№ 824
гр. Бургас, 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осми октомври
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Иво В. Добрев
при участието на секретаря Мария Н. Тошева
като разгледа докладваното от Иво В. Добрев Гражданско дело №
20242100101806 по описа за 2024 година
Производството е образувано във връзка с предявена претенция от „Транском“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул. „Ален мак“ № 27-А,
предстявлявано от управителя Стоянка К. Николова против Българската държава,
представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството с искане да
бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът по силата на
давностно владение е собственик на поземлен имот с идентификатор 07079.665.85 с площ от
3 478 кв.м., при граници и съседи: ПИ 07079.665.84, ПИ 07079.665.80, ПИ 07079.665.234, ПИ
07079.665.86, ПИ 07079.665.207 и ПИ 07079.665.173 и на поземлен имот с идентификатор
07079.665.80 с площ от 4 803 кв.м., при граници и съседи: 07079.665.84, 07079.665.178,
07079.665.76, 07079.665.77, 07079.665.78, 07079.665.79, 07079.665.234 и 07079.665.85.
Ищецът твърди, че е собственик на два поземлени имота- поземлен имот с
идентификатор 07079.665.84 и поземлен имот с идентификатор 07079.665.187, които
граничат с процесните два имота. Заявява, че в четирите имота има изградена транспортна и
ремонтна база на дружеството. Уточнява, че владее непрекъснато, необезпокоявано и в
пълен обем всички четири имота, които са оградени с обща ограда преди повече от 20
години. Сочи, че достъпът до имотите е контролиран и се осъществява само през входния
портал. В имотите има изградена бетонна площадка и сграда със смесено предназначение.
През 2023 г., ищцовото дружество решило да се снабди с документ за собственост за
процесните имоти. При подаване на документите за издаване на нотариален акт по
обстоятелствена проверка, Областна управа Бургас съставила акт за частна държавна
собственост, което обстоятелство било вписано в молбите.
Ищецът заявява, че наличието на акт за държавна собственост, не обосновава правото
на собственост на държавата върху процесните имоти, тъй като съгласно чл. 5 ал. 3 ЗДС,
актът за частна държавна собственост няма правопораждащо действие. Счита, че
1
съставените актове са неистински, тъй като имотите не са държавни.
В законоустановеният срок ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове като неоснователни. Ответникът заявява, че ищецът не се
легитимира като собственик на процесните имоти. Твърди, че същите са актувани с актове за
частна държавна собственост, като държавата черпи собственическите си права от закона-
чл. 6 ЗС.
Ответникът сочи, че имотите представляват незастроени терени с начин на трайно
ползване: за друг вид производствен, складов обект. Позовава се на становище на Общинска
служба „Земеделие“ – гр. Бургас, в което е посочено, че ПИ с идентификатор 07079.665.80
попада върху хвостохранилището и флотационната фабрика на мина „Върли бряг“. Навежда
доводи, че хвостохранилище „Върли бряг“ е обект включен в утвърдения списък на
неефективните обекти, подлежащи на закриване и техническа ликвидация или консервация
и за ликвидиране на последиците от добива и преработката на руди.
По- нататък ответникът излага твърдения, че до 1990 г., всички имоти, включително и
предоставените на общините за стопанисване и управление са били държавна собственост.
Прави се исторически преглед на нормативната уредба, уреждаща въпросите за държавната
собственост върху недвижими имоти. Заявява се, че държавата е собственик на двата
процесни имота и липсват данни други лица да са заявявали собственически претенции
спрямо тях.
Изтъкват се аргументи за правната природа на актовете за държавна собственост,
като в тази връзка се твърди, че правото на собственост на държавата произтича от закона.
Счита се, че с подаването на исковата молба, ищецът признава правата на държавата като
собственик на процесните имоти.
Според ответника позицията на ищеца, че е придобил процесните имоти по силата на
давностно владение не е аргументирана и не отговаря на действителната фактическа
обстановка. В тази връзка се сочи, че по повод на подадено от ищеца заявление с приложена
молба- декларация за извършване на обстоятелствена проверка на двата имота, в областна
администрация Бургас е направена проверка при което е установено, че съгласно
кадастралния регистър на недвижимите имоти ПИ с идентификатор 07079.665.80 по КК на
гр. Бургас е урбанизирана територия, с НТП: За друг вид производствен, складов обект,
записан собственик: Наследници Д.К.Ш., с документ за собственост: Други № 10851А от
17.02.1994 г., издаден от ПК Бургас. Областен управител на област Бургас изискал от ОСЗ-
гр. Бургас да представи преписката по възстановяване правото на собственост на
наследниците на Д.К.Ш.. След запознаване с преписката, областният управител е поискал
становище от ОСЗ- гр. Бургас- възстановено ли е или е отказано правото на собственост на
наследниците на Д.К.Ш. по отношение на бивша нива № 39 по плана на бежанските ниви,
изработен 1931 г., попълнен в кадастралния план на зона „Меден рудник“ като имоти пл.
№№ 731 и 732, съответстващи на ПИ с идентификатори 07079.665.137 и 07079.665.80 по КК
на гр. Бургас. В отговор на запитването ОСЗ- гр. Бургас информирала областния управител,
че имотът попада върху хвостохранилището и фолтационната фабрика на мина „Върли
2
бряг“, поради което заявеният имот е отказан и не е възстановен.
Ответникът твърди, че процесните имоти са в негово управление. Оспорва
твърденията на ищеца, че те са оградени с обща ограда, изградена преди повече от 20
години. Позовава се на протокол от 23.06.2023 г. за извършена служебна проверка на
областна администрация Бургас, при която на място е констатирано състоянието на имотите,
включително наличието на ограда и вида . Констатирано е, че южната част от ПИ с
идентификатор 07079.665.85 не е заградена, а по границите на ПИ с идентификатор
07079.665.80 не е поставяна ограда. В имотите е имало разположени ремаркета на камиони и
е извършвано насипване със земни маси. От изложеното се прави извод, че оградата е
поставена скоро, а не преди повече от 20 години.
Ответникът уточнява също така, че в областна администрация Бургас е постъпило
писмо от община Бургас, в което се съдържа информация за сигнал от Главния директор на
Главна дирекция „Строителен контрол“ при ДНСК, с твърдения, че в ПИ №№ 07079.665.85
и 07079.665.80 се извършват изкопни действия. В тази връзка служители на областна
администрация Бургас извършили нова проверка на място, при която е констатирано, че
двата имота се приобщени към ПИ с идентификатор 07079.665.187 и ПИ с идентификатор
07079.665.84, собственост на ищцовото дружество „Транском“ ООД. Четирите имота са
оградени с лека прозирна ограда. Констатирано е още, че в ПИ с идентификатори
07079.665.85 и 07079.665.80 са извършени изкопни работи за подравняването им, както и е
положен бетон за фиксиране на коловете за оградата. Имотите се ползвали като база на
дружеството и в тях е разположена техника и автомобилни гуми.
С писмо от 25.07.2024 г., Областният управител на област Бургас отправил покана до
ищеца да освободи имотите- държавна собственост в 14- дневен срок. Със същото писмо
дружеството е уведомено, че дължи обезщетение за ползването им 5 години назад, поради
което следва да внесе депозит от 600 лева за възлагане на пазарна оценка. Поради
бездействие от страна на ищеца, с писмо изх. № 26-00-695/04.09.2024 г. на Областна
администрация Бургас е открито производство по реда на чл. 80 ЗДС, спряно до
приключване на настоящото дело с влязъл в сила съдебен акт.
В заключение се прави подробен преглед и анализ на законодателството, свързано с
регулирането на държавната собственост. Сочат се предпоставките за уважаване на иска,
като се заявява, че упражняваната от ищеца фактическа власт върху спорните имоти е без
правно основание и не се упражнява в пълен обем, както се твърди в исковата молба.
Оспорва се и твърдението за контролиран достъп до имотите, както и намерението за
своенето им.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Не се спори между страните, че на 10.03.2023г. „Транском“ООД представило пред
нотариус Виктория Дралчева с район на действие Районен съд гр.Бургас молби-декларации
за извършване на обстоятелствена проверка и признаване правата на ищеца върху
процесните два имота, предвид изтекла в негова полза придобивна давност. Производството
3
по чл 587 ал.2 ГПК така и не приключило с издаване на констативен нотариален акт в полза
на молителя, тъй като Държавата, в лицето на Областен управител на област Бургас, се
противопоставила на искането, съставяйки на 02.05.2023г. и 20.06.2023г. актове за частна
държавна собственост на поземлените имоти. Не са налице различни позиции, че като
правно основание в тази документи е отразено чл.2 ал.3вр. чл.68 ал.1 и чл.71 от Закона за
държавната собственост. Не се констатират и разногласия и относно записването на
наследниците на Д.К.Ш. като собственици в кадастралната карта на гр.Бургас, одобрена на
30.01.2009г. на имот с идентификатор 07079.665.80 въз основа на решение на поземлена
комисия Бургас №10851а от 17.02.1994г.
Спорът е концентриран върху това придобито ли е правото на собственост от
Държавата на основание чл.6 ЗС, тъй като имотите не са имали друг собственик, каквато
възможност е предвиждал този нормативен акт до изменението му с ДВ бр.7 от 1991г. и
съответно упражнявал ли е ищецът фактическата власт върху същите в продължение на
десет години, при въведената с поредица изменения на закона забрана за придобиване по
давност на вещи държавна собственост, включително имал ли е намерение да свои терените
и било ли е това владение явно и несмущавано.
За изясняване на релевантните за спора обстоятелства по делото са назначени
съдебно-техническа експертиза и допуснати гласни доказателства. Приобщени са и
множество писмени документи, включително решения на поземлена комисия гр.Бургас
№10851а от 17.02.1994г. и №10465Г от 25.101995г. за възстановяване правото на
собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището
на село Меден Рудник, акт за частна държавна собственост №11791/02.05.2023г. за поземлен
имот с идентификатор 07079.665.85 и акт за частна държавна собственост
№11824/20.06.2023г. за поземлен имот с идентификатор 07079.665.80, скици от 1993-1994г.,
извадки от протокол №15/21.03.1952г., заповед от 20.03.1953г., разпореждане на
Министерски съвет от 30.01.1964г., протокол от 18.04.1964г. на ТПК комисия, решения на
БОС по т.д. №488/12г. и ф.д.№1246/99г. от 14.04.1999г.
Вещото лице Мирчо Мавродиев е посочил, че процесните два имота, произлизат от
поземлен имот 381- площ 594 835 кв.м. по плана за застрояване на землището на с.М.Рудник
с означение съгласно единният класификатор на административно-териториалните и
териториалните единици 99017 към 22.06.2006г., вид територия „населени места“, с начин на
трайно ползване “друг вид промишлени територии“-„за друг вид складов/ производствен
обект“, трайно предназначение “урбанизирана територия“- „неустановена собственост“ и
карта на възстановената собственост към 19.01.2007г., като имот с идентификатор
07079.665.80 е в проект с идентификатор 732 с площ 4804кв.м. -без посочена собственост. В
одобрената кадастрална карта на 30.01.2009г. и след отделянето от имот 381 на други три
имота е ограден и процесния поземлен имот с идентификатор 07079.665.85 с площ
3478кв.м., като производствен терен общинска частна собственост без документ, а поземлен
имот 07079.665.80 с площ 4804кв.м.- като производствен терен на наследниците на Д.К.Ш. с
документ №10851а от 17.02.1994г. Държавата е вписана за първи път като собственик на
4
процесните имоти с акт за частна държавна собственост №11791/ 02.05.2023г. за поземлен
имот с идентификатор 07079.665.85 и акт за частна държавна собственост
№11824/20.06.2023г. за поземлен имот с идентификатор 07079.665.80. Вещото лице е
констатирало също така, че поземлените имоти са благоустроени на вид и оградени, заедно с
другите два имота на ищеца с масивни и полумасивни огради, а достъпа до тях се
осъществява през охраняем портал с бариера. В допълнително заключение и след извършено
от вещото лице проучване е изведена констатация, че за терена в който попадат процесните
имоти съществуват оземлителен план за с.Кара Баир от 1931г., кадастрален и регулационен
план от 1954г. и кадастрален план от 1984г. на ПЗ“Меден Рудник“- неприет. В плана от
1931г. е нанесен имот №39, разделен на два имота, като западния от тях с площ 7.2 декара е
записан в собственост на Д.Ш.. Установено е също така, че в оцифрените граници на имот
планоснимачен номер 39 влизат части от процесните два имота. Експертизата е проучила
приобщените по делото материали във връзка с решение за отчуждаване на земи на ТКЗС в
района, но същевременно след проверка и справка в Областна управа и Община Бургас не е
открила картен материал или други документи, свидетелстващи за извършени отчуждителни
дейности по отношение на процесните имоти. Изследвано е местоположението на
хвостохранилището на мина „Върли бряг“, което се намира на около 1км. югоизточно от
процесните имоти. Заключението потвърждава заявеното от ищцовата страна, че поземлен
имот 07079.665.80 е идентичен с имот№732, нанесен в кадастрания план на ПЗ“М.Рудник“
през 1994г.
Съдът кредитира изцяло изготвените и представени по делото основно и
допълнително заключение като счита, че вещото лице е изпълнило задачите си компетентно
и професионално, отговаряйки изчерпателно и коректно на поставените му въпроси.
Станимира И. свидетелства, че базата на дружеството- ищец е разположена в м.“Върли
бряг“, на 300-400м. след изхода от гр.Бургас в посока минното селище. „Транском“ ООД
ползвало терена от 1998-1999г., откогато познавала и представляващите търговеца- Жеко и
Стоянка. Мястото било оградено с ограда, която не била местена и към настоящия момент
съществувала, поставена около терена. След запознаване със скицата, изготвена от вещото
лице, представлаща Приложение 1 към основното заключение свидетелката е категорична,
че процесните имоти попадат в рамките на загражденията на терена, ползван за база на
ищеца. Уточнява, че на посоченото място е изграден сервиз за камиони, тъй като ищецът се
занимавал с транспортна дейност, а в базата от момента на създаването и в края на 1998г.-
началото на 1999г. се намирали товарни автомобили и техника, собственост на дружеството.
По думите и, в границите на имотите винаги е имало сервиз, като постройката в началото
била по-малка, а в един по-късен етап разширена като размери. Убедителна е в изявленията
си, че оградата е изградена от ищците, които единствено и само и без прекъсване са
ползвали имотите.
Свидетелят Никола А. заявява, че е работил заедно с управителя на ищеца преди да
бъде създадена базата на „Транском“ООД. Споделя, че теренът е разположен в местността
„Върли бряг“ и се полза от ищеца от 1998-1999г. Мястото било оградено с ограда от
5
циментови колове, която не е премествана. В момента загражденията имали по-съвременен
вид, но местоположението им през годините не било променяно. И понастоящем ищецът
ползвал терена и съоръженията, като изградил модерен сервиз и закупил нови камиони.
След запознаване със скицата, изготвена от вещото лице- л.135 от делото, представляваща
приложение №1 уточнява, че считано от 1998г. оградата е изпълнена по протежението на
имоти с идентификатори 8085, 871 и 886, както и че включва процесните два, обозначени в
жълт и червен цвят. Без колебания заявява, че оградата е подновявана на места, но без да се
променя местоположението и.
Съдебният състав намира показанията на свидетелите за достоверни и
последователни, като счита, че добросъвестно и коректно са отговорили на поставените от
страните въпроси.
Преди да бъдат изложени съображения, свързани с основателността на исковата
претенция следва да бъде обсъден въпроса чия е била собствеността на процесните два
имота за времето от влизане в сила на Закона за собствеността до изменението му през
месец септември 1991г. и съответно представлявали ли са същите безстопанствени терени.
Застъпеното от ответника становище в тази връзка, че имотите нямат известен собственик,
поради което и трябва да се считат за собственост на държавата не може да бъде споделено.
Видно е от заключението на вещото лице, че в плана от 1931г. за оземляване на бежанците
имот №39 е разделен на два имота, западният от които с площ 7.2 декара е записан като
собственост на Д.Ш.. Процесните два имота 07079.665.85 и 07079.665.80 попадат с отделни
свои части в имот №39. Констатирано е също така, че двата терена произлизат от поземлен
имот 381 и съгласно плана за застрояване на землището на с.Меден Рудник към 2006г. са
записани като такива с неустановена собственост, а съгласно карта за възстановяване на
собственост от 2007г. поземлен имот 07079.665.80 е в проект с идентификатор 732- без
посочена собственост. В одобрената в началото на 2009г. кадастрална карта- имот
07079.665.80 е отразен като собственост на наследниците на Д.К.Ш. с посочен документ-
решение на поземлената комисия от 17.02.1994г., а имот 07079.665.85 е записан като частна
общинска собственост- без посочване на основание за придобиване и документ за
възникване на права. Важно е да се отбележи, че поземлена комисия гр.Бургас в свое
решение №10851а от 17.02.1994г. е възстановила правото на собственост на наследниците на
Д.Ш. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху терен от 6028 кв.м.,
находящ се в промишлена зона на кв. М.Рудник- имот №39 в местността Карабаир от плана
на бежанските ниви от 1931г. Последното несъмнено представлява стабилен индивидуален
административен акт с конститутивно действие по отношение на субекта и е годно
основание за придобиване правото на собственост. Решение №10465Г от 25.10.1995г. на
поземлената комисия е постановено при изчерпана материална компетентност на органа по
земеделската реституция, и представлява нищожен административен акт, тъй като
административният орган не е оправомощен да упражнява подобно въздействие, като сам
отменя или изменя предходно свое решение. Не е налице някоя от хипотезите на чл.14 ал.6 и
7 ЗСПЗЗ, тъй като нито е допусната явна фактическа грешка, нито са открити нови
6
обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено решение за постановяване на
решението. Само за пълнота следва да се отбележи, че изтъкнатите във второто решение на
поземлената комисия и отговора на ответника аргументи се опровергават от заключението
на вещото лице, от което става ясно, че хвостохранилището на флотационната фабрика се
намира на повече от километър разстояние от процесните имоти. Изложеното мотивира
настоящия състав да приеме, че наследниците на Д.Ш. се легитимират като собственици на
имот от 6028 кв.м., находящ се в промишлена зона на М.Рудник, представляващ част от имот
№39 по плана за оземляване на бежанците от 1931г., а според записванията в кадастралната
карта от 2009г.- имот 07079.665.80. Според вещото лице част от имот 07079.665.85 също
попада в оцифрените граници на имот планоснимачен номер 39 по плана от 1931г., но за
този имот липсват доказателства да са заявявани собственически права от наследниците на
Д.Ш.. Ясно е обаче, при наличие на валиден титул за собственост, че държавата не е могла да
придобие на соченото от нея основание- чл.6 ЗС тези 6028 кв.м. от имот 07079.665.80.
Достатъчно убедителни данни, части от процесните два имота да са отчуждени за
нуждата на флотационната фабрика, действаща на територията на мина „Върли бряг“ не са
ангажирани, доколкото не са приобщени документи, свидетелстващи за провеждане и
финализиране на процедурата, съпътстваща подобно, организирано от държавата
мероприятие. Ако се приеме, че имот 07079.665.85 и останалата част от имот 07079.665.80 са
отчуждени, каквато информация, съдържаща се в картен материал или документи за
отчуждителни дейности не е налична /според заключението на вещото лице/, то тогава
имотите са стопанисвани първоначално от мина Върли бряг, впоследствие са станали част от
активите на търговско дружество „Бургаски медни мини“ до момента на неговото
прекратяване и заличаване като правен субект. За тези активи в случай, че са били налични в
патримониума на дружеството, отново не може да се твърди, че представляват имот без
собственик, още повече че към датата на прекратяване на търговеца- 08.02.2022г. нормата на
чл.6 ЗС е била отменена.
При възприемане на позицията, че за имот 07079.665.85 и част от имот 07079.665.80
/която не е възстановена на наследниците на Д.Ш./ или съответно целия имот 07079.665.80
не е установен конкретен собственик и същите следва да се разглеждат като такива със
статут на безстопанствени, представляващи държавна собственост, на изследване подлежи
заявеното от ищеца придобивно основание-давностно владение на същите.
Придобивната давност е оригинерен способ за придобиване на право на собственост
върху имот или друга вещ, чрез непрекъснатото и необезпокояваното владеене за
определен период от време. За да се придобие едно вещно право по давност трябва да са
налице едновременно следните две условия- владение, изразяващо се в упражняване на
фактическата власт върху вещта с намерение да бъдат придобити права върху нея, което
владение следва да бъде непрекъснато. Под непрекъснато владение се разбира упражняване
на фактическа власт трайно, по един явен, необезпокояван начин, така че да бъде изключена
възможността останалите правни субекти да въздействат върху вещта, която се свои.
Следващото условие, което трябва да е налице, за да се придобие една вещ по давност,
7
е изтичане на определен от закона период от време. В случаите на недобросъвестно
владение срокът е винаги десетгодишен. Следва да бъде посочено, че поначало, за да бъдат
налице признаците, които характеризират владението като постоянно и непрекъснато не е
необходимо непрекъснатото осъществяване на фактическо въздействие върху имота чрез
обработване, облагородяване, поставяне на ограда и други, а фактическата власт може да се
упражнява и чрез периодични посещения, стига същите да сочат намерение имотът да се
счита за свой и да не са прекъсвани от действията на трети лица.
Нормата на чл.86 ЗС в първоначалната и редакция забранява придобиването на
социалистическа собственост каквато са държавната и коооперативната. Конституцията от
1991г. определя общинската собственост като отделена от държавната собственост. Чл.86 ЗС
след изменението, обнародвано в ДВ бр. 31/17.04.1990г. не допуска придобиване по давност
на имоти държавна и общинска собственост - частна и публична. С последваща промяна на
същата разпоредба- чл. 86 ЗС /ДВ бр. 33/1996г. в сила от 01.06.1996г./ се забранява
придобиването по давност на публична държавна и общинска собственост. Забраната се
отнася първоначално за двата вида общинска собственост, но не важи за имоти частната
държавна собственост. С чл.7 ЗОбС, в сила от 01.06.1996г. е въведена законова забрана за
придобиване по давност на имоти общинска собственост- публична и частна, а след
изменението на същия текст /чл. 7 ал.1 ЗОбС/ ДВ бр. 96/05.11.1999 г./ е установена забрана
за придобиване по давност само на имоти - публична общинска собственост. Така от
09.11.1999г. законовата забраната за придобиване по давност на имоти частна общинска
собственост отпада, но е установено спиране течението на давността със Закона за
допълнение на Закона за собствеността „Давността за придобиване на имоти- частна
държавна или общинска собственост спира да тече до 31 декември 2022 г.
Мораториумът върху придобиването по давност на недвижими имоти - частна
държавна и частна общинска собственост, е въведен за първи път със ЗДЗС (обн., ДВ, бр. 46
от 6.06.2006 г., в сила от 1 юни 2006 г.), първоначално временно за 7 месеца. С § 3 ЗР на
Закона за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост (ДВ, бр. 105 от 2006
г.) срокът е удължен за втори път с една година - до 31 декември 2007 г. С § 1 ЗИДЗС (обн.,
ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 31.12.2007 г.) е удължен за трети път с още една година - до
31 декември 2008 г. Четвъртото удължаване е въведено със ЗИЗС (ДВ, бр. 109 от 2008 г.) и е
със срок до 31 декември 2011г. Петото удължаване е въведено със ЗИЗС (обн., ДВ, бр. 105 от
2011 г., в сила от 31.12.2011 г.), като срокът е удължен до 31 декември 2014г. Със ЗИДЗС
(обн., ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 31.12.2014 г.) срокът е удължен за шести път, като е
предвидено да изтече на 31 декември 2017 г. Последното по ред удължаване на забраната за
придобиването по давност на имоти- частна държавна и общинска собственост, е до
31.12.2022 г. Въведено е с § 1 ЗИЗС (обн., ДВ, бр. 7 от 2018 г., в сила от 31.12.2017 г.), като в
§ 2 ЗР на ЗИЗС е предвидено ретроактивно действие на спирането на давността, считано от
31 декември 2017г. През 2020г. със ЗДЗС законодателят е разширил обхвата на мораториума,
като е включил и земеделските земи, които са собственост или върху които е възстановено
правото на собственост по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските
8
земи на държавни или общински училища, или на други държавни и общински институции
в системата на предучилищното и училищното образование.
С решение № 3 от 24.02.2022 г. на Конституционния съд по к. д. № 16/2021 г. са
обявени за противоконституционни разпоредбите на § 1, ал. 1 ЗД ЗС /обн., ДВ, бр. 46/2006 г.,
посл. доп., ДВ, бр. 18/2020 г./ и на § 2 от Заключителните разпоредби на ЗИЗС /ДВ,
бр.7/2018 г./.
След произнасянето на Конституционния съд в практиката на касационната инстанция
се приема, че за периода 31.05.2006г.- 30.12.2017г. и 20.01.2018г. - 07.03.2022г. придобивната
давност за имоти частна държавна или общинска собственост не е текла по силата на
установения от законодателя мораториум. Същата започва да тече с влизане в сила на
решението на Конституционния съд на 08.03.2022г. Давността е текла само в периода
31.12.2017г. до 19.01.2018 г. - в този смисъл решение № 50080 от 26.10.2022 г. на ВКС по гр.
д. № 1814/2021 г., II г. о. и решение № 50141 от 25.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3194/2021 г.,
I г.о. В последно цитирания съдебен акт се излагат съображения, че: „в мотивите на
конституционното решение изрично се сочи, че с атакувания § 2 ЗР на ЗИЗС е придадено
обратно действие на последното по време удължаване на срока на спиране на давността за
придобиване на имоти - частна държавна или общинска собственост, прието с пар. 1 ЗИЗС
ДВ, бр 7/2018г. Разпоредбата на пар. 1 ЗИЗС е обнародвана в ДВ, бр. 7 от 19 януари 2018 г.,
но влизането й в сила е от 31 декември 2017 г. - пар. 2 ЗР на ЗИЗС. По този начин с обратна
сила се отнема вещноправният ефект на давностното владение, осъществявано в периода от
31 декември 2017г. до 19 януари 2018 г. От тези мотиви на Конституционния съд следва, че
по отношение на давностните срокове, които са започнали да текат след 01.01.1996г.,
какъвто е и разглежданият случай, както и за тези, за които давността е изтекла в периода от
31.12.2017г. до 19.01.2018г. след обявяването на пар.2 ЗР на ЗИЗС за
противоконституционен, следва да се зачетат придобитите права при позоваване на
придобивна давност поради обявяване за противоконституционно обратното действие на
изменението на ЗС от 19.01.2018г.
В тежест на ищеца е провеждане на пълно и главно доказване на релевантните факти,
произтичащи от заявеното от него правно основание за придобиване правото на
собственост- недобросъвестно давностно владение върху имот 07079.665.85 и имот
07079.665.80, продължило повече от десет години. В конкретния случай упражняваната от
ищеца фактическа власт се установява от показанията на разпитаните свидетели, като
успешно насрещно доказване на обратното от страна на ответника не е проведено. Според
свидетелите И. и А. процесните терени са ползвани единствено и само от ищеца от 1998-
1999г. до настоящия момент, като тези имоти са част от изградената база на дружеството, в
която са разположени сервиз, обслужващи дейността на търговеца съоръжения, както и
товарните автомобили и друга техника, с помощта на които последният е упражнявал
дейността си. Установява се също така, че оградата е поставена от ищеца и никога не е
променяла местоположението си, независимо от обстоятелството, че е ремонтирана и
обновявана през годините. Заграждането именно на процесните два имота, макар и да не е
9
необходимо и задължително условие за установяване факта на владение на терените, се
потвърждава и от заключението на вещото лице, фиксирало местоположението на оградата
посредством нарочно геодезическо заснемане за нуждите на експертизата. Отразеното в
протокола на ответника, съставен /без участие и присъствие на представител на ищеца/ от
комисия през 2023г. не е в състояние да опровергае горните констатации, тъй като на първо
място не се установява в състава на същата да е участвало техническо лице, компетентно да
извърши необходимите измервания, за да е ясно, че проверката се извършва точно в
границите на процесните два имота. От друга страна самите служители на Областна управа
Бургас са констатирали извършени строителни дейности/ насипване на земни маси и
изравняване на терени/ в имотите, което не изключва такива по подновяване на
загражденията в някой от участъците на терените. При съобразяване на казаното настоящият
състав счита за доказано упражняването на фактическата власт върху процесните два
парцела от ищеца, което владение е продължило постоянно и необезпокоявано и без да бъде
прекъсвано от датата на учредяване на търговеца-14.04.1999г. до приключване събирането
на доказателствата по делото в последното проведено съдебно заседание на 08.10.2025г.
Ищецът е държал имотите с намерение да ги свои за себе си, като последното се извежда не
само от провежданите строително-ремонтни дейности и извършени подобрения на тяхна
територия през годините, но и включително от направените постъпки от негова страна за
снабдяване с документи за собственост на същите. Действия от страна на ответника, които
да са прекъснали фактическата власт на ищеца през посочения период, или да са изключили
намерението му да свои двата парцела не са установени. При съобразяване на казаното по-
горе във връзка с началото на срока и забраната за придобиване по давност на недвижими
имоти частна държавна собственост следва да се посочи, че теченето на срока в настоящия
случай е започнало на 14.04.1999г., като давността е спряла да тече за времето 31.05.2006г.-
30.12.2017г. и 20.01.2018г. - 07.03.2022г. и продължила до приключване на съдебното дирене
на 08.10.2025г. Десетгодишния срок е изтекъл на 06.01.2025г., а общата продължителност на
владението, изчислена по посочения начин е десет години, девет месеца и три дни. За
пълнота следва да се запише, че този десетгодишен срок/ с начало 15.04.1999г./
противопоставен на наследниците на Д.Ш. е изтекъл много по-рано, тъй като въобще не е
бил спиран.
Владението на ищеца през процесния десетгодишен период е било явно и открито,
като не са ангажирани насрещни доказателства, през този период същото да е било отнето
или смутено по някакъв начин от ответника или трети лица. Изготвянето на акт за частна
държавна собственост не представлява действие, смущаващо владението или прекъсващо
давността. Съставените в полза на държавата актове за частна държавна собственост №
11791/02.05.2023г. и №11824/ 20.06.2023 г. не са пречка ищецът да бъде признат за
собственик на процесните имоти на основание придобивна давност, тъй като в конкретния
случай претендираното от държавата право на собственост не е и надлежно удостоверено.
Според чл.5 ал.2 ЗДС актът за държавна собственост, съставен по надлежния ред и форма,
има качеството на официален свидетелстващ документ, който само констатира
собствеността на държавата, без да я поражда. Аналогично на констативния нотариален акт,
10
актът за държавна собственост се ползва с обвързваща материална доказателствена сила
само за отразените в него факти, а за собствеността на държавата следва да му се признае
легитимиращо действие, до доказване на противното, като държавата не носи тежестта да
установи основанието, на което е съставен актът за държавна собственост. Последното обаче
е вярно само в случаите, когато в акта за държавна собственост е посочено конкретно
уредено в закона фактическо основание, по силата на което собствеността върху актувания
имот е придобита от държавата. Когато в акта е посочена само правната норма, послужила
като основание за актуването /какъвто именно е конкретният случай- като основание за
актуване на имота е цитиран чл.2 ал.3 ЗДС, представляващ обща норма сочеща кои вещи са
частна държавна собственост и съответно чл.68 ал.1 и чл.71 от същия нормативен акт,
уреждащи начините на съставяне и изготвяне на акт за частна държавна собственост, то този
акт няма как да породи легитимиращо действие досежно правото на собственост на
държавата. Това е така, тъй като собствеността не се придобива изобщо, а само по
конкретен, определен в закона начин и следователно актовете, които по силата на закона
имат легитимиращ ефект по отношение на собствеността, формират това си действие само
по отношение на посочения в тях способ за придобиване на правото от лицата, в чиято полза
са издадени.
При отчитане на всичко казано заявената претенция следва да бъде уважена, а
предявеният положителен установителен иск за право на собственост върху процесните
имоти се явява основателен.
С оглед изхода на делото в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените от
него разноски в общ размер на 19 666.90 лева, от които 15000 лева- адвокатски хонорар,
2586.90 лева държавна такса и 2080 лева депозити за вещо лице. Не са налице основания за
намаляване адвокатския хонорар на процесуалния представител на ищеца, тъй като същия е
адекватен на естеството и обема на извършените процесуални действия в хода на
производството и съответства на фактическата и правна сложност на делото.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Българската държава, представлявана
от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, със съдебен адрес гр. Бургас,
ул.“Цар Петър“ №1, че „Транском“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Бургас, ул. „Ален мак“ № 27-А, представлявано от управителя Стоянка К.
Николова е собственик на поземлен имот с идентификатор 07079.665.85 по КККР на
гр.Бургас, одобрена със заповед РД-18-9/30.01.2009г. с площ от 3 478 /три хиляди
четиристотин седемдесет и осем/ кв.м., находящ се в гр.Бургас, ПЗ“Меден Рудник“,
местност „Върли бряг“ при граници и съседи: ПИ 07079.665.84, ПИ 07079.665.80, ПИ
07079.665.234, ПИ 07079.665.86, ПИ 07079.665.207 и ПИ 07079.665.173 и на поземлен имот
с идентификатор 07079.665.80 по КККР на гр.Бургас, одобрена със заповед РД-18-
9/30.01.2009г. с площ от 4 803 /четири хиляди осемстотин и три/ кв.м., находящ се в
гр.Бургас, ПЗ“Меден Рудник“, местност „Върли бряг“ при граници и съседи: 07079.665.84,
07079.665.178, 07079.665.76, 07079.665.77, 07079.665.78, 07079.665.79, 07079.665.234 и
11
07079.665.85 на основание придобивна давност.
ОСЪЖДА Българската държава, представлявана от Министъра на регионалното
развитие и благоустройството, със съдебен адрес гр. Бургас, ул.“Цар Петър“ №1 да заплати
на „Транском“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.
„Ален мак“ № 27-А сумата от 19 666.90 /деветнадесет хиляди шестстотин шестдесет и шест
лева и деветдесет стотинки/ лева разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр.Бургас в
двуседмичен срок от съобщението.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
12