РЕШЕНИЕ
№ 1115
гр. Пловдив, 01.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Христо Г. Иванов
при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска
като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело №
20215330102000 по описа за 2021 година
Ищецът “Водоснабдяване и канлизация” ЕООД- Пловдив е предявил срещу ответника
Г. А. А. обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 203 Закон за водите, вр. чл. 198о Закон за водите, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 996, 67 лева- главница, представляваща незаплатена стойност за
консумирана питейна и отведена канална вода за периода от 13.05.2016г. до 06.04.2020г за
обект, находящ се в гр. **************, както и сумата от 136, 48 лева- мораторна лихва
върху главницата за периода от 31.07.2016г. до 29.02.2020 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда –
******г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № ****/ *****г. по ч. гр. дело № ******
г., по описа на РС- П., ******. с-в.
В исковата молба се твърди, че за периода от 13.05.2016 г.- 06.04.2020 г. ответникът
имал задължения към ищеца за предоставени услуги по доставка и отвеждане на канална
вода за притежаван от него обект, находящ се в гр. *********, като за потребените
количества вода били издадени съответни фактури, подробно описани в исковата молба.
Предвид забава в плащанията, абонатът дължи и мораторна лихва, в която връзка също били
издадени фактури. Ответникът бил собственик на недвижим имот в гр. ********** и
фигурирал в базата данни на оператора под аб. № *********, като отношенията между
дружеството и клиентите му се уреждали от публично известни общи условия. Ответникът
отговарял за изпълнение на задълженията свързани с предоставяната от ВиК оператора
услуга по партидата на имота. В имота на потребителя количеството предоставени ВиК
услуги било определено по чл. 25, ал. 8 и чл. 23, ал. 5 от Общите условия на ищцовото
дружество, действащи за процесния период ( при липсващо измервателно средство ).
Ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което било образувано
ч.гр.д. № ******* по описа на РС- П., ***** с-в. Издадена била заповед за изпълнение за
1
процесните суми, която била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. С
оглед изложеното е предявен иск за установяване на вземането по заповедта. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от особения
представител на ответника. Оспорва исковете по основание и размер. Възразява, че
ответникът не е собственик и ползвател на процесния имот, поради което и няма качеството
на потребител на ВиК услуги. Сочи се, че не са спазени изискванията за начисляване на
суми при липсващо измервателно устройство в обекта. Възразява се, че представените с
исковата молба карнети не са подписани от служител на ищцовото дружество, както и че
ответникът не е бил надлежно уведомяван за датата и часа, в който ще се осъществи
проверка за количеството потребена вода. Сочи се, че процесните искове са погасени по
давност.
Правната квалификация на предявените обективно, кумулативно съединени искове е
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 203 Закон за водите, вр. чл. 198о Закон за водите, вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи,
възражения и доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема
исковата претенция за допустима, а разгледана по същество за неоснователна, като
съображенията за това са следните:
За да бъдат уважени предявените искове, възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването на следните юридически факти: 1. наличието на
действително правоотношение по договор за доставка на вода за питейно-битови
нужди при Общи условия, по силата на което доставчикът се е задължил да достави
процесните стоки и услуги, а потребителят да заплати уговорената продажна цена и 2)
установяване, че доставчикът фактически е доставил вода за питейно-битови нужди в
твърдяното количество на потребителя.
Ищецът не ангажира доказателства за наличието на възникнали между него и
ответника облигационни отношения. За да е налице договор за доставка на битово-
комунални услуги за питейна вода и отвеждане на канална вода е необходимо да се
докаже, че ответникът е собственик или вещен ползвател на водоснабдения имот, или
пък че между него и ищеца е сключен договор. В случая от представената по делото
справка по чл. 14 от ЗМДТ се установява, че ответника няма подадени данъчни
декларации за имот, находящ се в гр. **. Други доказателства за наличието на
облигационни отношения между страните по делото не са ангажирани, поради което и
предявените искове подлежат на отхвърляне като недоказани.
Ответникът се представлява от особен представител и няма право на разноски.
Така мотивиран, РС-Пловдив
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно
съединени искове на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК ****** против Г. А.
2
А., ЕГН **********, с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 203 Закон за водите, вр.
чл. 198 от Закон за водите, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 996, 67
лева- главница, представляваща незаплатена стойност за консумирана питейна и отведена
канална вода за периода от 13.05.2016г. до 06.04.2020г за обект, находящ се в гр. *******,
както и сумата от 136, 48 лева- мораторна лихва върху главницата за периода от
31.07.2016г. до 29.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – ******г. до окончателното изплащане
на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК № **********г. по ч. гр. дело № *******г., по описа на РС- П., ***** с-в.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
ОС-Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: /П/_______________________
3