Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260060
гр. Севлиево, 20.05.2021 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Севлиевският районен съд, в открито съдебно заседание на двадесет и първи април две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ
при секретаря Ивелина Цонева, като разгледа докладваното от съдията
Христов гражданско дело № 1263/2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК.
Постъпила е искова молба от „ЮБЦ"
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н
Триадица, бул. “България” № 81, вх. В, ет. 8, представлявано от Ю.Б.Цсрещу С.М.М.,
с ЕГН **********,***.
Ищеца твърди, че
по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 от ГПК, срещу ответника било образувано ч.гр.д. №
797/2020 г., по описа на PC - Севлиево. В предоставения му срок предявява иск
за установяване на вземането си. Ищцовото дружество предявявало исковата си
претенция срещу ответника въз основа на договор за цесия от дата 01.10.2019 г.,
с прехвърлител на вземанията "С.Г. Груп" ООД, което дружество, от
своя страна, било цесионер по договор за цесия от 16.10.2018 г., с прехвърлител
на вземанията „Българска телекомуникационна компания" ЕАД. Мобилният
оператор с търговска марка „БТК" ЕАД прехвърлил вземания спрямо физически
и юридически лица, подробно описани в Приложение № 1 към договора. Въз основа
на договор с мобилния оператор, ответникът
ползвал предоставяните мобилни услуги, като потреблението било фактурирано
под клиентския номер на абоната № 16664386001. Съгласно чл. 29 от Общите
условия на мобилния оператор предоставените услуги се отчитали месечно и се
заплащали през месеца, следващ този на ползването им. Периодът на заплащане бил
15 дни от издаване на сметката/фактурата, като БТК определяло началната и
крайната му дата, която не можела да бъде по-късно от 29-то число на
месеца. Между кредитора „Българска
телекомуникационна компания" ЕАД и ответника бил сключен договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги с горния клиентски номер от 02.06.2017
г. за ползване на далекосъобщителна услуга с избран тарифен план c месечна
абонаментна такса 34,99 лева. Срокът на договора бил за 24 месеца, съответно до
02.06.2019 г. Въз основа на сключения договор за предоставянето на мобилни
услуги с горния клиентски номер били издадени фактури. Ответника не изпълнил
задълженията си по договора, поради което същия бил прекратен и на ответника
била начислена неустойка, предвидена в т. 2 от договора. Неустойката, предвидена
в т. 2 от договора, се начислявала при прекратяване преди изтичането на
уговорения срок по искане или по вина на абоната, включително при неплащане на
дължими суми, като била равна на оставащите до края на срока, но не повече от
трикратния им размер, месечни абонаменти за услугите на срочен абонамент, за
които договорът се прекратява, включително за допълнителни услуги, по техния
стандартен размер без отстъпка. С оглед на изложеното ищеца претендира
признаване за установено по отношение на ответника съществуване вземане на
ищеца, в размер на 87,48 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на договор
с клиентски номер 16664386001 от 02.06.2017 г., сключен между ответника и
мобилния оператор „Българска телекомуникационна компания" ЕАД, начислено
по фактура № **********/08.10.2017 г., за периода от 08.09.2017 г. до
07.10.2017 г., за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по реда на чл. 410 ГПК. Претендира разноски.
В едномесечен срок от получаване на препис от
исковата молба с доказателствата ответникът не е представил писмен отговор на
иска. В първото съдебно заседание по делото не се е явил лично, не се е явил и негов
представител и не е направено искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие. Последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа,
неявяване в съдебно заседание и неупражняване на процесуални права са указани
на ответника с връчване на препис от определението по чл. 140 ГПК, с призовката
за първото съдебно заседание.
В хода на производството ищецът е направил искане
за постановяване на неприсъствено решение по реда на чл. 238 от ГПК.
С оглед представените доказателства, съдът намира,
че иска е вероятно основателен.
Поради това съдът намира, че са налице
предпоставките на чл. 238 и чл. 239 от ГПК и следва да се постанови
неприсъствено решение.
С оглед изхода на делото и направено от ищеца
искане в този смисъл, ответникът следва да бъде осъден да му заплати на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, направените съдебни разноски. Предвид тълкуванието
дадено от ВКС в т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д.
№ 4/2014 г., ОСГТК на ВКС, съдът намира, че следва да се произнесе в настоящото
производство с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските както по
исковото производство, така и по заповедното производство. По заповедното и
исковото производство заявителят и ищец е представляван от юрисконсулт. Със
заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е разпоредено
ответника - длъжник да заплати на ищеца - заявител заявените суми в цялост,
както и разноски – за платена държавна такса в размер на 25,00 лева и адвокатско
възнаграждение, в размер на 180,00 лева. По настоящото исково производство се
претендират разноски, платени държавна такса в размер на 25,00 лева, и адвокатско
възнаграждение, в размер на 180,00 лева. Предявените искове са уважени изцяло,
поради което е налице основание за присъждане на претендираните разноски за
заплатени държавни такси и адвокатско възнаграждение по двете производства.
С оглед на изложеното съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявените по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК искове, с правно
основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, че в полза на „ЮБЦ" ЕООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Триадица, бул. “България” №
81, вх. В, ет. 8, представлявано от *****, съществува парично вземане, за следната
сума: 87,48 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договор с клиентски номер 16664386001 от 02.06.2017 г., сключен между ответника
С.М.М. и мобилния оператор „Българска телекомуникационна компания" ЕАД,
начислена по фактура № **********/08.10.2017 г., за периода от 08.09.2017 г. до
07.10.2017 г., прехвърлена на „С.Г.Груп" ЕАД, с договор за цесия от
16.10.2018 г., прехвърлена от „С.Г.Груп" ЕАД на „ЮБЦ" ЕООД, с договор
за цесия от 01.10.2019 г., към длъжника С.М.М., с ЕГН **********,***, за което вземане е издадена заповед № 441/17.08.2020
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 797/2020
година по описа на РС – Севлиево.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, С.М.М., с
ЕГН **********,***, да заплати на „ЮБЦ" ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, р-н Триадица, бул. “България” № 81,
вх. В, ет. 8, представлявано от *****, направените по гр. д. № 1263/2020 г. по описа на Районен съд – Севлиево
разноски в размер на: 25,00 лева, заплатена държавна такса и 180,00 лева,
заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, С.М.М., с
ЕГН **********,***, да заплати на „ЮБЦ" ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, р-н Триадица, бул. “България” № 81,
вх. В, ет. 8, представлявано от *****, направените по ч. гр. д. № 797/2020г. по
описа на Районен съд – Севлиево разноски в размер на: 25,00 лева, заплатена
държавна такса и 180,00 лева, заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Да се връчат на страните преписи от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: