Определение по дело №64098/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 7907
Дата: 29 март 2022 г. (в сила от 29 март 2022 г.)
Съдия: Кристиян Росенов Трендафилов
Дело: 20211110164098
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 7907
гр. София, 29.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20211110164098 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „А.С.В“ ЕАД, чрез юрк.
Станчева, срещу Д. Й. К..
Съдът след като констатира, че предявените искове са процесуално допустими,
исковата молба отговаря на изискванията на закона и е изпълнена процедурата по чл. 131
ГПК, на основание чл.140, ал.1 ГПК, чл.140, ал.3, изр.1 ГПК, вр. чл.146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:

I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения:

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на
10.08.2016 г. ответникът сключил по реда на ЗПФУР с „К“ ЕАД договор за потребителски
кредит № 717237, по силата на който му била предоставена сума в размер на 1500 лв.
Срокът на кредита бил 16 месеца, като първата погасителна вноска била с падеж 31.08.2016
г., а последната с падеж 30.11.2017 г. Размерът на месечната погасителна вноска бил 123,44
лв., включваща дължимата главница и договорна лихва. Уговореният лихвен процент за
целия срок на договора бил в размер на 41,24% и ГПР в размер на 50,00%. На следващо
място поддържа, че между ответника Д.К. и „А.Т бил сключен договор за предоставяне на
поръчителство във връзка с възникналото облигационно правоотношение между
кредитополучателя и кредитодателя. На същата дата между „А.Т и „К“ ЕАД бил сключен
договор за поръчителство, по силата на който поръчителят се съгласил да отговаря
солидарно с кредитополучателя по договора за потребителски кредит № 717237. Съгласно
1
чл. 3, ал. 2 от условията на договора за предоставяне на поръчителство „А.Т уведомило
ответника, като му изпратило писмо на посочената от последния електронна поща, че на
09.12.2020 г. от страна на „К“ ЕАД било направено искане „А.Т да плати всички просрочени
суми по договора за потребителски кредит, както и че сумите щели да бъдат заплатени в
срок до 5 дни от получаване на искането за плащане. Кредитополучателят не изпълнил
задълженията си по договора за потребителски кредит в дадения му срок, поради което
задълженията били заплатени от солидарно отговорния длъжник „А.Т. Ответникът бил
уведомен, че дължимите суми били заплатени от страна на „А.Т на 14.12.2020 г., като му
бил посочен общият размер на задължението, както и банковата сметка, по която може да
заплати задължението. Твърди, че на 17.12.2020 г. по силата на сключен между ищеца и
„А.Т договор за продажба и прехвърляне на вземания и приложение № 1 към него,
вземанията на „А.Т, произтичащи от договора за предоставяне на поръчителство, били
прехвърлени на ищеца, за което ответникът бил уведомен. Предвид изложеното моли съда
да уважи предявените искове, като признае за установено, че ответникът дължи на ищеца
следните суми: 756,51 лв. - главница, заплатена от поръчителя „А.Т на „К“ ЕАД по договор
за потребителски кредит № 717237, ведно със законната лихва от 27.07.2021 г. до изплащане
на вземането; 86,38 лв. – заплатена от поръчителя договорна лихва за периода от 31.08.2016
г. до 30.11.2017 г.; 530,18 лв. – лихва за забава за периода от 17.12.2020 г. до 26.07.2021 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, срещу
която е постъпило от ответника възражение, обосноваващо интереса от предявяване на
искове за установяването им. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. Ф., е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените искове. Твърди, че процесният договор бил нищожен на
основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Не били спазени и условията на чл. 11, ал. 2 ЗПК,
както и тези по чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК. Договорът се явявал нищожен и като сключен в
нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК вр. чл. 10, ал. 1 вр. чл. 19, ал. 1 и ал. 2
вр. чл. 21 и чл. 22 ЗПК. Уговорената възнаградителна лихва в размер на 41,24% месечно не
породила изначално правни последици. Не били изпълнени и изискванията на чл. 11, ал. 1, т.
9 ЗПК. Поради нищожността на кредитната сделка, не произвел ефект и договорът за
поръчителство, сключен между „К“ ЕАД и „А.Т, който бил нищожен и на самостоятелно
посочени основания. Ето защо моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира
разноски.

II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 143 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 6 ЗПФУР вр. чл. 99 ЗЗД за установяване
съществуването на право на вземане на ищеца за сумата от 756,51 лв. – главница,
представляваща задължение на Д. Й. К. по договор за потребителски кредит № 717237 от
2
10.08.2016 г., сключен между "К" ЕАД и Д. Й. К., което задължение е платено от А.Т"
ЕООД на "К" ЕАД на основание договор за предоставяне на поръчителство от 10.08.2016 г.,
сключен между А.Т" ЕООД и Д. Й. К., вземането по който впоследствие е прехвърлено от
А.Т" ЕООД на "А.С.В" ЕАД с договор за цесия, ведно със законната лихва от 27.07.2021г. до
изплащане на вземането; с правно основание чл. 143 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 2 от ЗЗД вр. чл. 79,
ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД за установяване съществуването на право на вземане на ищеца
за сумата от 86,38 лв. – заплатена от поръчителя договорна лихва за периода от 31.08.2016 г.
до 30.11.2017 г.; и с правно основание чл. 143 ЗЗД вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД за
установяване съществуването на право на вземане на ищеца за сумата от 530,18 лв. – лихва
за забава за периода от 17.12.2020 г. до 26.07.2021 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 04.08.2021 г. по ч.гр.д. № 44016/2021
г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.


III. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:

УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже по делото пълно
и главно: 1/ факта на сключен между ответника и „К“ ЕАД на 10.08.2016 г. договор за
потребителски кредит по реда на чл. 6 ЗПФУР със съдържанието, посочено в исковата
молба, както и предоставяне на сумата на ответника; 2/ изискуемост на вземането и размер
на същото; 3/ факта на сключен между „К“ ЕАД и „А.Т на 10.08.2016 г. договор за
поръчителство със съдържанието, посочено в исковата молба, както и заплащане на сумите
по договора за кредит от поръчителя на „К“ ЕАД; 4/ валидно сключен договор за цесия и
факта на уведомяване на ответника за цесията.
УКАЗВА на ответника, че в случай, че се установи факта на сключен с „К“ ЕАД
договор със съдържанието, посочено в исковата молба в негова доказателствена тежест е да
докаже по делото пълно и главно, че е върнал получената сума.
Съдът обявява на страните, че служебно следи за неравноправност на клаузи, за което
предоставя на страните при условията на състезателност възможност да ангажират
доказателства за евентуалното наличие/липса на неравноправност на клаузи от договора.

IV. По доказателствата:
Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба
доказателствени средства, тъй като са допустими, относими и необходими за разрешаването
на правния спор предмет на делото.
ДОПУСКА представените с исковата молба документи като писмени доказателства по
делото.
3
ПРИЛАГА ч.гр.д. № 44016/2021 г. по описа на СРС, 167 състав.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза със задачи, формулирани в исковата молба
и отговора на исковата молба, както и със задача да посочи има ли извършвани плащания от
ответника по договора за кредит и на кои дати, в какъв размер, достатъчен ли е за
погасяване на главницата и възнаградителната лихва, в случай, че е налице остатък какъв е
размерът на обезщетението за забава върху този остатък за периода 17.12.2020 г. до
26.07.2021 г., след приспадане на извършените плащания, при депозит в общ размер на
650.00 лв., платими в 1-седмичен срок от получаване на настоящото определение, както
следва: 350 лв. от ищеца „А.С.В“ ЕАД и 300 лв. от ответника Д. Й. К.. ПРЕДУПРЕЖДАВА
всяка от страните, че при невнасяне на определения депозит в указания срок, съдът ще
отмени определението, с което допуска съдебно-счетоводна експертиза по въпроси на
съответната страна и вместо това ще постанови определение, с което ще остави без
уважение това доказателствено искане.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Илка Нецова Георгиева, която да се призове след внасяне
на определения депозит.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им указва,
че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за
страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и спорът ще се разреши в по-
кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват
и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от
събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на
електронен адрес: http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват.
Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите всеки работен ден
от 9:00 до 17:00 часа от Мариана Николова на тел. 02/8955423 или на ел. адрес:
********@***.*******, както и в Центъра за спогодби и медиация на адрес: гр. София, бул.
„Цар Борис III ” № 54, ст. 204.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да изрази
становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по делото съдебно
заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се връчи препис от
настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като те могат
да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото
4
съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 26.05.2022 г., от
13:30 ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5