№ 36
гр. С., 18.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Любен Д. ХаджиИ.
при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева
като разгледа докладваното от Любен Д. ХаджиИ. Търговско дело №
20235400900019 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 288-286 ТЗ във вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД.
Образувано е по иск на О.Е. ООД – С., чрез управителя А.С., а
последният чрез адв. К.И., в който се твърди, че между ищеца и община С.,
бил сключен договор от 01.07.03г. за възлагане на обществен превоз на
пътници, за обслужване на автолиниите на общинската, областната и
републиканската транспортна схема от квотата на община С., като договорът
бил сключен след конкурс.
Според чл. 2 от договора, същият бил сключен за срок от 5 години и
действал между страните от датата на подписването му до приключване на
последващ конкурс за възлагане на обществен превоз на пътници, със
сключване на договор със спечелилия участник. Договорът от 01.07.03г. все
още бил в сила, тъй като нов конкурс или обществена поръчка не бил
провеждан, нито пък бил сключван договор с друг превозвач, като ищецът и
до момента изпълнявал задълженията си по него.
Твърди се, че според договора от 01.07.03г. ответникът община С. се
задължил да компенсира ищеца за намаленията, с които О.Е. ЕООД продавал
билети, карти и извършвал превози, въз основа на спечелената конкурсна
процедура, обявена от общината.
1
Компенсациите по чл.3, т.6 от договора се отнасяли до изплащането на
разликата между цената на картата, на която същата се закупувала от
определени категории лица – ученици и пенсионери, до реалната цена
/стойност/ на съответната карта.
Въз основа на проведената през 2003г. конкурсна процедура,
ответникът бил сключил договор за възлагане на обществен превоз на
пътници, за обслужване на автолиниите по общинската, областната и
републиканската транспортна схема от квотата на община С., както с ищеца,
така и с Р.Е. АД.
Тези дружества осъществявали съвместно транспортната дейност по
утвърдените от община С. транспортни линии. На основание чл. 20 от
договорите, с анекс от 22.10.12г. било постигнато съгласие задължението по
подготвяне, издаване и продажба на картите за пътуване да се поема изцяло от
Р.Е. АД. Съгласно анекса от 2012г., двете дружества разпределяли приходите
от продажбите на издаваните и продавани от Р.Е. АД карти на база общ пробег
на превозните средства на всяка фирма поотдело. Делът от продажбите на тези
единични карти за всеки продавач се определял пропорционално на изминатия
от превозвача пробег.
Според чл. 3, т. 6 от договорите, който бил идентичен и за двамата
превозвачи, разпределението на компенсациите по транспортните схеми е
следвало да се уреди с анекс, какъвто към момента не бил подписан и за двете
дружества. Въпреки това, между страните бил възприет и следван механизъм
за определяне на размера на дължимите компенсации по чл. 3, т. 6 договора,
който механизъм бил прилаган при предходния договор от 2000г. между
страните със същия предмет.
Ищецът твърди, че за изплащане на компенсациите, които се отнасяли
до двете социални групи – ученици и пенсионери, община С. ползвала
средства от републиканския бюджет до размера определен в чл. 8 и чл.9 от
Наредба № 2/31.03.06г. За остатъка до пълния размер на картата, ответникът
община С. поел договорно задължение за компенсация – за периода м. януари
2019г. м. декември 2021г. включително, в бюджета на общината били
предвиждани средства за компенсиране на намаленията за пътуване на
ученици и пенсионери в градския транспорт.
По такъв начин, според закона и трайните договорни отношения между
2
страните, цените на картите за ученици и пенсионери се формирала от три
пера:
1. Цена на картата, заплащана от ученик или пенсионер;
2. Намаление, което се поемало от републиканския бюджет по чл. 30 от
Наредба № 2/31.03.06г.
3. Остатък до пълната себестойност на картата, който според договора се
поемал от общинския бюджет.
Според чл. 21 от Наредба № 2/31.03.06г., ежегодно, в рамките на
едномесечен срок от обнародване на постановлението на Министерския съвет
за изпълнение на държавния бюджет за съответната година, министърът на
финансите и министърът на транспорта утвърждавали по общини годишни
лимити по общини за компенсиране на намалените цени на тези пътувания. В
рамките на тези годишни лимити, министърът на транспорта разпределял
компенсациите по общини по тримесечия.
Според чл. 30 от същата наредба, стойността на намалените приходи
при пътуванията на лицата по чл. 8, чл. 9 и чл. 9а, се компенсирала на
превозвачите ежемесечно, въз основа на представени в общината опис-сметки
от превозвача, осъществил продажбата на съответните карти, в случая Р.Е.
АД.
Между страните не бил уговорен падеж за извършване на плащанията
по чл. 3, т. 6 от договора от 01.07.03г., но според чл. 30 от Наредба №
2/31.03.06г., стойността на компенсацията, дължима от републиканския
бюджет, плащането следвало да става ежемесечно. Към момента на
предявяване на иска, сумите за компенсации от републиканския бюджет били
изплатени изцяло.
Към момента на иска в общинския бюджет били предвидени и
изплатени изцяло част от дължимите компенсации, но само за ученици. В
случая, за периода януари 2019г. – декември 2021г. този размер бил отразен в
колона 4 от приложената справка по чл. 366 ГПК.
Оставала незаплатена стойност, която се формирала като остатък след
приспадане на платените суми от ученика за една карта плюс получените
компенсации от МФ и частично плащане от общината, заложено в общинския
бюджет. Но това частично плащане не покривало реалната стойност на
картата на един ученик, която стойност била и предмет на иска.
3
По подобен начин се формирала и претенцията относно остатъка до
пълната стойност на картата за пенсионери. Разликата с компенсациите на
учениците била, че общинският бюджет предвиждал поне частично
стойността на картите за ученици, като за пенсионерите не се заплащало
нищо.
По отношение на картите за пенсионери, претендираният остатък до
пълната им стойност се формирал след приспадане на платените суми от един
пенсионер плюс получените компенсации от МФ.
Или предметът на иска бил именно размерът на компенсациите по 3-то
перо, дължими от общинския бюджет, за който не бил уговорен
предварително падеж на плащанията нито в договора от 01.07.03г., нито в
решенията на ОбС-С. в периода 2019-2021г.
Доказателство за реалната воля на страните бил фактът, че ОбС-С.
ежегодно в изпълнение на поетото договорно задължение, предвиждал в
общинския бюджет за съответната година, средства за компенсиране на
намалените цени за пътуванията на ученици и пенсионери в градския
транспорт. За исковия период това ставало с решение № 2033/06.02.19г.,
решение № 89/30.01.20г., решение № 438/25.02.21г. на ОбС-С., както следва:
1/ за 2019г. – 60 000лв. за компенсиране на намаленията за ученици и
пенсионери;
2/ за 2020г. 60 000лв. за компенсиране на намаленията за ученици и
пенсионери;
3/ за 2021г. – 65 000лв. за компенсиране на намаленията за ученици и
пенсионери;
Претендираните суми в общ размер 237 021,00лв. се формирали, като
следва:
1/ задължение за периода м.януари 2019г. – м. декември, общо
110 549,00лв., от които 18 026,00лв. – докопенсиране на разликата на
ученическите карти и 92 523,00лв. разлика, дължима за пенсионерски карти;
2/ задължение за периода м.януари – м.декември 2020г. – общо
68 810лв., от които 10 532,00лв. – докомпенсиране на разликата за
ученическите карти и 58 278,00лв., разлика дължима за пенсионерски карти;
3/ задължение за периода м. януари-декември 2021г. – общо
4
57 662,00лв., от които 6 256,00лв. докомпенсиране на разликата за
ученическите карти и 51 397,00лв., разлика дължима за пенсионерски карти.
Излагат се подробни съображения, които тълкуват приложимия закон и
условията на договора.
Според ищеца, между страните било налице договорно
правоотношение, според което възложителят община С. била длъжна да
компенсира изпълнителя О.Е. ООД, за продажбата на картите на намалени
цени за градския транспорт за ученици и пенсионери. Нямало императивни
разпоредби, които да постановяват, че превозвачите получавали компенсации
само от републиканския бюджет. Това, че общината разпределяла
компенсациите от републиканския бюджет не означавало, че това били
единствените предвидени компенсации за превозвачите.
Цялата глава ІІ от Наредба № 2/15.03.02г. предвиждала механизмите на
компенсиране на превозвачите от общинските бюджети. Договорът действал
до нова конкурсна процедура, каквато не била проведена, затова въпросът бил
неуреден.
Наредба № 2/31.03.06г. регламентирала условията и реда за
предоставяне на субсидии и компенсации от централния бюджет. Наредбата
не изключвала компенсиране от страна на общините, противното би лишавало
от смисъл чл. 19, ал. 2 от Наредба № 2/15.03.02г., както и глава ІІ от нея.
Предвиждането на закона било да не се извършват превози при
намалени цени, без компенсации за това. Чл. 19, ал. 2 от Наредбата фиксирал
задължение на общината да докомпенсира услугата, за да не се извършват
превози при намалени цени.
Спорът произтичал от отказа на община С. да доплаща до размера на
пълната стойност на абонаментните карти, в неизпълнение на конкурсните
условия, като „принуждавала“ градските превозвачи да возят при намалени
цени на пътуванията, т.е. на загуба.
В изпълнение на договорните си задължения с превозвачите О.Е. ООД
и Р.Е. АД, община С. чрез ОбС-С., предвиждала в решенията си заплащане на
компенсации. Фактът, че решенията не предвиждали плащане до пълната
стойност на картите, не бил трайна търговска практика, а задължение за
доплащане.
С всички тези действия общината признавала, че дължи
5
докомпенсиране, но изплащала само част от дължимата разлика в намалените
цени на абонаментните карти.
Неясен бил механизмът, критерият, по който се решавало каква да бъде
тази сума, след като не се покривали в пълен размер намалените пътувания.
Размерът не бил обоснован нито с ПМС от 1991г., нито с Наредба №
2/31.03.06г., които съдържали правила за компенсиране от републиканския
бюджет, но тези наредби не изключвали задълженията на общините, нито
били основание община С. да отрече задължението си да доплати разликата до
пълната цена на картите.
На последно място, но не и по значение, било обстоятелството, че с
влязло в сила съдебно решение № 36 по т.д. № 193/11г. на ОС-С., потвърдено
изцяло от Апелативен съд – Пловдив, по идентичен спор между същите
страни, но касаещ неизпълнението по същия договор за предходен период. В
отговора на исковата молба по този спор изцяло се признавало задължението
на общината за компенсация на продадените карти, до реалната стойност на
всяка една от тях. По такъв начин съдът с влязлото в сила решение приел, че
след приспадане на целевата субсидия от държавния бюджет, за всяка
издадена абонаментна карта оставала сума, която съгласно договора следвало
да бъде компенсирана от общинския бюджет до пълната стойност на картата.
Моли съда да осъди ответника община С. да му заплати 237 021,00лв.,
представляващи изискуеми и ликвидни задължения за изплащане на
компенсации от общинския бюджет по чл. 3, т. 6 от договор от 01.07.03г., за
периода м.януари 2019г. до декември 2021г. включително, ведно със законната
лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното им плащане,
както и законната лихва от 29.02.20г. до 28.02.23г. в размер на 60 990лв.
Претендира направените по делото разноски.
В срок е постъпил отговор на исковата молба от община С., чрез кмета
Н.Мелемов, представляван от адв. Св.Николова-С.а.
Не е спорно, че на 01.07.03г. между страните по делото бил подписан
договор за възлагане на обществен превоз на пътници, който бил действащ
между страните и бил сключен след проведен конкурс по решение на ОбС-С.
№396/22.05.02г.
Ответникът поддържа, че на основание чл. 40, ал. 1 от Наредба, приета
с ПМС № 163/29.03.15г., чрез община С. били изплащани средствата за
6
компенсиране на превозвачите от републиканския бюджет. Тези средства били
платени изцяло, обстоятелство което се потвърждавало в исковата молба.
Всички останали твърдения в исковата молба, били изцяло спорни.
Твърди се, че за процесния период за и преди това община С. нямала
задължение за доплащане на пълната стойност на продадените карти за
ученици и пенсионери.
Това задължение не било поемано от ответника с договора от
01.07.03г. Невярно било посоченото в исковата молба, че с чл. 3, т. 6 от
договора община С. поела такова задължение. Според тази клауза в договора,
страните договорили община С. „да разпределя компенсациите от съответните
намаления за градските и селските пътувания на превозвача, обслужващ
съответната транспортна схема“.
Или общината поела задължение да разпределя предоставените
средства от републиканския бюджет към превозвачите, класирани като
изпълнители на територията на община С.. При провеждане на конкурса за
възлагане на тези превози, всички участници, включително ищецът,
декларирали съгласие да извършват продажби на абонаментни карти по
намалени цени, при условията на ПМС № 66/15.04.93г., като според чл. 2 от
това постановление, предвидените намаления в цените по ал. 1 били за сметка
на превозвачите, като държавата ги компенсирала до размера на определена за
тази цел средства в държавния бюджет.
Не било спорно по-нататък, че отношенията между страните по
разпределение на компенсациите следвало да се договори с отделен анекс,
какъвто страните не били подписали.
Механизмът на компенсиране на намаленията, които превозвачите
извършвали при продажба на карти за ученици и пенсионери, бил следният:
ежемесечно ищецът и останалите превозвачи депозирали справки за общия
пробег на изминатите километри, въз основа на които за всеки превозвач се
определяла т.нар. квота от броя на продадените абонаментни карти. Въз
основа на тези данни, ежемесечно отново всеки превозвач предоставял
справка в общината за броя на картите и съответната сума, която трябва да
получи като компенсация от държавния бюджет и от общинския бюджет.
В тази справка ищецът посочвал дължимата сума в графа „дължима
сума от община С. за компенсиране“. Така заявените суми били заплатени от
7
ответника изцяло, като единичната цена, която общината заплащала на ищеца
и останалите превозвачи била 6лв.
Този механизъм се потвърждавал и от приключилите две съдебни
производства между страните по делото – т.д. № 193/11г. и т.д. № 16/13г. на
ОС-С.. Невярно било, че по тези дела било установено задължението на
общината да компенсира изцяло намаленията на абонаментните карти за
превоз. Нито в исковите молби, нито в мотивите на съда фигурирало подобно
нео. Предмет на предходните две дела били именно въпросните 6лв., които
представлявали компенсациите, заплащани от общинския бюджет по решение
на ОбС-С., които по въпросните дела не били платени. Не било така в
конкретния случай, в исковата молба се признавало, че тези суми били
платени изцяло.
Освен че нямала договорно, общината нямала и задължение по закон,
да доплаща пълната стойност на абонаментните карти.
Отново се цитира чл. 2 от ПМС № 66/15.04.94г. В същия смисъл бил и
чл. 2 от наредба № 2/21.03.06г. Същевременно чл. 34, ал. 1 от същата наредба
предвиждал, че при недостиг в размера на средствата, предвидени в
държавния бюджет за компенсиране, сумите се намалявали съобразно с
недостига, като разликата при възможност се изплащала на превозвачите през
следващите отчетни периоди.
В същия смисъл били чл. 1 и чл. 2 от действащата към момента
Наредба от 29.03.15г., цитира се отново и чл. 19, ал. 2 от същата, като
тълкуването им според ответника следвало да бъде, че предвидените
намаления в цените на картите за учащи били за сметка на превозвачите, като
държавата ги компенсирала, до размера на определените за тази цел средства в
държавния бюджет.
Поддържа се също, че за исковия период ищецът бил правил намаления
на абонаментните карти за ученици и пенсионери, по-големи от нормативно
установените по чл. 19, т. 5 и т. 6 от Наредбата, приета с ПМС №
163/29.06.15г., които били 30% за ученици и 20% за пенсионери.
Безспорно било, че за исковия период стойността на абонаментната
карта била 50лв. При намаление от 30% ученическата карта от 50лв. ставала
35лв., а картата за пенсионери при намаление от 20%, от 50лв. ставала 40лв.
Ищецът продавал тези карти при цени 25лв. за ученици /вместо 35лв./ и по
8
12лв. за пенсионери /вместо 40лв./.
По такъв начин т.нар „некомпенсирана част“ от картата се увеличавала,
което от една страна представлявало едностранно недопустимо изменение на
договорните отношения, а от друга отклонение от действащата нормативна
уредба.
Правят се възражения за изтекла тригодишна давност за главницата за
периода 01.01.19г. – 28.02.20г. по чл. 111, б. „в“ ЗЗД и за лихвата в периода
29.02.20г. – 28.02.23г., на основание чл. 84, ал. 2 ЗЗД, доколкото нямало покана
за плащане на тези задължения.
Ищецът е подал допълнителна искова молба, в която в основни линии
се поддържат твърденията и доводите в първоначалната. Отново се цитират
чл. 19, ал. 2 от Наредба № 2 /15.03.02г., като се обосновава, че задължението
да се извършва услугата обществен превоз на пътници, ученици и пенсионери,
с абонаментни карти при намалени цени, можела да се извършва само след
компенсиране на намалението, както от републиканския, така и от общинския
бюджет, така че стойността на картата да се компенсира изцяло, а не да
„принуждава“ превозвача да работи на загуба.
Поддържа се, че нямало императивна норма, която определяла
компенсациите за намалените цени на картите да се покриват само от
републиканския бюджет. В текста на чл. 19 ал. 5 от Наредбата приета с ПМС
№ 163/29.06.15г. било предвидено, че процентните отчисления от 20% и 30%
били от определената цена по действащата тарифа на съответния превозвач.
Определената от ищеца цена на карта от 50лв. била след съгласуване между
страните, като самата община настоявала за занижени цени на картите, но
отказвала да компенсира разликата до пълната стойност. Възраженията за
давност били неоснователни, тъй като не ставало дума за периодични
платежи.
Ответникът е подал допълнителен отговор на исковата молба.
Поддържа, че императивните законови разпоредби неправилно се тълкували
от ищеца в смисъл, че задължавали общините, конкретно община С., да
доплаща пълната стойност на продадените карти.
След приемането на РБ. в ЕС и транспонирането в националното
законодателство разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1370/2007г. на
Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007г. относно
9
обществените услуги за пътнически превоз с железопътен и автомобилен
транспорт и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 1191/96 и СЕИО № 1107/70 на
Съвета (L315/1 от 3 декември 2007), се поставяли изисквания за контрол
върху компенсациите върху всички транспортни услуги за обществен превоз
от един превозвач, за да не се стигне до свръхкомпенсиране.
Затова не можело да става дума за принуда на превозвача да работи на
загуба, още повече че той получавал не само компенсация от държавния
бюджет /като повечето превозвачи в страната/, но и от общинския бюджет, по
решение на ОбС-С.. Едва ли имало превозвач, който да продължава да
поддържа линия за обществен превоз в продължение на 20г., ако работел на
загуба.
С допълнение на проекта за доклад от 20.11.24г. /л.217-220/, като
относими факти с доказателствена тежест, е било допълнено следното: на
първо място, каква е методиката, по която се изчислява компенсацията, ако
същата не е била посочена в договора между страните е правен, а не
фактически въпрос. Като правен въпрос, на него се дължи отговор с
решението по същество. Затова, след като ищецът е посочил приложимата
според него методика за изчисление на компенсацията в исковата молба и
допълнителната искова молба, като едновременно с това се е позовал на
Наредбата, приета с ПМС № 163/29.03.15г., подвеждането на това твърдение
към относимата правна норма /т.нар. субсумиране/, е въпрос на
правоприлагане, а не на доказване. На второ място, в чл. 55, ал. 2 от
посочената Наредба, при определяне на понятието нетен финансов ефект, са
били транспонирани правилата за определянето му по Регламент 1370/2007г.,
посочени в приложението към регламента, затова и приложението му не е
извън диспозитивното начало.
На трето място, въпросът дали Регламент (ЕО)1370/2007 е приложим
към договор, сключен на 01.07.2003г. /т.е. преди присъединяването на РБ. към
Европейския съюз, респ. преди влизането в сила на посочения регламент/ т.е.
за прилагането на материалноправните норми във времето, не е бил отразен в
доклада по делото и по него не е било отделяно спорното от безспорното, нито
е била разпределена доказателствена тежест, нито регламентът е посочен в
правната квалификация на спора като приложимо право.
Най-напред трябва да се отбележи, че въпросът с приложимостта на
10
материалноправните норми /в случая Регламент (ЕО) 1370/2007/ във времето
към заварени правоотношения, е бил решен със сила на тълкувано нещо с
решение от 06.10.2015г. по дело С-303/13 Р /голям състав, докладчик
А.Арабаджиев/, в смисъл, че „в съответствие с трайната практика на Съда
новата норма по принцип се прилага незабавно спрямо бъдещите последици
на положение, създадено при действието на предходната норма. Съдът е
постановил също, че принципът на защита на оправданите правни очаквания
не може да се разшири дотолкова, че да препятства изобщо прилагането на
новата норма спрямо бъдещите последици на положения, създадени при
действието на предходната норма (решение комисия Freistaat Sachsen, С-
334/07Р, ЕU:С:2008-709, т. 43 и цитираната там съдебна практика.
За сметка на това, за да се гарантират принципът за защита на
оправданите правни очаквания, материалноправните норми на Съюза трябва
да се тълкуват в смисъл, че се отнасят до заварени при влизането им в сила
положения, само доколкото от формулировката, предназначението или
структурата им ясно произтича, че трябва да им бъде придадено именно
такова действие, решения Pokrzeptowicz Meyer, С-162/00, ЕU:С:2002:57, т. 49
и Комисия Freistaat Sachsen, С-334/07Р, ЕU:С:2008:709, т. 44).
Във връзка с въпроса дали разглежданите помощи представляват
положение, заварено към момента на влизане в сила на регламент №
1370/2007, или пък положение, възникнало при действието на Регламент
1191/69, чиито последици са налице и към този момент, следва да се напомни,
че преходните разпоредби на чл. 8, параграф 3 от Регламент № 1370/2007
предвиждат, че договорите за обществена услуга, които се прилагат към 03
декември 2009 „ /ще/ могат да останат в сила до изтичане на срока им“, но не
повече от максималната продължителност, определена в съответните хипотези
на тази разпоредба, и при условие, че те са били възложени според
общностното и национално право“.
Съгласно чл. 17, параграф 2 от Регламент № 1191/69, във връзка с
компенсацията, изплатена на транспортното предприятие заради финансовите
тежести, произтичащи от наложеното му задължение за обществена услуга, е
налице освобождаване от задължението за уведомление, залегнало в чл. 108,
параграф 3 от ДФЕС, когато компенсацията отговаря на условията,
предвидени в раздели ІІ, ІІІ и ІV от посочения регламент. Всъщност такива
11
помощи се считат съвместими с вътрешния пазар по силата на Регламент №
1191/69.
От това следва, че помощите, изплатени на предприятие за обществен
транспорт при действието на Регламент № 1191/69, които отговарят на
условията, предвидени в раздел ІІ, ІІІ и ІV от него, представляват заварено
положение, което е станало окончателно преди влизането в сила на Регламент
№ 1370/2007“.
Или от изложеното е ясно, че с оглед принципите на непосредственото
действие и предимство на правото на ЕС, в случая Регламент № 1370/07, към
договора от 01.07.03г., който се явява заварено положение, което е станало
окончателно, и доколкото в същия договор не е предвиден механизъм за
определяне на дължимите компенсации, а анекс към договора не е бил
подписан, следва да се преценя, дали тази празнота може да се попълни с
императивните общи правила, в случая с приложението на посочения
Регламент № 1370/2007 и цитираната наредба, която е транспонирала
правилата за определяне на компенсациите. Така и решение от 25.01.24г. по
дело С-390/22г. на СЕС.
ФАКТИ ПО ДЕЛОТО :
Релевантните факти по делото не са спорни, спорно е правното
значение и правните последици на доказаните по делото факти.
Те са следните. Няма спор между страните, че на 01.07.03г. между тях е
бил сключен договор за възлагане на обществен превоз на пътници, според чл.
1 от който община С. като възложител, възлагала, а О.Е. ООД приемал да
извърши обществен превоз на пътници по утвърдените маршрутни
разписания на градски автобусни линии № 3, 4 и 5, т.е. договорът няма за
предмет извършването на превози по междуселищните линии.
Договорът се сключвал за срок от 5 години от датата на подписването
му и до приключване на конкурс за възлагане на обществен превоз на пътници
със сключване на договор със спечелилия участник, р. ІІ, чл. 2 от договора.
Няма данни до приключване на устните състезания по делото да е бил
проведен такъв конкурс, респ. да е бил сключен договор с друг участник,
спечелил конкурса.
Според р. ІІІ, чл. 3, т. 6 от договора, възложителят община С. се
задължавал да разпределя компенсациите от съответните намаления за
12
градските и междуселищни пътувания на превозвача, обслужващ съответната
транспортна схема. Разпределянето се уговаряло с анекс към договора, като
не е спорно, че такъв анекс не е бил подписан.
Съгласно р. ІV, чл. 4, т. 19 от договора, изпълнителят О.Е. ООД се
задължавал да осигурява необходимите билети и карти, съгласно наредбата за
условията и реда за отпечатване и контрол върху ценните книжа /ДВ бр. 101
от 1994г./, а според р. ІV, чл. 4, т. 20 , изпълнителят се задължавал да продава
карти за пътуване в градската транспортна схема на ротационен принцип по
следния начин: фирмите, извършващи превоза, се редували при продажбата на
карти, като всеки превозвач осъществявал продажба на картите за период от
три месеца. Превозвачът, извършващ продажбата на картите, се сменял на
всяко тримесечие. Разпределянето на приходите се уреждало с допълнително
споразумение между превозвачите, извършващи превоза от градската
транспортна схема,; пропорционално на относителния дял на транспортната
фирма в този вид транспортна дейност. Не се спори, че в процесния период
картите с намаления за ученици и пенсионери са били издавани от другия
превозвач в градската транспортна схема Р.Е. АД.
Според р. VІ, чл. 10 от договора, същият можел да бъде изменен или
допълнен от страните с отделно споразумение, облечено в писмена форма.
Същото било задължително при промяна на нормативната уредба,
регламентираща отношенията по договора. Или сключването на анекс
/допълнително споразумение в писмена форма е било изрично предвидено от
страните, като задължително условие за пораждане на права и задължения в
отношенията им в хипотеза на промяна в обстоятелствата, респ. промяна в
нормативната уредба, регламентираща отношенията по договора.
За продължителния период на действие на договора, повече от
22години, са се осъществили множество промени както във фактическите
обстоятелства – приемани решения на ОбС-С. за определяне на компенсации
за превозвачите при продажба на карти на ученици и пенсионери, промени в
тарифните превозни цени на самите превозвачи и т.н., така и в нормативната
уредба – най-малко след 01.01.07г. в отношенията между страните с пряко и
непосредствено действие е бил приложим Регламент 1370/2007 на
Европейския парламент и Съвета, а за процесния период януари 2019-
декември 2021г. – ПМС № 163/29.03.25г., с което са били транспонирани в
13
българското законодателство разпоредбите на същия регламент.
Или безспорно, за да е защитима претенцията за изплащане на
компенсации за намаления при продажба на карти за ученици и пенсионери на
договорно основание, това основание следва да е било създадено от страните
с допълнително писмено споразумение /анекс, или ако тези отношения не са
били уредени с анекс, да се прилагат общите правила на гражданското и
търговското законодателство на РБ..
Затова писмената форма на анекса/допълнителното споразумение в
случая е била изрично уредена като задължителна от страните, а
неподписването на анекс относно параметрите, механизма и плащането на
компенсациите, е бил неуреден в договора въпрос, за който могат да се
прилагат разпоредбите на гражданското и търговското законодателство на
Република Б., според чл. 12 от договора.
Не се спори по-нататък, че с решение № 1033/06.02.19г. на ОбС-С. в
бюджета на община С. са били предвидени 60 000лв. за компенсиране на
намаленията за пътуванията в градския транспорт за ученици и пенсионери
/л.22/, с решение № 89/30.01.20г. – 60 000лв. /л.29/, както и с решение №
438/25.02.21г. – 65 000лв. /л.37/, като сумите са били напълно изплатени на
ищеца, според двете съдебно-икономически експертизи, цитирани по-долу.
По делото са били изслушани и приети основна и повторна съдебно-
икономически експертизи, заключенията на които с незначителни отклонения
се покриват, и които съдът приема изцяло за обективни, обосновани и
правилни, тъй като се подкрепят от останалите събрани писмени
доказателства.
Според основната експертиза, през 2019г. ищецът О.Е. ООД е издал
1357карти за пенсионери, през 2020г. – 709 карти за ученици и 1829 карти за
пенсионери, а през 2021г. 611 карти за ученици и 1599 карти за пенсионери
/л.132-134/.
В процесния период 01.01.19г. – 31.12.21г., нормативно установеното
намаление на цената на абонаментни карти за ученици по основни градски
линии е била 30%, а за пенсионери 20%. Така ПМС № 163/29.03.15г., а също л.
134 и 137 от заключението.
При това положение, и при цена на абонаментната карта за физически
лица, в това число ученици и пенсионери, по тарифата на превозвача от
14
50.00лв. в периода от 01.02.2011г. нататък, при спазване на нормативно
установените намаления, цената на карта за ученици би следвало да е 35лв.
/50-50Х30х50/100/, а цената на карта за пенсионери – 40лв. /50-50х20/100/.
Едновременно с това, за процесния период ищецът е продавал картите
за ученици с намаление от 50%, или при цени за една карта от 25лв. за пълен
месец /л.135/, а картите за пенсионери е продавал при цени от 12лв. за една
карта през 2019г., или със 76% намаление, в размер на 38лв., а в периода 2020-
2021г. при цена на една карта 15лв. – със 70% намаление или 35лв. /л.137/.
По такъв начин компонентите в общата цена на една карта по тарифата
на превозвача се формирали, както следва: за картите на ученици – 25лв. –
сума, заплащана от ученика, 6,20лв. – компенсация, заплащана от МФ от
републиканския бюджет, 6,00лв. – компенсация, заплащана от община С.,
12,80лв. разлика до пълната стойност на картата /л.135/, а за картите на
пенсионери – 12лв. /15лв. сума, заплащана от пенсионера, 3,95лв. –
компенсация, заплащана от МФ от републиканския бюджет, 34,05лв./ 31,05лв.
– разлика до пълната стойност на картата.
Или поради прилагането по-големи от нормативно установените
намаления, се е формирал некомпенсиран остатък до пълната стойност на
карта за ученици 01.01.09г. до 31.12.2021г. от 33 230лв. /л.135-136/ и
201 916лв. на карта за пенсионери за същия период /л.137-138/, като върху
общата сума главница от 235 146,00лв., се дължала законна лихва в периода
29.02.20г. – 28.02.23г., от 61 380,85лв.
Близки са стойностите и в повторната експертиза, която е определила
обща сума на некомпенсирания остатък до пълната стойност на картите за
ученици и пенсионери от 228 521,20лв., и законна лихва върху нея за същия
период, от 60 134,57лв.
Това, което липсва и в двете експертизи, независимо от възлагането от
съда в повторната експертиза по т. 11 /л.222/, е определянето на нетния
финансов ефект от извършването на обществената услуга, при намалени цени
на картите за ученици и пенсионери, по правилата на приложението към
Регламент 1370/2007 и чл. 55, ал. 2 и ал. 3 от наредбата по ПМС №
163/29.03.15г., като целта на уредбата е да се избегне както
свръхкомпенсиране, така и недостатъчно компенсиране или кръстосано
субсидиране, ако операторът-превозвач е извършвал и други дейности.
15
Безспорно е между страните, че по спорове между тях произтичащи от
същия договор, са били постановени влезли в сила съдебни решения №
36/11.02.13г. по т.д. № 193/11г. на ОС-С. /л.165-168/ и решение №
375/03.10.13г. по т.д. № 161/13г. на ОС-С. /л. 158-164/. Налице са обаче
различия между фактите по тези дела, постановените решения и спорните
факти по настоящото дело, т.е. няма съвпадение между обективните и
субективните предели на силата на пресъдено нещо и спорните факти по този
процес, които да обосновават, че се касае единствено за „друг период от
живота на правото“. Посочените решения се отнасят до спорове за неплащане
на определените от общината компенсации, за които били издадени фактури,
осчетоводени от двете страни, а настоящият спор се отнася до претендиран
некомпенсиран остатък до пълната стойност на картите за ученици и
пенсионери, за който е налице спор дали е дължим.
ПРАВНИ ИЗВОДИ :
Искът е с правно основание чл. 288-286 ТЗ във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и
чл. 86 ЗЗД и чл. 35 от Закона за автомобилните превози, за изплащане на
дължим на договорно основание, чл. 3, т. 6 от договора от 01.07.03г.,
некомпенсиран остатък до пълната стойност на абонаментните карти за
ученици и пенсионери, според действащата тарифа на превозвача О-Е. ООД в
периода 01.01.19г.-31.12.21г. в общ размер 237 021,00лв., ведно със законната
лихва върху тази сума от 29.02.20г. до 28.02.23г. в размер на 60 990лв.
Искът е неоснователен и недоказан, и следва да се отхвърли изцяло.
Съображенията за това са следните.
Най-напред, договорът от 01.07.03г., въз основа на който се претендира
вземането за компенсации, е действащ и към момента на постановяване на
решението. Това е така, защото същият е бил сключен след проведена
конкурсна процедура за разпределение на транспортна схема, квота на община
С., по решение № 396/22.05.2002г. на община С., по решение №
396/22.05.2002г. на Общински съвет – С. /л.63-64/, бил е сключен за 5 години и
до приключване на конкурс, чл. 2 от договора, какъвто няма данни да е
проведен и приключен.
Освен това, както се посочи и по-горе, новата материалноправна норма
на Съюза /в случая чл. 8, т. 3, б. „в“ от Регламент (ЕО) № 1370/07/ се прилага
незабавно при влизането си в сила към заварените правоотношения и
16
бъдещите им последици, само доколкото от формулировките,
предназначението или структурата им ясно произтича, че трябва да им бъде
придадено такова действие. В този смисъл решения С-162/00, EU:С:2002:57, т.
49 Pokreptowicz-Meyer, и Комисия /Freistaat Sachsen, С-334/07Р,
EU:С:2008:709, т.44 и решение по дело С-303/13Р, Danske Statsbaner SV
(DSB), EU:С:2015:647.
Затова и с влизането в сила на Регламент (ЕО) №1370/2007 съгласно
неговия чл. 12 на 03 декември 2009г., новата материалноправна норма на чл.
8, т. 3, б. „в“, изр. 3 от същия регламент се прилага незабавно към завареното
правоотношение по договора от 01.07.03г. между страните, включително
относно срока му на действие. Според посочения текст, договорите за
обществени поръчки за услуги, възложени според общностното и
националното право, сключени след 26 юли 2000г. и преди 03 декември 2009г.,
въз основа на справедлива конкурентна тръжна процедура, могат да останат в
сила до изтичане на срока им, но за срок не по-дълъг от 30години, или в
случая, колкото и неприемливо да изглежда, до 01.07.33г.
Граматическото, логическо и систематично тълкуване на клаузата на р.
ІІІ, чл. 3, т. 6 от договора, не дава възможност за друг извод освен този, че
ответникът община С. се е задължил да разпределя компенсациите за
съответните намаления за градските и междуселищните пътувания на
превозвача, обслужващ съответната транспортна схема, като разпределението
се уговаряло с анекс към договора. Тъй като е използвано родовото понятие
компенсации, които се полагат за съответните намаления както за градските,
така и за междуселищните пътувания, ясен е смисълът на клаузата, че ако
ищецът О.Е. ООД в резултат на проведени конкурсни процедури е сключил
договори за обществена услуга за извършване на обществен превоз на
пътници както за градски, така и междуселищни линии, за които се полагали
съответни намаления, в тежест на възложителя община С. е да разпредели
полагащите се компенсации за градските и междуселищните пътувания,
извършени от този превозвач.
Различен е предметът на настоящия спор, който е дали на договорно
основание се дължат компенсации до пълната стойност на картите за ученици
и пенсионери /над платените чрез общината субсидии от републиканския
бюджет плюс определените от общинския бюджет компенсации за
17
намаленията на карти на ученици и пенсионери плюс платените от ученици и
пенсионери суми на картите за градски линии 3,4 и 5 по тарифата на
превозвача за конкретен период.
Според действащата уредба, тези суми независимо дали са били
предвидени в републиканския бюджет за плащане чрез общинските бюджети
и/или са били предвидени отделно от първите в общинските бюджети,
представляват държавна помощ, която не е несъвместима с вътрешния пазар
на ЕС, и за които не се дължи нотификация по чл. 108, § 3 ДФЕС.
Единствените нормативно установени критерии в общи правила,
регламентирани с императивните норми на Регламент (ЕО) № 1370/2007г. и
Наредбата, приета с ПМС № 163/29.03.15г., са тези компенсации да са били
предварително установени в посочените общи правила, както и като размер да
не надхвърлят нетния финансов ефект за оператора-превозвач, с оглед
недопускане на свръхкомпенсиране или ако превозвачът има и друга дейност,
за недопускане на кръстосано субсидиране.
По тези въпроси е налице както произнасяне на Съда на ЕС и то по
българско преюдициално запитване – решение от 25 януари 2024г. по дело С-
390/22 (община Поморие срещу Анхиало Авто ООД), така и на ВКС, макар не
с решение по същество, но по идентичен спор – Решение № 29/28.02.24г. по
т.д. № 2591/22г. на ВКС, ІІ т.о.
Докато първият поставен въпрос по преюдициалното запитване няма
пряко отношение към делото, доколкото субсидиите от централния бюджет са
били предвидени както в закона за бюджета за съответните години, така и
изплатени от община С. на превозвача, вторият преюдициален въпрос има
пряко отношение към делото.
Поставеният въпрос е дали чл. 4, параграф 1, б.“б“ от Регламент №
1370/2007г. трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на
държава-членка, по силата на която компетентният орган може да изплаща на
оператора на обществени услуги компенсация във връзка с изпълнението на
обществената поръчка за услуга, в случай, че параметрите, въз основа на които
се изчислява компенсацията, не са установени в тази поръчка, но са били
установени предварително по обективен и прозрачен начин, в общи правила,
които определят размера на посочената компенсация.
Подробно в т.50-54 от мотивите на решението е разяснено, че чл.4,
18
параграф 1, б.“Б“ от Регламент № 1370/2007 не изисква всички параметри и
механизмът на изчисляване на компенсацията да са предвидени в договора за
обществена поръчка, както е в случая.
Затова според т. 52 от мотивите „обществена поръчка за услуги“ по
смисъла на регламента, трябва да се разбира в широк смисъл и обхваща не
само актове с договорен характер, но също и актове от различно естество, по-
специално нормативно и административно. Такъв договор съответно можел
да се състои от комбинацията от общ правен акт, с който управлението на
обществената услуга на оператор и административен акт, който определя
подробно изискванията относно тази услуга, или параметрите за изчисляване
на компенсацията за обществена услуга, можели да се определят чрез
препращане към общи правила от нормативно или административно естество.
Или след като в конкретния случай параметрите и механизмът за
определяне на претендираните компенсации не са били включени нито в
условията на конкурсната процедура, нито в договора за обществена поръчка,
нито в общ или индивидуален административен акт на възложителя община
С., те не са били установени предварително, по обективен и прозрачен начин в
общи правила, каквото е изискването на чл. 4, §1, б. „б“ от Регламент №
1370/2007 и не подлежат на изплащане.
Вярно е, че съществува обективна възможност, предвидена в
нормативната уредба, за определяне на нетния финансов ефект от извършена
услуга за превозвача, чл. 6 от Регламент № 1370/2007 и правилата, приложими
за компенсациите в случаите по чл. 6, § 1 от приложението на Регламента,
както и чл. 55, ал. 2 от Наредбата, приета с ПМС № 163/29.03.15г. Въз основа
на тези данни, предоставени от превозвача на кмета на общината, разходите,
извършени във връзка с обществената услуга /преките разходи по
аналитичните отчети/, намалени с тарифните приходи /приходите от продажба
на билети и карти/ и всякакви други приходи от извършване на услугата,
увеличени с разумната печалба за сектора от тази услуга, за кмета на
общината би било възможно да определи нетния финансов ефект, в размер на
който да предостави на превозвача сбора от целевия трансфер на субсидията
от републиканския бюджет и определената от общината компенсация, така че
да не се надхвърли нетния финансов ефект и да не се допусне
свръхкомпенсиране. Няма пречка този размер да се утвърждава ежегодно с
19
анекс към договора или мотивирано решение на общинския съвет, което ще
позволи законосъобразното и прозрачно изплащане на компенсацията.
За пълнота следва да се отбележи, че ако при установяването, че
изплатената компенсация е по-малка от нетния финансов ефект на превозвача
ежегодно, т.е. бил е налице отрицателен нетен финансов ефект /загуба/, за
превозвача е налице възможност да претендира разликата по реда на чл. 55,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Неоснователни са възраженията за давност, никое от вземанията не е
периодичен платеж, погасен с 3г. давност.
Предвид на всичко изложено искът следва да се отхвърли изцяло, ведно
с акцесорните искове за законна лихва.
С оглед резултата от делото ищецът следва да заплати разноски на
ответника от 7 100лв., от които 6 700лв. адвокатско възнаграждение и 1 400лв.
възнаграждение на вещо лице.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на О.Е. ООД – С., със седалище и адрес на
управление, гр. С., кв. У., ул. М.ю. № 2, представляван от А. С., БУЛСТАТ
*****, съдебен адрес гр. С., ул. Арх. П.П. № 9, бл. 43 , вх. А, ап. 3, адв. К. И. от
АК-С., да се осъди на основание чл. 288-286 ТЗ във вр. с чл. 79, ал. 1 във вр. с
чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 35 от Закона за автомобилните превози, община С., със
седалище и адрес на управление гр. С., бул. Б. № 12, ЕИК *****,
представлявана от кмета Н.М., да му заплати сумата от 237 021,00лв.
задължения за изплащане на компенсации за извършване на обществен превоз
на пътници ученици и пенсионери, съгласно чл. 3, т. 6 от договор за възлагане
на обществен превоз на пътници от 01.07.03г. за периода 01.01.2019г. до
31.12.2021г. включително, от които:
1/ задължение за периода м.януари 2019г. – м. декември, общо
110 549,00лв., от които 18 026,00лв. – докомпенсиране на разликата на
20
ученическите карти и 92 523,00лв. разлика, дължима за пенсионерски карти;
2/ задължение за периода м.януари – м.декември 2020г. – общо
68 810лв., от които 10 532,00лв. – докомпенсиране на разликата за
ученическите карти и 58 278,00лв., разлика дължима за пенсионерски карти;
3/ задължение за периода м. януари-декември 2021г. – общо
57 662,00лв., от които 6 256,00лв. докомпенсиране на разликата за
ученическите карти и 51 397,00лв., разлика дължима за пенсионерски карти,
ведно със законната лихва върху главницата от 237 021,00лв. от 29.02.23г. до
окончателното им изплащане, както и законната лихва върху главницата от
29.02.20г. до 28.02.23г. от 60 990лв., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА О.Е. ООД – С., със седалище и адрес на управление, гр. С.,
кв. У., ул. М.ю. № 2, представляван от А. С., БУЛСТАТ ***** да заплати на
община С. разноски по делото от 7 100лв., съобразно с отхвърлената част от
иска.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението
на страните пред Апелативен съд – Пловдив.
Съдия при Окръжен съд – С.: _______________________
21