РЕШЕНИЕ
№ 158
гр. Казанлък, 12.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:МИХАИЛ Г. МИХАЙЛОВ
при участието на секретаря МИЛКА Н. НИКОВА
като разгледа докладваното от МИХАИЛ Г. МИХАЙЛОВ Административно
наказателно дело № 20245510201256 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Обжалвано е наказателно постановление №24-0284-001676/
04.09.2024 г., издадено от началник група в ОДМВР- Стара Загора,
РУ-Казанлък.
Жалбоподателят П. С. К., недоволен от наложеното му наказание,
моли съда да отмени цитираното наказателно постановление. В с.з., макар да е
редовно привозан, същият не се явява, но негов процесуален представител
поддържа жалбата и сочи аргументи в подкрепа на същата.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител,
но чрез юрисконсулт депозира писмено становище становище по делото, в
което сочи аргументи за неоснователност на жалбата.
Съдът, след като извърши цялостна проверка на констативния
акт/АУАН/, наказателното постановление, като прецени поотделно и в тяхната
съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в срок от лице, имащо право на такава, поради
което съгласно чл.59, ал.2 от ЗАНН съдът приема, че същата е допустима.
Административно-наказващият орган, позовавайки се на АУАН
серия GA №1366220/ 23.08.2024 год. е приел за установено, че на дата
23.08.2024 год. в 12,12ч. в град Казанлък на площад „Севтополис“ до номер 2
в посока запад-изток, П. С. К., като водач на МПС- лек автомобил „Хюндай
ХГ“ с регистрационен номер ......., собственост на „ЮГОИЗТОЧНО
ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ“ ДП с Булстат *********, е управлявал горния
1
автомобил, като по време на движение, не използвал обезопасителен колан, с
който е бил оборудван автомобила.
АНО приел, че жалбоподателя е водач, който не използва
обезопасителен колан за МПС от категории М1, М2, М3 и N1,N2 и N3, когато
е в движение и не използва обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано,
поради което приел, че жалбоподателя виновно е нарушил разпоредбата на
чл.137а, ал.1 от ЗДвП, поради което и на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183,
ал.4, т.7 предл.1 от ЗДвП му наложил административно наказание- глоба в
размер на 50 лева.
Съдът счита, че в хода на административно-наказателното
производство не бе доказано по безспорен и категоричен начин
жалбоподателя К. да е осъществил вмененото му с горното наказателно
постановление нарушение на ЗДвП. В конкретния случай не се спори между
страните, че на въпросната дата и място жалбоподателят е управлявал л.а.
„Хюндай ХГ“ с рег.№ ........ Съдът обаче намира за безспорно установено от
описаната в АУАН и НП фактическа обстановка само обстоятелството, че К. се
разминал в централната част на град Казанлък с патрулен лек автомобил
„Фолксваген Голф“ на РУМВР-Казанлък с рег.№ ....... и впоследствие му е
била извършена проверка от полицейски служители. Това обстоятелство се
установява от показанията на свидетелите В. С. С. и Д. С. Д. и е единственото,
което не се оспорва от жалбоподателя.
Показанията на цитираните двама „очевидци“, относно останалите
обстоятелства, касаещи фактическата обстановка обаче са меко казано
смущаващи, тъй като същите не само, че си противоречат помежду си, а и не
са в синхрон с GPS, както на автомобила, управляван от жалбоподателя, така
и с този на управлявания от тях патрулен автомобил.
Например актосъставителят С. свидетелства: „Той идваше срещу нас от
булевард „Розова долина“, движейки се пред хотел „Роза“ и се разминахме.
На десет метра от входа на хотел „Казанлък, на самия площад „Севтополис“
обърнахме преди светофара и пуснахме сигнализация.“, докато свидетеля Д.
описва по коренно различен начин поведението на нарушителя, относно
посоката му на движение, твърдейки: „Той идваше от посока „23-ти
Шипченски полк“.
От друга страна GPS- координатите на патрулен автомобил марка
„Фолксваген Голф“ с рег.№ ......., за времето от 12:12:32 ч. до 12:12:37 ч. на
дата 23.08.2024г., видно от справка на Началника на РУ-Казанлък/лист 71 от
делото/, отговарят на място, близо до кръстовището между булевардите „Княз
Александър Батенберг“ и Никола Петков“, докато тези на л.а. „Хюндай ХГ“ с
рег.№ ......., управляван от жалбоподателя в 12:12:34 ч., са на ул. „Академик
Петко Стайнов“ №8 в гр.Казанлък, видно от заверено копие на пътен лист №1/
23.08.2024г./лист №66 от делото/ и касаят място, находящо се на разстояние,
по-далечно от това на патрулния автомобил с поне половин километър,
откъдето полицейските служители не биха имали видимост към МПС,
управлявано от въззивника К..
Предвид гореизложеното се налагат следните изводи:
С оглед на демонстрираното желание да поднесат неверни данни, т.е. да
укрият обстоятелства, изцяло следва да сe постави под съмнение
2
достоверността на показанията на свидетелите В. С. С. и Д. С. Д.. На фона на
останалите доказателства/писмени/ тези показания са явно противоречиви,
неубедителни и очевидно тенденциозни. Същите се опровергават от справка
на Началника на РУ-Казанлък/лист 71 от делото/ и заверено копие на пътен
лист №1/ 23.08.2024г./лист №66 от делото/, поради което съдът приема, че се
касае за едно административно обвинение, изградено въз основа на твърдения
на „свидетели-очевидци“ на нарушението, които обаче се явяват недоказани.
Съгласно изричната разпоредба на чл.303, ал.1 от НПК, във вр. с чл.84 от
ЗАНН присъдата/в случая решението/ не може да почива на предположения, а
съгласно ал.2 съдът признава подсъдимия /нарушителя/ за виновен само
когато обвинението е доказано по несъмнен начин.
Отделно от изложеното дотук въззивният съд констатира, че при
съставяне на АУАН и при издаване на наказателното постановление е
допуснато процесуално нарушение от категорията на съществените. Най-
напред следва да се отбележи, че не са допуснати такива на чл.40 от ЗАНН,
във връзка със съставянето и връчването на АУАН лично на жалбоподателя,
като на същия е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание,
както и да направи съответните възражения, но съставения му акт за
установяване на административно нарушение не отговаря на изискванията на
чл.42, ал.1 от ЗАНН и конкретно на това по т.3 от цитираната разпоредба, тъй
като посочването на мястото на извършване на нарушението е твърде
объркващо. То е осъществено едновременно в гр.Казанлък на пл.
„Севтополис“ и до номер 2 в посока запад-изток. Известно е обаче, че
движението на автомобили на горния площад е абсолютно забранено.
Определяне на мястото „до номер 2“ обърква четящия наказателното
постановление, тъй като булеварда, по който вероятно се е движило МПС,
управлявано от нарушителя, си има наименование и то съвсем не е площад
„Севтополис“. По този начин е накърнено правото на защита на
жалбоподателя и поради това визираното процесуално нарушение следва да
бъде квалифицирано като съществено. Мястото на извършване на деянието е
основен белег от състава на всяко нарушение, твърдения за което следва да се
изложат, както в АУАН така и в НП. В противен случай лицето, сочено като
нарушител не би могло да разбере за какво деяние е привлечено към
административно- наказателна отговорност, за да организира защитата си в
пълен, предоставен от закона обем, а същевременно се препятства и
възможността за преценка на твърденията на контролните органи относно
фактите, свързани с обективните признаци от състава на нарушение със
събраните доказателства, доколкото такива твърдения липсват въобще.
Допуснатите нарушения на императивните разпоредби на чл.42, ал.1, т.3 и
чл.57, ал.1, т.5, предл.3 от ЗАНН, по отношение съответно на АУАН и НП, са
особено съществени. Същите са неотстраними в съдебната фаза на
административно-наказателния процес и сами по себе си представляват
абсолютно основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление.
По разноските:
С въвеждането на разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН се предвиди
възможността в производството по оспорване на наказателни постановления и
електронни фишове да се присъждат разноски по реда на АПК. Съгласно
3
чл.143, ал.1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт
или отказва да бъде издаден такъв, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата
е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. Това е поискано от жалбоподателя.
Предвид изхода на настоящото производство и установената
незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, в правната
сфера на жалбоподателя е възникнало право на разноски. Според
задължителното указания за прилагането на закона, дадени в т.1 от
тълкувателно решение №6 от 06.11.2013 г., постановено по тълк. д. № 6 по
описа за 2012 г. на ОСГТК, ВКС, приложими на основание чл.144 от АПК,
присъждат се само тези разноски, за които е доказано да са реално извършени.
По делото са представени пълномощно, списък с разноски и договор за
правна защита и съдействие, като в последния е отбелязано, че уговореното
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева е платено „в брой“.
Следователно договорът служи като разписка за реалното му заплащане и
именно в посочения размер следва да се присъди адвокатското
възнаграждение.
С оглед на гореизложеното и на основание чл.63, ал.3, т.2, във връзка с чл.63,
ал.2, т.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №24-0284-001676/ 04.09.2024 г.,
издадено от В.Хр.Г., началник група в ОДМВР-Стара Загора, РУ-Казанлък, с
което на П. С. К., ЕГН **********, с точен адрес: град К., ул.„....“ №............, е
наложено административно наказание- глоба в размер на 50/петдесет/ лева.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Стара Загора ДА ЗАПЛАТИ на П. С. К., ЕГН
**********, с точен адрес: град К..., ул.„........“ №..............., сумата от
400/четиристотин/ лева, представляваща възнаграждение за правна защита и
съдействие.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаване на
страните, че самото то и мотивите към него са изготвени, пред
Административен съд гр.Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Казанлък:_______________________
4