№ 20884
гр. София, 17.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА
при участието на секретаря МАРГАРИТА Р. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело №
20251110127045 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по искова молба на „Топлофикация
София“ ЕАД против А.М.П..
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че на 22.08.2024 г. е депозирал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против А.М.П. за
следните суми: сумата от 1487,14 лева, представляваща главница за цена на доставена
от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до 31.10.2022 г., ведно със
законна лихва за период от 22.08.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 627,27
лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2021 г. до 07.08.2024 г., сумата от 3,55 лева, представляваща главница
за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.07.2022 г. до
31.07.2022 г., ведно със законна лихва за период от 22.08.2024 г. до изплащане на
вземането, сумата от 0,84 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за
услугата за дялово разпределение за период от 15.09.2022 г. до 07.08.2024 г., както и за
разноски.
В тази връзка било образувано ч. гр. д. № 50514/2024 год. по описа на СРС, 35
състав, като била издадена исканата заповед за изпълнение. Заповедта за изпълнение
била редовно връчена на ответницата, като същата подала възражение по чл. 414 ГПК,
с което оспорила дължимостта на вземанията по същата, поради което на ищеца било
указано да предяви искове относно вземанията си, което указание се изпълнявало с
депозирането на настоящата искова молба.
Ищецът сочи, че ответницата, в качеството си на собственик на процесния
топлоснабден имот, била клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на
чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което за нея били приложими всички нормативни актове в
областта на енергетиката. Сочи, че според чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия за битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия на
ищеца. Тези Общи условия влизали в сила в едномесечен срок от публикуването им в
един централен и един местен ежедневник и имали силата на договор. За процесния
1
период били в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители в гр. София, одобрени с Решение от
2016 г. на ДКЕВР, в сила от 10.07.2016 г. Съгласно чл. 33 от Общите условия от 2016 г.
бил определен 45-дневен срок за заплащане на месечните дължими суми за топлинна
енергия, който започвал да тече след изтичане на периода, за който се отнасяли.
Ответницата използвала доставената й топлинна енергия през исковия период до
следния топлоснабден имот: апартамент № 4, находящ се адрес ****, с абонатен №
******, но не заплатила цената на същата. Топлоснабденият имот се намирал в сграда
в режим на етажна собственост, за която на основание чл. 139 ЗЕ бил сключен договор
за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Бруната
България“ ООД. През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало
прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни изравнителни сметки от
дружеството, извършващо дяловото разпределение, на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение. За имота на ответниците били издадени изравнителни сметки,
което означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по
действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на
отоплителните тела в него. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да
уважи изцяло предявените искове – главници и лихви, ведно със законната лихва върху
главниците, считано от 22.08.2024 г. (датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК) до окончателното й изплащане. Претендира направените по делото разноски.
Ответницата А.М.П. е подала писмен отговор, с който оспорва исковете като
неоснователни. Релевира възражение за изтекла погасителна давност на вземанията с
настъпил падеж преди 22.08.2021 г. Оспорва по размер исковите претенции с аргумент,
че претендираните суми не отразявали действително потребената топлинна енергия,
тъй като във фактурите били начислени и общите загуби на етажната собственост.
Излага твърдения, че на 26.10.2022 г. процесният имот бил продаден, поради което
след тази дата ответницата не отговаряла за задълженията за потребена топлинна
енергия. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235,
ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване
установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422 ГПК, вр. чл. 79,
ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 150 и сл. ЗЕ и чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да
установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата - че
спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна
енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния
период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, и по иска за законната
лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила
неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва възлиза на спорната
сума.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно,
купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния
2
имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право
на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и
потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с
ищцовото дружество. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ императивно установява кой
е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като
меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или
вещно право на ползване. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за
доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето,
на което е учредено ограничено вещно право на ползване.
Не следва нищо по-различно и от разясненията по въпроса, дадени в ТР № 2 от
17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК. Според тълкуването, възприето в т. 1 от ТР
№ 2/2018 г. на ОСГК на ВКС, "собствениците, респективно титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на
доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ в
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на
договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й".
Следователно законът е предпоставил възникването на качеството потребител на
ТЕ от пълното и главно доказване от ищеца на обстоятелството, че ответникът е
собственик, вещен ползвател или лице, което е поискало откриване на партида на свое
име при доставчика.
Като доказателство по делото е приет нотариален акт за собственост на имот по
давност № **, рег. №1082, дело №66/2022 г., с който ответницата А.М.П е призната за
собственик на следния имот: апартамент №4, находящ се в адрес ***** – процесния
имот.
Представен е и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № **,
дело №****/2022 г. от 26.10.2022 г. на нотариус В.В, с който А.М.П продава на И.В.И
следния свой собствен недвижим имот: апартамент №4, находящ се в адрес *****.
При съвкупна преценка на представените по делото доказателства съдът намира,
че по делото се доказва на наличието на облигационно правоотношение по доставка на
топлинна енергия по отношение на процесния имот между ищеца и ответницата в
качеството й на собственик на топлоснабдения имот за процесния период.
Установено е принципното съществуване на облигационно правоотношение
между страните за процесния период, произтичащо от договор за продажба на
топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия, а ответникът дължи
заплащане на стойността на ползваната услуга. Касае се за договор при публично
обявени общи условия по реда на ЗЕ, по който ответницата като собственик на
топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост, се явява страна по силата
на посочената по-горе законова разпоредба.
Според разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия
в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. В
3
случая етажните собственици на сградата, в която се намира процесния апартамент, са
взели решение през 2002 год. за сключването на договор за извършване на услугата
„дялово разпределение“ с „Далсия“ ООД /видно от представения по делото протокол/.
Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл.
148/ и в действалата към процесния период Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./. Топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал. 2 ЗЕ/, като според чл. 145, ал. 1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз
основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Установява се въз основа на заключението на вещото лице по допуснатата и
изслушана съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202
ГПК следва да бъде кредитирано, че през процесния период топлинна енергия за
процесния имот е разпределяна като ТЕ за отопление на имота, ТЕ, отдадена от
сградната инсталация и топлинна енергия за БГВ. Според заключението на вещото
лице ТЕ, отдадена от сградната инсталация, е изчислена в съответствие с действащата
наредба на база пълната отопляема кубатура 217 куб.м. Установено е също така, че
топломерите в абонатната станция са преминавали последващи метрологични
проверки, касаещи исковия период, като ищецът е отчислявал и технологичните
разходи на топлинната енергия в абонатната станция. Размерът на сумите за потребена
ТЕ през периода от м.05.2021 г. до м.10.2022 г. са в общ размер на 1680,80 лв., като в
сумата не са включени просрочени задължения от предходни периоди.
Установено е въз основа на писмените доказателства по делото –индивидуални
справки за използвана ТЕ, документи за главен отчет, извлечение от сметка, и на
заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана съдебно-техническа
експертиза, че делът на ответника за отопление на имота, за сградна инсталация, както
и за битово горещо водоснабдяване, е бил изчислен в съответствие с правилата на
действащата нормативна уредба, като ищецът бил приспадал технологичните разходи
в абонатната станция от доставяната топлинна енергия в абонатната станция.
Установява се също, че топломерът в абонатната станция е сертифицирано и годно
търговско измервателно устройство, отговарящо на изискванията на закона и минало
редовни периодични прегледи за годност. Ето защо настоящият състав счита, че по
делото е установено по несъмнен и категоричен начин потребеното количество
топлоенергия. Следва да се отбележи, че заключението на СТЕ се базира не само на
изходящи от ищеца документи, но и на база ежемесечните отчети на общия топломер
и месечните отчети на уредите за дялово разпределение. Ето защо съдът счита, че по
делото е установено по несъмнен и категоричен начин потребената топлоенергия в
определено количество и нейните стойности за исковия период.
От представените доказателства по делото се установява, че в процесния период
именно дружеството „Далсия“ ООД е осъществявало дяловото разпределение на
топлинна енергия в процесната етажна собственост, като размерът на задължението за
предоставяне на услугата „дялово разпределение“ се установява от представената към
4
исковата молба справка за инсталация **********.
Като взема предвид горните констатации на вещото лице по съдебно-
техническата експертиза относно обема на реално потребената в имота топлинна
енергия и предвид диспозитивното начало в гражданския процес, съдът намира, че
исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и сл.
ЗЕ относно главницата за топлинна енергия и дялово разпределение са основателни в
пълните предявени размери от сумата в размер на 1487,14 лева за главница за
топлинна енергия за периода м.05.2021 г. - м.10.2022 г., и за сумата в размер на 3,55
лева за главница за дялово разпределение за м.07.2022 г.
За задълженията за главници за исковия период, ответникът дължи обезщетение
за забавено изпълнение на паричните задължения в размер на законната лихва на
основание чл. 86 ЗЗД. Исковият период на претендираната главница е от м.05.2020 г.
до м.04.2022 г. Към посочения период са действали Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД, одобрени с
Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР. Според чл. 32, ал. 2 и чл. 33, ал. 1 от Общи
условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2016 г.,
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата за
топлоснабдяването, се формира въз основа на определеното за него реално количество
топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно
фактура от продавача, като клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия, клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. В клаузите на чл. 33, ал. 4 и 5 от Общите условия е предвидено правото на
продавача да начисли и получи обезщетение за забава в размер на законната лихва за
задълженията по чл. 32, ал. 2, ако не са заплатени в срока по ал. 2, от деня на забавата
до момента на заплащане на дължимата сума за топлинна енергия. С оглед изложеното
се налага извод, че поставянето на потребителя в забава не е обусловено от
публикуване на фактурата на интернет-страницата на дружеството. Задължението за
заплащане на стойността на потребената топлинна енергия е възникнало като срочно.
Следователно, изпадането в забава не е обусловено от изпращането на покана до
длъжника, нито от публикуване на фактурите на интернет-страницата на ищцовото
дружество. В случая, видно от приетите по делото документи от третото лице-помагач
е налице реален отчет, а не прогнозен такъв.
Предвид гореизложеното, доколкото ищецът се легитимира като кредитор на
главни вземания в размер на претендираната сума от 1487,14 лева, то акцесорната
претенция се явява установена в своето основание за периода от 15.09.2021 г. до
07.08.2024 г. възлиза в общ размер на 526,94 лева, изчислен на основание чл. 162 ГПК.
По отношение на задължението за заплащане на услугата дялово разпределение
следва да бъде посочено, че страните по правоотношението не са определили срок за
изпълнение на това задължение, поради което следва да се приеме, че длъжникът
изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора – чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В
разглеждания случай по делото не са ангажирани доказателства от страна на ищеца, че
5
ответницата е била поставена в забава по отношение на задълженията за заплащане на
цена на услуга дялово разпределение, поради което и при приложение на
неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената
тежест СРС приема, че релевираната претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху сумата за
дялово разпределение в размер на 0,84 лева се явява неоснователна и подлежи на
отхвърляне.
Същевременно възражението на ответника /чл. 120 ЗЗД/ за изтекла тригодишна
погасителна давност по отношение на вземанията за главници – стойност на доставена
топлинна енергия за процесния имот, е основателно. Съгласно Тълкувателно решение
от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г., ОСГТК, понятието „периодични плащания” по
смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.
Вземанията за потребена топлинна енергия изцяло попадат в обхвата на тази
дефиниция /в същия смисъл и мотивите на посоченото задължително тълкуване на
върховната съдебна инстанция/. При това положение настоящият съдебен състав е
обвързан от възприетото в горепосоченото решение, поради което и в разглеждания
случай следва да намери приложение тригодишният давностен срок, установен в
чл.111, б. „в” ЗЗД. Ето защо и прилагайки специалния давностен срок, предвиден в
чл.111, б. „в” ЗЗД, и предвид датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда– 22.08.2024 г., съдът намира, че вземанията за
главница и лихва, изискуеми до 22.08.2021 г. /чл.114, ал.1 ЗЗД/ - са погасени по
давност /за главницата до м.06.2021 г. вкл./.
Следователно размерът на непогасените вземания съгласно изчисленията на СТЕ
и на основание чл.162 ГПК възлизат на 1636,05 лева- главница за периода от м.07.2021
г. до м.10.2022 г., и сумата от 526,94 лв. – лихва върху главниците, непогасени по
давност /чл. 119 ЗЗД/, дължима за периода от 15.09.2021 г. до 07.08.2024 г. Доколкото
обаче в настоящото производство от ответницата се претендира сумата в размер на
1487,14 лева за главница за топлинна енергия, която е в размер по-малък от реално
потребеното за периода, който не е погасен по давност, предявеният иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150 ЗЕ и сл. следва да бъде уважен за пълния
предявен размер от 1487,14 лева за периода м.07.2021 г. - м.10.2022 г. С оглед на
гореизложеното, искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД
следва да бъде уважен до размера от 526,94 лева, като за разликата над 526,94 лева до
пълния предявен размер от 627,27 лева искът следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
Ищецът претендира присъждането на разноски за исковото производство, както
следва: сумата в размер на 67,25 лева за държавна такса, 350 лева – депозит за
експертиза и сумата в размер на 100 лева – за юрисконсултско възнаграждение, както и
за заповедното производство – сумата в размер на 42,38 лева за държавна такса и 50
6
лева – юрисконсултско възнаграждение. С оглед уважения размер на исковете на
ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 476,80 лева за исковото
производство и сумата от 85,16 за заповедното производство.
Ответницата претендира присъждането на разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 520 лева, за заплащането на което са представени
доказателства. С оглед отхвърлената част от исковете, на ответницата следва да бъдат
присъдени разноски в размер на 40,67 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК: ********* срещу А. М. П., ЕГН: ********** искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и сл. ЗЕ и чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумите, както
следва: сумата в размер на 1487,14 лева - главница, представляваща стойността на
доставена топлинна енергия през периода от 01.07.2021 г. до 31.10.2022 г. до
топлоснабден имот, находящ се адрес ***, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението в съда – 22.08.2024 г. до окончателното плащане; 2) за сумата
в размер на 3,55 лева – главница за услугата дялово разпределение през периода от
01.07.2022 г. до 31.07.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК в съда (22.08.2024 г.) до окончателното изплащане на
дължимата сума; 3) сумата в размер на 526,94 лева – мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2021 г. – 07.08.2024 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 50514/2024 г. по описа на СРС, 35 състав,
като ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл.
79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и сл. ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
периода 01.05.2021 г. – 30.06.2021 г. за главница за топлинна енергия, за разликата над
526,94 лева до пълния претендиран размер от 627,27 лева – мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия, както и за сумата в размер на 0,84 лева – лихва за
забава върху главниците за дялово разпределение за периода 15.09.2022 г. до
07.08.2024 г.
ОСЪЖДА А. М. П., ЕГН: ********** да заплати на „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК: ********* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 476,80 лева –
разноски в исковото производство и сумата от 85,16 лева – разноски за заповедното
производство по ч.гр.д. №50514/2024 г. по описа на СРС, 35 състав.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: ********* да заплати на А. М. П.,
ЕГН: ********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 40,67 лева –
разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство.
7
Решението е постановено при участие на трето лице-помагач на страната на
ищеца „Далсия“ ООД.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчване на
препис от съдебния акт.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8