РЕШЕНИЕ
№ 168
гр. ХАСКОВО, 27.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
Членове:ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
при участието на секретаря Ж. Р. Х.
като разгледа докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Въззивно
гражданско дело № 20225600500178 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и е по реда на чл.258 и сл.от ГПК.
С Решение №106/18.02.2022г., постановено по гр.д.№2312/2021г.,
Районен съд- Хасково осъдил „Електроразпределение Юг” ЕАД- гр.Пловдив
ЕИК *********, на основание чл.55 ал.1 пр.1-во от ЗЗД, да заплати на
„Рейджи“ ЕООД- гр.Хасково ЕИК *********, сумата в размер на 1352.69 лв.,
представляваща платена без правно основание коригирана стойност на 5 988
кВч електроенергия за обект- имот, находящ се в ****, с ИТН ****, с
клиентски номер ****, за периода от 05.07.2021г. до 20.07.2021г. по фактура
№****/16.09.2021г..
С решението си съдът осъдил „Електроразпределение Юг” ЕАД да
заплати на ищеца „Рейджи“ЕООД и сумата в размер на 378.80 лв.,
представляваща направените разноски по делото.
Недоволен от постановеното решение останал въззивникът
„Електроразпределение Юг” ЕАД- гр.Пловдив, който чрез процесуалния си
представител- юрисконсулт В. И. обжалва същото в срок. Навежда доводи за
неправилност и необоснованост на съдебния акт, за който твърди, че е
1
постановен при непълнота на доказателствата и в нарушение на материалния
закон. Намира, че доказателствата по делото са тълкувани превратно, само и
единствено в полза на ищеца. Счита, че фактическите констатации на съда не
съответстват на обективната истина, а правните изводи- на закона. В този
смисъл въззивникът смята, че районният съд неправилно е преценил, че не са
налице предпоставки за корекция на сметката, след като не е било доказано
по надлежния ред виновно поведение на потребителя, доколкото не се твърди
неизпълнение на договора от страна на клиента. Според жалбоподателя,
единственото условие, за да упражни правото си да коригира едностранно
сметката, е да бъде установено по съответния ред, че е налице случай на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия.
Поради това намира за неприложима по настоящия казус разпоредбата на
чл.82 ЗЗД. Твърди, че изводът му произтича от нормите на ЗЕ и ПИКЕЕ/чл.52
ал.1 т.2/, които въвеждат обективна отговорност на потребителя в случаите,
когато средството му за търговско измерване/СТЕ/ отчита неправилно
консумираната електрическа енергия. Въззивникът счита, че решението на
съда противоречало и на константата практика на ВКС, като цитира в своя
подкрепа конкретни актове на върховната инстанция. Във въззивната жалба
се твърди още, че правото на „Електроразпределение Юг” ЕАД да извършва
корекция на сметките и да издава фактури на своите клиенти произтича и от
това, че крайният снабдител „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД не
осъществява такива дейности след измененията на ПИКЕЕ от 04.05.2019г..
Моли съда да отмени атакуваното решение и постанови друго по същество на
спора, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.
Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски и за двете
инстанции. Прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско
възнаграждение, ако бъдат претендирани от другата страна.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на жалбата от
въззиваемата страна, с който се оспорва същата, като се излагат съображения
за нейната неоснователност и се прави искане въззивната инстанция да
потвърди решението на Районен съд- Хасково. Счита, че въззивникът, като
оператор на електроснабдителната мрежа, не разполага с материалноправна
легитимация да претендира процесната сума, доколкото единствено крайният
снабдител, какъвто той не е, разполага с правото да извършва корекции на
сметките на клиентите си. В подкрепа се сочи практика на ОС- Пловдив.
2
Претендират се и разноски за адвокатско възнаграждение.
В проведеното открито съдебно заседание пред окръжния съд страните,
редовно призовани, не се явяват и не изпращат свой процесуален
представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в съвкупност, констатира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
Преценена по същество, същата е неоснователна. Постановеното от
първоинстанционния съд решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Пред Районен съд- Хасково е предявен осъдителен иск с правно
основание чл.55 ал.1 пр.1-во от ЗЗД от Рейджи“ ЕООД- гр.Хасково, чрез
пълномощника- адв.К.Л. от АК-Стара Загора, против „Електроразпределение
Юг” ЕАД- гр.Пловдив за сумата в размер на 1352.69 лв., представляваща
платена без правно основание коригирана стойност на 5 988 кВч
електроенергия за обект- имот, находящ се в ****** с ИТН ****, с клиентски
номер ****, за периода от 05.07.2021г. до 20.07.2021г. по фактура №
****/16.09.2021г..
За да е налице фактическият състав на чл.55 ал.1 пр.1-во от ЗЗД,
следва да е налице предаване, съответно получаване на нещо при начална
липса на основание, т.е. когато още при самото му получаване липсва
основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в
имуществото на друго лице. Ето защо в тежест на ищеца е да докаже, че е
извършил плащане на процесната сума от 1352.69 лв. в полза на ответника, а
в тежест на ответника е да докаже, че е налице основание за дължимостта и
получаването на сумата, като проведе пълно и главно доказване, за да
установи наличието на облигационна връзка с ищеца, както и основанието и
размера на вземането. В конкретния случай ответникът е този който следва да
установи и докаже, че законосъобразно е коригирал сметката на абоната,
начислявайки посочената сума в данъчната фактура.
При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички
относими, допустими и необходими доказателства. Въз основа на тях е
достигнал до правилния и законосъобразен извод, че предявеният иск е
основателен и доказан, поради което го е уважил.
3
Безспорно по делото е установено, че ищецът е потребител на
електроенергия за обект- имот, находящ се в *****, с ИТН ***** и клиентски
номер *****. В конкретния случай, при извършена на 20.07.2021г. от
представители на ответника проверка на СТИ с фабричен №****, на
клиентски №***** и ИТН ****, е установено, че електромерът за обект с
адрес: ******, е повреден, с тъмен дисплей. За демонтажа на електромера е
съставен Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на СТИ
№***/20.07.2021г., в който е отразено, че електромерът се намира в
заключено ел.табло, монтирано на фасада. Протоколът е изготвен в
присъствието на представител на потребителя- Р. Т. С. С оглед посочените
констатации е било извършено, на основание чл.50 от ПИКЕЕ, коригиране на
сметката и определеното количество консумирана енергия с доначисляване на
5 988 кВч електроенергия за периода от 05.07.2021г. до 20.07.2021г., на
стойност 1352.69 лв., за което е издадена фактура № ****/16.09.2021г..
От приетата в хода на първоинстанционното производство съдебно-
техническа експертиза се установява, че Констативен протокол за техническа
проверка и подмяна на СТИ №****/20.07.2021г. отразява техническото
състояние на СТИ №**** в имота на ищеца, което е резултат от техническа
неизправност- повреден електромер. Констатираното с протокола състояние
на СТИ води до неотчитане на електрическата енергия в ИТН ****. Правилно
е приложена от ответника по делото методиката за изчисляване на
неотчетеното количество ел. енергия, заложена в чл.52 ал.1 т.2 ПИКЕЕ.
Правилно е остойностено неизмереното количество ел.енергия, съгласно
чл.56 ал.3 ПИКЕЕ, като началният момент на неизмерване на ел.енергия за
СТИ №***** е от 05.07.2021г. Предходно обслужване на процесния
електромер, монтиран на 15.11.2017г., е било извършено на 26.02.2021г..
Процесният електромер е с фабричен № ****, съгласно заповед № А-616 на
председателя на ДАМТН от 11.09.2018г., и попада в групата на трифазните
електромери. Същият е преминал първоначална проверка и има метрологична
пломба, като вторична проверка е следвало да бъде извършена през 2021г..
Основният спор по делото е относно възможността за едностранна
корекция на отчетените показатели за потребена електрическа енергия, както
и за съответния размер на остойностяване на неотчетени количества. На този
въпрос нееднократно е бил даден отговор и той е, че ответното дружество не
4
може едностранно да коригира отчетените показатели на ел.енергия, без да
установи, че измервателното устройство е манипулирано умишлено от
потребителя, без да бъде посочено изрично каква ел.енергия е била отчетена
за съответния период и заплатена от потребителя, какъв е времевият период
на неправилно отчитане и т.н.
В трайно установената съдебна практика е отречена изцяло
възможността доставчикът да обосновава правото си на едностранна
корекция въз основа на клаузи, съдържащи се в приетите от самия него и
обвързващи потребителите Общи условия. Прието е още, че поради
неравноправния им характер, по смисъла на чл.143 т.6 и т.18 от Закона за
защита на потребителите, подобни клаузи са нищожни по силата на чл.146
ал.1 от ЗЗД и чл.26 ал.1 от ЗЗД, тъй като нарушават основните принципи за
равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и за защита на
интересите на потребителите при търговия с електрическа енергия.
Задължителната практика застъпва и разбирането, че коригирането на
сметките за вече доставена електрическа енергия само въз основа на
обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната
ел.енергия, противоречи на регламентирания в чл.82 от ЗЗД виновен характер
на договорната отговорност. Приема се, че щом не е доказано виновно
поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане, въпреки
положена грижа от лицензианта чрез монтиране и поддържане в изправност
на средства за търговско измерване и назначаване на квалифициран персонал
за контрол и отчитане на измервателните средства, то едностранната
корекция е недопустима. Но дори и такова да се установи безспорно,
размерът на неотчетената, а дори и изцяло отклонената от отчитане енергия,
подлежи на доказване като фактическо реално потребление.
Приемането на правила за корекция на потребената ел.енергия за минал
период от време не променя направения по-горе извод от съда, че
доставчикът на ел.енергия следва да докаже за всеки един отделен случай
неправомерната манипулация от страна на абоната, момента на
осъществяване на последната и периода на погрешното измерване, както и
реално консумираната енергия, за да ангажира отговорността на потребителя.
Съдът намира за недопустимо едностранно, с приемането на правила,
доколкото в закона това не е предвидено, да се въвежда обективна
5
отговорност на потребителя. Следва да се отбележи и това, че СТИ на
ел.енергията е собственост на разпределителното дружество, което го
монтира на определено от него място, негово е и задължението да го
стопанисва и поддържа винаги технически изправно. Достъп до СТИ имат
само служители на дружеството, без такъв да е гарантиран на потребителите.
Следователно основната отговорност по поддръжката, изправната работа на
СТИ, отчетността на същите и т.н. по законов път е възложена именно на
електроснабдителното дружество, без да е възможно в тази насока да се
ангажира поведение от страна на купувача на ел.енергия, който няма
подобни задължения. Тези отговорности на дружеството са конкретно
проявление на принципа на защита на потребителя по чл.2 ал.2 от ЗЕ, поради
което й последният няма възможности за достъп до СТИ. Отговорностите
поради това са прехвърлени именно на крайния снабдител, който е длъжен по
всяко време да осигурява коректното отчитане на действително потребената
ел.енергия и да вземе мерки както при по-ниско отчитане, така и при
завишено отчитане на същата. Очевидно, в нарушение на тези принципи е
разпоредбата чл.48 ал.1 от ПИКЕЕ, която автоматично прехвърля риска и
последиците дори от елементарна повреда в отчитащото устройство в
отговорност на потребителя, която последният следва да репарира в полза на
доставчика. Ответното дружество е собственик и оператор с единствен достъп
до измерващото устройство, поради което същият следва да полага
необходимите грижи за правилното функциониране на измервателното
устройство, като констатираните неизправности бъдат своевременно
отстранявани и да не възлага тежестта за тези неизправности на потребителя.
Всичко гореизложено води до извод, че в конкретния случай, доколкото
средството за измерване е собственост на въззивника и той отговаря за
неговата техническа изправност, то не могат да бъдат вменени в тежест на
потребителя установените изменения в техническите характеристики на
същото и само на база на този обективен факт да бъде доначислена стойност
за потребена ел.енергия. Не се установява също така, че констатираната
техническа неизправност на електромера е причинена от действия на абоната-
ищец по делото, доколкото не са ангажирани доказателства в хода на
първоинстанционното производство, от които да се извежда, че същият има
достъп до СТИ и разполага със съответните технически познания, за да
извърши повреда на устройството, а още по-малко да носи отговорност за
6
това. Настоящият състав на въззивния съд споделя изводите, които е
направил районният съд, като е констатирал, че по делото не са били
ангажирани доказателства, от които да се установи, че е осъществен
нерегламентиран достъп до СТИ от потребителя или друго лице. В случая не
е установено да е осъществено външно неправомерно въздействие върху
електромера, обслужващ обекта на едноличния търговец. Противно на
възраженията на въззивника, настоящият съдебен състав намира, че
отношенията между страните са договорни, поради което и не споделя тезата,
че виновното поведение не е елемент от фактически състав, пораждащ
правото му да извърши корекция на сметката. Независимо от уредената в
ПИКЕЕ процедура, без да е доказано виновно неизпълнение на поети
договорни задължения, не би могла да бъде ангажирана отговорността на
ищеца.
Правилно първоинстанционният съд е посочил в решението си, че
ответникът «Електроразпределение ЮГ» ЕАД не е носител на спорното
вземане за допълнително начислена ел.енергия, доколкото същата се доставя
на крайните клиенти по договор, сключен между тях и снабдителя „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД.
В чл.98 ал.2 т.6 б "а" и б "б" от Закона за енергетиката се посочва в
полза на кои правни субекти е възможно да се извърши корекция на сметката
по правилата на чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ. Това са или крайният снабдител на
потребена ел.енергия, или клиентът на потребената енергия. Правните
субекти, доставящи ел.енергия на крайните клиенти, съгласно чл.92-чл.96 от
ЗЕ, са крайният снабдител, търговецът на електрическа енергия и доставчикът
от последна инстанция. Само тези правни субекти могат по правилото на
чл.98 ал.2, т.6 б "а" от Закона за енергетиката да извършват корекция на
сметката в своя полза по правилата на чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ.
Същевременно съобразно новите ПИКЕЕ, издадени от КЕВР /ДВ
бр.35 от 30.04.2019г./, титуляри на правото да извършат корекция на сметката
на потребителя не са доставчиците на ел.енергия, а операторите на
електроразпределителната мрежа- чл.56 ал.1 от ПИКЕЕ, с едно изключение за
доставчика, въведено с разпоредбата на чл.56 ал.4 от ПИКЕЕ. Операторът на
мрежата, от своя страна, няма право да продава електрическа енергия на
потребителите. Съобразно § 1 т.346 б “а“ от ДР на ЗЕ операторът на
7
електроразпределителната мрежа осъществява разпределението на ел.енергия
по електроразпределителната мрежа и отговаря за функционирането й,
нейната поддръжка и развитието й, както и за връзката и с другите мрежи.
Следователно, налице е противоречие между законовата разпоредба на чл.98
ал.2 т.6 б "а" от Закона за енергетиката и подзаконовия нормативен акт- чл.56
ал.4 от правилата на чл.83 ал.1, т.6 от ЗЕ /наречени за краткост ПИКЕЕ/
относно това кой субект от системата на енергетиката има право да извърши
корекция в сметката на потребителя на електроенергия в случаите на
неизмерена или неправилно измерена електрическа енергия. Съгласно чл.15
ал.3 от ЗНА, при противоречие между правилник и нормативен акт от по-
висока степен правораздавателният орган прилага нормативния акт от по-
висока степен. Поради това приложими са правилата на чл.98 ал.2 т.6 б "а" от
Закона за енергетиката, като правният субект, имащ право да извърши
корекция на сметката на потребителя на електроенергия, е единствено
доставчикът на ел. енергията, а не операторът на електроразпределителната
мрежа, т.е. "Електроразпределение ЮГ"ЕАД. Ето защо ответникът
незаконосъобразно е фактурирал като дължима сумата за неизмерената
електроенергия на ищеца. Сумата не се дължи на оператора, а на доставчика
на ел.енергия за конкретния потребител, какъвто се явява „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД.
Предвид гореизложените съображения, не би могло да се приеме, че в
полза на въззивника е възникнало правото да начисли допълнителна сума за
електроенергия за претендирания от него период, поради което и процесната
сума се явява получена при начална липса на основание по смисъла на чл.55
ал.1 от ЗЗД.
До същите крайни изводи е достигнал и първоинстанционният съд,
поради което и предвид съвпадането на изводите и на двете съдебни
инстанции, обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва
да бъде потвърдено от настоящата въззивна инстанция, която на основание
чл.272 ГПК препраща към мотивите на същото.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 ГПК, въззивникът
"Електроразпределение ЮГ" ЕАД следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемия „Рейджи“ЕООД- гр.Хасково направените по делото пред
окръжния съд разноски за адвокатско възнаграждение. На основание чл.9 ал.1
8
вр. чл.7 ал.2 т.1 ЗА и във връзка с направеното от въззивника възражение за
прекомерност, дължимите на въззиваемия разноски за адвокатско
възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от 11.03.2022г.
следва да бъдат определени в размер на 300лв..
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 106/18.02.2022г., постановено по гр.д.
№ 2312/2021г. по описа на Районен съд- Хасково.
ОСЪЖДА „Електоразпределение Юг“ЕАД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град Пловдив ул.Христо Г. Данов №37, ДА
ЗАПЛАТИ на „Рейджи“ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ***** сумата от 300 /триста/ лева, направени разноски по делото
пред въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9