№ 14408
гр. С., 24.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско
дело № 20241110177408 по описа за 2024 година
Предявени са от Д. С. Р. и И. М. К. срещу „Б.Е“ АД следните субективно активно и
обективно кумулативно съединени осъдителни искове: иск на всеки ищец с правно
основание чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на
Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и
помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на
полети и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 за сумата от по 488,96 лв. - обезщетение за
закъснял полет № ... от 02.06.2024 г. по направление летище Е. Х Т. - летище С., Б.
Ищците твърдят, че са закупили самолетни билети за полет на ответника № ... от
02.06.2024 г., излитащ по разписание на 02.06.2024 г. в 20:05 ч. от летище Е. Х Т. и
пристигащ по разписание на 03.06.2024 г. в 00:05 ч. на летище С., Б. Сочат, че са се
представили на гишето за регистрация на летището, но полетът е изпълнен с голямо
закъснение - над 6 часа. Излагат, че дължината на полета е до 1 500 км., поради което на
всеки от тях се дължи обезщетение в размер на по 250 евро с равностойност от по 488,96
лева. Сочат, че упълномощили свой представител, който да ги представлява в
комуникацията с авиокомпанията, като на 04.06.2024 г. пълномощникът подал от името на
двамата заявители иск за изплащане на парично обезщетение за закъснял с над 3 часа полет
по имейл до авиокомпанията. Твърдят, че към датата на подаване на исковата молба,
авиопревозвачът все още не е платил дължимите парични обезщетения. Молят съда да
уважат предявените искове. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва предявените
искове. Посочва, че претендираното от ищците обезщетение е изплатено. Прави възражение
за прекомерност на претендираните от ищците разноски.
С молба от 02.07.2025г. ищците потвърждават, че на 16.01.2025г. ответното дружество
е извършило плащане в общ размер на 977,92 лева, с което е заплатило претендираните
обезщетения. Заявяват, че след извършеното плащане в хода на процеса за ответника са
останали дължими претендираните суми за законна лихва, сторените съдебни разноски в
хода на производството за държавна такса, както и за заплатен адвокатски хонорар от
ищците.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно
събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Възникването на главното вземане на всеки от ищците в качеството му на пътник по
договор за въздушен превоз срещу превозвача се обуславя от осъществяване на следните
1
материални предпоставки: сключен договор за превоз на пътници за полет № FB7712 от
02.06.2024г. по направление летище Хамамет Т. – летище С., Б. като ищците имат
потвърдена резервация за полета; явяване на ищците за регистрация не по-късно от 45
линути преди обявения час на излитане, като ответникът е изпълнил задълженито си със
закъснение над шест часа, както и разстоянието на полета.
В определението по чл. 140 ГПК, в което е обективиран приетия като окончателен
доклад по чл. 146 ГПК, съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване
следните обстоятелства: съществуването на валидни правоотношения с ответника по
договори за въздушен превоз, в рамките на които ответникът е изпълнил възложения полет,
за който ищците имат потвърдени резервации и са се явили на гишето за регистрация не по-
късно от 45 минути преди обявения час за излитане, със закъснение от над 3 часа; размера на
дължимото обезщетение по чл. 7 от регламента, включително че разстоянието между двете
летища е до 1 500 км.
В настоящия случая, с оглед представеното платежно нареждане от 16.01.2025 г. и
потвърденото от страна на ищците плащане на сумата от 977,92 лева от ответника, се
установява с положителност факта на извършено плащане на претендираните суми за
обезщетение по чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 в хода на процеса. Съдът
приема, че претендираните суми за обезщетение за закъснял полет в размер от по 488,93
лева са недължими поради погасяване на задължението на ответника за заплащането им в
хода на съдебното производство, поради което исковете за главница следва да бъдат
отхвърлени.
Задължението за заплащане на обезщетението за закъснял полет е погасено от
ответника на 16.01.2025 г., т. е. след подаване исковата молба – на 30.12.2024 г. Ищците към
момента на сезиране на съда са били носители на изискуеми вземания от ответника, като
последният е следвало да погаси тези вземания преди подаване исковата молба. Ето защо,
съдът намира, че той дължи на всеки от ищците обезщетение в размер на законната лихва
върху платената главница от датата на подаване на исковата молба – 30.12.2024 г. до датата
на плащането – 16.01.2025 г., в размер на 3,33 лв., изчислен от съда по реда на чл. 162 ГПК.
С оглед на изложеното, следва да се постанови решение, с което предявените главни
искове за присъждане на сумата от по 488,93 лева на всеки един от ищците следва да се
отхвърлят като погасени чрез плащане, а искането за заплащане на законна лихва за периода
от 30.12.2024 г. до 16.01.2025 г. в размер от по 3,33 лв. за всеки един от ищците да се уважи.
По разноските:
С оглед обстоятелството, че ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на
делото и искът се отхвърля поради плащане, извършено в хода на процеса, ищците имат
право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Ищците са сторили разноски за заплащане
на държавна такса в размер на по 50 лв. за всеки предявен иск и адвокатски хонорар в
размер на по 480 лв. с ЗЗД за предоставена правна помощ по договори за правна помощ от
05.08.2024г., представени в заверени преписи по делото. Видно от представените договори
за правна защита ищците са уговорили с упълномощения процесуален представител
адвокатско възнаграждение в размер от по 480 лева с ДДС за всеки, като представените
договори служат като разписка, удостоверяваща факта на извършено плащане в полза на
адвоката.
Ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът като съобрази фактическата и правна сложност, факта на депозирано писмено
становище във връзка с проведеното единствено открито съдебно заседание, счита
възражението за неоснователно, тъй като уговореният и заплатен адвокатски хонорар е в
размер на минимума по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. Настоящият съдебен състав възприема
съдебната практика, съгласно която националният съд, зачитайки решението от 25.01.2024 г.
на СЕС по дело С-438/22, разполага с възможност да не прилага ограничението по чл. 78, ал.
5 in fine ГПК, но само след и ако установи, че трудът на адвоката е бил съществено надценен
/Определение № 2995 от 13.06.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 991/2024 г./. В настоящия
случай, отчитайки посочените по-горе обстоятелства, съдебният състав приема, че размерът
на уговореното адвокатско възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност
на делото, броя на предявените искови претенции и предприетите процесуални действия в
тяхна защита от страна на адвоката, поради което прецени, че уговореното възнаграждение
от по 480 лева с ДДС от всеки от ищците не се явява прекомерно.
2
При така изложените съображения настоящият съд намира, че и в полза на всеки ищец
се дължат разноски за заплатена държавна такса от 50 лева и заплатено възнаграждение за
процесуално представителство в размер на по 480 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. С. Р., ЕГН: ********** и И. М. К., ЕГН: **********, и
двамата със съдебен адрес: гр. В., ул. Д. № ет. 2, искове по чл. 7, параграф 1 буква „а“ от
Регламент ЕО 261/2004г. за осъждане на ответника „Б.Ер“ АД, ЕИК ... със седалище и адрес
на управление: гр. С., р-н „С.“, А. С., бул. Б. №, да заплати сумата от по 488,96 лева,
претендирана от всеки ищец поотделно, представляваща обезщетение по чл. 7, параграф 1,
буква „а“ от Регламент ЕО 261/2004г. за голямо закъснение на полет номер FB7712 от
02.06.2024г. по направление летище Е. Х Т. – летище С., Б.
ОСЪЖДА „Б.Ер“ АД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н „С.“, А.
С., бул. Б. № да заплати на Д. С. Р., ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. В., ул. Д. № ет.
2, сумата от 3,33 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода от 30.12.2024 г. до 16.01.2025 г.
ОСЪЖДА „Б.Ер“ АД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н „С.“, А.
С., бул. Б. № да заплати на И. М. К., ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. В., ул. Д. № ет.
2, сумата от 3,33 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода от 30.12.2024 г. до 16.01.2025 г.
ОСЪЖДА „Б.Ер“ АД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н „С.“, А.
С., бул. Б. № да заплати на Д. С. Р., ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. В., ул. Д. № ет.
2, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сума в размер на 530 лева – разноски в производството
пред Софийски районен съд.
ОСЪЖДА „Б.Ер“ АД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н „С.“, А.
С., бул. Б. № да заплати на И. М. К., ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. В., ул. Д. № ет.
2, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сума в размер на 530 лева – разноски в производството
пред Софийски районен съд.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3