Р Е Ш
Е Н И Е
№ 64 /20.01.2021 година,
град Бургас
Административен съд - Бургас,
на четиринадесети януари две хиляди двадесет и първа година, в открито
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева
ЧЛЕНОВЕ:
Веселин Енчев
Димитър Гальов
секретар С.А.,
прокурор Дарин Христов
разгледа докладваното от съдия Енчев КНАХ дело № 2462/2020 година
Производството по чл. 63 ал. 1
от ЗАНН във връзка с глава дванадесета от АПК.
Образувано е по касационна
жалба, подадена от процесуален представител на В.П.П. с ЕГН ********** ***
против решение № 260014/20.10.2020 година по н.а.х.д. № 164/2020 година на
Районен съд – Карнобат (РС), с което е потвърдено наказателно постановление №
11-01-10/26.06.2020 година на директора на Агенцията за държавна финансова
инспекция (НП).
С НП, за нарушение на чл. 20
ал. 7 от Наредбата за условията и реда за предоставяне на средства за
компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за обществени
пътнически превози по автомобилния транспорт, предвидени в нормативните актове
за определени категории пътници, за субсидиране на обществени пътнически
превози по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и
транспорта в планински и други райони и за издаване на превозни документи за
извършване на превозите, приета с ПМС № 163 от 29.03.2015 година (Наредбата),
на основание чл. 32 ал. 1 т. 1 във връзка с чл. 35 ал. 1 от Закона за
държавната финансова инспекция (ЗДФИ), на В.П.,***, е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200 лева.
Жалбоподателят твърди, че
тримесечният срок по чл. 34 ал. 1 от ЗАНН е пропуснат, защото деянието е
извършено на 05.09.2017 година и срокът за съставянето на АУАН е изтекъл на
05.12.2017 година. Оспорва материалната компетентност на актосъставителя.
Изтъква, че бюджетните средства са били надлежно преведени на училището,
реализирало превозите на децата, дори и да не е бил сключен договор между общината
и съответното училище. Заявява, че размера на наложеното му наказание не
съответства на обществената опасност на деянието. Твърди, че са налице
предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН.
Иска отмяна на решението на РС
и на НП.
Прокурорът пледира
неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е
процесуално допустима – подадена е в срок и от надлежна страна.
Разгледана по същество, тя е
неоснователна.
С НП, след извършена проверка,
В.П. е наказан за това, че в качеството си на кмет на община Сунгурларе,
първостепенен разпределител с бюджет по смисъла на чл. 11 ал. 3 от Закона за
публичните финанси (ЗПФ), не е сключил на 05.09.2017 година договор с директора
на основно училище „Св. Св. Кирил и Методий“ - село Манолич, община Сунгурларе,
за делегиране на правото му да организира безплатни превози на деца и ученици
от община Сунгурларе в нарушение на чл. 20 ал. 7 от Наредбата.
Констатирано е, че със заповед
№ 455/05.09.2017 година, издадена във връзка с осигуряване на транспорт на деца
от село Везенково, посещаващи детска градина в село Манолич, В.П. ***, е
разпоредил на директора на ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“ - село Манолич (на
което преди това са били предоставени безвъзмездно общински транспортни
средства) да организира превозването на децата в предучилищна възраст от село
Везенково в село Манолич, съвместно с превоза на учениците, посещаващи
училището.
За да постанови оспореното
решение, РС е приел, че изпълнителното деяние е описано коректно, неговите
признаци съответстват на състава на нарушението, по което е квалифицирано, а в
съдебното производство извършването му е доказано.
Настоящият съдебен състав споделя
доводите на РС.
Съгласно чл. 20 ал. 7 от Наредбата, делегирането на
правото за организиране на безплатни превози се осъществява въз основа на
договор, сключен между кмета на общината и съответното училище или детска
градина.
Нормата на чл. 32 ал. 1 т. 1 от ЗДФИ предвижда, че
при упражняването на инспекционна дейност по този закон виновните длъжностни
лица, както и лицата, които работят по граждански договори за управление и
контрол, ако деянието не съставлява престъпление, се наказват за нарушение на
нормативен акт, уреждащ бюджетната, финансово-стопанската или отчетната
дейност, ако не е предвидено наказание в съответния нормативен акт - с глоба от
200 до 2000 лева.
В конкретния случай, вместо да подпише договор с
директора на училището, с който да му делегира правото да организира
безплатните превози на децата от село Везенково до село Манолич, В.П. е издал
заповед (индивидуален административен акт), едностранно уреждайки процесното
правоотношение, така както е приел за добре.
Неоснователно е възражението,
че тримесечният срок по чл. 34 ал. 1 от ЗАНН е пропуснат, защото деянието е
извършено на 05.09.2017 година и срокът за съставянето на АУАН е изтекъл на
05.12.2017 година. По делото не са представени никакви доказателства, а липсват
и твърдения в тази насока, че нарушението е било открито в момент, предшестващ
проверката, извършена в края на 2019 година. Първият документ, в който е
обективирано знанието на служител на АДФИ за извършеното нарушение, е констативен протокол от 19.12.2019 година –
част от преписката. АУАН е съставен на 08.01.2020 година - в сроковете по чл. 34
ал. 1 и по чл. 34 ал. 2 от ЗАНН, а НП – на 26.06.2020 година - в срока по чл.
34 ал. 3 от ЗАНН.
Няма как да бъде споделено
възражението, че и да има нарушение, за него е следва да отговорен кмета на
общината, а доколкото П. вече не е кмет – производството следва да се прекрати.
Възприемането на тази теза означава изключване на възможността за реализиране
на административнонаказателната отговорност на всяко длъжностно лице, в
момента, в който то загуби длъжностното си качество. Подобно съждение няма
никаква юридическа и житейска основа. Към май 2017 година П. е бил кмет на
общината и за деянието, извършено от него в този период, той следва да отговаря
именно по текста на чл. 32 ал. 1 т. 1 от ЗДФИ.
Фактът, че бюджетните средства
са били надлежно преведени на училището, реализирало превозите на децата, дори
и да не е бил сключен договор между общината и съответното училище, не
опровергава констатациите в НП, че е допуснато нарушение на закона. П. е
наказан за това, че не е сключил договор, както изисква Наредбата, с директора
на училището - за делегиране на превозите, а не за това, че средствата за
извършването им не са били преведени.
Неоснователен е и доводът, че
размерът на наложеното наказание не съответства
обществената опасност на деянието. Санкцията е в минимума, предвиден от
закона.
Не са налице предпоставките за
приложение на чл. 28 от ЗАНН. Извършеното
нарушение не се отличава по нищо от обичайно извършените такива по чл. 32 ал. 1
т. 1 от ЗДФИ. Обществените отношения, защитавани със санкционната норма, са
особено важни. Тяхната важност е подчертана от законодателя както с минималния
и максималния размер на предвиденото наказание, така и със специфичния (много
по - дълъг) срок за констатиране на нарушението, установен в чл. 34 ал. 2 от ЗАНН. Деянията на П. не разкриват признаците на „малозначителност“ и спрямо
него не следва да намери приложение нормата на чл. 28 от ЗАНН.
Решението следва да се
остави в сила.
Изходът от оспорването
обуславя уважаване на своевременно направеното искане от процесуалния
представител на ответника за присъждане на разноски. Касаторът следва да
заплати на Агенцията за държавна финансова инспекция сумата от 80 (осемдесет)
лева – юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения,
съдът
Р Е Ш И
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 260014/20.10.2020 година по н.а.х.д. № 164/2020 година на
Районен съд – Карнобат.
ОСЪЖДА В.П.П. с ЕГН ********** *** да заплати на Агенцията
за държавна финансова инспекция сумата от 80 (осемдесет) лева разноски –
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: