№ 18730
гр. София, 17.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА
при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело №
20241110140132 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Предявен е от С. Г. Г. с ЕГН **********, чрез пълномощника адв. Р. Р., срещу
С О с ЕИК *****, отрицателен установителен иск по чл.439 ГПК, за
установяване недължимост на вземането от 50 лева – главница, дължима по
влязло в сила Наказателно постановление № 349168/14.12.2018г., издадено
срещу ищеца, което публично вземане е възложено за събиране на ЧСИ, по
образувано изпълнително дело № ***/2021г. по описа на ЧСИ А П с район на
действие СГС, поради изтекла погасителна давност. Отправя се и искане за
присъждане на разноските по настоящото производство.
Ответникът С О, е депозирал писмен отговор на исковата молба по реда и в
срока на чл.131, ал.1 от ГПК, с който оспорва предявения иск като
неоснователен. Отправя искане за присъждане на разноски.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
На основание издадено и влязло в сила на 20.04.2019г., Наказателно
постановление № 349168/14.12.2018г., издадено срещу ищеца с което му е
била наложена “глоба”, по молба на ответника от 30.12.2020г., с вх.№
876/21.01.2021г., било образувано № ***/2021г. по описа на ЧСИ А П с район
на действие СГС, по изрично възлагане от страна на ответника - взискател, за
събиране на вземането по см. на чл.163, ал. 4 ДОПК.
Ищецът твърди, че процесното изпълнително производство било образувано
след изтичане на две години от влизане в сила на процесното наказателно
постановление, поради което съгласно приложимите разпоредби на ЗАНН,
1
явяващи се специални по отношение на ДОПК, процесното вземане не
подлежало на публично изпълнение. Ищецът сам посочва в изложението на
фактическите обстоятелства в обстоятелствената част на исковата молба, че по
образуваното изпълнително дело са изпратени запорни съобщения на
01.07.2021г., на 23.02.2022г., както и на 14.03.2024г. С предприемането на
действия по изпълнението - налагането за запори на вземания на ищеца,
давността за вземането по наказателното постановление е прекъсната,
съобразно приетото в т.10 от ТР № 26.06.2015г., по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК
на ВКС, като без правно значение е дали конкретно поисканите от взискателя
и предприети от ЧСИ, изпълнителни действия са произвели действие.
Процесното вземане се погасява на основание чл.171, ал.1 ДОПК, с общата
петгодишна давност, която започва да тече, считано от 01.01.2020г., а съгласно
ал.2 на същата разпоредба, с изтичането на 10 годишен срок, независимо от
прекъсването и спирането на течението на давността - т.нар. “абсолютна
давност”. С оглед на гореизложеното, се налага фактическият и правен извод,
че приложените конкретни изпълнителни способи, респ. предприетите от
ЧСИ изпълнителни действия - налагане на запори по изпълнително
производство са прекъснали общата петгодишна давност, с която се погасяват
вземанията, като към датата на подаване на исковата молба по настоящото
производство - 01.07.2024г., същата не е изтекла. Към датата на подаване на
исковата молба не е изтекла и предвидената в чл.171, ал.2 ДОПК, абсолютна
десет годишна давност.
По твърденията на ищеца, че процесното изпълнително производство е било
образувано след изтичане на предвидения в ЗАНН, двегодишен срок за
изпълнение, който тече от влизане в законна сила на наказателното
постановление, съдът намира че същите са неоснователни. Видно от
представените и приети по делото писмени доказателства, се установява, че
процесното наказателно постановление е влязло в сила на 20.04.2019г., а
възлагателното писмо за събирането на вземането по същото е било изпратено
от ответника на 30.12.2020г., и регистрирано с вх.№ 876/21.01.2021г., по описа
на ЧСИ А П.
С оглед на гореизложеното, предявената искова претенция следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
По разноските.
Съобразно изхода от настоящия правен спор и на основание чл.78, ал.3 и ал.8
ГПК, в полза на ответника се поражда правото на присъждане на разноски,
като следва да му бъде присъдена сумата в размер на 100 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен, предявения от С. Г. Г. с ЕГН **********,
2
чрез пълномощника адв. Р. Р., срещу С О с ЕИК *****, отрицателен
установителен иск по чл.439 ГПК, за установяване недължимост на вземане в
размер на 50 лева, дължимо по влязло в сила Наказателно постановление №
349168/14.12.2018г., издадено срещу ищеца, което публично вземане е
възложено за събиране на ЧСИ, по образувано изпълнително дело №
***/2021г. по описа на ЧСИ А П с район на действие СГС, поради изтекла
погасителна давност.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК, С. Г. С.ов с ЕГН **********,
да заплати на С О с ЕИК *****, сумата в размер на 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение по настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните. Препис да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3