Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. К. 10.02.2021
г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Районен
съд К.,
трети състав, в публичното заседание на двадесет
и първи октомври, две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:
Стефан Стойков
при секретаря Д.М., като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 230 по описа за 2020 г. и за да се
произнесе, взе предвид:
Делото
е образувано по искова молба, предявена от ищеца - „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, седалище/адрес
на управление: гр. С., бул. „Б.“ 49, бл. 53Е, вх. В, представляван от С.Н.Н., Ц.Г.С.,
Я.Я.Ч. и Я.К.Ч.- управители, пълномощник по делото: юрисконсулт Р.И.И., с която
се иска признаване за установено по отношение на ответника – М.П.Д. ***
съществуване в полза на ищеца на вземане в размер на 203.79 лева, възникнало на
основание неизпълнение на договор за револвиращ заем № **********,
представляваща неизплатена част от главница. Ищецът претендира присъждане на
законната лихва, считано от подаване на заявлението до изплащане на вземането.
Претендира
присъждане на разноските от заповедното и от исковото производство.
Ищецът
твърди, че на 12.02.2010 г. между ищеца и ответника е сключен договор за
револвиращ заем № **********, по който съдлъжник е лицето Д.Т.В./по отношение
на това лице е издадената заповед по чл. 410 от ГПК, която е влязла в сила, а
издадения изпълнителен лист е наличен по делото, развило се пред РС Х.,
което е приложено към настоящото п-во/.
Съгласно
договора на ответника е предоставена заемна сума в размер на 1 225 лева, която
е следвало да бъде върната, съгласно ОУ на равни месечни вноски, като е
направила общо тридесет и три пълни погасителни вноски /от дължими 36/, като е
погасила дължима главница в размер на 1 038.02 лева /при дължима 1 225 лева/, а
по договореното възнаграждение в размер на 2 070.19 лева /при общо дължимо 2
087 лева/. Твърди, че ответницата е заплатила и сума от 205.92 лева,
представляваща лихва за просрочие, начислена поради забавено изплащане на
отделните вноски. Посочва, че последната вноска е следвало да бъде извършена на
10.03.2013 г.
Твърди,
че остава неизплатена главница в размер на 203.79 лева, която претендира в
настоящото производство, ведно с лихвата за забава, считано от подаване на
заявлението – 26.09.2019 г. /пре д РС - Х./. Претендира присъждане на разноски
в заповедното производство, а така също и в настоящото производство. Представя
списък на разноските, както следва: Обща сума от 175 лева, направени в
заповедно производство ч.гр.д. № 2795/2019 г. по описа на РС Х., в това число
сумата от 25 лева за ДТ и сумата от 150 лева за юрисконсултско възнаграждение;
Обща сума от 325 лева за разноски в настоящото производство, в това число
сумата от 25 лева за ДТ и сумата от 300 лева за юрисконсултско възнаграждение.
В
срока за отговор ответникът оспорва исковата молба, като твърди, че няма
никакви задължения по договора. Твърди, че е внесла последната погасителна
вноска от 92 лева и с вносна бележка от 20.02.2012 г. е заплатила обща сума от
368 лева – четири вноски, с което счита, че е издължила изцяло дължимото към
ищеца по сключения договор. Твърди, че представените /от ответника/
доказателства показват липсата на задължения по договора.
В
съдебно заседание ищецът не изпраща представител. Писмено заявява, че поддържа
предявената претенция. По негово искане е допуснато извършване на
съдебно-счетоводна експертиза.
Ответникът
се явява лично в проведеното съдебно заседание. Твърди, че е изплатил всичко
дължимо по договора за кредит.
Производството
е образувано по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, след като в образуваното
заповедно производство – ч. гр. д. № 2795/2019 г. по описа на РС Х., по което е
издадена заповед за изпълнение № 1471 от 17.10.2019 г., препис от която е
връчен на ответника, като в срок е подадено възражение по чл. 414а от ГПК,
което е администрирано по съответния ред и е постъпило в срок становище на
заявителя, след което съгласно дадените указания е предявен настоящият иск,
като образуваното производство пред РС Х. е прекратено и делото е изпратено на
настоящия съд по подсъдност предвид настоящия адрес на ответника.
В
настоящото производство ищецът не претендира установяване, че ответницата дължи
и сумата от 14.66 лева, фигурираща в издадената заповед за изпълнение от РС Х.,
представляваща законна лихва за забава за периода от 11.04.2010 г. до
18.02.2014 г.
След преценка на
приложените писмени доказателства и от двете страни съдът намира от правна и
фактическа страна следното:
Искът е допустим, а
по същество е неоснователен.
Без съмнение се
установи, че между страните е сключен договор за револвиращ кредит № **********,
сключен на 12.02.2010 г. между ищеца и ответницата, на последната е
предоставена заемна сума в размер на 1 225 лева, като за срок от три
години ответницата се е задължила да върне заемната сума на равни месечни
вноски, всяка в размер на 92 лева, като общата сума, която е следвало да бъде
върната е в размер на 3 312 лева, в което число е заемната сума и сумата
от 2 087 лева, представляваща договорно възнаграждение. Няма спор и
относно факта, че заемната сума е предоставена по банков път на ответницата, за
което е представено писмено доказателство – платежно нареждане. Няма съмнение
и в факта, че ответницата е извършила
общи плащания по договора в размер на
3 314.13 лева, в каквато насока са твърденията на ищеца, поради
което съдът приема факта за достоверен, тъй като и ответницата твърди, че е
изплатила всички дължими вноски.
Според съда
неоснователно е начислено закъснение в плащанията на ответницата, след като
приложената извадка по сметка /л. 10 от исковото производство пред РС Х./ се
установява, че съществено закъснение е начислено за плащания след месец март
2012 г., но според съда от страна на ищеца не е отчетено извършеното плащане на
20.02.2012 г., когато ответницата е внесла сума в размер 368 лева /четири
вноски по 92 лева/ и по същество това представлява предсрочно плащане на четири
погасителни вноски за период април-юли 2012 г. Видно е от приложените вносни
бележки, които съпоставени с приложената извадка по сметка, дават основание за
несъмнен извод, че през този месец, на девето число ответницата е внесла две
отделни погасителни вноски, първата дължима за същия месец, при което в
сметката е отразено един ден предсрочно изплащане, а втората вноска на същата
дата е за месец март 2012 г., при което в сметката е отразено тридесет-дневно
предсрочно плащане. Няма съмнение, че сумата от 368 лева и отчетена като
плащане в общата сметка, но може да се отбележи, че по същество има предсрочно
погасяване на отделните вноски по погасителния план, но това не е отчетено от
ищеца. Практически в представената от негова страна сметка извлечение е
отразена липса на плащане по две погасителни вноски и частично по трета, макар
и тези плащания да са направени предсрочно и по същество съобразно неговите
твърдения да е се прави несъмнени извод, че от страна на ответницата общо са
заплатени суми, надхвърлящи /минимално/ общите задължение за плащане на
главница и договорно възнаграждение.
Остава неизвестно
защо ищеца не е отчита плащането, извършено на 20.02.212 г., след като е налице
писмено /неоспорено/ доказателство в
тази насока, а съществената забава е отчетена при следващите плащания – по 90
дни забава в следващите седем плащания. Общата сума, отчетена като платена по
кредита покрива изцяло задълженията по договора и плащането на 20.02.2012 г. е
отчетено като сума /без да е отразено в цитираната справка извлечение, но в
нарушение на чл. 32, ал. 1 от ЗПК не е отчетено предсрочното погасяване на
задълженията.
Предвид това съдът
намира, че няма забава в плащанията, а и такава санкция следва да бъде
определена по реда на т. 14 от ОУ по договора, като следва кредитополучателят
да бъде уведомен за това с известие един път годишно /в края на календарната/
за такива начисления, а по делото няма доказателства в такава насока. Остава
неизвестно по какъв начин и за кой момент е начислена сумата от 205. 92 лева,
представляваща лихва за просрочие на вноските по погасителния план, като ищецът
твърди, че са направени тези плащания, но са отчетени като лихва за забава,
поради което не са отчетени като погасяване на главницата и договорната лихва,
според собствените му твърдения в исковата молба /формално се твърди изплащане
на договореното възнаграждение в размер на 2070 лева, докато според договора е
в размер на 2 087 лева, тоест е налице неизплащане и на договорното
възнаграждение в цялост/.
Според съда са
налице и други основания за отхвърляне на претенцията, като основанията за това
е извода, че противоречат на морала уговорените клаузи за възнаградителна
лихва, която за срок на заема от три години и в размер надхвърлящ близо двойно
заемната сума, при което противоречи на морала да се претендира и начислява
обезщетение за забава, след като е налице фактическо изплащане на всички
задължения по договора, част от които предсрочно, без да отчитащ правото на
намаляване на дължимите лихви в такъв случай.
В конкретния случай
съдът не може да се позове на ограниченията на чл. 19, ал. 4 от Закона за
потребителския кредит, отнасящи се до максималния размер на ГПР поради
ограничението, поставено в ПЗР от измененията в този закон през 2014 г.,
правещи неприложими тези ограничения за договор, сключени преди този момент, но
размера от 108 % на ГПР по договора с ответницата, при ОЛП под единица /според
публичен бюлетин на БНБ/ е неморално висок и се доближава до размера на
произволно начислявани лихви при престъпните случаи на извършване на банкова
дейност по занятие, без да е налице разрешение за това. Размерът на конкретно
договорената възнаградителна лихва според съда противоречи на обичайното,
разумно възнаграждение за заемодателя при сключване на договор за потребителски
кредит /факта, че конкретния договор е наречен револвиращ е без значение, а и
опцията по т. 4 от ОУ не е ползвана/.
В случая няма
позоваване на погасителна давност, поради което такъв въпрос не може да бъде
обсъждан.
Налице е обаче
основание за извод, че клаузата, уговаряща възнаградителната лихва е
недействителна предвид разпоредбата на чл. 24 от ЗПК, препращащ към Закона за
защита на потребителите, и конкретното основание по чл. 143, ал. 2, т. 19 от
този закон /макар и приета през 2019 г. няма ограничения в обратното действие
на изменението/. Според съда сключването на договор с възнаградителна лихва за
срок от три години в размер надхвърлящ заемната сума е условие, което не може
да бъде преценено правилно при сключване на договора от потребителя и съответно
е нищожно уговарянето на такъв размер на възнаградителната лихва. Няма обаче
насрещни искания в такава насока, поради което няма възможност за постановяване
на връщане на платеното по това перо.
Предвид изложеното
съдът намира, че следва да отхвърли като неоснователна претенцията на ищеца за признаване
за установено по отношение на ответницата съществуване на вземане на ищеца в
размер на сумата от 203.79 лева, възникнало на основание неизпълнение на
договор за револвиращ заем № **********, която сума представлява неизплатена
част от главница, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението
– 26.09.2019 г., до изплащане на вземането.
Предвид този извод
следва да бъде оставено без уважени и искането на ищеца за осъждане на
ответницата да му заплати сумата от 175 лева, представляваща обезщетение за
направените разноски в хода на
заповедното производство - ч.гр.д. № 2795/2019 г. по описа на РС Х., както
и да му заплати сумата от 325 лева , представляваща обезщетение за направени от
него разноски в настоящото производство.
Поради липса на
искане от ответницата за присъждане на разноски съдът не следва да се произнася
в такава насока.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
ИСКА НА ИЩЕЦА „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, седалище/адрес на управление: гр. С.,
бул. „Б.“ 49, бл. 53Е, вх. В, представляван от С.Н.Н. и Ц.Г.С. - управители,
пълномощник по делото: юрисконсулт Р.И.И., ЗА УСТАНОВЯВАНЕ ПО ОТНОШЕНИЕ НА
ОТВЕТНИЦАТА - М.П.Д., ЕГН **********, съществуване на вземане на ищеца в размер
на сумата от 203.79 /двеста и три лева и седемдесет и девет стотинки/ лева,
възникнало на основание неизпълнение на договор за револвиращ заем №
**********, която сума представлява неизплатена част от главница, ведно със
законната лихва, считано от подаване на заявлението – 26.09.2019 г., до
изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ
ИСКАНЕТО НА ИЩЕЦА „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, ЗА ОСЪЖДАНЕ НА ОТВЕТНИЦАТА - М.П.Д.,
ЕГН ********** да му заплати сумата от
175 /сто седемдесет и пет/ лева, представляваща обезщетение за направените
разноски в хода на заповедното
производство - ч.гр.д. № 2795/2019 г. по описа на РС Х., както и сумата от 325 /триста
двадесет и пет/ лева, представляваща обезщетение за направени от него разноски
в настоящото производство.
Решението
подлежи на обжалване пред С. окръжен съд в двуседмичен срок от получаването му.
Препис
от решението да се изпрати на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :