Решение по дело №359/2025 на Административен съд - Велико Търново

Производство по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания/ЗАНН/.

На касационна проверка е подложено Решение № 126/02.04.2025 г., постановено по АНД № 981/2024 г., с което състав на Районен съд – Велико Търново е отменил Наказателно постановление /НП/ № 24-1275-001360 от 06.06.2024 г. на началник Сектор „Пътна полиция“ в ОДМВР - Велико Търново, с което на С. К. И. за извършено нарушение по чл. 104б, т.2 от ЗДвП на основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3 000,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца.

Така постановеното Решение е обжалвано в законния срок с касационна жалба, подадена от началник Сектор „Пътна полиция“ В. Търново. Същият го намира за неправилно, като постановено в противоречие с установената фактическа обстановка и неправилно приложен материален закон. По същество настоява, че самият водач не отрича констатираното от полицейските служители, а само оправдава действията си с внезапно появило се МПС в кръстовището. Касаторът претендира за отмяна на решението на районния съд и да бъде потвърдено наказателното постановление. Не претендира разноски.

Ответникът по касационната жалба, чрез упълномощения адвокат представя писмен отговор, като изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава заключение за основателност на касационната жалба. Прокурорът не споделя доводите за недоказаност на нарушението. Предлага решението на ВТРС да бъде отменено, а НП потвърдено.

Оплакванията в жалбата съдът квалифицира като такива за неправилно приложение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т.2 от НПК вр. чл. 63 от ЗАНН. При това съобрази, че твърдяната в КЖ необоснованост не е касационно основание за отмяна по чл.348 от НПК.

Съдът, в качеството на касационна инстанция, на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебно провери валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Като прецени оплакванията в жалбата, във връзка с доказателствата по делото, запозна се с доводите на страните, съдържанието и реквизитите на проверявания съдебен акт, касационната инстанция приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, участвала в производството пред РС, за която решението е неблагоприятно, против съдебен акт, подлежащ на касация, пред местно компетентния съд, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

От фактическа страна РС установил, че НП е издадено срещу [населено място] за това, че на 21.05.2024г. на посоченото кръгово кръстовище е управлявал лек автомобил, като преминал със задната част на МПС от своята в съседната пътна лента и при това форсирал двигателя и свистели гуми. Повдигнато е обвинение за нарушение на чл. 104б, т.2 от ЗДвП. Тоест, че е използвал път отворен за обществено ползване за друга цел – демонстративно управление на мощен автомобил. На основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП са наложени кумулативно две наказания - глоба и лишаване от право за управление на МПС.

Въззивният съд достигнал до извода, че описанието на нарушението е лаконично, поради което не може да се установи причината за поднасяне на автомобила, нито наличието на специфичната за този вид нарушение цел на водача при извършването на маневрата. Приел за доказано от показанията на свидетелите, посочени от жалбоподателя, че причината за маневрата и форсирането на двигателя е избягване на ПТП в зоната на кръговото кръстовище. Решаващият извод на РС е отмяна на НП, поради това, че не е доказано използването на пътя за други цели, а не за превоз на хора и товари.

Настоящата касационна инстанция намира изводите на районния съд за съответстващи на доказателствата по делото и на приложимото право. Касационната жалба с оплакванията формулирани в нея, е неоснователна.

Приетата от ВТРС фактическа обстановка е подкрепена от събраните доказателства. Показанията на полицейските служители подкрепят обстоятелствата, отразени в Акта и НП, които сочат, че е имало поднасяне на автомобила в зоната на кръстовището със свистене на гуми и форсиране на двигателя. Показанията на свидетелите, посочени от жалбоподателя не отричат тези факти. Същите обаче потвърждават наличието на обективна причина за тази маневра. Жалбоподателят е бил засечен от друг автомобил в кръстовището, който му е отнел предимството. Посочват неговата марка и цвят. Поради това се налага извода, че маневрата е била с цел предотвратяване на ПТП, а не демонстративно управление на мощен автомобил, както твърди АНО. Такова възражение е имало още при съставяне на АУАН, така и в 7дн. срок след това, но АНО не го е приел, без да извърши допълнително разследване по този въпрос. Въпреки посоченият вид и цвят на автомобила, както и че е имал транзитен номер. Това място на това кръстовище в града е общоизвестно като конфликтна точка с чести ПТП. Не са налице причини, поради които показанията на тази група свидетели да се счетат за недостоверни. Същите са снети под угрозата от наказателна отговорност. Като ги е кредитирал РС не е допуснал съществено нарушение на процесуални правила, което да е опорочило фактическите му констатации. В тази връзка правният му извод за недоказана специфична цел у извършителя на маневрата е правилен.

Възражението в КЖ, че описанието на нарушението е пълно и точно не се споделя от съдебния състав. От една страна позицията на ПО е била отдалечена, а от друга не е описано дали се касае за еднократна маневра или за системно поведение на автомобила в кръстовището. При това положение свидетелските показания др. преки очевидци, вклч. и пътуващ до водача, опровергават твърдението за наличие на умисъл и специфична цел у водача на автомобила за демонстративно управление на същия.

В заключение, по изложените мотиви, настоящата инстанция не намери основания за касиране на решението. Касационните оплаквания не са подкрепени с доказателства, а служебната проверка на постановеното от РС решение сочи, че същото е валиден, допустим и правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

При този изход на спора от ответника по касация не се претендират разноски.

Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 126/02.04.2025 г., постановено по АНД № 981/2024 г. по описа на Районен съд – Велико Търново.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.