Определение по дело №1991/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 28263
Дата: 14 август 2023 г.
Съдия: Лилия Иванова Митева
Дело: 20221110101991
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 януари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 28263
гр. София, 14.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. Т.А
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20221110101991 по описа за 2022 година
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 64 и сл. ГПК.
Образувано е по молба от 09.11.2022 г. и частна жалба от 17.01.2023 г. от Н. Т. Б., с
които според указанията, дадени с определение от 24.02.2023 г. на СГС, II-д състав по
в.ч.гр.д. №1581/2023 г., се иска възстановява на срока за внасяне на държавната такса по
частна жалба от 22.06.2022 г., с която се обжалва постановеното по делото Определение
№12009 от 12.05.2022 г., с което съдът е оставил без уважение подадената от Н. Т. Б. молба
по реда на чл. 523, ал. 2 ГПК за спиране изпълнението по изп. д. № 20218510402832 на ЧСИ
М.н П. Твърди се, че жалбоподателят Н. Б. живее и работи в САЩ от дълги години, а
упълномощеният от него адвокат А. е бил в продължителен отпуск по болест и с него не е
имал никаква връзка.
Молбата за възстановяване на срока е подадена в рамките на срока по чл. 64, ал. 3
ГПК, придружена е от квитанция за платена държавна такса за обжалването, поради което е
допустима.
В срока по чл. 66, ал. 1, изр. 1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна Н. Р. , с
който се оспорва искането и се иска оставянето му без уважение.
Постъпил е и отговор от МП ЕООД, с който се изразява становище за основателност
на искането поради наличие на предпоставките по чл. 64 ГПК.
Постъпил е отговор от П. Р., с който се излагат съображения за неоснователност на
искането поради недоказаност наличие на особени непредвидени обстоятелства, довели до
пропускане на срока.
Като съобрази направеното искане за възстановяване на срок и ангажираните
доказателства, съдът намира следното:
1
Производството по гр. д. № 1991/2022 г. е образувано по молба от Н. Т. Б. по чл. 523,
ал. 2 ГПК за спиране изпълнението по изп. д. № 20218510402832 на ЧСИ М.н П. Молбата е
оставена без уважение с Определение №12009 от 12.05.2022 г., срещу което е депозирана
частна жалба с вх. № 129528/22.06.2022 г. от молителя Н. Т. Б. чрез пълномощника му
адвокат П. А..
При администриране на депозираната частна жалба съдът е констатирал, че не е
внесена дължимата държавна такса и е дал указания на жалбоподателя за внасянето й в
едноседмичен срок от връчването му. Разпореждането е връчено на 15.08.2022 г. на адвокат
А. и едноседмичният срок е изтекъл на 22.08.2022 г., без да е внесена държавната такса.
Съгласно чл. 64, ал. 2 страната, която е пропуснала установения от закона или
определения от съда срок, може да поиска неговото възстановяване, ако докаже, че
пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да
преодолее.
Съдът намира, че от представените доказателства, не се установява наличие на такива
обстоятелства.
В производството по гр. д. 1991/2022 г. молителят Н. Т. Б. е представляван по силата
на нарочно адвокатско пълномощно от адвокат П. А. – САК л. н. №**********. Поради това
и връчването на книжата по делото е извършвано на упълномощения представител на
посочения по делото негов адрес на основание чл. 39, ал. 1 ГПК. Твърдението, че адвокат А.
е бил в продължителен отпуск поради болест не се доказва от събраните доказателства.
Представената печатна бележка с надпис „Адвокат П. А. А. е в отпуска по болест до
31.12.2022 г.“ не установява, че адвокат А. е бил в невъзможност да изпълнява служебните
си задължения или да уведоми доверителя си за указанията на съда в рамките на течение на
срока за внасяне на държавната такса и представяне на доказателства за това по делото. При
връчване на разпореждането, с което частната жалба е оставена без уважение, на 15.08.2022
г. адвокат А. е очевидно е бил на адреса на кантората, приел е лично книжата и не е
направил каквито и да било възражения. Едва на 29.11.2022 г. /четири месеца след изтичане
на срока/ връчителят при опит да връчи разпореждането за връщане на ЧЖ е направил
отбелязване, че адвокатът е в болничен. Това обаче не води до извод, че повече от четири
месеца по-рано е била настъпила неработоспособност на адвоката или друго непредвидено
обстоятелство, което е попречило на изпълнение на указанията в срок.
Въпреки дадената възможност и провеждането и на открито съдебно заседание по
делото, от страна на молителя не са ангажирани надлежни доказателства, от които да се
установи предпоставка за възстановяване на срока – наличие на заболяване на адвокат А.,
което да не му е позволило в срока от 15.08.2022 г. до 22.08.2022 г. да осигури изпълнение
на дадените указания. Твърдението, че молителят Н. Б. живее и работи в САЩ се явява,
освен недоказано, и ирелевантно за преценка предпоставките по чл. 64, ал. 2 ГПК, тъй като
по арг. от чл. 39, ал. 1 ГПК при наличие на надлежно упълномощен представител, съдът не
разполага с правомощие да връчва лично на страната книжата по делото.
2
По изложените съображения настоящият състав на съда намира, че не се установява
наличие на визираните в чл. 64, ал. 2 ГПК предпоставки за възстановяване на срока, поради
което искането следва да се остави без уважение.
По разноските
Молителят следва да заплати на насрещната страна П. Р. сторените и доказани
разноски за производството по възстановяване на срока, в размер на 362 лева – адвокатско
възнаграждение и разноски за явяване в о.с.з. Възражението за прекомерност не следва да се
уважи, тъй като адвокатското възнаграждение е дори под минималния размер.
Производството се явява самостоятелно с участието на страните по делото и по същото е
проведено нарочно открито съдебно заседание, поради което и отговорността за разноски
подлежи на разпределяне според изхода му.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Н. Т. Б. с ЕГН **********, обективирано в
молба с вх. №242840 от 09.11.2022 г. и частна жалба с вх. 12227 от 17.01.2023 г., за
възстановяване на срока за внасяне на държавната такса по частна жалба с вх. № 129528 от
22.06.2022 г. срещу Определение №12009 от 12.05.2022 г. по гр.д. №1991/2022 г. на СРС,
118-ти състав.
ОСЪЖДА Н. Т. Б. с ЕГН ********** и адрес: гр. П, ж.к. Т 322, вход В, етаж 3, ап. 7
да заплати на П. К. Р. с ЕГН ********** и адрес: гр. П, ул. КБ №15 сума в размер 362 лева
– разноски за производството.
Определението подлежи на обжалване от молителя с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3