№ 2902
гр. София, 29.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
при участието на секретаря ЕПИ
като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
Административно наказателно дело № 20211110210636 по описа за 2021
година
Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 29.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в
открито заседание на тридесети март две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ
при секретар Е. И като разгледа докладваното от съдията НАХД № 10636 по
описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на АНТ. ЦВ. АН. срещу Наказателно постановление /НП/
№ 21-4332-008953 от 28.04.2021 г., издадено от началник сектор в отдел "Пътна
полиция" към СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 174, ал.1, т.2 от ЗДвП
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева и
административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12
месеца за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят счита, че НП е издадено в нарушение на процесуалния и
1
материалния закон, поради което иска да бъде отменено в цялост.
В съдебно заседание, редовно призованият жалбоподател чрез своя процесуален
представител поддържа жалбата и иска отмяна на НП по изложените в нея
съображения. Претендира разноски.
Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител в съдебно заседание и
не изразява становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията
на страните, приема за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният
съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното
НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК,
вр. чл. 84 от ЗАНН.
Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на
изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане
на административно наказание.
На 10.04.2021 г. К.С.– мл.автоконтрольор в ОПП-СДВР съставил срещу
жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за
извършено на същата дата нарушение по чл. 5, ал. 3, т.1 от ЗДвП в присъствие на
нарушителя и на двама свидетели. Нарушителят подписал АУАН без възражения. В
предоставения срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН били депозирани възражения относно
фактическата обстановка в АУАН и процедурата по установяване концентрация на
алкохол в кръвта му.
Въз основа на АУАН на 28.04.2021 г. ГБ – началник група в отдел "Пътна
полиция" към СДВР издала НП, предмет на проверка в настоящото производство.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП
са издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност – чл. 189, ал. 1 и
ал. 12 от ЗДвП и в срока по чл. 34 от ЗАНН. Формата и съдържанието на АУАН и НП
съответстват на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
С оглед на това настоящият съдебен състав не констатира допуснати съществени
процесуални нарушения, които да са основание за отмяна на НП.
По отношение на релевантната за правилното приложение на материалния закон
фактическа обстановка, съдът намира за установено следното:
На 10.04.2021 г. малко след полунощ жалбоподателят управлявал лек автомобил
модел "Опел Инсигния", с рег. № СВ № СВ в гр. София, по улица Околовръстен път, с
посока на движение от АМ „Струма" към ул. "Суходолска", като в района на
кръстовището с ул. „Суходолска“ настъпило ПТП между управляваното от
жалбоподателя МПС и друг лек автомобил. Служители на СДВР получили сигнал за
случилото се и отишли на мястото на инцидента, като в 01:02 ч. извършили проверка
на жалбоподателя за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест "Дрегер
7510", с фабричен номер 0138. Резултатът от пробата бил положителен –
концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателя, съгласно техническото
средство, била 0,84 промила.
Алкотест "Дрегер 7510", с фабричен номер 0138, към датата на инкриминираното
деяние е бил преминал периодична проверка – на 09.11.2020 г., със срок на валидност
6 месеца.
2
Жалбоподателят оспорил резултатите, при което му бил издаден талон за
медицинско изследване, в който било посочено, че провереното лице избира да бъде
изследван за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта с медицинско и
химическо изследване. Талонът бил връчен на жалбоподателя в 02:40 ч., като в него
било посочено, че в срок до 45 минути, следва да се яви в УМБАЛ „Св. Анна“, гр.
София и да представи проба за изследване на концентрацията на алкохол в кръвта.
Жалбоподателят подписал талона.
В посочения в талона срок жалбоподателят не е дал биологична проба в УБАЛ
„Св. Анна“ за изследване. Вместо това в болницата се явило друго лице, което
представило лична карта на жалбоподателя и изявило желание да даде кръвна проба от
името на жалбоподателя. Служителите в УМБАЛ се усъмнили в лицето и подали
сигнал до СДВР. Жалбоподателят се явил и дал кръвна проба в 03:45, след указания му
срок, като кръвната проба постъпила за изследване във ВМА. При извършено
химическо изследване на 12.04.2021 г. се установило наличие на алкохол в кръвта в
концентрация 0,35 промила.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз
основа анализ на показанията на свидетелите М.Т., К.С. и Д.М и приобщените по реда
на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства – талон за
изследване, протокол за извършена проверка, справка от Лабораторията за проверка на
анализатори на алкохол в дъха и радар скоростомери, протокол за медицинско
изследване, справка картон на водач, заповеди, препис от ДП и др.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по
този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. С оглед известните
противоречия в практиката във връзка с тази разпоредба следва да се посочи, че според
настоящия състав в случая не намира приложение т.7 на Постановление № 10/1973 г.
Административнонаказателните разпоредби на ЗДвП са специални спрямо
разпоредбите на ЗАНН (в частност чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 14, ал. 2 НПК), който съгласно
чл. 189, ал.14 ЗДвП се прилага субсидиарно замо за неуредените в ЗДвП въпроси. На
второ място съгласно т. 7 от въпросното Постановление АУАН не може да има
презумптивната доказателствена сила поради липса на изрична разпоредба по този
въпрос, каквато разпоредба обаче впоследствие е приета именно с новелата на чл. 189,
ал.2 от ЗДвП.
Събраните в настоящото производство доказателства не оборват констатациите в
АУАН, напротив същите са последователни, логични и вътрешно непротиворечиви.
Въз основа на тях може да се направи несъмнен извод относно относимата към
предмета на делото фактическа обстановка като по арг. от чл. 305, ал. 2, изр. 3 от НПК
не е необходимо по-детайлното им обсъждане. Липсват противоречия в
доказателствените материали относно това, че жалбоподателят е управлявал МПС на
процесната дата, че е настъпило ПТП, след което служители на СДВР са тествали за
употреба на алкохол жалбоподателя с техническо средство. Тези обстоятелства се
потвърждават от писмените доказателствени материали и показанията на участвалите
при проверката служители на СДВР, които имат сравнително ясни спомени за
случилото се, въпреки изминалото време, като не са налице основания тези свидетели
да се считат за предубедени или заинтересовани от изхода на делото.
От приетите по делото документи се установява, че техническото средство е било
минало периодична проверка, а от представените разпечатки и талон за изследване се
установява резултатът от извършената проба с техническото средство и
концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателя.
Обстоятелствата, при които жалбоподателят се е явил за изследване и представил
проба, както и часът на явяването му, се установяват от показанията на св. М и
приетите по делото писмени доказателства.
3
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът намира, че
жалбоподателят от обективна и субективна страна е осъществил състава на
административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т.1 от ЗДвП.
С въпросната разпоредба се забранява управлението на пътно превозно средство
с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда.
При неспазване на тази забрана в чл. 174, ал.1 от ЗДвП е предвидено, че лицето,
което управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и
химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на
алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух над 0,8 на хиляда до 1,2 на
хиляда включително се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв.
Съгласно чл. 174, ал. 4 ЗДвП, редът за установяване употребата на алкохол се
определя с наредба на министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните
работи и министъра на правосъдието. При изпълнение на тази законова делегация е
приета Наредба № 1 от 19.07.2017 г., която е действала към момента на извършване на
нарушението. В чл. 3, ал. 1 от Наредбата е посочено, че при извършване на проверка
на място от контролните органи концентрацията на алкохол в кръвта се установява с
техническо средство, като ако с техническото средство бъде установена концентрация
на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда контролният орган попълва и талон за
изследване по образец (чл. 3, ал.2 от Наредбата). Ако лицето не приема показанията на
техническото средство, съгласно чл. 3а от Наредбата установяването на
концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор,
показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища
(доказателствен анализатор), или с медицинско и химическо лабораторно изследване.
Съгласно чл. 6 от Наредбата контролният орган отразява в талона за изследване
обстоятелствата по чл. 3а от Наредбата и връчва на лицето срещу подпис талона за
изследване, като вписва в него: мястото, където да се извърши установяването; срока
на явяването – до 45 минути, когато нарушението е извършено на територията на
населеното място, в което се намира мястото за установяване с доказателствен
анализатор или за извършване на медицинско изследване и за вземането на кръв и
урина за химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване.
При неявяване на лицето в определения срок на посоченото място или при отказ
за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване
концентрацията на алкохол в кръвта се установява въз основа на показанията на
техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта – чл. 6, ал.
9 от Наредбата.
На жалбоподателя е предоставена възможност да посети медицинско заведение
за лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта в
срок, определен според нормативните изисквания и изрично посочен в талона за
изследване. Жалбоподателят не се е подложил на изследване в този срок.
В тази хипотеза извод за алкохолната концентрация при водача на МПС следва
да се направи единствено въз основа на показанията на техническото средство.
Процесният уред - алкотест "Дрегер 7510", е бил изправен и годен да се ползва за
измерване на алкохолната концентрация в кръвта на водачите на МПС, поради което и
показанията му следва да се считат за валидни. Оспорването на тези показания е личен
избор на проверявания водач. В настоящия случай такава възможност му е била
предоставена, но той не се е възползвал от нея, като не е се е явил за предоставяне на
проби в медицинско заведение в указания му срок. Действително той е сторил това, но
извън нормативно предоставения му срок от 45 минути, т.е. до 3 ч и 25 минути на
10.04.2021 г.
4
Срокът за лично явяване в медицинско заведение има дисциплиниращ за
нарушителя характер и цели да осигури възможно най-актуален биологичен материал
за изследване. По делото не се твърди и установява, че неспазването му е било резултат
от обективни и непреодолими за жалбоподателя пречки, а не следствие от лично
негово решение, напротив – установява се, че лице, представящо се за жалбоподателя и
разполагащо с неговата лична карта, е опитало да даде кръвна проба вместо него в
предвидения срок. При тази фактическа обстановка концентрацията на алкохол в
кръвта на жалбоподателя към момента на управление на МПС следва да се установи
съобразно разпоредбата на чл. 6, ал. 9 от Наредбата, без да се вземат предвид
резултатите от химическото изследване.
По делото по безспорен и несъмнен начин се установи, че на процесната дата
жалбоподателят е управлявал МПС след употреба на алкохол, като наличието на
алкохол в кръвта на жалбоподателя и неговата концентрация са установени по
предвидения в посочената Наредба ред. С оглед на това съдът приема, че
жалбоподателят е осъществил от обективна страна вмененото му нарушение, което е
достатъчно ясно описано и е правилно квалифицирано.
От субективна страна, деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл,
тъй като нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните последици – съзнавал е,
че е употребил алкохол и въпреки това е предприел действия по управление на
процесното МПС, като е искал именно това.
Наложените на жалбоподателя административни наказания "глоба" и „лишаване
от право да управлява МПС“ са предвидени кумулативно и са с фиксиран в закона
размер и продължителност, при така установената концентрация на алкохол, поради
което за съда е невъзможно да измени НП в частта относно санкцията.
За така констатираното нарушение не се установиха предпоставките за
приложение на чл. 28 от ЗАНН, като то разкрива типичната степен на обществена
опасност за нарушенията от този вид. Управлението на МПС под влияние на алкохол е
поведение със значителна обществена опасност за всички участници в движението по
пътищата, включително и самият нарушител.
С оглед на всичко гореизложено, настоящият състав приема, че НП е правилно и
законосъобразно, и като такова следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № 21-4332-008953 от
28.04.2021 г., издадено от началник сектор в отдел "Пътна полиция" към СДВР, с което
на основание чл. 174, ал.1, т.2 от ЗДвП на АНТ. ЦВ. АН. е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 1000 лева и административно наказание „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от
5
ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– София-град в 14 дневен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6