№ 1285
гр. Варна, 31.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Валентин Пушевски
при участието на секретаря Мария Ст. Миланова
като разгледа докладваното от Валентин Пушевски Административно
наказателно дело № 20253110202501 по описа за 2025 година
установи, че производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. Е. С., с ЕГН: **********, с адрес: * срещу
Наказателно постановление № 25 – 0442 – 000254 от 27.03.2025 г., издадено от
Началник сектор към Четвърто РУ към ОД на МВР гр. Варна, с което на
жалбоподателя С., на основание разпоредбата на чл. 175, ал. 3, предл. 1 от
Закона за движение по пътищата, са му наложени административно наказание
„глоба“ в размер на 200 лева и административно наказание „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за това, че в 04:02 часа на
15.02.2025 г. в гр. Белослав, по ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ на
кръстовището с ул. „Иван Вазов“ в посока ул. „Трети март“ управлява
собствения си лек автомобил (по договор за покупко – продажба) марка
„Мерцедес Вито 110 Д“ с рег. № В 0821 НН, като автомобила е със служебно
прекратена регистрация във връзка с чл. 143, ал. 15 от Закона за движение по
пътищата от дата 03.12.2024 г., поради това, че в двумесечен срок от
придобиването не е изпълнил задължението си да регистрира превозното
средство – нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от Закона за движение
по пътищата.
Жалбоподателят М. Е. С. моли за отмяна на наказателното
1
постановление, поради лични и семейни причини. Навежда твърдения, че
отглежда сам две деца и се грижи за болната си майка, като използва
автомобила си да откарва с него децата си на училище и веднъж седмично да
откарва майка си на процедура по химиотерапия, поради което и лишаването
му от право да управлява МПС ще се отрази изключително негативно на него
и членовете на семейството му. Предвид тези свои твърдения, моли за
проявяване на снизхождение и отмяна на наказателното постановление.
В проведеното на 17.09.2025 г. открито съдебно заседание по НАХД №
2501 по описа за 2025 г. на Варненския районен съд, жалбоподателят М. Е. С.
се явява лично, като поддържа жалбата на посочените в нея основания и моли
за отмяна на наказателното постановление.
Въззиваемата страна Началник сектор в Четвърто РУ към ОД на МВР гр.
Варна не се явява лично, не изпраща процесуален представител в проведеното
на 17.09.2025 г. открито съдебно заседание по НАХД № 2501 по описа за 2025
г. на Варненския районен съд, който да изрази позицията й в дадения ход на
делото по същество, като в депозирани на 11.09.2025 г. писмени бележки,
изготвени от процесуалният представител на въззиваемата страна гл.
юрисконсулт К.Л.-А. се застъпва становище за неоснователност на въззивната
жалба и се моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
От фактическа страна, съдът приема за установено следното:
На 01.10.2024 г. жалбоподателят М. Е. С., с ЕГН: ********** придобил
собствеността върху лек автомобил „Мерцедес Вито 110 Д“ с рег. № В 0821
НН, но не изпълнил задължението си да регистрира превозното средство в
подразделение на Министерството на вътрешните работи, поради което на
03.12.2024 г. по служебен ред регистрацията на моторното превозно средство
била прекратена.
В 04:02 часа на 15.02.2025 г. жалбоподателят С. управлявал личния си
автомобил „Мерцедес Вито 110 Д“ с рег. № В 0821 НН по ул. „Св. Св. Кирил и
Методий“ в гр. Белослав в посока ул. „Трети март“, като на кръстовището на
ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ и ул. „Иван Вазов“ бил спрян за извършване на
проверка от екип на Четвърто РУ към ОД на МВР гр. Варна, съставна част от
който бил полицай Ж.М.К..
Полицейските служители констатирали, че жалбоподателят С. управлява
автомобил със служебно прекратена регистрация, поради което и приели, че с
2
това свое поведение на 15.02.2025 г. жалбоподателят е нарушил разпоредбата
на чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата и на същата тази дата
полицай Ж.М.К. съставил Акт за установяване на административно
нарушение, с който санкционирал жалбоподателя за нарушение на посочената
нормативна разпоредба.
Материалите по преписката били докладвани на Районна прокуратура
Варна за преценка за евентуално извършено престъпление от общ характер, в
частност престъпно деяние по чл. 345, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, като с
Постановление от 21.03.2025 г. на прокурор от Районна прокуратура Варна
било отказано образуване на досъдебно производство, като материалите били
върнати на Четвърто РУ към ОД на МВР гр. Варна за преценка за ангажиране
на административно – наказателната отговорност на жалбоподателя С..
На 27.03.2025 г. Началник сектор към Четвърто РУ към ОД на МВР гр.
Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в
обстоятелствената част на АУАН, издал процесното наказателно
постановление, с което на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от Закона за
движение по пътищата наложил на жалбоподателя М. Е. С. административно
наказание „глоба“ в размер на 200 лева и административно наказание
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за извършено
нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по
пътищата.
По отношение доказателствата и от правна страна, съдът намира за
установено следното:
Жалбата срещу наказателно постановление е подадена в установения в чл.
59, ал. 2 от ЗАНН срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на
обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна, поради
следните съображения:
На практика жалбоподателят М. Е. С. не оспорва фактическата
обстановка, изложена в обстоятелствената част на наказателното
постановление, както и не оспорва обективната и субективна съставомерност
на деянието, а именно, че е пропуснал да изпълни задължението си в
двумесечен срок от придобиването на собствеността върху превозното
средство „Мерцедес Вито 110 Д“ с рег. № В 0821 НН да го регистрира в
3
съответното териториално подразделение на МВР, както и, че в ранните
сутрешни часове на 15.02.2025 г. е управлявал автомобила по ул. „Св. Св.
Кирил и Методий“ в гр. Белослав.
С това свое поведение жалбоподателят действително е нарушил
разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, поради
което и правилно е била ангажирана административно – наказателната му
отговорност.
На практика възраженията срещу наказателното постановление не са от
правно естество, а се иска отмяната му поради лични причини.
Съдът се отнася с уважение към факта, че жалбоподателят С. се грижи за
децата си и за болната си майка, но тези факти сами по себе си не са достъчни
да се прояви снизхождение към жалбоподателя.
В случая собствеността на автомобила е придобита на 01.10.2024 г., като
срока, в който е следвало да се изпълни задължението за регистрация на
превозното средство е изтекъл на 03.12.2024 г. В случая не може да се говори
за някакво минимално закъснение за изпълнение на задължението, в рамките
на ден, два, или в рамките на една седмица дори, а в случая и повече от два
месеца и половина, след изтичане на крайния срок за изпълнение на
задължението за регистрация, автомобила не е бил регистриран, поради което
и е обществено неприемливо да се прояви снизхождение към жалбоподателя.
Предвид липсата на житейски и правни основания за приложението на чл.
28, ал. 1 от ЗАНН, според съда Наказателно постановление № 25 – 0442 –
000254 от 27.03.2025 г., издадено от Началник сектор към Четвърто РУ към
ОД на МВР гр. Варна, следва да бъде потвърдено, още повече, че
административните наказания са правилно индивидуализирани от страна на
административно – наказващия орган.
С оглед изхода на спора и отправеното искане, в полза на въззиваемата
страна следва за се присъди юрисконсултско възнаграждение, на основание
разпоредбата на чл. 63 „д“, ал. 1 ЗАНН, в размер определен в чл. 37 от Закона
за правната помощ. Съгласно цитираната норма заплащането на правната
помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. За
защита по дела по ЗАНН актуалната редакция на чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение в размер от 130 до
4
190 лева. Производството по настоящото дело е протекло в едно открито
съдебно заседание, в което юрисконсултът не се е явил, като случаят не се
отличава с фактическа или правна сложност, поради което съдът намира, че
следва да се присъди възнаграждение в размер на предвидения в Наредбата
минимум, а именно в размер на 130 лева.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2 вр. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
Потвърждава Наказателно постановление № 25 – 0442 – 000254 от
27.03.2025 г., издадено от Началник сектор към Четвърто РУ към ОД на МВР
гр. Варна, с което на М. Е. С., с ЕГН: **********, с адрес: *, на основание
разпоредбата на чл. 175, ал. 3, предл. 1 от Закона за движение по пътищата, са
му наложени административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и
административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от 6 месеца за това, че в 04:02 часа на 15.02.2025 г. в гр. Белослав, по ул. „Св.
Св. Кирил и Методий“ на кръстовището с ул. „Иван Вазов“ в посока ул. „Трети
март“ управлява собствения си лек автомобил (по договор за покупко –
продажба) марка „Мерцедес Вито 110 Д“ с рег. № В 0821 НН, като автомобила
е със служебно прекратена регистрация във връзка с чл. 143, ал. 15 от Закона
за движение по пътищата от дата 03.12.2024 г., поради това, че в двумесечен
срок от придобиването не е изпълнил задължението си да регистрира
превозното средство – нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от Закона
за движение по пътищата.
Осъжда М. Е. С., с ЕГН: **********, с адрес: * да заплати на ОД на МВР гр.
Варна парична сума в размер на 130 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение в прозиводството по НАХД № 2501 по описа за 2025 г. на
Варненския районен съд.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му пред Административен съд –
Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5