Решение по дело №289/2024 на Административен съд - Сливен

Производството е образувано по касационна жалба срещу решение по АНД № 1541 по описа на Районен съд - Сливен за 2023 година и се движи по реда на глава дванадесета от АПК.

С Решение № 157/23.04.2024 г., постановено по АНД № 1541/2023 г. на Районен съд - Сливен е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К, № 8184174, издаден от ОД на МВР Сливен, с който на К. Д. А. като з. п. на „Ауто МК“ ЕООД с адрес ***., у. „Б. ш.“ № *** за нарушение по чл. 21 ал. 1 и на основание чл. 189 ал. 4, във вр. с чл. 182 ал. 1 т. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „глоба” в размер на 400,00 (четиристотин) лева.

Недоволен от така постановеното решение е останал касационният жалбоподател К. Д. А. като з. п. на „Ауто МК“ ЕООД, който го обжалва в срок с наведени в жалбата доводи за материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт. Твърди, че задължителен протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2019 г. не бил съставен, което нарушавало правото на защита на санкционираното лице, не били съставени снимки и видеозапис. Фишът не съдържал изискуеми реквизити, не била посочена схема или скица на пътния участък за установяване наличието на въведено ограничение в скоростта. Счита още, че използването на мобилно устройство в случая е в нарушение на чл. 189 ал. 4 от ЗДвП, а присъстващият контролен орган е следвало да установи нарушението по общия ред. Моли съда за отмяна на обжалвания съдебен акт, с претенция за разноски.

В с.з. касационният жалбоподател, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.

В с.з. ответникът по касационното обжалване ОД на МВР - Сливен, редовно и своевременно призована, не се представлява. В писмено становище, чрез упълномощен процесуален представител оспорва касационната жалба и моли съда да я отхвърли, като остави в сила първоинстанционното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

В с.з. представителят на Окръжна прокуратура Сливен поддържа, че жалбата е неоснователна, а първоинстанционното решение като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила.

Административният съд, в качеството на касационна инстанция, като обсъди направените в жалбата оплаквания, становищата на явилите се страни и събраните пред Районния съд писмени и гласни доказателства, прие за установено следното:

Касационната жалба, като подадена в законния срок, от легитимирано лице при наличие на активна процесуална легитимация и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, е допустима, но по същество - неоснователна.

В жалбата са наведени оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. За да се отговори на същите, касационната инстанция следва да обсъди събраните по делото доказателства, от които се установява следното от фактическа страна:

На 03.10.2023 г. в 09:34 часа в ***, до бензиностанция „Лукойл“ на б. „Б. ш.“ при ограничение на скоростта от 50 км/ч за населено място, въведено с пътен знак Д11 при движение с лек автомобил Мерцедес А 170 с рег. № [рег. номер] било извършено административно нарушение за скорост, установено и заснето с TFR1-M 570, като водачът на автомобила управлявал същия със скорост от 93 км/ч. На основание чл. 189 ал. 4, във вр. с чл. 182 ал. 1 т. 4 от Закона за движението по пътищата бил издаден Електронен фиш сер. К № 8184174 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство в размер на 400,00 (четиристотин) лева на К. Д. А. като з. п. на „Ауто МК“ ЕООД (посочено във фиша като с., на когото е регистрирано МПС) за нарушение по чл. 21 ал. 1 от ЗДвП.

Към приобщените по делото писмени доказателства е приложен клип № 18116, от който се установява, че на посочените дата и час, с посочена в конкретика локация, конкретно техническо средство, ограничение на скоростта за участъка, лек автомобил с рег. № [рег. номер] е управляван със скорост от 93 км/ч, при ограничение от 50 км/ч за населеното място, където е заснето нарушението. Представени са и тестов клип на техническото средство с № 18106 от дата: 03.10.2023 г. и час: 08:48:18 ч., Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система рег. № 804р-5644/04.10.2023 г. с дата на приемане 03.10.2023 г., начало на работа 08:30 ч. и край на работа 10:00 ч., с номер на първо статично изображение 18105 и номер на последно статично изображение 18117, Протокол № 4-45-22 от проверката на мобилна система за видеоконтрол „TFR-1M“ № 4835 на ГДНП, Лаборатория за проверка на анализатори за алкохол в дъха и радар скоростомери, според чието съдържание, техническото средство съответства на одобрения тип. Към административната преписка и по доказателствата пред първата съдебна инстанция са приложени Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, Заповед № А-616/11.09.2018 г. на ДАМТН за определяне периодичността на последващи проверки на средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, както и извлечение от информационната система АИС – АНД на МВР с информация за с. на превозното средство, описано във фиша. За да потвърди Електронния фиш, Районният съд е изложил следните мотиви:

При постановяване на своя акт Районният съд е приел, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че нарушението е извършено на посочената дата и час, както и че при издаване на процесния електронен фиш не са допуснати съществени процесуални нарушения или такива на материалния закон. Обсъдил е всички представени по делото доказателства, в която връзка е направил подробен анализ на относимите материалноправни и процесуални норми, като е приел законосъобразност на санкционния акт и е потвърдил същия като такъв.

Настоящата касационна инстанция напълно споделя изводите на Районния съд при следните съображения:

Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка, като е формирал и съответни на доказателствата правни изводи. От доказателствата, събрани пред първоинстанционния съд се установява по безспорен и категоричен начин, че на 03.10.2023 г. в 09.34 часа в ***, до бензиностанция „Лукойл“ на б. „Б. ш.“ при ограничение на скоростта от 50 км/ч за населено място, въведено с пътен знак Д11 при движение с лек автомобил Мерцедес А 170 с рег. № [рег. номер] било извършено административно нарушение за скорост, установено и заснето с TFR1-M 570, като водачът на автомобила управлявал същия със скорост от 93 км/ч. Скоростта на движение на процесния автомобил е локализирана в рамките на населеното място с регламентирано с пътен знак Д11 ограничение на скоростта от 50 км/ч, което налага извода за допуснато от водача административно нарушение, изразяващо се в нарушаване на императива, въведен с чл. 21 ал. 1 от Закона за движението по пътищата. Цитираната законова разпоредба е императивна и вменява забрана за водачите на превозни средства при управление на автомобила да превишават строго фиксирани стойности на скоростта в км/ч, които за населеното място са 50 км/ч. В процесния случай касационният жалбоподател е управлявал автомобила със скорост над допустимата за конкретизирания пътен участък, което е установено по безспорен и категоричен начин от събраните доказателства, в т.ч. и от приобщения по доказателствата снимков материал. В тази връзка необоснован е доводът на касационния жалбоподател, че по делото липсвали доказателства, че в процесния участък има ограничение за скорост от 70 км/ч. Автомобилът е управляван в населено място, което обстоятелство не се нуждае от събиране на нарочни доказателства от една страна и от друга – в електронния фиш подобно на твърдяното ограничение от 70 км/ч не е визирано.

В касационната жалба са наведени и други доводи за незаконосъобразност на електронния фиш, които не се споделят от настоящата съдебна инстанция. Задължителните реквизити на електронния фиш са изчерпателно уредени от законодателя в специалния Закон за движението по пътищата, съобразно чиято норма на чл. 189 ал. 4 изр. второ, електронният фиш съдържа данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й плащане. Видно от съдържанието на процесния електронен фиш, всички тези нормативно установени реквизити са налице, следователно така издаденият санкционен акт отговаря в пълна степен на законовите изисквания за форма и съдържание, за да бъде приет за валиден.

На следващо място, неоснователен е и доводът на касационния жалбоподател, че издаването на електронен фиш е възможно само в случаите на предварително стационарно позиционирани технически средства, които да работят на автоматичен режим без нужда от обслужване от съответен контролен орган. Съгласно легалната дефиниция на понятието „Автоматизирани технически средства и системи”, дадена в текста на § 6 т. 65 от ДР на ЗДвП, това са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат както стационарни, така и мобилни; последните са прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. Следователно, в разглеждания случай не е допуснато нарушение при провеждане на административнонаказателната процедура. С ал. 3 на чл. 165 от ЗДвП (обн. ДВ, бр. 19 от 2015 г.), приета в съответствие с Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ОС на ВАС, на Министъра на вътрешните работи е вменено задължение за приемане на наредба за реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. В изпълнение на тази разпоредба е приета цитираната в жалбата Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. (обн. ДВ, бр. 36/19.05.2015 г.), с която са уредени условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, като тези условия и ред обхващат както стационарните, така и мобилните АТСС. В цитирания подзаконов нормативен акт са регламентирани ясни и конкретни правила за използване на мобилни технически средства и за обстоятелствата, при които контролните органи имат право да ги използват, които са в съответствие с мотивите в ТР № 1/26.02.2014 г. на ОС на ВАС. Към датата на извършване на процесното деяние, нарушения от тази категория могат да се установяват и санкционират с издаване на електронен фиш не само чрез използване на стационарни АТСС, обозначени със съответен пътен знак и оповестени по законово определения начин, а и чрез мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол, в т.ч. и в присъствието на контролен орган, при указаните от наредбата условия. От доказателствата по делото се установява, че процесното нарушение е констатирано при спазване на всички съществени правила, регламентирани в наредбата и в нормата на чл. 189 от Закона за движението по пътищата. Не се споделя от касационната инстанция и довода, че условие за издаване на електронния фиш е отсъствието на контролен орган при установяване на нарушението. Според жалбоподателя, при използване на мобилно техническо средство, обслужвано непосредствено от контролен орган, не следвало да се издава електронен фиш, а водачът да бъде спрян и се процедира по ЗАНН (чрез съставяне на АУАН и издаване на НП). На първо място не се споделя направеното тълкуване на чл. 189 ал. 4 от ЗДвП, а именно – че електронен фиш се издава само при констатирано с АТСС нарушение в отсъствие на контролен орган. Съгласно чл. 189 ал. 4 от Закона за движението по пътищата, при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. От граматическото и функционално тълкуване на чл. 189 ал. 4 от ЗДвП става ясно, че езиковият смисъл на нормата е различен от твърдяния в настоящата касационна жалба. Синтактичният разбор на разпоредбата и поставените препинателни знаци и в частност запетаята след словосъчетанието „техническо средство” и предшестваща израза „в отсъствието на контролен орган и нарушител се издава електронен фиш за налагане…” явстват, че в отсъствието на контролен орган и нарушител се извършва не установяването на нарушението, а издаването на електронния фиш. Следователно, вложеният от законодателя смисъл в тази норма (изведен по правилата на граматиката, формалната и правна логика) касае процедура по издаване на санкционен акт, провеждането на която се извършва в отсъствието на контролен орган и нарушител и предпоставка за която е фактът на простото установяване и заснемане на нарушение с техническо средство. Законодателят не е поставил изискване към вида на техническото средство, нито към местата, на които такова може да бъде позиционирано с цел служебна експлоатация. Още повече, че присъствието на контролен орган при заснемане на нарушението с техническо средство по никакъв начин не би могло да опорочи установяването на административното деяние, нито да постави под въпрос неговото извършване. Както се отбеляза по – горе, в нормата на чл. 189 ал. 4 от ЗДвП законодателят не прави разграничение във вида на техническото средство (мобилно или стационарно), нито указва (обратно на твърдяното в жалбата), че установяването на нарушението следва да е в отсъствието на контролен орган, за да се процедира по този ред на санкциониране.

При горните изводи настоящата касационна инстанция приема, че обжалваното решение не е постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон и се явява правилно и обосновано. Районният съд е обсъдил в достатъчна степен наведените от жалбоподателя възражения и правилно е приел същите за неоснователни. Наведените в касационната жалба оплаквания не се споделят от настоящия съдебен състав, поради което от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства може да се направи обоснован извод за това, че както от субективна, така и от обективна страна, жалбоподателят е осъществил състава на административното нарушение, за което е привлечен към административнонаказателна отговорност, поради което и постановеното от Районния съд решение е законосъобразно. Както се отбеляза по – горе, Районният съд не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила при анализа и оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение. Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Сливен намира, че доводите в касационната жалба са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице.

В атакуваното решение Районен съд гр. Сливен е направил обоснован извод за законосъобразност на Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К, № 8184174, издаден от ОД на МВР Сливен, с който на К. Д. А. като з. п. на „Ауто МК“ ЕООД с адрес ***, Б. ш.“ № *** за нарушение по чл. 21 ал. 1 и на основание чл. 189 ал. 4, във вр. с чл. 182 ал. 1 т. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „глоба” в размер на 400,00 (четиристотин) лева. По изложените съображения, обжалваното решение като законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на делото, основателна се явява и следва да се уважи претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение. Същото следва да се определи в размер на 80,00 (осемдесет) лева на основание чл. 63д ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ и се възложи в тежест на касационния жалбоподател.

 

Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 221 ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд Сливен

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 157/23.04.2024 г. на Районен съд Сливен постановено по АНД № 1541/2023 г. по описа на същия съд.

 

ОСЪЖДА К. Д. А., [ЕГН], с адрес [населено място] да заплати на ОД на МВР – Сливен разноски в размер на 80,00 (осемдесет) лева, съставляващи юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.