№ 37778
гр. С., 11.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. С.
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. С. Гражданско дело №
20241110160055 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Срещу постановеното по делото решение от 20.06.2025 г. в частта, с която са уважени
предявените искове срещу ответника М. К. М., е подадена въззивна жалба с вх. №
254096/23.07.2025 г., чрез адв. Д. С.. Със същата, стр. 22-23 /както и с молба от 12.08.2025 г./
ответникът е изложил съображения за неправилност на решението в частта за разноските.
Счита, че юрисконсултското възнаграждение, присъдено в полза на ищеца, е
недължимо - налице е положителна дискриминация в полза на монополни дружества,
държавни и общински учреждения. Добавя, че за да се присъди възнаграждение за
юрисконсулт, по делото следва да са представени доказателства за юридическа
правоспособност на лицата, а не само пълномощно. На следващо място твърди, че депозитът
за СТЕ не следва да се разпределя като разноски съобразно изхода на делото, а разходът е
следвало да остане в тежест на ищеца, тъй като експертизата не допринася за изясняване на
спора, вещото лице е работило по документи, които не са в кориците на делото,
експертизата е изготвена по отменена методика и в противоречие с четири обективни
закона, както и по въпроси от компетентността на съда. Моли за изменение на решението в
посочената част, като тези разноски останат в тежест на ищеца.
Не е постъпил отговор на искането по чл. 248 ГПК.
Искането по чл. 248, ал. 1 ГПК е подадено в срок и от легитимирана страна, поради
което е допустимо. Доколкото ответникът е навел оплаквания за неправилност на решението
в частта относно присъдените в полза на ищеца разноски, то и допустимостта на искането
не е обусловена от представяне на списък по чл. 80 ГПК.
Разгледано по същество, искането е неоснователно, като съображенията за това са
следните:
С решението от 20.06.2025 г. съдът на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 и ал. 3 ГПК е
възложил в тежест на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение на ищеца,
както и разноски за внесен депозит за вещо лице по изготвената по делото експертиза,
съобразно изхода от спора. Разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК е ясна и не се нуждае от
тълкуване. Юрисконсултско възнаграждение в определен от съда размер се присъжда в
полза на юридическо лице, което в производството е представлявано от служител с
юридическо образование. По делото са представени надлежни пълномощни в полза на
юрисконсултите на „Т. С.“ ЕАД, а ответникът не е оспорил наличието на юридическа
правоспособност до приключване на устните състезания по делото. Що се касае до размера
1
на определените юрисконсултски възнаграждения, следва да се посочи, че както за исковото,
така и за заповедното производство същите са в минимален размер, като в тази връзка съдът
е съобразил процесуалната активност на представителите на ищеца в съответните фази на
производството. Така определените размери са присъдени според съотношението между
уважена и отхвърлена част от исковете.
Доводите на ответника, че е налице положителна дискриминация при присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в полза на ищеца не могат да бъдат споделени. С Решение
№ 10 от 29.09.2016 г. на КС на РБ по к. д. № 3/2016 г. (относно конституционосъобразността
на чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК) е прието, че участниците в съдебното
производство самостоятелно преценяват каква ще е тяхната защита и от кого ще се
осъществява. Лишаването на страна в процеса от разноски за процесуална защита при
позитивен развой на съдебното дело само поради обстоятелството, че правоотношението й с
процесуалния представител е служебно или трудово и разкрива особености (задължения и
разходи) предвид качеството на работодателя при формиране на възнаграждението, би било
нарушение на правото на защита и на правовата държава. Премахването на присъждано в
полза на изправната страна възнаграждение, когато е била представлявана от юрисконсулт
би довело до несправедливост и несъответствие с принципа за равенство на страните в
съдебния процес (чл. 121, ал. 1 от Конституцията) и би довело фактически до тяхното
неравенство. Конституционният съд изрично е посочил, че при правна защита, осъществена
от юрисконсулт, страната не следва да доказва пряко направения разход. Ето защо
възраженията на ответника относно присъденото юрисконсултско възнаграждение са
неоснователни.
Съдът не споделя и възраженията, че разноските за възнаграждение на вещото лице
следва да останат изцяло в тежест на ищеца. СТЕ е допусната с оглед становището на
ответника в отговора на исковата молба, разноските за възнаграждение на вещото лице са
внесени от ищеца, възнаграждение на експерта е било изплатено, с оглед което според
съотношението на уважена и отхвърлена част от исковете съдът е възложил съответна част
от тези разноски на ответника. Съдът е ползвал констатациите на вещото лице при
изграждането на изводите си относно правнорелевантните факти. Съдът намира за
необходимо да посочи и че няма основание да не бъдe кредитиранa една експертизa поради
това, че вещото лице е използвало документи, неналични по делото или такива,
осчетоводени в счетоводството на ищеца по делото. При изпълнение на своята задача
вещите лица работят както с приети по делото писмени и веществени доказателства, така и
с документи и вещи, които са предоставени от страните или се съхраняват в държавни
учреждения или се намират в трети, неучастващи в спора лица. Законодателната идея е
вещото лице да изготви заключението си само на база на собствените си знания и опит, като
ползва събрания по делото доказателствен материал и предоставените му от страните или
трети лица материали, стига това да не почива на база на странични данни или
предположения, което е в случая не е налице. Прегледаните материали могат да не бъдат
представени в оригинал или копие пред съда, но по искане на някоя от страните съдът може
да изиска документите, за да може да бъде оспорена тяхната истинност. Ако истинността на
документите не се оспорва, представянето им пред съда не е задължително /Решение № 131
от 12.07.2018 г. по гр. д. № 131/2018 г. на ВКС, ГК, IV г. о./. Така съдът намира, че
изразеното несъгласие с изводите на вещото лице не може да обуслови недължимост на
сторените от ищеца разноски съобразно уважената част от исковете. Обратното би
означавало страната, която оспорва иска и възразява срещу поисканите от ищеца
доказателства, които са свързани с извършването на разноски, евентуално подлежащи на
възлагане на оспорващия ответник, да води до безпрепятствено ограничаване на правото на
защита на ищеца. С оглед изложеното, не е налице основание за преразглеждане на изводите
на съда във връзка с присъдените в полза на ищеца разноски.
Така мотивиран, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 248 ГПК на М. К. М. /ответник по
делото/, съдържаща се във въззивна жалба с вх. № 254096/23.07.2025 г. и конкретизирана с
молба с вх. № 272339/12.08.2025 г. за изменение на постановеното по делото решение №
11981/20.06.2025 г. в частта относно присъдените в полза на „Т. С.“ ЕАД разноски за
юрисконсултско възнаграждение и заплатен депозит за изготвяне на съдебно-техническа
експертиза.
Определението подлежи на обжалване на основание чл. 248, ал. 3 ГПК с частна жалба
в двуседмичен срок от връчване на препис на страните пред СГС.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3