Решение по дело №16022/2019 на Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е № 260503

24.11.2022г., гр. Пловдив

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГК, XVII – ти съдебен състав в открито съдебно заседание на двадесет и втори февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ

при участието на секретаря Соня Букова като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 16022 по описа за 2019г. на съда, за да се произнесе взе предвид следното.

Предмет на делото са обективно и субективно съединени искове по чл. 109 ЗС, чл. 124 вр. с чл. 79, ал.1 ЗС

Ищците Н.А.С., К.Д.Д. и Н.Д.Д. твърдят, че са съсобственици на 2/3 ид.части / по 1/3 ид.части за С. и по 1/3 ид.части за К. и Н. Д./ от поземлен имот УПИ V-****** целия с площ от 1328 кв.м по плана на с. *******, Община *****, обл. ******, който понастоящем след изменение на ПУП е разделен на две нови УПИ, които са за поземлен имот № *** с отреден УПИ ********с площ от 0.666 дка и ПИ № ***с отреден УПИ ******* с площ от 0.542 дка и вътрешен път, който обслужва първия УПИ. Твърди се, че в новообразувания поземлен имот с отреден УПИ ********се намира паянтова постройка с площ от 114 кв.м на един етаж, която не представлява жилище и която е била заварена в имота още при възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ. Постройката не отговаря на строителните изисквания, но се обитава и ползва от ответниците М.А.О. и Ю.Х.О., която са считали за своя, а впоследствие за собственост на своята ****** – ответника М.О..

Ищците твърдят, че постройката им пречи да ползва собствеността си, явява се незаконен строеж, нямат възможност да достигнат имота си до незастроената му част, наличието й отнема възможността за предприемане на действия по проектиране и ново строителство в имота, по извършването на продажбата му, нарушават се санитарно-битовите условия за ползване на постройката, което е съпроводено с отглеждане на животни, ползване на външна тоалетна, наличието на септична яма, възникването на пожари.

Ето защо се иска от съда осъждането на ответниците М.А.О., Ю.Х.О. и М.Е.О. да премахнат, находящите се в поземлен имот № *** с отреден УПИ ********по плана на с. ******** паянтова постройка с площ от 114 кв.м на един етаж и допълващо застрояване състоящо се във външна тоалетна и бараки.

Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор, вх. № 19203/19.03.2020г. от ответниците М.А.О. и Ю.Х.О. чрез служебен адвокат А.С. назначен по реда на ЗПрП, които оспорват изцяло предявения иск.

Заявяват, че ищците не са собственици на процесната земя, а ответниците ползват постройката считано от 1980г., която е снабдена с електричество и битова вода, семейството отглежда плодни дървета. Оспорва се обстоятелството, че ответниците смущават правото на собственост на ищците, респ. че извършват противоправни действия които пречат на упражняването на собствеността в пълен обем. Поддържа се, че изменението на ПУП е незаконосъобразно по отношение на УПИ V-****** поради което и оплакването на ищците, че сградата им препречва пътя до имота, защото затварял цялото му лице било неоснователно. Ищците сами се били поставили в ситуация да нямат достъп до път, респ. при провеждането на процедурата по изменение на ПУП е следвало да се отчета и правото на собственост върху сградата и прилежащия й терен.

От съда се иска да отхвърли подадена искова молба, с която се иска да бъдат премахнати от тях, намиращи се в ПИ №*** с отреден УПИ ******** по плана на село ********, паянтова постройка с площ 114кв.м. на един етаж и допълващо застрояване, състоящо се във външна тоалетна бараки.

Постъпил е писмен отговор вх. № ******/21.10.2020г. от ответника М.Е.О., чрез адвокат А.С., в който се заявява, че се оспорва изцяло предявената искова молба с правно основание чл. 109 ЗС.

Заявява се, че исковата молба е нередовна, тъй като имотът, в който е построена сграда, не е посочен с неговия кадастрален идентификатор по КККР на село ********, одобрена със Заповед за одобрение на КККР № *****/24.07.2017г. на изпълнителния директор на АГКК.

В отговора на исковата молба се изразява следното становище по отношение твърдението на ищците, че се легитимират като собственици на ПИ № ***, УПИ ******** по ПУП на село ********: Оспорва се ищците да се легитимират за титуляри на общо 2/3 идеални части от правото на собственост върху процесния имот, въз основа на Нотариален акт № ***/06.10.2006г., том **, рег. ***, дело № ***/2006г. по описа на нотариус ******, вписан с Акт № **от 09.10.2006г., том **, дело №*****/2006г. на СВ- ******и Нотариален акт № ***от 06.10.2006г., том ***, рег. № ***, дело № ***/2006г. по описа на нотариус ******, вписан с Акт № ** от 09.10.2006г. том **, дело № ****/2006г. на СВ-*******. Заявява се, че техни праводатели са били А. Н. Т. и Л. Н. Д., които от своя страна пък се легитимирали въз основа на Договор за доброволна делба на съсобствени недвижими имоти № **/15.10.2004г., том **, рег. № **** дело № ***/200г. на нотариус *************. С договора за доброволна делба в общ дял при равни права бил възложен УПИ V-****** по ПУП на село ********- КВС, общ. ******, одобрен със Заповед № ***/17.09.2003г., който имот съответствал на втората част от изток на запад по скица – проект за реално ползване, описано в договор за доброволна делба, вписан с Акт № ****/26.07.2002г. под № ***, т.**на бивша нива в местността ************, цялата с площ от 7,971 дка, четвърта категория, съставляваща имот № ****** по плана за земеразделяне на землището на село ********. За уравняване на дяловете А. Г. и А. Т. заплатили на Л. Д.сумата от 254,18 лева за преотстъпеното им от нея 1/6 идеална част от правото на собственост.

Твърди се, че между М. и Ю.О. и праводателите на ищците приключил спор с влязло в сила Решение № *** от 05.03.2010г. по гр.д. № ****/2008г. по описа на ВКС относно собствеността на процесния терен и процесната постройка върху него, чието премахване се иска.

С решението М. и Ю.О. били осъдени да предадат на К.П.К., М.П.И., Ж. П. Г., А.Н.Г., А.Н.Т., Л. Н. Д., С. П. Г., И.Н.П., Р.Д.А., Р. К. А. и П.К.А. владението на 3 218 кв.м. от възстановената с решение № ***** от 01.12.1993г. на ПК-Община ****** нива в местността ************, землището на село ********, с площ от 7,971 кв.м., съставлавяща парцел № **, масив **, имот пл. № ***** съставлящи към момента на постановяване на решението 15кв.м. от УПИ ІІІ -******, 904 кв.м. от УПИ – ІV -******, 1165 кв.м. от УПИ V-****** и 1134 кв.м. от УПИ VІ -****** по ПУП на село ********, местност ************, одобрен със заповед № ***/17.09.2003г., попадащи в оградения от ответниците с телена ограда терен, означен с кафяв цвят на скицата към експертното заключение от 08.02.2010г., приподписана от съда и съставляваща неразделна част от съдебното решение, без находящата се в УПИ ІV -******, V-******, VІ -****** масивна сграда и прилежащата й площ по буквите А,Б,В,Г,Д,Е,Ж,З,И,Й,К,Л,М,Н и А, от същата скица. Искът по отношение на предаване на владението върху масивната сграда и прилежащия й терен от 297 кв.м. по буквите А,Б,В,Г,Д,Е,Ж,З,И,Й,К,Л,М,Н и А, от скица от експертно заключение от 08.02.10г., както и по отношение на УПИ І -******, ІІ-******, 1315 кв.м. от УПИ ІІІ-******, 426 кв.м. от УПИ ІV -******, 163 кв.м. от УПИ V -****** и 194 кв.м. от УПИ VІ-******, попадащи извън оградения от М. и Ю.О. с телена мрежа терен още през 1980 г. бил отхвърлен.

С оглед изложеното се твърди, че праводателите на ищците не са собственици на построената върху УПИ ІV -******, УПИ V -****** и УПИ VІ -****** сграда и прилежащата й площ.

Поддържа се, че делбата от 2004г. е нищожна, тъй като нея не е участвал собственика на 297 кв.м от УПИ ІV -******, V-******, VІ -****** поради което и праводателите на ищците не се легитимират като собственици на УПИ V-******. Завява се и възражение за липса на форма на договора за делба, тъй като дяловете се уравняват с пари поради което и формата за действителност не е тази по чл. 35, ал.1 ЗС, а тази по чл. 18 ЗЗД като се прави позоваване на тълкувателно решение № 113/02.12.1968г. по гр.д. № 102/1968г. на ОСГК при ВС.

Оспорва се законосъобразността на Заповед № ***/2013г. на ***** на Община ******, с която е изменен ПУП на УПИ V-******, до колкото М. и Ю.О., както и ***** им Е.О. не са били страна в производството по издаването и обжалването й като се иска извършването на косвен съдебен контрол върху нея по реда на чл. 17, ал.2 ГПК.

Твърди се, че М. и Ю.О. са придобили при режим на СИО, по давност собствеността върху масивната сграда и прилежащия й терен, съответно правото на строеж върху УПИ. Същите се твърди, че владеят имота като свой собствен, считано то 1980 г., когато председателят на ТКЗС, което било собственик на сградата и УПИ към този момент и заявил, че имотите се преотстъпват на семейство О.. Семейство О. живеели в процесната сграда от 1980г., в този дом израснали техните деца, през годините извършвали различни подобрения в УПИ, като оградили части от тях. Заявява се, че сградата е снабдена с електричество и битова вода, за което били открити и партиди.

Поддържа се в отговора на исковата молба, че след решението на Върховния съд от 2010г. с което бил отхвърлен иска на праводателите на ищците относно сградата и прилежащия й терен М. и Ю.О. считат, че придобили собствеността върху постройката въз основа на давностно владение, заявили на **** си Е.О., че той следва да поеме грижите за сградата и терена и предават владението върху нея на него. На 28.12.2019г. Е.О. умира, след което фактическата власт върху заградения терен продължава да се осъществява от М. и Ю.О. с намерението, че този терен и сграда принадлежат на ******та и единствен наследник на Е.О.- М.О..

От 2010 година до 28.12.2019г. заграденият терен съгласно Решение № ***/05.03.2010г. и сградата се владеели необезпокоявано от Е.О. като владелец лично и чрез М. О. и Ю.О., а от. 29.12.2019г. до настоящия момент от М.О. лично и чрез М. О. и Ю.О..

Оспорва се, че ответницата пречи на ищците да ползват имота по предназначение.

Оспорва се, че в имота се намира паянтова постройка с площ от 114 кв.м.

От съда се иска да отхвърли подадената искова молба.

Ангажират се доказателства.

Постъпила е и насрещна искова молба вх. № 273249/21.10.2020г. от М.Е.О., чрез адвокат А.С. срещу Н.А.С., К.Д.Д., Н.Д.Д. с твърдения, че ищцата по насрещия иск М.Е.О. е ****** на Е. М. О. и ****** на М.А.О. и Ю.Х.О.. Твърди се, че М. О. и Ю.О. владеят от 1980 г. следния недвижим имот от 3218 кв.м. / предмет на Решение от 05.03.2010г. на ВКС включващ:

15кв.м. от ПИ с идентификатор № ****** по КККР на село ********, представляващ УПИ ІІІ -****** от масив 50 по ПУП на село ********, местност ************;

904 кв.м., ПИ с идентификатор № ******3 по КККР на село ********, представляващ УПИ ІV – ****** от масив 50 по ПУП на село ********, местност ************;

490 кв.м. – ПИ с идентификатор, № ****** по КККР на село ********, представляващ УПИ ********от масив 50 по ПУП на село ********, местност ************;

595 кв.м., ПИ с идентификатор № ********* по КККР на село ********, представляващ УПИ ******** от масив 50 по ПУП на село ********, местност ************

90 кв.м. от ПИ, с идентификатор № ********* по КККР на село ********, представляващ вътрешна улица;

1134 кв.м. от ПИ с идентификатор № ********* по КККР на село ********, представляващ УПИ VІ-****** от масив 50, по ПУП на село ********, местност ************

Със Заповед № *** от 08.08.2013г. за изменение на ПУП ПЗР УПИ V -****** е разделен и са обособени УПИ ******** и УПИ ********от масив 50, по ПУП на село ********, местност ************.

Твърди се, че към 1980 година и урегулираните поземлени имоти били включени в ТКЗС, когато председателя на ТКЗС, което било собственик на сградата и УПИ към този момент и заявил, че имотите се преотстъпват на семейство О.. Семейство О. живеели в процесната сграда от 1980г., когато били настанени там. В дома им израснали техните деца – Е.О., Г.О. и А. О.. През годините извършвали различни подобрения в УПИ, като те оградили части от тях, които се ползвали и до настоящия момент. Сградата била снабдена с електричество и битова вода, за което били открити и партиди на семейство О.. След извършване на промените от 1989 година с Решение № *****/ 01.12.1993 г. на ПК- Община ****** било възстановено правото на собственост на наследниците на П. Г. П. върху нива от 9,971 дка в местността ************ в землището на село ********, съставляваща имот 50083 по одобрения ПУП – ПРЗ.

Предвид обстоятелството, семейство О. оградило и ползвало описаната реална част от посочените УПИ, на 20.07.1995г. наследниците на П.П. предявили ревандикационен иск против М. и Ю. за предаване владението на нива в местността ************, землището на село ******** с площ от 7971 кв.м., съставляваща парцел № **, масив **, имот пл. *****, като в хода на производството било уточнено, че представлява по одобрения със Заповед № ***/17.09.2003г. ПУП УПИ І -******, УПИ ІІ -****** УПИ ІІІ-****** УПИ ІV -****** УПИ V -****** И УПИ VІ -******. С Решение № ***от 07.10.2009г. по гражданско дело № ****/2008г. по описа на ВКС, ** ГО било прието, че правото на собственост на наследниците на П. Г. П. върху процесната нива в местност ************ е възстановена по влязъл в сила план за земеразделяне с решение от 01.12.1993г., но БЕЗ построената върху нея сграда и прилежащата й площ.

С решение № *** от 05.03.2010г. по гражданско дело № ****/2008г. на ВКС,** ГО, М. и Ю.О. били осъдени да предадат на К.П.К., М.П.И., Ж. П. Г., А.Н.Г., А.Н.Т., Л. Н. Д., С. П. Г., И.Н.П., Р.Д.А., Р. К. А. и П.К.А. владението на 3 218 кв.м. от възстановената с решение № ***** от 01.12.1993г. на ПК-Община ****** нива в местността ************, землището на село ********, с площ от 7,971 кв.м., съставлавяща парцел № **, масив **, имот пл. № ***** съставлящи към момента на постановяване на решението 15кв.м. от УПИ ІІІ -******, 904 кв.м. от УПИ – ІV -******, 1165 кв.м. от УПИ V-****** и 1134 кв.м. от УПИ VІ -****** по ПУП на село ********, местност ************, одобрен със заповед № ***/17.09.2003г., попадащи в оградения от ответниците с телена ограда терен, означен с кафяв цвят на скицата към експертното заключение от 08.02.2010г., приподписана от съда и съставляваща неразделна част от съдебното решение, без находящата се в УПИ Іv -******, V-******, VІ -****** масивна сграда и прилежащата й площ по буквите А,Б,В,Г,Д,Е,Ж,З,И,Й,К,Л,М,Н и А, от същата скица. Искът по отношение на предаване на владението върху масивната сграда и прилежащия й терен по буквите А,Б,В,Г,Д,Е,Ж,З,И,Й,К,Л,М,Н и А, от скица от експертно заключение от 08.02.10г., както и по отношение на УПИ І -******, ІІ-******, 1315 кв.м. от УПИ ІІІ-******, 426 кв.м. от УПИ ІV -******, 163 кв.м. от УПИ V -****** и 194 кв.м. от УПИ VІ-******, попадащи извън оградения от М. и Ю.О. с телена мрежа терен още през 1980 г. бил отхвърлен.

След решението на Върховния съд от 2010г. с което бил отхвърлен иска на праводателите на ищците относно сградата и прилежащия й терен М. и Ю.О. считат, че е установено, че те са станали собственици и заявяват на **** си Е.О., че той следва да поеме грижите за сградата и терена и предават владението върху нея на него. На 28.12.2019г. Е.О. умира, след което фактическата власт върху заградения терен продължава да се осъществява от М. и Ю.О. с намерението, че този терен и сграда принадлежат на ******та и единствен наследник на Е.О.- М.О..

От 2010 година до 28.12.2019г. заграденият терен и сградата се владеели необезпокоявано от Е.О. като владелец лично и чрез М. О. и Ю.О., а от. 29.12.2019г. до настоящия момент от М.О. лично и чрез М. О. и Ю.О..

От съда се иска да постанови решение, с което на основание чл. 79 ЗС, във връзка с чл. 124, ал.1 ГПК се установи по отношение на ответниците по насрещния иск Н.А.С., К.Д.Д. и Н.Д.Д., че М.Е.О. е собственик на недвижим имот с площ от 3 218 кв.м., представляващ:

15кв.м., от ПИ с идентификатор № ******2 по ККР на село ********, при граници: от юг ПИ № **********, от запад – ПИ № *********, север – ПИ № ********* и ПИ № **********, от изток – ПИ № ******3, представляващ УПИ ІІІ- ******, целият с площ от 1330 кв.м, от масив 50, по ПУП на село ********, община ******, местност ************, при граници: от юг – улица, от запад – УПИ ІІ -******, от север – част от парцел VІІ – ** склад, производствена дейност и парцел VІ – ** складпроизводствена дейност, от изток – УПИ ІV -******;

904 кв.м., от ПИ с идентификатор № ******3. по КККР на село ********, община ******, при граници: от юг, - № **********, от запад – ПИ № ******2, от север – ПИ № *********, от изток – ПИ № ********* и № ******, представляващ УПИ ІV -****** от масив 50, по ПУП на село ********, местност ************, при граници : юг – улица, от запад УПИ ІІІ – ******, от север – УПИ VІ – ** складпроизводствена дейност, от изток – УПИ V -******, сега УПИ ********и УПИ VІІ – ***** образувани от разделянето на УПИ ІV – ******.

480 кв.м. от ПИ с идентификатор № ******. по КККР на село ********, община ******, при граници: от юг, - № **********, от запад – ПИ № ******3, от север – ПИ № *********, от изток – ПИ № *********, представляващ УПИ V -*****, целият с площ от 542 кв.м., от масив 50 по ПУП на село ********, местност ************, при граници : юг – улица, от запад УПИ ІV – ******, от север – УПИ V – *****, от изток – вътрешен път.

595 кв.м. от ПИ с идентификатор № *********. по КККР на село ********, община ******, при граници: от юг – ПИ № ****** и ПИ № *********, от запад - ПИ № ******3, от север – ПИ № ********* и ПИ № *********, от изток – ПИ № *********, представляващ УПИ ********, целият с площ от 666 кв.м., от масив 50 по ПУП на село ********, местност ************, при граници от юг – УПИ –********и вътрешна улица, от запад УПИ – ІV -******, от север – УПИ *****и УПИ *****, от изток УПИ VІ -******.

90 кв.м. от ПИ с идентификатор № *********. по КККР на село ********, община ******, при граници: от юг – ПИ № **********, от запад - ПИ № ******, от север – ПИ № *********, от изток – ПИ № *********, представляващ второстепенна улица, целият с площ от 120 кв.м., от масив 50 по ПУП на село ********, местност ************, при граници от юг – улица, от запад УПИ – VІ -******, от север – УПИ ********, от изток УПИ V -*****.

1 134 кв.м. от ПИ с идентификатор № *********. по КККР на село ********, община ******, при граници: от юг – ПИ № **********, от запад - ПИ № ********* ш ПИ № *********, от север – ПИ № *********, от изток – ПИ № *********, представляващ УПИ VІ -******, от масив 50 по ПУП на село ********, местност ************, целият с площ от 1329 кв.м., при граници от юг – улица, от запад – вътрешна улица и УПИ VІІ-*****, от север V-** склад производствена дейност, от изток – улица, и построената върху него масивна жилищна сграда с площ от 120 кв.м.

При условията на евентуалност от съда се иска да постанови решение, с което да бъде установено по отношение на ответниците по насрещия иск, че ищец М.О. е придобила на основание давностно владение по чл. 79, във връзка с чл. 82 ЗС собствеността върху следните идеални:

15/330 ид.ч. от ПИ с идентификатор № ******2 по ККР на село ********, при граници: от юг ПИ № **********, от запад – ПИ № *********, север – ПИ № ********* и ПИ № **********, от изток – ПИ № ******3, представляващ УПИ ІІІ- ******, целият с площ от 1330 кв.м, от масив 50, по ПУП на село ********, община ******, местност ************, при граници: от юг – улица, от запад – УПИ ІІ -******, от север – част от парцел VІІ – ** склад, производствена дейност и парцел VІ – ** складпроизводствена дейност, от изток – УПИ ІV -******;

904/1330 ид.ч. от ПИ идентификатор № ******3. по КККР на село ********, община ******, при граници: от юг, - № **********, от запад – ПИ № ******2, от север – ПИ № *********, от изток – ПИ № ********* и № ******, представляващ УПИ ІV -****** от масив 50, по ПУП на село ********, местност ************, при граници : юг – улица, от запад УПИ ІІІ – ******, от север – УПИ VІ – ** складпроизводствена дейност, от изток – УПИ V -******, сега УПИ ********и УПИ VІІ – ***** образувани от разделянето на УПИ ІV – ******.

480/542 ид.ч., ПИ идентификатор № ******. по КККР на село ********, община ******, при граници: от юг, - № **********, от запад – ПИ № ******3, от север – ПИ № *********, от изток – ПИ № *********, представляващ УПИ V -*****, целият с площ от 542 кв.м., от масив 50 по ПУП на село ********, местност ************, при граници : юг – улица, от запад УПИ ІV – ******, от север – УПИ V – *****, от изток – вътрешен път.

595/666 ид. част от ПИ идентификатор № *********. по КККР на село ********, община ******, при граници: от юг – ПИ № ****** и ПИ № *********, от запад - ПИ № ******3, от север – ПИ № ********* и ПИ № *********, от изток – ПИ № *********, представляващ УПИ ********, целият с площ от 666 кв.м., от масив 50 по ПУП на село ********, местност ************, при граници от юг – УПИ –********и вътрешна улица, от запад УПИ – ІV -******, от север – УПИ *****и УПИ *****, от изток УПИ VІ -******.

90/120 ид. части от ПИ идентификатор № *********. по КККР на село ********, община ******, при граници: от юг – ПИ № **********, от запад - ПИ № ******, от север – ПИ № *********, от изток – ПИ № *********, представляващ второстепенна улица, целият с площ от 120 кв.м., от масив 50 по ПУП на село ********, местност ************, при граници от юг – улица, от запад УПИ – VІ -******, от север – УПИ ********, от изток УПИ V -*****.

1134/1329 ид. части от ПИ идентификатор № *********. по КККР на село ********, община ******, при граници: от юг – ПИ № **********, от запад - ПИ № ********* ш ПИ № *********, от север – ПИ № *********, от изток – ПИ № *********, представляващ УПИ VІ -******, от масив 50 по ПУП на село ********, местност ************, целият с площ от 1329 кв.м., при граници от юг – улица, от запад – вътрешна улица и УПИ VІІ-*****, от север V-** склад производствена дейност, от изток – улица, и построената върху него масивна жилищна сграда с площ от 120 кв.м.

Ангажират се доказателства

Съдът след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 вр. с чл. 235, ал.2 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното.

По главния иск с правна квалификация чл. 109 ЗС.

Доказано е от ищците, че притежават общо 2/3 ид.части от правото на собственост върху УПИ V-****** целия с площ от 1328 кв.м. по ПУП на село ******** одобрен със Заповед ***/17.09.2003г. като със Заповед № *** от 2013 на ***** на Община ****** за изменение на ПУП от този имот са формирани ПИ № *** с отреден УПИ ******** с площ от 0.666 дка и ПИ № ***с отреден УПИ ******* с площ от 0,542 дка. Правото на собственост на ищците се установява от приетите по делото Нотариален акт № ***/06.10.2006г., том **, рег. ****, дело № ***/2006г. по описа на нотариус ******, вписан с Акт № **от 09.10.2006г., том **, дело №*****/2006г. на СВ- Пловдив, Нотариален акт № ***/09.10.2006г., Нотариален акт № ***от 06.10.2006г., том ***, рег. № ***, дело № ***/2006г. по описа на нотариус ******, вписан с Акт № ** от 09.10.2006г. том **, дело № ****/2006г. на СВ-******* като техни праводатели са били А. Н. Т. и Л. Н. Д., които са придобили собствеността въз основа на Договор за доброволна делба на съсобствени недвижими имоти № **/15.10.2004г., том **, рег. № **** дело № ***/200г. на нотариус ************* с който в общ дял при равни права е бил възложен УПИ V-******, който имот съответствал на втората част от изток на запад по скица – проект за реално ползване, описано в договор за делба, вписан с Акт № ****/26.07.2002г. под № ***, т.**на бивша нива в местността ************, цялата с площ от 7,971 дка, четвърта категория, съставляваща имот № ****** по плана за земеразделяне на землището на село ********. За уравняване на дяловете А. Г. и А. Т.заплатили на Л. Д.сумата от 254,18 лева за преотстъпеното им от нея 1/6 идеална част от правото на собственост.

С влязло в сила Решение № *** от 05.03.2010г. по гр.д. № ****/2008г. по описа на ВКС по отношение на ответници М.А.О., И. Х. О. и праводателя на ищците е установено, че последните са собственици на 1 165 кв.м от процесното УПИ V-****** без находящата се в този имот масивна сграда и прилежащата й площ по букви А,Б,В,Г,Д,Е,Ж,З,И,Й,К,Л,М,Н и А от скица към експертно заключение от 08.02.2010г. ведно с прилежащата й площ от 297 кв.м.

Отхвърлят се като неоснователни възраженията на ответниците затова че собственикът на прилежащата площ от 297 кв.м. към процесната сграда не е участвал в делбата от 15.10.2004г. поради което и тя е нищожна на основание чл. 75, ал.2 ЗН тъй като предмет на тази делба въобще не е масивната сграда и прилежащата й площ, която е неделима извън подялбата на главната вещ – арг. от 98 ЗС. Делба на УПИ V-****** е допустима и без построената в този имот сграда каквато законно е осъществена.

Отхвърлят се като неоснователни възраженията на ответниците затова че доброволната делбата не е съставена в изискуемата от закона форма, тъй като с нея всеки съделител получава в изключителен дял правото на собственост върху определен имот, респ. с делбата не се цели покупко-продажба, за да бъде оформена сделката в нотариален акт, нито пък някой от съделителите получава само реални части, а други само определена парична сума. / праводателите на ищците получават ид.части/.

Съдът не се произнася по възражението затова дали ответниците са придобили по давност процесната постройка тъй като за уважаването или отхвърлянето на иска по чл. 109 ЗС не от значение кой е собственик на постройката, а дали последната смущава и неоснователно пречи на упражняването на собствеността на ищците, респ. фактът кой е собственик има отношение към задължителната пасивна процесуална легитимация като всички собственици следва да бъдат конституирани като задължителни необходими другари, респ. по делото няма данни задължителен другар да не е конституиран.

Съдът не се произнася и по възражението за инцидентен контрол за законосъобразност на Заповедта от 2013г. за изменение на ПУП тъй като тя няма отношение към предмета на иска по чл. 109 ЗС, а дори да се приеме противното не може да се установи нарушение на процедурата за изменение на ПУП поради неуведомяване на собственика на постройката, тъй като това обстоятелство не е отразено в действащия план

По делото е установено, че процесната сграда, която ищците искат да бъде премахната се ползва от ответниците, който факт последните не оспорват и е материализирана с червен цвят съгласно Приложение № 3 към заключението на вещото лице К. вх. № ******/21.09.2020г. като не е нанесена в действащия регулационен план на с. ********. След изменението на ПУП от 2013г. процесната сграда е ситуирана в ПИ *** за който е отреден УПИ ********и част в ПИ ***/УПИ VI-******, като в ПИ № ***сградата не попада, респ. в този ПИ е наличен вътрешен път, който обслужва ПИ ***. Площта на постройката е с дължина 20 л.м. и ширина 6л.м или обща площ от 120 кв.м като 6 кв.м попадат в ПИ ***. Постройката, която попада в ПИ *** се ползва като жилищна от ответниците, изградена е от тухли, с дървена дограма, дървена покривна конструкция, без мазилка, водоснабдена и електрифицирана. Постройката не е заснета в никой от плановете и няма градоустройствен статут. Достъпът до постройката се осъществява чрез преминаване от ПИ *** / УПИ VI-******/. Сградата няма достъп до улица и няма техническа възможност да бъде урегулирана сградната част в един самостоятелен обект, като възпрепятства достъпа до северната част на ПИ *** / допълнително заключение на вещото лице К. вх. № ******/04.10.2021г./.

Показанията на св. И.П.и Л. Д.в голямата си част са неотносими тъй като не касаят факти от предмета на доказване, до колкото в настоящето дело не се изследва поведението и държането на ответник М. О. за което свидетелите главно възпроизвежда обстоятелства / че не допуска никой да влезе в имота, че ставали разправии, че излизал с брадви и колове/. От показанията на тези свидетели се установява, че ищците не могат да ползват собствеността си но не заради наличието на постройката, в процесния имот, а заради поведението на ответник О. и заради това, че той се бил самонастанил.

Следователно по делото е установено, че ищците като собственици на процесния имот обособен в два отделни имота и улица тупик и имат право на съдебна защита за преустановяване на всяко неоснователно действие или бездействие, което им пречи да упражнява своето право – арг. от чл. 109 ЗС като в конкретния случай е доказано категорично, че процесната постройка няма строителни книжа, не е нанесена в действащия регулационен план на с. ******** и се явява незаконна. Възпрепятства достъпа на ищците до северната част на ПИ ***.

Същевременно обаче съществуването на постройката в чужд имот дори и при наличието на липсващо правно основание затова само по себе си независимо, че имплицитно е свързано със създаването на неудобство за собственика на земята представлява фактическа тежест, която последния търпи, при което следва да бъде извършен анализ на съответствието и съразмерността на поисканото въздействие от ищците върху постройката ползвана от ответниците. Ищците не осъществяват фактическа власт в имота, като основната пречка която изтъкват е невъзможност да се предприемат действия по проектиране и ново строителство, както и че липсва интерес от страна на трети лица за закупуване на имота тъй като в същия е с налична сграда ползвана от ответниците. С Решението на ВКС от 05.03.2010г. е отречено правото на собственост на ищците върху постройката и прилежащата й земя. Следователно, ако се допусне премахването на постройката по същество ще се подменят обективните предели на силата на пресъдено нещо на Решението на Върховния съд, а именно, че щом ищците не са собственици на прилежащата площ към постройката и на самата постройка, то те нямат право да ползват тази площ, а от там и нямат въобще право да се разпореждат с нея, поради което и правният им интерес да бъде премахната постройката, за да застроят имота или да го продадат не кореспондира и не съответства на правата, които в имат в процесното УПИ *** тъй като част от това УПИ /297 кв.м/ не е тяхно притежание. Правният интерес който е признат от закона за ищците е да бъде преустановено създаването на пречки за ползването на имота им извън прилежащите към сградата части, но този интерес не може да бъде защитен чрез премахване на постройката, защото е очевидна несъразмерността на собственическата защита с въздействието, което ще се причини на ответниците, за които процесната сграда се явява жилище.

Относно твърденията на ищците, че незаконността на постройка обуславя смущаване правото на собственост следва да се посочи, че незаконността на строежа сама по себе си не обуславя уважаването на негаторния иск, ако този строеж все пак не смущава правото на ищеца (Решение № ***/02.03.99 г., по гр.д. № ***/98 г., на V г.о./ като по-горе беше изяснено, че настоящия съд не може да даде защита на правомощието на собственика да се разпорежда със собствеността, когато част от нея не е негово притежание.

Предвид на гореизложеното главният иск по чл.109 ЗС се отхвърля като неоснователен и недоказан.

По отношение на насрещните искове по чл. 124, ал.1 ГПК вр. с чл. 79, ал.1 и вр. с чл. 82 ЗС.

Доказано е несъмнено, че М.О. е ****** на М. и И.А.О., които пък са владеели процесните имоти / точното им местоположение е означено на скица от 20.03.2008г., която е неразделна част от Решението на ВКС в сила от 05.03.2010г./ преди реституирането им и след това който факт е констатиран и в Решението на ВКС с което владението върху тези имоти е предадено на наследниците на П. Г. П.. С влизане в сила на Решението придобивната давност е прекъсната на основание чл. 116 буква „б“ ЗЗД считано от датата на предявяването на иска за ревандикация, като през време на процеса давност не е текла, следователно и най-ранният възможен момент за започване течението на нова придобивна давност е считано от 06.03.2010г. и изтича към 06.03.2020г.

По делото са приобщени гласни доказателствени източници – показанията на св. Н. Б.и Г. А. от които се установява че теренът е ограден с ограда, а в къщата понастоящем живеят М., И., а приживе и техния *** Е., като М. не била постоянно там, но се грижела за това което останало от баща й като Е. поел грижите по имота защото баща му М. бил възрастен, искал да надстрои втори етаж за ****** си, в оградения имот се отглеждали зеленчуци и дръвчета.

Съгласно тълкувателно решение № 4/2012 г. от 17 декември 2012 г. на ОСГК на ВКС придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост и други вещни права върху чужда вещ, чрез фактическо упражняване на тези права в продължение на определен от закона срок от време. Нормативната й уредба е в глава VІІІ ЗС, наименована „придобиване и изгубване на вещни права” в разпоредбите на чл.79-86 ЗС. Нормата на чл.79 ЗС регламентира фактическия състав на придобивната давност при недобросъвестно владение, включващ като елементи изтичането на определен в закона период от време и владение по смисъла на чл.68, ал.1 ЗС в хипотезата на чл.79, ал.1 ЗС. Правната последица – придобиване на вещното право – е нормативно свързана само с тези юридически факти. Недопустимо е по тълкувателен път в нормативно определения фактически състав да се включват и други елементи.

Обективният елемент на владението – упражняването на фактическа власт – съвпада с този при държането и представлява обозрима величина. Субективният елемент определя упражняването на фактическа власт върху имота като своене като чл.69 ЗС предполага наличието на намерението да се свои вещта, когато тя е завладяна. Намерението за своене се извлича чрез тълкуване на множество доказателства в тяхната взаимна връзка. Съдът следва да обсъди детайлно всички доказателства както и косвените такива в тяхната взаимна връзка, като преценява значението на отделните факти по отношение на субективната страна на осъществяваната фактическа власт.

В конкретният случай настоящата инстанция приема, че е налице съвладение от страна на М. О. и И.О. като по делото не е установено, че това владение е било предадено на **** Е.О. след чиято смърт е преминало към ищцата по насрещния иск М.О.. Установено е че М. и И.О. живеят в процесната къща и ползват прилежащия й терен но не е установени какви реални части от другите процесни имоти ползват нито те, нито пък ищцата. Не е установено и че те осъществяват владение за другиго – ищцата, т.е към 06.03.2020г. би следвало ищцата е да придобила собствеността въз основа на унаследеното от баща й владение, предадено му от нейните баба и дядо и от този момент нататък владението да се извършва от ищцата чрез тези баба и дядо. Тази конструкция е възможна, но не е доказана. Владението на ищцата следва да е явно за ответниците, което по делото не е установено, поради което и неприложима е презумпцията на чл. 69 ЗС, защото за да се предполага своенето, то обективния елемент на владението следва да е явно. За ответниците именно М. и И.О. осъществяват фактическа власт, а не ищцата като от разпита на свидетелите е установено, че са правени опити са влизане във владение – показанията на св. И.П.и св. Л. Д.включително с полиция, но затова са създавани пречки, т.е не може да се приеме и че владението на М. и И.О. което са предали на **** си приживе е било упражнявано несмущавано и спокойно.

Предвид на гореизложеното предявените насрещни искове следва да се отхвърлят като неоснователни както относно признаване правото на собственост върху реални части, така и върху идеални тъй като не е доказан фактическия състав на чл. 79 ЗС.

Не следва да се присъждат разноски по делото в полза на ищците по главния иск, както и не следва да се присъждат разноски в полза на ищцата по насрещните искове тъй като не се установява да се извършени такива, респ. ищцата по насрещните искове е освободена от държавна такса която с оглед изхода на спора по делото остава за смета бюджета на съда.

В полза на вещото лице Н.С. следва да се издаде РКО от бюджета на съда за сумата от 25 лева за явяването му в открито съдебно заседание на 22.02.2022г. като съдът не приема разноските на вещото лице за сумата от 234 лева тъй като изрично с Протоколно Определение от 10.12.2021г. е указано на вещото лице, че следва да представи предварително проект на разноските си тъй като се изплащат от бюджета на съда / указанието е връчено на 22.12.2021г./ като едва със справка вх. № 264980/05.04.2022г. са посочени тези разноски след като вещото лице е заявило, че не може да изпълни задачата. Следвало е вещото лице първо да даде прогнозна стойност на сумата, която ще му е необходима и след утвърждаването й от съда да пристъпи към работата така както му е било указано.

Така мотивиран съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.А.С. с ЕГН ********** с адрес: ***. ******* № **, вх.**, ап.**, К.Д.Д. с ЕГН ********** с адрес: *** и Н.Д.Д. с ЕГН ********** с адрес: *** иск с правна квалификация чл. 109 ЗС ПРОТИВ М.А.О. с ЕГН ********** и И.А.О. с ЕГН ********** и двамата с адрес: с.********, община ******, ул. ************ № ** ЗА ОСЪЖДАНЕТО ИМ ДА ПРЕМАХНАТ находящите се в поземлен имот № *** с отреден УПИ ********с площ от 0,666дка по плана на с. ******** паянтова постройка с площ от 114 кв.м на един етаж и допълващо застрояване състоящо се във външна тоалетна и бараки като неоснователен и недоказан;

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от М.Е.О. с ЕГН ********** с адрес: *** ПРОТИВ Н.А.С. с ЕГН ********** с адрес: ***. ******* № **, вх.**, ап.**, К.Д.Д. с ЕГН ********** с адрес: *** и Н.Д.Д. с ЕГН ********** с адрес: *** ЗА ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че ищцата М.Е.О. е придобила на основание чл. 79, ал.1 ЗС правото на собственост въз основа на давностно владение на недвижим имот с площ от 3 218 кв.м., представляващ:

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: /п./ ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ

Вярно с оригинала!

ММ

Номер на акта:	260503
Дата:	24 ноември 2022 г.
Съдия:	Веселин Пламенов Атанасов

Дело:	20195330116022
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	3 октомври 2019 г.

Решение по дело №16022/2019 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта