№ 3888
гр. София, 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА
при участието на секретаря АНЕТА Б. БОРИСОВА-СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно
наказателно дело № 20251110207484 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н. В. Н., подадена чрез адв. И. Й. И.-САК против
издаден срещу жалбоподателя Електронен фиш /ЕФ/ за налагане на глоба серия К №
4664675/28.03.2021 г. от СДВР, с който за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП и на осн.
чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП му е наложено административно наказание
глоба в размер на 400 лева.
Жалбата, наименована като възражение е подадена чрез АНО на 15.04.2025 г.,
като съображенията, изложени в нея са преповторени в допълнителна жалба, подадена
до Софийски районен съд, чрез директора на СДВР. Обжалваният ЕФ е връчен на
жалбоподателя на 06.04.2025 г., поради което жалбата подадена на 15.04.2025 г., се
явява подадена в срока за обжалване, предвиден в чл.189, ал.8 ЗДвП и е допустима за
разглеждане.
Разгледана по същество, същата е основателна, поради следните съображения:
След като се запозна с материалите по делото, съдът констатира, че към
момента на постановяване на настоящия съдебен акт са налице основанията и
предпоставките, изключващи административно наказателното преследване по
отношение на жалбоподателя поради изтекла абсолютна погасителна давност, за което
съдът следи служебно във всеки един момент от производството, включително и към
момента на постановяване на крайния си съдебен акт по делото.
1
С процесния ЕФ на жалбоподателя Н. В. Н. е наложено административно
наказание за нарушение, което се твърди, че е извършено на 28.03.2021 г.
Съгласно чл. 11 от ЗАНН по въпросите на вината, вменяемостта,
обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението
и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс (НК),
доколкото в ЗАНН не се предвижда друго. Тъй като в ЗАНН липсват изрични
разпоредби, в административно-наказателното производство следва да намери
субсидиарно приложение и уреденият в НК материалноправен институт на давността
– Глава „Девета” и в частност разпоредбата на чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК,
съгласно която административно-наказателното преследване се изключва по давност
(независимо от спирането или прекъсването) след изтичане на повече от четири
години и половина, считано от датата на извършване на нарушението (относно
института на приложение на давността в административно-наказателното
произвoдство вж. ТР № 44/29.12.1983 г. по н. д. № 29/1982 г., ОСНК на ВС и
Тълкувателно постановление №1/27.02.2015 г. на ВАС и ОСС от НК на ВКС).
Ето защо, в настоящият случай, предвид факта, че административното
нарушение се претендира да е извършено на 28.03.2021 г., то е изтекъл предвиденият в
закона давностен срок от четири години и шест месеца. С неговото изтичане се
изключва административно-наказателното преследване, което включва правомощието
на държавата да възбуди и води административно-наказателен процес срещу дееца и
да му наложи административно наказание, което право в настоящия случай е погасено
на 28.09.2025 г., с изтичането на срок равен на четири години и шест месеца, считано
от твърдяната дата на извършване на нарушението.
По изложените съображения, съдът намира, че административно наказателното
производство следва да бъде прекратено, а наказателното постановление отменено,
поради изтичане на абсолютната погасителна давност за нарушението, за което е
ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателя, без да се
излага фактология, без да се обсъждат събраните по делото доказателства и без да се
обсъждат процесуалните и материално-правните предпоставки за неговото издаване.
Тук е мястото да се посочи, че районният съд е обвързан от съществените
елементи на фактическите и правни рамки на административно-наказателното
обвинение, поради което когато констатира, че давността за административно-
наказателно преследване според фактическите твърдения на наказващия орган е
изтекла, не дължи проверка на останалите предпоставки за издаване на обжалвания
акт. Това разбиране не влиза в колизия с чл. 220 от Административнопроцесуалния
кодекс, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, нито със задължението на съда да мотивира съдебния
си акт, тъй като съдът е установил факт, който е пречка за по-нататъшното развитие на
административно-наказателното производство и е безусловно основание за отмяна на
2
ЕФ и прекратяване на производството.
При този изход на делото, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят
направените от него разноски в хода на производството за адвокатско възнаграждение,
в размер съответстващ на фактическата и правна сложност на делото. В конкретния
случай се претендират направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
400 лева, за реалното заплащане на което са представени доказателства /договор за
правна защита и съдействие, в който е вписано, че договореното възнаграждение в
размер на 400 лева е изплатено в брой на адвоката при подписване на договора./
По отношение на размера на претендираните разноски и с оглед на направеното
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в писмените бележки,
постъпили по делото от юрисконсулт на СДВР и като съобрази даденото в Решение по
дело С-438/22 на СЕС тълкуване на чл.101, параграф 1 ДЕС, настоящият съдебен
състав намира, че адвокатското възнаграждение, което се претендира в конкретния
случай не съответства на вида, количеството и сложността на извършената работа от
адвоката.
С оглед на това, настоящият съдебен състав като прецени вида на спора /дело
от административно наказателен характер/, интереса /с обжалвания ЕФ е
наложена глоба в размер на 400 лева/, вида и количеството на извършената работа
/само е депозирана жалба, без процесуално представителство/ и най-вече
фактическата и правна сложност на делото /без фактическа и правна сложност,
приключило в едно съдебно заседание/, намира, че в конкретния случай, на посочените
характеристики съответства справедливо възнаграждение в размер на 200.00 лева.
Следователно до този размер следва да се намали претендираното адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.3, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и
чл.11 от ЗАНН, във вр. с чл.80, ал.1, т.5 от НК, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш /ЕФ/ за налагане на глоба серия К №
4664675/28.03.2021 г., издаден от СДВР, с който на Н. В. Н., с ЕГН: **********, за
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП и на осн. чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер на 400 лева.
ПРЕКРАТЯВА административно наказателното производство по НАХД
№7484/2025г. по описа на СРС, НО, 129-ти състав.
НАМАЛЯВА размера на претендираното адвокатско възнаграждение от
жалбоподателя Н. В. Н. от 400.00 /четиристотин/ лева на 200.00 /двеста/ лева и
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на Н. В. Н.,
с ЕГН: ********** сумата от 200.00 /двеста/ лева, представляваща направени разноски
за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-гр.София, в 14-
дневен срок, считано от датата на връчване на препис от същото на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4