Р Е Ш Е Н И Е
№……………
гр.
Варна ..................2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Варна, в публично заседание на шести октомври две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Кремена
Данаилова
ЧЛЕНОВЕ: Даниела
Станева
Димитър
Михов
при
секретаря Нина Атанасова и с участието на прокурор при Окръжна прокуратура –
Варна – Силвиян Иванов, като разгледа докладваното от съдия Кремена Данаилова
кас. АНД № 1678/2022 г. по описа на Административен съд - Варна, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба от Р.М.Д. ЕГН **********, срещу Решение № 793/13.06.2022
г., постановено по АНД № 20213110205051/2021 г. по
описа на Районен съд - Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление №
460А-313/08.09.2021 г. на Директора на ОД на МВР Варна, с което на Р.М.Д. е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 /триста/ лв. на
основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето.
Решението
на първостепенния съд се атакува като незаконосъобразно – издадено в нарушение
на материалния закон, процесуалните правила и необоснованст. Оспорва
основателността за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за въззивната
инстанция. Твърди че заповедта на Министъра на здравеопазването е нищожна,
защото не е била обнародвана в ДВ. Изложени са съображения, че са налице предпоставки
за приложението на чл.28 от ЗАНН. Сочи че АУАН не е мотивиран, липсват
фактически и правни основания. Отправено е искане касационната инстанция да
отмени решението на Районен съд – Варна и вместо него да постанови друго, с
което да отмени процесното НП.
Ответникът
по касация – Директор на ОД на МВР Варна, в писмени бележки, чрез юрисконсулт
оспорва жалбата, изразил е становище по съществото на повдигнатия касационен
спор, като намира доводите на касатора за неоснователни, претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна Прокуратура - Варна счита жалбата за неоснователна и моли съда да
остави в сила оспореното решение.
След
като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните, доказателствата по
делото и с оглед проверката по чл. 218 от АПК, Административен съд – гр. Варна
намира следното:
Касационната
жалба е подадена от надлежна страна в законния срок, поради което
производството по нея е процесуално допустимо.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Районният
съд е приел за установено от фактическа страна следното:
На 11.07.2021г.
в 19.45 ч. в гр. Варна, кв. „Виница“, сградата на ОУ „П.В.” при извършена полицейска
проверка се установило, че Р.Д. била без поставена защитна маска на лицето за
еднократна или многократна употреба. Срещу Р.Д. бил съставен АУАН за установеното
административно нарушение. Актът бил предявен на нарушелката, която не
направила възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на акта било
издадено НП, с което АНО възприел изцяло фактическите констатации на
актосъставителя, приел е че не са налице спорни обстоятелства, изискващи
проверка, направил е преценка налице ли са смекчаващи отговорността
обстоятелства, изложил е съображения
защо случаят не може да бъде квалифициран като маловажен и на осн. чл. 209а ал. 1 от ЗЗ наложил
на Д. глоба в размер от 300 лв.
При
постановяване на въззивното решение, след преценка на събраните доказателства,
съдът е установил, че процесното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са
съставени и издадени от компетентни лица, при спазване на процесуалните правила
и на установените в ЗАНН срокове, а така също и при правилно приложение на
материалния закон след като е намерил за доказано извършването на описаното
административно нарушение. Посочил е също, че наложената глоба е в минималния
предвиден в закона размер, както и че не може да бъде квалифицирано като
маловажно. Така мотивиран, РС – Варна е постановил решението си, с което
отхвърлил жалбата като неоснователна.
Решение
е правилно и законосъобразно.
Касационната
инстанция възприема изцяло констатациите на районния съд от фактическа страна и
правните изводи, които са достатъчни, за да обосноват постановения правен
резултат и волята на съда, поради което в съответствие с чл. 221, ал. 2,
изречение второ от АПК, не е необходимо да ги преповтаря и препраща към тях.
Споделят
се изводите, че НП и АУАН са издадени от лица, притежаващи необходимата
компетентност - материална и териториална, както и изводите за законосъобразно
провеждане на административнонаказателното производство. Правилен и
кореспондиращ с доказателствата по делото е изводът, че от обективна и субективна
страна санкционираното лице Р.Д. е осъществило състава на посоченото в НП
административно нарушение на чл. 209а, ал.1 от ЗЗ.
В
съответствие с обявеното извънредно положение Министърът на здравеопазването е
издал заповеди във връзка с овладяване на извънредната епидемична обстановка,
които впоследствие са многократно изменяни. Така министърът е издал Заповед №
РД-01-373/24.05.2021 г., в т. 7 от която е въведена посочената в АУАН и в НП
противоепидемична мярка, а именно, че всички лица, когато
се намират в закрити обществени места, в т. ч. транспортни средства за
обществен превоз, лечебни и здравни заведения, аптеки, оптики, национални
центрове по проблемите на общественото здраве, административни учреждения и
други места, в които се обслужват или имат достъп гражданите, железопътни гари
и автогари, летища, метростанции, търговски обекти, църкви, манастири, храмове,
музеи и др., са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна
или многократна употреба, която се използва съгласно препоръките в приложение №
3.
Заповедта
на Министъра на здравеопазването е издадена на основание чл. 63, ал. 4, ал. 11 от Закона за здравето. Заповедта е
общ административен акт, съгласно чл. 63, ал. 11 от Закона за здравето. Посочената заповед не урежда абстрактни правила за поведение при
извънредно положение поради здравни причини, нито дори правила за COVID
епидемии, а има за цел да уреди възникналата ситуация относно настъпилата
актуална пандемия с COVID-19. В тази връзка следва да се посочи, че всички
заповеди на министъра на здравеопазването са издадени като общи административни
актове, в хипотезата на чл. 73 от АПК, който изрично
позволява да се издаде общ административен акт в неотложни случаи без
обществено обсъждане, какъвто неотложен случай безспорно е настъпилата
пандемия. АПК не предвижда обявяване на общите административни актове в
Държавен вестник, а е уредено специално производство във връзка с тяхното
приемане и оповестяване. Съгласно чл. 73 АПК когато
неотложно трябва да се издаде общ административен акт за предотвратяване или
преустановяване на нарушения, свързани с националната сигурност и обществения
ред, за осигуряване на живота, здравето и имуществото на гражданите, може да не
се спазят някои от разпоредбите на този раздел за уведомяване и участие на
заинтересованите лица в производството по издаване на акта. В тези случаи в
хода на изпълнението на акта се оповестяват съображенията за издаването му.
Заповедите на Министъра на здравеопазването са издадени именно в неотложна
ситуация за опазване на живота и здравето на гражданите на територията на
страната като същите са оповестени чрез средствата за масово осведомяване, чрез
извънредни пресконференции, както и на страницата на Министерство на
здравеопазването, където се намират и понастоящем. По делото не е спорно, че
процесната заповед е обявена в интернет, на страницата на МЗ, поради което
съдът намира, че същата е породила правно действие. В този смисъл е
неоснователно твърдението пред въззивния съд и в касационната жалба.
Неоснователно
е твърдението, че оспореното решение е необосновано, първо защото не
представлява касационно основание по НПК, по което се провежда настоящото
производство. Второ, защото въззивният съд много точно и ясно е изложил
аргументи, с които е подкрепил своите изводи.
Нарушението
е извършено в ОУ „П.В.”, гр. Варна. Училището е посещавано от ученици, учители,
родители и други лица. Като общодостъпно място за много лица в него
задължително следва да се съблюдават въведените мерки за ограничаване
разпространението на заболявания. Поради това, че нарушението е извършено в
училище не може да се приеме, че същото е маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Нормата
на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето съдържа в себе си както правило за
поведение, така и санкция за неизпълнение на това правило.
Неоснователно
е твърдението в касационната жалба, че неправилно въззивният съд е присъдил
юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител на ответника.
Разноски за страната се дължат не само за процесуално представителство в
съдебно заседание, а също и за изразяване на становище, като в случая са били
депозирани писмени бележки от гл. юрисконсулт на ОД на МВР Варна.
Предвид
изложеното касационната инстанция намира, че атакуваното решение не страда от
касационни пороци по смисъла на чл. 348 от НПК, поради което следва да бъде
оставено в сила.
Ответникът е
претендирал присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Извършено е
процесуално представителство от юрисконсулт чрез представяне на писмено
становище. Делото не е с фактическа и правна сложност. Предвид
изхода на спора и съобразно чл. 63д, ал. 3 и ал. 5 от ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП,
вр. чл. 27е от НЗПП на ответника – ОД – МВР – Варна следва да се присъди сумата
от 80 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Водим
от горното и на основание чл.221 ал.2 от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 793 от 13.06.2022 г. по АНД № 20213110205051/2021 г. по описа
на Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА
Р.М.Д. ЕГН ********** да заплати в полза на Областна дирекция на Министерство
на вътрешните работи – Варна сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
2.