Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Козлодуй, 15.11.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Козлодуйският Районен съд, Втори състав в публично заседание на 31.10.2019г. /Тридесет и първи октомври две хиляди и деветнадесета година/, в състав:
Районен съдия: Адриана Добрева
при секретаря Стела Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Адриана Добрева гражданско дело № 636 по описа за 2019 година за да се произнесе взе предвид следното:
Съдебното
производството е по реда на чл.422 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „А.К.” ЕАД със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ********* представлявано от Наско Асенов Михов – Изпълнителен директор, с която е предявен против А.Д.К., ЕГН ********** с адрес ***, установителен иск по чл.422 ГПК за установяване дължимост на сумите присъдени в заповедно производство по ч.гр.д. № 301/2019г. по описа на РС-Козлодуй, както следва: главница в размер на 995.85 лева за доставена топлинна енергия за периода от м.09.2017г. до м.08.2018г., такса топлинно счетоводство в размер на 4.20 лева, лихва за забава – обезщетение по чл. 86 ЗЗД, считано от датата на падежа на всяко периодично вземане за периода от м.09.2017г. до м.08.2018г. в размер на 76.13 лева, законна лихва от датата на подаване на заявлението 05.03.2019г. до изплащане на вземането както и направените в процеса разноски за образуване на делото в размер на 25.00 лева за държавна такса, и възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 150.00 лева. Претендират и направените разноски в настоящия исков процес и в заповедното производство.
Съда е приел обратен иск на ответника А.Д.К., ЕГН ********** с
адрес *** против трето лице помагач конституирано на негова страна Т.И.А. ***, която е наемател и ползва
реално имота - жилището в гр. Козлодуй, ж.к.3, бл.19, вх. „А”, ап.6 през процесния период, за заплащане на сумите,
който той евентуално би бил осъден да заплати на ищеца, включително съдебните
разноски.
Главния първоначално предявен иск е с
правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.124, ал.1 от ГПК.
Обратния иск е с правно основание чл.55,
ал.1 ЗЗД вр. чл.232, ал.2 ЗЗД.
В съдебно
заседание ищцовото дружество „А.К.” ЕАД, *** се представлява от юрисконсулт Борисова, която поддържа претенцията на
дружеството.
Ответника е редовно призован и участва в процеса
чрез пълномощник адвокат С. ***, който оспорва главния иск като неоснователен.
Поддържа обратния иск.
Ответника по обратния иск Т.А. не е подала писмен
отговор и не взема становище по делото.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени
доказателства – справка извлечение от партидата на аб.№ 5772 за жилището на
ответника в гр.
Козлодуй, ж.к.3, бл.19, вх. „А”, ап.6 за процесния период; лицензии на ищцовото дружество за
обществен доставчик на топлинна енергия; покана за плащане; договор при общи
условия; документи удостоверяващи собствеността на жилището; копия на съдебни
решения досежно правото на ползване на трето лице на същото жилище. Приложено е
частно гражданско дело № 301/2019г. на Районен съд – Козлодуй и гражданско дело
№ 1565/2016г. по описа на Районен съд – Козлодуй.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Съгласно приложеното по делото удостоверение от Агенция по вписванията, ищцовото дружество „А.К.” ЕАД, *** е с предмет на дейност използване на ядрената енергия за производство на електрическа и топлинна енергия, която дейност е основна за дружеството и се извършва при наличието и поддържането на валидна лицензия за извършване на производството на електрическа и топлинна енергия от определена в нея електропроизводствена мощност, валидни лицензии за експлоатация на ядрени съображения по смисъла на ЗБИЯЕ, издадени от Агенцията за ядрено регулиране /валидно разрешение за извършване на производствена дейност от Инспекцията по използване на ядрената енергия за мирни цели от определеното в него производствено съоръжение/. На дружеството са издадени лицензия за дейността „Производство на електрическа и топлинна енергия” № Л-049 от 11.12.2000 г. от ДКЕР и лицензия за дейността „Пренос на топлинна енергия” № Л-050 от 11.12.2000 г. от ДКЕР; като двете лицензии са валидни за срок от тридесет години.
По делото няма
спор между страните, че ответника е собственик на жилище в гр.Козлодуй, ж.к.3, бл.19,
вх. „А”, ап.6, което е закупил през 1990г.
Безспорно се установи и
обстоятелството, че същото жилище през процесния период от м.09.2017г.
до м.08.2018г. видно
от приложените в делото писмени доказателства – решение на Окръжен съд Враца и
гласните доказателства, а страните и не спорят се ползва по силата на наемно
правоотношение /но не със собственика на имота ищеца, а с предишен
собственик на този имот/ от третото лице Т.И.А..
По делото е безспорно и,
че до 27.05.2016г. партидата открита при ищеца доставчик на топлинна енергия за
жилището на ответника е била с абонатен № 5772 и се е водила на трето лице
ползвател на имота Емил Йорданов Токиев. На 27.05.2016 г. последния е подал
заявление да бъде закрита неговата партида като ползвател на същото жилище и
това е сторено, като абонатен № 5772 е
записан вече на собственика на жилището ответника А.Д.К.. Жилището се намира в
сграда в режим на етажна собственост.
За периода от м.09.2017г. до
м.08.2018г. в
жилището на собственост на ответника и ползвано от третото лице е доставена и
незаплатена на ищеца топлинна енергия и топла вода, включително дължимите за
сградна инсталация - главница в размер на 995.85 лева и такса
топлинно счетоводство в размер на 4.20
лева. Тази суми
и обезщетение за забавено плащане за периода от м.09.2017г. до м.08.2018г. в размер на 76.13 лева претендира ищеца от ответника
като собственик на жилището и поради факта, че към настоящия момент той е
титуляр по партидата за имота, т.е. той – ответника е страна в облигационното
отношение с ищеца.
За тези факти страните не спорят, както не спорят за факта на успешно проведено заповедно производство от ищеца срещу ответника по частно гражданско дело № 301/2019година на РС Козлодуй, като съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение, с която изцяло е уважил искането на заявителя и е разпоредил ответника да му заплати процесните суми и разноските сторени в заповедното производство. В срока по чл.414, ал.2 ГПК ответникът е подал писмено възражение, с което е оспорил заповедта. По повод постъпило от ответника в срока по чл.414, ал.2 ГПК възражение против заповедта за изпълнение, съдът с определение е указал на заявителя, понастоящем ищец, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от уведомяването. В указания му срок ищецът е предявил настоящия положителен установителен иск за признаване, че ответника му дължи сумите присъдени с оспорената заповед.
Ответника оспорва претенцията
на ищеца по съображения, че за процесния период независимо, че е собственик на
жилището в гр.Козлодуй, същото се ползвал на валидно правно основание – наемно
правоотношение с предишен собственик на имота му от трето лице Т.И.А.. Тези
доводи поддържа и в съдебно заседание. Иска, ако бъде осъден да заплати сумата на ищеца, третото лице да бъде
осъдено да му възстанови тази сума, тъй като реално ползва и живее в имота.
По делото не е спорно
обстоятелството, че ответника е собственик на имота в гр.Козлодуй ж.к.3, бл.19, вх. „А”,
ап.6 от 1990г. Не е спорно и, че същото жилище през процесния период от м.09.2017г.
до м.08.2018г. се
ползва от третото лице Т.И.А. по силата на договор за наем установено с влязло
в сила решение на Окръжен съд Враца. Безспорно
се установи и страните не спорят и, че от 27.05.2016 г. за същия имот партидата
при ищеца е записана на името на собственика на имота ответника, т.е. той се
легитимира като собственик на имота и не
оспорва това обстоятелство.
Не е спорно и, че за процесния период в
жилището е доставена и не е заплатена на ищеца обществен доставчик топлинна
енергия и топла вода - главница в размер на 995.85 лева и такса
топлинно счетоводство в размер на 4.20
лева, а страните
не спорят и, че се дължи пора забавата и обезщетение – лихва в размер на 77.82
лева за периода от м.09.2017г. до
м.08.2018г.
Спорно между страните е за
този процесен период от м.09.2017г. до
м.08.2018г..,
когато партидата е на името на собственика на имота ответника, но реално
третото лице ползва и живее в имота, дължи ли ответника сумите начислени от
ищеца за доставена топлинна енергия и топла вода в жилището и следва ли
наемателя да му върне тези суми.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявен е главен положителен установителен иск с правно основание чл.422, ал. 1, във вр. чл.124, ал.1 от ГПК. Обективно съединен с него е и обратен осъдителен иск на ответника против третото лице с правно основание чл.232, ал.2 ЗЗД.
Главния иск е допустим доколкото е депозиран в срок от лице - заявител, имащо правен интерес да иска установяване със сила на присъдено нещо съществуването и дължимостта на част от вземанията си по издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, против която е подадено своевременно възражение от страна на длъжника. Допустим е и обратния иск.
Разгледани по същество съдът намира, че и
двата иска са основателни и доказани, и следва да бъдат уважени, предвид на
следните правни съображения:
Съдът намира,
че по делото безспорно е доказано от ищеца, че той и ответника са в
облигационни отношения по силата на закона, като ищеца е обществен доставчик на
топлинна енергия, на който е издадена Лицензия за производство на електрическа
и топлинна енергия № Л- 049/ 11.12 2000 г. на ДКЕР, а ответника - потребител на
топлинна енергия по смисъла на чл.153 от ЗЕ, като собственик на жилището
гр.Козлодуй ж.к.3,
бл.19, вх. „А”, ап.6.
Така претенцията на ищеца
към ответника е основателна за процесния период от м.09.2017г. до
м.08.2018г.,
когато отношенията им се уреждат от договора при общи условия и страните имат
задължения и в частност ответника има договорно задължение към ищеца за
топлинна енергия и топла вода доставени ви жилището му по силата на закона и
независимо от факта, кое лице реално ползва и живее в имота.
Размера на тази претенция за главница 995.85 лева и такса топлинно счетоводство 4.20 лева е доказана, съгласно сметка извлечение на ищеца и съда следва да уважи тази претенция. Освен това предвид факта, че ответника не е заплатил сумата на ищеца в определените срокове, с което е изпаднал в забава, то дължи и обезщетение в претендирания размер от 77.82 лева за периода от м.09.2017г. до м.08.2018г. Ответникът следва да заплати и обезщетение за забавеното плащане, тъй като е изпаднал в забава съгласно уговорения в ОУ падеж – по чл.33, ал.1 ОУ, съгласно който купувачът е длъжен да заплаща месечната сума за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, а съгласно чл.33, ал.6 ОУ, при забава в плащането потребителят дължи обезщетение в размер на законната лихва.
Тъй като по делото безспорно се доказа факта, че не ответника, а трето лице Т.И.А. ползва процесното жилище собственост на ответника по силата на валиден договор за наем сключен с предишен собственик преди ответника да закупи жилището, и тъй като съгласно чл.232, ал.2 ЗЗД наемателя е длъжен да заплаща разходите свързани с ползването на имота, то третото лице Т.А. следва да бъде осъдена да заплати на ответника сумите, който той следва да заплати на ищеца за доставена топлинна енергия и топла вода в жилището за процесния период, включително съдебните разноски пратими от него във връзка с водените две дела – заповедното производство е настоящото исково производство.
По разноските.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника следва да заплита на ищеца направените по делото разноски в исковия процес – платена държавна такса в размер на 75.00 лева и юристконсулско възнаграждение в размер на 300.00 лева, а също и направените по делото разноски в заповедното производство – платена държавна такса в размер на 25.00 лева и юристконсулско възнаграждение в размер на 150.00 лева. В този смисъл са задължителните указания, дадени с т.12 от ТР от 18.06.2014г. по тълк.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, че съдът в исковото производство дължи да разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство съобразно изхода от спора.
На ответника като ищец по обратния иск, третото лице помагач следва да заплати направените разноски, представляващи платено адвокатско възнаграждение в размер на 800.00 лева, платена държавна такса по обратния иск в размер на 50.00 лева и платено адвокатско възнаграждение в заповедното производство за подадано възражение в размер на 400.00 лева .
Водим
от гореизложените съображения и на основание чл.235 ГПК, Козлодуйски Районен
Съд, втори състав
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 вр. чл.124, ал.1 ГПК по отношение А.Д.К., ЕГН ********** ***, че дължи на „А.К.” ЕАД със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ********* представлявано от наско Асенов Михов – Изпълнителен директор, сумите присъдени в заповедно производство по ч.гр.д. № 301/2019г. по описа на РС-Козлодуй, както следва: главница в размер на 995.85 лева за доставена топлинна енергия за периода от м.09.2017г. до м.08.2018г., такса топлинно счетоводство в размер на 4.20 лева, лихва за забава – обезщетение по чл. 86 ЗЗД, считано от датата на падежа на всяко периодично вземане за периода от м.09.2017г. до м.08.2018г. в размер на 76.13 лева, законна лихва от датата на подаване на заявлението 05.03.2019г. до изплащане на вземането както и направените в процеса разноски за образуване на делото в размер на 25.00 лева за държавна такса и възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 150.00 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.232, ал.2 ЗЗД Т.И.А. *** да заплати на Д.К., ЕГН ********** *** сумите признати за дължими и присъдени в заповедно производство по ч.гр.д. № 301/2019г. по описа на РС-Козлодуй, както следва: главница в размер на 995.85 лева за доставена топлинна енергия за периода от м.09.2017г. до м.08.2018г., такса топлинно счетоводство в размер на 4.20 лева, лихва за забава – обезщетение по чл. 86 ЗЗД, считано от датата на падежа на всяко периодично вземане за периода от м.09.2017г. до м.08.2018г. в размер на 76.13 лева, законна лихва от датата на подаване на заявлението 05.03.2019г. до изплащане на вземането както и направените в процеса разноски за образуване на делото в размер на 25.00 лева за държавна такса и възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 150.00 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК А.Д.К., ЕГН ********** да заплати на „А.К.” ЕАД, ***, ЕИК *********, гр.Козлодуй направените по делото разноски в исковия процес – платена държавна такса в размер на 75.00 лева и юристконсулско възнаграждение в размер на 300.00 лева.
ОСЪЖДА Т.И.А. *** да заплати на А.Д.К. направените по делото разноски по обратния иск представляващи платено адвокатско възнаграждение в размер на 800.00 лева, платена държавна такса по обратния иск в размер на 50.00 лева и платено адвокатско възнаграждение за подадено възражение в заповедното производство в размер на 400.00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд, гр.Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: