага е изчислил, че лихвата за
забава за приетия за основателен период за начисляване на мораторна лихва надхвърля
предявения размер от 187, 54 лв., поради което и искът е уважен по размер изцяло. При тези
съображения съдът намира, е искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение с
оглед отхвърлената част от иска за присъждане на мораторна лихва е неоснователен, а
искането за изменение на решението в частта за разноските в този смисъл следва да бъде
оставено без уважение.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане, съдържащо се във въззивна жалба с вх. №
232982/16.07.2024 г., подадена от „Агенция пътна инфраструктура“ чрез юрисконсулт Георги
Николов, за изменение на Решение № 12717/27.06.2024 г. по гр.д. № 5907/2024 г. по описа на
СРС, 88 с-в.в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните, съобразно чл. 248, ал. 3 ГПК.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3