№ 40137
гр. София, 29.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20251110122073 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по повод на искова молба на Е. С. Х., чрез адвокат Д. М. /с пълномощно
на л. 5/, срещу „И.Ф“ ЕООД.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
„И.Ф“ ЕООД, чрез юрисконсулт А. Г. /с пълномощно, приложено към ОИМ/.
В писмения отговор се навеждат възражения за недопустимост на предявения иск, на
основание чл. 299 ГПК и чл. 126 ГПК. Доводите за недопустимост на иска се обосновават в
контекста на наличието на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена по
ч. гр. д. № 61624/2024 г. по описа на СРС, 179 състав, със стабилизирането на която по
окончателен за страните по настоящото дело е разрешен въпросът относно действителността
на Договор за потребителски кредит от разстояние № *************** г. и дължимостта на
сумите по него. Съдът намира тези доводи за неоснователни поради следното:
В практиката на СЕС по решение от 17 май 2022г. по дело С-600/19, решение от 17
май 2022г. по съединени дела С-693/19 и С-831/19, определение от 18 декември 2023г. по
дело С-231/23, и актуалната практика на ВКС – така напр. Определение № 1199/09.05.2024 г.
по ч. т. д. № 304/2023 г. на ВКС, II ТО, и др., се изтъква необходимостта процесуалните
национални разпоредби, уреждащи принципа на сила на пресъдено нещо, да бъдат
прилагани при съобразяване с принципа на ефективност, т. е. да не препятстват
възможността за ефективна съдебна закрила на потребителите. СЕС посочва, че при
липса на ефективен контрол върху потенциална неравноправност на клаузи от договор с
потребител не би могло да се гарантира спазването на предоставените с Директива 93/13
гаранции, и с оглед на това в цитираните по-горе решения е приел, че правото на Съюза не
допуска национална правна уредба, която поради действие на силата на пресъдено
нещо и на преклузивни срокове не позволява на националния съд да провери
неравноправния характер на договорни клаузи. СЕС посочва още, че произнасянето на
съда би било ограничено само след проверка, че с влязлото в сила предходно съдебно
решение е проверена законосъобразността с оглед Директива 93/13 на всички клаузи от
договора, а не само на една. Според посочената практика, в случай че е постановено
съдебно решение, с което се допуска принудително изпълнение, несъдържащо никакви
мотиви, дори в обобщен вид, свидетелстващи за извършена от съда проверка относно
наличие на неравноправни договорни клаузи, то забраната за непререшаемост не
следва да бъде прилагана. СЕС е пояснил, че забраната за непререшаемост се допуска да
бъде прилагана, когато в предходното съдебно решение, което се ползва със сила на
пресъдено нещо и се отнася до друга част от същото вземане, вече е имало произнасяне по
действителността на тези клаузи с оглед на посочената директива, ако в това предходно
решение се съдържат мотиви, които позволяват на съда да установи клаузите или частите от
клауза, които са били предмет на контрол в рамките на първото производство, както и, дори
да са изложени в обобщен вид, причините, поради които сезираният по това производство
1
съд е приел, че тези клаузи или части от клаузи не са неравноправни /определение от 18
декември 2023г. по дело С-231/23/. Анализът на така формирана практика на СЕС обуславя
извода, че с оглед предоставената с Директива 93/13 засилена защита на потребителя в
качеството му на икономически по-слаба страна, която не винаги може да се ориентира в
съдържанието и действителните правни последици на наложени й като неиндивидуално
договорени клаузи, е неприложимо правилото за изчерпване на основанията за нищожност
на договора от страна на потребителя в производство по спор относно действителността на
потребителски договор, включително когато произнасянето по действителността е
инцидентно, по преюдициален за произнасяне по спора въпрос.
В контекста на приетото в цитираната съдебна практика и в изпълнение на
служебните си задължения да следи за допустимостта на висящия пред него исков спор,
настоящият съдебен състав извърши справка в ЕИСС относно предмета и страните по ч. гр.
д. № 61624/2024 г. по описа на СРС, 179 състав, както и наличието на извършена от съда
преценка за наличие на неравноправни клаузи в сключения между Е. С. Х. и „И.Ф“ ЕООД
договор за потребителски кредит. Видно от материалите по посоченото заповедно дело,
същото е образувано по заявление по чл. 410 ГПК, подадено от „И.Ф“ ЕООД, срещу Е. С. Х.
за осъждане на последния да заплати на заявителя суми по процесния договор за
потребителски кредит от разстояние № *************** г. С разпореждане от 23.10.2024 г.
заповедният съд е разпоредил издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за следните
суми: 1 000,00 лева – главница по Договор за предоставяне на кредит от разстояние №
***************г. , ведно със законна лихва за период от 17.10.2024 г. до изплащане на
вземането, 132,00 лева – договорна лихва за период от 11.05.2024 г. до 08.10.2024 г.
Мотивите на заповедния съд не позволяват да се установят клаузите или частите от клауза,
които са били предмет на контрол в рамките на развилото се пред него производство, нито са
изложени макар и в обобщен вид причините, поради които съдът е приел, че тези клаузи или
части от клаузи не са неравноправни. Поради това и с оглед на формираната практика на
СЕС следва да се приеме, че формираната с влязлата в сила заповед за изпълнение сила на
пресъдено нещо не препятства правото на страната – потребител да поиска в следващо
производство съдът да се произнесе по действителността на сключения договор за кредит с
оглед на евентуална неравноправност на съдържащи се в него клаузи и не обуславя
недопустимост на предявените в настоящото производство установителни искове.
При горните мотиви, съдът намира, че е сезиран с процесуално допустими искове.
Като съобрази, че размяната на книжа е приключила и на основание чл. 140 ГПК,
Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 03.12.2025 г. от
13:30 часа, за която дата и час да се призоват страните и вещото лице.
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявени са за разглеждане обективно евентуално съединени искове с правно
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК, чл. 10, чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10
ЗПК, евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 33 ЗПК, евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД,
евентуално чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, вр. чл. 146 ЗЗП за прогласяване на недействителността на
Договор за потребителски кредит от разстояние № *************** г., евентуално за
прогласяване недействителността на клаузата на чл. 3, ал. 2 от Договор за потребителски
кредит от разстояние № *************** г., предвиждаща заплащане на неустойка при
непредоставяне на обезпечение.
В исковата молба се твърди, че на 11.05.2024 г., между „И.Ф“ ЕООД – като
заемодател, и Е. С. Х. – като заемополучател, е бил сключен договор за потребителски
кредит от разстояние № *******, по силата на който заемодателят се е задължил да
предостави на заемополучателя сумата в размер на 1 200,00 лева, при насрещно задължение
на заемополучателя да му върне сума в общ размер на 1 338,60 лева, в срок от 180 дни от
сключване на договора. В договора били уговорени годишен процент на разходите /ГПР/ в
размер на 48,44 %, и годишен лихвен процент /ГЛП/ за кредита в размер на 40,15 %.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора страните се съгласяват заемът да бъде обезпечен с гарант. В
чл. 3, ал. 2 е предвидено, че при неизпълнение на задължението по чл. 3, ал. 1,
заемополучателят дължи заплащане на заемодателя на неустойка. На посоченото основание
2
на заемополучателя била начислен неустойка в размер на 478,80 лева и така общата сума,
която следвало да върне, станала 1 817,40 лева. Навежда правни съображения, че договорът
за кредит е нищожен поради неспазване на предвидената в закона форма. Посочва, че
договорът за кредит е нищожен поради липса на съществен елемент от неговото
съдържание, а именно – ГПР. В тази връзка сочи, че в договора за заем не се съдържа
информация за приложимия ГПР, доколкото същият е посочен само като процент, но без да
са посочени основните данни, послужили за неговото изчисляване. Счита, че посоченият в
договора размер на ГПР не отговаря на действителния такъв, който в случая бил над
максимално установения праг, предвиден в императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Излага аргументи, че клаузата на чл. 3, ал. 2, предвиждаща заплащането на неустойка при
непредоставяне на обезпечение, е нищожна поради липса на предмет, доколкото заемателят
бил в обективна невъзможност да изпълни задълженията си, евентуално с нея ответникът
заобикаля закона, както и, че е неравноправна. Намира я за нищожна и като накърняваща
добрите нрави, защото неустойката излиза извън присъщите й функции и е неясно какви
точно вреди на кредитора би покрила. Излага, че по съществото си тя е скрита
възнаградителната лихва, поради което посоченият в договора ГПР не съответства на
действително прилагания. Моли за уважаване на предявения иск и претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба, с който ответникът изразява становище за недопустимост и неоснователност на
предявените искове. Поддържа, че спорът относно действителността на процесния договор
за кредит е разрешен по окончателен за страните начин с влязла в сила заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 61624/2024 г. по описа на СРС, 179 състав.
Оспорва наличието на правен интерес от предявените установителни искове, тъй като по
отношение на ищеца не са претендирани суми по чл. 3, ал. 2 от договора, която клауза е
счетена за неравноправна след проверка от КЗП и е премахната от договорите за кредит със
страна „И.Ф“ ЕООД. Счита, че посочената клауза представлява несъществена част от
съдържанието на договора за кредит и по аргумент от чл. 26, ал. 4 ЗЗД нейната
недействителност не влече недействителност на целия договор. Поддържа, че уговорения
между страните размер на ГЛП не противоречи на добрите нрави, позовавайки се на съдебна
практика в този смисъл. Моли за прекратяване на производството, евентуално – за
отхвърляне на исковете. Възразява срещу присъждането на разноски в полза на ищцовата
страна. Прави възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК.
По разпределението на доказателствената тежест между страните:
УКАЗВА на ищеца, че е в негова доказателствена тежест да докаже при условията на
пълно и главно доказване: сключването на Договор за потребителски кредит от разстояние
№ *************** г. с ответното дружество, с посоченото в исковата молба съдържание,
включително на оспорените клаузи, които противоречат на/заобикалят императивни
материалноправни норми или добрите нрави; че клаузата на чл. 3, ал. 2 от договора е
неравноправна.
УКАЗВА на ответника, че е в негова доказателствена тежест да докаже
възраженията си, както и че на потребителя при сключването на договора е предоставена
ясна и коректна информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите
последици от сключването на договора с посочената клауза на чл. 3, ал. 2. В негова тежест е
да докаже, че клаузата на чл. 3, ал. 2 от договора е индивидуално уговорена, за което не сочи
доказателства.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. ПРЕДОСТАВЯ
ВЪЗМОЖНОСТ на страните в срок до насроченото съдебно заседание да изразят
становище и да ангажират доказателства за наличие/липса на неравноправност на клаузи от
договора.
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че на
11.05.2024 г., между „И.Ф“ ЕООД – като заемодател, и Е. С. Х. – като заемополучател, е бил
сключен договор за потребителски кредит от разстояние № *******, по силата на който
заемодателят се е задължил да предостави на заемополучателя сумата в размер на 1 200,00
лева, която сума е фактически получена от ищеца – заемополучател.
По доказателствата:
ДОПУСКА И ПРИЕМА представените с исковата молба и с отговора на исковата
молба документи като писмени доказателства по делото.
3
ЗАДЪЛЖАВА ответното дружество в срок до насроченото открито съдебно
заседание да представи по делото препис от Погасителен план и СЕФ по процесния договор
за кредит, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по реда на чл. 190 ГПК за
задължаване на ответника да представи препис по процесния договор за заем, доколкото
същият е представен с исковата молба.
ДОПУСКА изслушването на ССЧЕ със задачи, формулирани в исковата молба, при
депозит в размер на 300,00 лева, вносим от ищеца в 3-дневен срок от връчване на
настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо С. Р. И., телефонен номер **********.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за издаване на съдебно
удостоверение, което да му послужи пред БНБ за снабдяване с информация относно всички
сключени договори за потребителски кредит между страните по делото, като ненеобходимо.
ДА СЕ ИЗИСКА за послужване ч. гр. д. № 61624/2024 г. по описа на СРС, 179
състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за изискване на справка за
постъпилите суми по ИД № ******* г. по описа на ЧСИ Б.Я, с рег. № *** на КЧСИ, като
ненеобходимо.
Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Препис от определението да се изпрати на страните, на ищеца – и препис от отговора
на исковата молба, ведно с приложенията.
ДА СЕ УВЕДОМИ вещото лице за възложената ССчЕ.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4