Решение по дело №1336/2021 на Районен съд - Варна

МОТИВИ към решението по НАХД №1336 по описа
на Варненския районен съд за 2021 година, ХХІХ състав

Варненският районен прокурор е внесъл във ВРС обвинителен акт, по
който е насрочено производство по реда на глава 28 от НПК. В обв. акт е
посочено, че обв. И. Д. И. е извършила престъпление от общ характер,
наказуемо по чл.131 ал.1 т.12 вр.чл.130 ал.1 от НК.
В заключителната част на обвинитебния акт е посочено, че:

ОБВ. И. Д. И.:

На 26.10.2019г. в град Варна причинила на СТ. СВ. Г. лека телесна
повреда по хулигански подбуди изразяваща се във временно разстройство на
здравето неопасно за живота - контузия на главата включваща разкъсно -
контузна рана 2см и околен оток на кожата, оток в дясна тилно теменна
област на главата, оток в дясна челна област и контузия на лява кръстцово -
седалищна област изразяваща се с кръвонасядане на кожата.
ВРП, редовно уведомена, представител се явява и е изразил становище
по същество.
Защитникът на обв. И. моли съда оправдае последната изразява
доводи за това.
Обв. И. редовно призована явява се лично, не се признава за виновна
и дава обяснения.
От фактическа страна съдът счита за установени следните
обстоятелства :
Обвиняемата И.И. се преместила в гр.Варна, където наела квартира на
адрес бул."Трети март" №11вх.А, ап.8. През 2016г. заживяла на посочения
адрес на семейни начала със свидетеля М.Ч.. През м.март 2019 г. отношенията
между двамата се влошили и връзката им била прекратена. По покана на
обв.И., през м.август същата година /2019г./ в квартирата се нанесла
свидетелката Габриела Димитрова. Междувременно Димитрова поддържала
приятелски отношения и със свид.Чергански. Този факт много ядосал обв.И.
и бил причина същата да влоши отношенията си с Димитрова. Породения
конфликт не позволявал двете да съжителстват заедно и по тази причина
Димитрова напуснала квартирата. След заминаването на Димитрова обв.И.
намерила в един от шкафовете в жилището диплома за средно образование и
свидетелство за професионална квалификация, на името на св.Димитрова.
Обв. И. веднага уведомила Димитрова за забравените вещи и двете се
уговорили да се срещнат и И. да й предаде забравените документи.
Телефонните разговори между двете протичали в агресивен тон със скандали
и взаимни обвинения и нападки, тъй като обв.И. още ревнувала бившия си
1

приятел Чергански от Димитрова.
По различни причини срещата между И. и Димитрова не се осъществявала
и св.Димитрова помолила майка си да разговаря с бащата на И., свидетеля
Димитър И.. Двамата се разбрали предаването на документите да стане пред
квартирата в гр.Варна на ул."Трети март" №11 на 26.10.2019г. На уречената
дата обв.И. дошла с автомобил от гр.Шумен в гр.Варна заедно с баща си свид.
Д.И., майка си свид.Марияна Йорданова и вуйчо си - свидетеля Станислав
Стоянов. Около 17:00 часа на посочената дата пристигнали на уговореното
място. Понеже свид.Димитрова изпитвала притеснение от предстоящата
среща, пристигнала на уговореното място придружена от свидетелите Галин
И. и Денислав Димов. На място на срещата с личния си автомобил присъствал
и свид. Младен Чергански, заедно с новата си приятелката свидетелка С.Г..
Последната до този момент не познавала обвиняемата И. и нямала никакви
преки взаимоотношения с нея. Тя не познавала и семейството й и за първи
път ги виждала. С.Г. седяла на предната дясна седалка в автомобила на
приятеля си Чергански, без да взема отношение в създалата се ситуация.
Когато пристигнали на място между свид. Чергански и свид. Д.И. възникнал
конфликт. В същото време обв.И. се приближила до колата, отворила
предната дясна врата, и без каквато и да е причина хванала свид. Г. за
раменете и започнала да я издърпва от автомобила. Въпреки съпротивата,
обвиняемата извлякла от купето свид.С.Г., съборила я на земята, хванала я за
косата и блъснала главата й в прага на автомобила. От главата на свид. Г.
потекла кръв. В този момент пристигнал полицейски екип и екип на ЦСМП,
които отвели пострадалата С.Г. в спешно отделение на МБАЛ“Света Анна
Варна" АД.
Видно от заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза
пострадалата СТ. СВ. Г. е получила следните травматични увреждания:
контузия на главата, включваща: разкъсно-контузна рана 2 см и околен оток
на кожата в диаметър 4 см в тилната област на главата; оток в дясна тилно
теменна област на главата- 2 см; оток в дясна челна област - 2 см; контузия на
лявата кръстово-седалищна област, изразяваща се с кръвонасядане на кожата
в диаметър 4 см. Всички установени наранявания са получени по
механизмите на действие на твърдите тъпи предмети, основно чрез удари.
Установените травми обуславят медико-биологичният критерий: временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
Като свидетели по делото бяха разпитани -С.Г., Младен Чергански,
Габриела Димитрова Черганска, Галин И., Денислав Димов, Димитър И.. На
осн. чл.281 от НПК бяха прочетени показанията на свид. С.Г., свид. Габриела
Димитрова Черганска, свид. Галин И. давани в хода на досъдебното
производство.
Съдът кредитира показанията на свидетелите С.Г., Младен Чергански,
Габриела Димитрова Черганска, Галин И., Денислав Димов давани в хода на
съдебното следствие, както и прочетените по реда на чл.281 от НПК
2

показания на свидетелите С.Г., свид. Габриела Димитрова Черганска, свид.
Галин И. давани в хода на досъдебното производство. Всички те са свидетели
очевидци на инцидента, напълно незаинтересовани от изхода на делото.
Съдът кредитира, показанията им като дадени обективно и безпристрастно. С
показанията им се потвърждава поведение и действията на обвиняемото
лице спрямо пострадалата свид. Г.. Показанията на тези свидетели са
последователни и непротиворечиви. Разкриват в пълнота фактическата
обстановка и поведението на обв. И..
Съдът не кредитира показанията на свид. Димитър И.. Свид. И. разказва
как обв. И. е отворила вратата на автомобила на свид. Чергански и е
издърпала за косата седналата на седалката свид. Г.. Твърди, че е видял как Г.
пада на земята. След като посочва тези обстоятелства, твърдяни от всички
разпитани свидетели, свид. И. за разлика от тях твърди, че свид. Г. била в
много добро състояние и избягала от местопроизшествието, не бил видял
кръв по нея. Същият е баща на обвиняемата, предупреден е за правата си по
чл.119 от НПК, но е пожелал да свидетелства. Съдът намира, че този свидетел
е обвързан емоционално с обвиняемата. Съдът счита, че показанията му не
кореспондират с останалите събрани по делото гласни и писмени
доказателства, както и със заключението по назначената съдебно медицинска
експертиза.
В съдебно заседание обв. И. дава обяснения и излага своя версия за
случилото се, като твърди, че свид. Г. сама е паднала и си е ударила
главата.Съдът не кредитира обясненията дадени от обв. И. в хода на
съдебното следствие, тъй като те не съвпадат с фактическата обстановка
установена с другите събрани писмени и гласни доказателства. Обясненията
не са подкрепени с доказателства и съдът намира същите за голословни.
Съдът приема същите за защитна теза с оглед избягване на наказателната
репресия от обвиняемото лице.
Изложените обстоятелства съдът счита за установени въз основа на
цялостния доказателствен материал по делото- показанията на свидетелите
С.Г., Младен Чергански, Габриела Димитрова Черганска, Галин И., Денислав
Димов давани в хода на съдебното следствие, както и прочетените по реда на
чл.281 от НПК показания на свидетелите С.Г., свид. Габриела Димитрова
Черганска, свид. Галин И. давани в хода на досъдебното производство,
приобщени по реда на чл. 283 от НПК, като всички те са безпротиворечиви и
взаимнодопълващи се и обосновават решението на съда по следните правни
съображения:
След като прецени, че всички доказателства са безпротиворечиви и
взаимно допълващи се и очертават всички елементи на фактическия състав на
обвинението и авторството, съдът :
ПРИЗНА : ОБВ. И. Д. И.
ЗА ВИНОВНА В ТОВА, ЧЕ :
3

На 26.10.2019г. в град Варна причинила на СТ. СВ. Г. лека телесна
повреда по хулигански подбуди изразяваща се във временно разстройство на
здравето неопасно за живота - контузия на главата включваща разкъсно -
контузна рана 2см и околен оток на кожата, оток в дясна тилно теменна
област на главата, оток в дясна челна област и контузия на лява кръстцово -
седалищна област изразяваща се с кръвонасядане на кожата.

Горното решение, съдът взе по следните правни съображения :

Обект на престъплението по чл. 131 ал.1 т. 12 вр. чл. 130 ал.1 от НК
са обществените отношения свързани с физическата неприкосновеност на
личността.
Субект на престъплението е пълнолетно, вменяемо, неосъждано лице.
От обективна страна деянието е извършено чрез действия, с които се
засяга физическата неприкосновеност на личността на пострадалия от
страна на обв. И.. Същата е нанесла телесна повреда на Ст.Г.. От правна
гледна точка съдът преценява нанесената на пострадалата телесна повреда
като лека по смисъла на чл.130 ал.1 от НК, тъй като със събраните по делото
доказателства и СМЕ е установено по категоричен начин, че телесните
увреждания причинени от обв.И. на пострадалата са обусловили временно
разстройство на здравето неопасно за живота.
От субективна страна съдът прие, че деянието е извършено с пряк
умисъл, като обв. И. е осъзнавала общественоопасните последици на
деянието си и е целяла настъпването им. Обв. И. е предвиждал, че
извличайки свид. Г. насила от купето на автомобила, хващайки я за косата
и блъскайки главата и в прага на аавтомобила ще и причини на телесна
повреда, като пряко е целял настъпването и. В конкретния случай липсват
данни и доказателства обвиняемата да е била предизвикана от пострадалата
с каквито и да било целенасочени думи или действия. Няма доказателства
по делото обвиняемата да е била подразнена от поведението на Г. като цяло,
същата е стояла в автомобила, но това не обуславя наличие на афектен
умисъл от една страна, а от друга обуславя наличието на хулигански
подбуди за извършване на престъплението. Дори обв. И. да е имала проблем
със на свид. Г. въпреки че данните по делото сочат, че двете момичета не са
се познавали, то разрешаването му по избрания от обвиняемата начин
категорично не е в рамките на закона, затова с поведението си тя е
демонстрирала явното си неуважение към обществото и конкретно - към
установените социални норми за поведение, които е игнорирала без
смислена причина. Несъмнено безпричинната агресия на обвиняемата е била
шокираща и фрапантна и точно по този начин е възприета от свидетелите. С
действията си обв. И. е демонстрарала незачитане на обществения ред,
което е станало достояние на свидетелите разпитани по делото. Поради
изложеното съдът счете за доказан квалифициращия признак по см.чл.131
4

ал.1 т.12 от НК.
Съдът намира за безспорно установено, че деянието е извършено от обв.И.
по хулигански подбуди по смисъла на чл.131 ал.1 т.12 от НК .По делото е
доказано, че обв. И. във въпросния ден не е била предизвикан по никакъв
начин от пострадалата, както че не е имала основание и право да предприема
агресивни действия спрямо нея. Обстоятелството, че свид. Г. е приятелка на
бившия приятел на обвиняемата не може да се възприеме като някакво
предизвикателство спрямо И. и основание даващо и право да я напада и
бие. Двете момичета не са се познавали и не са се виждали преди
инцидента. Твърдяният от страна на обв. И. конфликт между тях в социалните
мрежи не се доказа по безспорен и категоричен начин. Твърденията в тази
насока са голословни и непотвърдени с доказателства. Дори обаче и да се
приеме, че между пострадалата и обвиняемата е имало конфликт, то той е бил
приключил много преди те двете да се срещнат. В този смисъл, дори да се
приеме, че обвиняемата е имала „ личен мотив“, както твърди нейния
защитник, то той не изключва наличието на хулигански подбуди при
осъществяване на деянието. Цялостното поведение на И. е било
необосновано агресивно, мотивирано именно от хулигански подбуди с цел
саморазправа със свид. Г. и за раздаване на собствено "правосъдие" спрямо
нея. Дори обв. И. да е имала проблем с поведението на св. Г., то
разрешаването му по избрания от обвиняемата начин категорично не е в
рамките на закона, като самото деяние е било извършено показно, а с
нанасянето на удари на публично място, обвиняемата е демонстрирала
явното си неуважение към обществото и конкретно - към установените
социални норми за поведение, които е игнорирал без смислена причина. В
този смисъл са Решение № 425 от 22.12.2015 г. на ВКС по к. д. № 1169/2015
г., I н. о., НК, докладчик съдията Капка Костова Решение № 65 от 8.03.2010 г.
на ВКС по н. д. № 718/2009 г., I н. о., НК, докладчик председателя Пламен
Томов и др.

Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът
прие чистото съдебно минало и младата възраст.
Отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства – няма.
Причини за извършване на деянието са ниската степен на правна
култура у обвиняемата, незачитане на телесната неприкосновеност и
законоустановения ред в страната.
Изложеното мотивира съда да освободи обвиняемата от наказателна
отговорност и да и наложи наказание по административен ред, прилагайки
разпоредбата на чл. 78 А ал.1 от НК. На първо място ВРС съобрази
кумулативното наличие на предпоставките по смисъла на чл.78 “а “от НК-
обвиняемата е пълнолетно лице и предвидената за умишленото
престъпление по чл.131 ал.1 т.12 вр.чл.130 ал.1 от НК законова санкция е
лишаване от свобода до 3 години. Обв. И. не е осъждана за извършени
5

престъпления от общ характер и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на чл.78”а” от НК до настоящият момент, от деянието
му не са причинени имуществени вреди. При горните констатации съдът
освободи обв. И. от наказателна отговорност, приложи разпоредбата на
чл.78 ал.1 от НК и му наложи административно наказание “ГЛОБА”. При
определяне размера на наложената глоба съдът съобрази на първо място
високата степен на обществена опасност на деянието. Като смекчаващи
вината обстоятелства съдът взе предвид ниската степен на обществена
опасност на личността на обвиняемата, добрите характеристични данни и
обстоятелството, че извършеното представлява инцидентна проява в
живота на обв. И.
Мотивиран от изложеното и при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, съдът наложи на обв. И. административно наказание “Глоба”
от 1000 лева - специалния минимум по приложимия законов текст, като взе
предвид доходите и.
Съдът счете, че с така наложеното по вид и размер наказание ще бъдат
реализирани адекватно целите както на генералната, така и преди всичко на
специалната превенция по смисъла на чл.36 от НК.
На основание чл.189 ал.3 от НПК, съдът възложи съдебните и
деловодните разноски в тежест на обвиняемата.
Водим от горното, съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :

6

Номер на акта:	767
Дата:	9 юни 2022 г. (в сила от 25 юни 2022 г.)
Съдия:	Мария Бончева

Дело:	20213110201336
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	1 април 2021 г.

Решение по дело №1336/2021 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите