Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 19.02.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир
Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова
Десислава
Йорданова
при секретаря Илияна Коцева,
като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №4677
по описа за 2019
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №12707 от
15.01.2019 год., постановено по гр.дело №27733/2018г. по описа на СРС, ГО, 58
с-в, е признато за установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.”ЕАД
срещу Ц.Я.Д. искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр.чл.150 ЗЕ и с правно
основание чл.86, ал.1 ЗЗД, че ответницата дължи на ищеца сумите 2099,87 лева–
главница за доставена топлинна енергия за периода от м.05.2014 год. до м.04.2016
год. за топлоснабден имот, находящ се в гр.София, ж.к.“******, абонатен
№057255, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по гр.дело
№20124/2017 год. по описа на СРС, ГО, 58 с-в– 29.03.2017 год. до окончателното
изплащане и сумата от 200 лева, представляваща обезщетение за забава в размер
на законната лихва за периода от 01.09.2015 год. до 17.03.2017 год., като искът
с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.149 ЗЕ е отхвърлен за разликата
над 2099,87 лева до пълния предявен размер 2770,07 лева, а искът с правно
основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е отхвърлен за разликата над 200 лева до пълния
предявен размер от 439,41 лева и ответникът е осъден да заплати на ищеца на
основание чл.78, ал.1 ГПК направените разноски в исковото и заповедното
производство в общ размер 187 лв., съразмерно на уважената част от исковете.
Решението е
постановено при участието на трето лице- помагач на страната на ищеца „П.И.“ООД.
Срещу решението в
отхвърлителната му част е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца. Жалбоподателят поддържа, че ответникът не е подал
отговор и не е оспорил че е собственик на процесния имот, нито е изразено
становище и са оспорени претенциите на ищеца. Ето защо моли решението на СРС да
бъде отменено в обжалваната му част, а исковете- уважени изцяло. Претендира
разноски.
Ответникът не е
подал в срок отговор на въззивната жалба. В проведеното открито съдебно
заседание упълномощеният процесуален представител оспорва въззивната жалба като
неоснователна. Твърди, че решението на първоинстанционния съд е правилно и
законосъобразно и моли да бъде потвърдено в обжалваната част. Претендира
адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция за оказана безплатна правна
помощ по реда на чл.38, т.2 от ЗАдв.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените
във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, приема следното:
Предявени са за
разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр.чл.150 ЗЕ и с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на императивни
материални норми.
Решението е и
правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
По делото не са приемани заключения на съдебно-
техническа и съдебно- счетоводна експертизи. Единствените доказателства във
връзка с размера на предявените искове са представените от третото лице-
помагач с молба от 24.08.2018г. изравнителни сметки, констативни протоколи и
протокол за отчет на уреди. От тези писмени доказателства се установява, че
реално потребената от ответника топлоенергия в горепосочения топлоснабден имот
за процесния период е на стойност общо 2099,87 лева. Независимо от изявлението
на ответника, че поддържа само направеното в заповедното производство
възражение за изтекла погасителна давност и не оспорва „количеството топлинна
енергия, доставена в топлоснабдения имот, както и нейната стойност“,
потребителят дължи заплащане на стойността само на реално потребената от него топлоенергия.
Установяването на тази стойност е в тежест на ищеца и на негово разположение са
всички допустими от закона доказателствени средства. По делото са събрани
доказателства само за стойността, до която предявеният иск е уважен от
първоинстанционния съд. Доколкото за горницата до пълния предявен размер
липсват доказателства, в тази част исковете правилно са отхвърлени като
недоказани по размер.
Ето защо
въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС –
потвърдено в обжалваната му част, като правилно.
При този изход на
спора жалбоподателят няма право на разноски, а на процесуалния представител на ответника
по жалбата следва да се присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл.38,
ал.2 вр.ал.1, т.2 вр.чл.36, ал.2 ЗАдв и чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от
09.07.2004г. на ВАдвС. В случая обжалваемият интерес е 955,35 лева и делото не
се отличава с фактическа и правна сложност като се е провело едно съдебно
заседание, поради което на адв.Панчев следва да се определи минималното
предвидено възнаграждение по посочената наредба в размер на 300 лева.
На основание
чл.280, ал.3 ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№12707 от 15.01.2019 год., постановено по гр.дело №27733/2018г. по описа на
СРС, ГО, 58 с-в в обжалваната му част.
ОСЪЖДА „Т.С.”ЕАД с ЕИК******* да заплати на адв.В.В.П.от САК с
ЕГН********** сумата от 300 лева (триста лева)- адвокатско възнаграждение във
въззивната инстанция, определено по реда на чл.38, ал.2 вр.ал.1, т.2 вр.чл.36,
ал.2 ЗАдв и чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. на ВАдвС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/