№ 1424
гр. София, 12.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-19 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Невена Чеуз
при участието на секретаря Маргарита Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Невена Чеуз Гражданско дело №
20231100111893 по описа за 2023 година
Искове с правно основание чл. 432 ал.1 от КЗ .
В исковата молба на Е. В. П. се твърди, че на 27.02.2023 г., около 06.40
часа, в гр. София е осъществено ПТП от водача на лек автомобил „Шевролет
Лачети“ с рег. № ******* – Н. К., който се движел по ул. „Русе“ с посока на
движение от ул. „Варна“ към бул. „К. Величков“ като в района на
кръстовището с бул. „Сливница“ ударил пресичащата на пешеходна пътека
ищца.
Твърди се, че същата била откарана в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД –
София, където било установено счупване на външен /латерален/ малеолус на
десния крак. Изложени са твърдения за поставена гипсова имобилизация на
увредения крайник като била насочена към домашно лечение. Изложени са
твърдения, че възстановителният период бил съпроводен със значителни
болки и страдания, а увредата й препятствала възможността за ходене в
период от четири месеца. Твърди се, че на 09.03.2023 г., 15.03.2023г. и
28.04.2023 г. ищцата потърсила лекарска помощ, при което били установени
значителни болки при сваляне на гипсовата шина. Била констатирана
нарушена походка с ограничени движения и лек оток. Било проведено и
физикално лечение, въпреки което при преглед на 22.05.2023 г. били
1
установени продължаващи последици от инцидента. Ищцата продължавала да
се предвижва с две патерици, установен бил и функционален дефицит в
областта на дясна раменна става. Твърди се, че с оглед претърпяното ПТП,
ищцата получила и травма с разкъсване на сухожилията на роторните мускули
на дясна мишница, което наложило на 06.07.2023 г. да бъде извършена
оперативна интервенция на дясна мишница с поставяне на метална
остеосинтеза. При извършен контролен преглед се установили силни болки в
областта на дясна раменна става, придружени с функционален дефицит и
оток.
Изложени са твърдения, че пътният инцидент й причинил болки и
страдания, негативни емоционални реакции, ограничения при извършване на
елементарни дейности, включително ежедневни битово-хигиенни нужди.
Сторила и имуществени разходи в размер на 4 010, 13 лв. по повод
проведеното лечение.
Предвид тези фактически твърдения ищцата е мотивирала правен
интерес от предявяване на исковете и иска от съда да постанови решение, с
което да осъди ответното дружество, като застраховател по риска „ГО” на
водача на лек автомобил „Шевролет Лачети”, да й заплати сумата от 50 000 лв.
– обезщетение за причинени неимуществени вреди и сумата от 4 010, 13 лв. –
обезщетение за имуществени вреди. Претендира се законна лихва и сторени
разноски, съобразно списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД, редовно уведомен, е депозирал писмен
отговор с релевирани в същия възражения. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност с оглед нормата на
чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно приетият доклад по делото, прие за
установено следното от фактическа и правна страна:
Нормата на чл. 429 ал.1 от КЗ установява, че с договора за застраховка
"Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди,
които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, а
разпоредбата на чл. 432 ал.1 от КЗ предоставя право на увредения, спрямо
който застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко от
2
застрахователя. За да се породи това право следва да бъдат изпълнени
изискванията на нормата на чл. 380 от КЗ, а именно отправена писмена
претенция до застрахователя по риска „ГО” и изтичане на срока за
окончателно произнасяне от страна на застрахователя, визиран в разпоредбата
на чл. 496 ал.1 от КЗ – 3 месеца, считано от предявяване на претенцията пред
застрахователя.
В настоящото производство са ангажирани доказателства за заявена
писмена претенция пред застрахователя – ответник / на 19.04.2023 г. – стр. 53
в делото/ като към датата на заявяване на иска в съда срокът, посочен в чл. 496
ал.1 от КЗ е изтекъл, поради което същият е процесуално допустим.
Правно релевантните факти по отношение на предявения иск са
установяване на договорно правоотношение по договор за застраховка,
покриващ риска «Гражданска отговорност», сключен между деликвента и
ответното дружество, противоправно деяние на деликвента, от което са
настъпили вредни последици, които са в причинно-следствена връзка с
деянието, техният вид. Същите, съобразно правилата за разпределяне на
доказателствената тежест, подлежат на установяване от ищеца. В тежест на
ответника е да обори законоустановената презумпция за виновност, залегнала
в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Страните по делото не са формирали спор относно обстоятелството, че
ответникът – застраховател е в застрахователно правоотношение, покриващо
риска «гражданска отговорност» със сочения деликвент.
Страните не са формирали спор относно факта на осъществяване на
ПТП-то и неговите участници.
Субективният елемент от фактическия състав на деликта е установен
при съвкупна преценка на представения по делото констативен протокол за
ПТП с пострадали лица № К103/27.02.2023 г. на СДВР, събраните гласни
доказателства чрез разпит на свидетеля Н. В. К. в съдебно заседание от
25.11.2024 г. и изслушаната по делото САТЕ, изготвена от вещото лице В. К.
Д.. В заключението си експертът е посочил, че няма данни за технически
причини за настъпване на произшествието, а същите са с оглед субективните
действия на водача на лек автомобил «Шевролет Лачети» с органите на
управление. Вещото лице е обективирал извод, че водачът на МПС е имал
техническата възможност да възприеме пресичането на пешеходката и към
3
момента на възникване на опасността при предприемане на маневра за
аварийно спиране да спре преди мястото на удара.
Настъпилите вреди за ищеца и причинно-следствената връзка между
деянието и вредите се установяват от изслушаната по делото СМЕ, изготвена
от вещото лице д-р К. А. С.. В заключението си, експертът посочва, че при
процесното ПТП ищцата е получила счупване на малкия пищял на дясна
подбедрица в долния му край, в областта на глезенната става – външен малеол
на дясна глезенна става. Обективиран е извод, че възстановителният период е
бил около 4-5 месеца като при ищцата не са провеждани оперативни
интервенции, а е поставена гипсова имобилизация на дясна глезенна става за
45 дни. Вещото лице е посочило, че възможните трайни последици при
ищцата при такава увреда се изразяват в ограничен обем движение в
глезенната става. Обективиран е извод, че не са извършвани интервенции,
които да оставят трайни белези по тялото й респ. извършените разходи от нея
в общ размер на 4010, 13 лв. са във връзка с проведеното лечение. Понесените
от ищцата неблагоприятни последици се установяват и от свидетелските
показания на С.П.И., дъщеря на ищеца, разпитана в съдебно заседание на
24.06.2024 г., кредитирани от състава на съда при съблюдаване правилото на
чл. 172 от ГПК.
Доколкото понесените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в
болки, страдания и ограничения, представляват пряка и непосредствена
последица от деянието, същите подлежат на репарация, като обезщетението
следва да се определи от съда по справедливост по арг. от чл.52 от ЗЗД. При
определяне на размера на обезщетението съдът следва да има предвид
възрастта на ищцата, вида на увредите, периодът, в който същите са търпени /
4-5 месеца/ и други обстоятелства. Под други обстоятелства следва да се имат
предвид конкретните болки и страдания, претърпени от ищцата. В тази връзка
следва да се вземат предвид и остатъчните неблагоприятни последици,
изразяващи се в ограничен обем на движения на дясна глезенна става. Следва
да бъде съобразено и обстоятелството, че по отношение на заявената увреда в
исковата молба, касаеща функционален дефицит на дясна мишница, съгласно
изявлението на вещото лице д-р С. в открито съдебно заседание от 25.11.2024
г. същата е получена вследствие на пренатоварване и същата няма характер на
директна травма. Настоящият съдебен състав счита, че при преценка на
посочените по-горе критерии справедливо би било да се присъди сума в
4
размер на 25 000 лв. като за горницата до пълния предявен размер от 50 000
лв. искът следва да се отхвърли като неоснователен.
С оглед приложените писмени доказателства, установяващи заплащане
на сума в размер на 4 010, 13 лв. за закупени медицински консумативи и
медикаменти искът за имуществени вреди е изцяло основателен.
Заявеното възражение за съпричиняване в писмения отговор и при
ангажираните от страните доказателства, настоящият съдебен състав намира
за неоснователно. С оглед изводите на САТЕ, че ударът е бил технически
предотвратим от водача на лекия автомобил и показанията на свидетеля К., че
ищцата е пресичала на обозначено, като пешеходна пътека, място и при зелен
сигнал на светофарната уредба, настоящият съдебен състав намира, че с
поведението си същата по никакъв начин не е допринесла за настъпване на
вредоносния резултат.
По отношение претенцията за заплащане на мораторна лихва съдът
намира следното: Нормата на чл. 497 ал. 1 от КЗ предвиди, че лихвата за
забава върху застрахователно обезщетение се следва от по-ранната от двете
дати – изтичането на 15 работни дни от представянето на всички изискуеми по
чл. 106 ал.3 от КЗ доказателства или изтичането на срока по чл. 496 ал.1 от
ГПК. Следва да си има предвид обаче, че в хипотезата на пряк иск от
увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „ГО“ в
застрахователната сума по чл. 429 от КЗ се включва дължимото от
застрахования спрямо увреденото лица обезщетение за забава за периода от
момента на уведомяване на застрахователя респ. предявяване на претенцията
от увреденото лице пред застрахователя / в този смисъл решение
128/04.02.2020 г. по дело 2466/2018 г. на Първо ТО на ВКС, решение
167/30.01.2020 г. по дело 2273/2018 г. на Второ ТО на ВКС/ т.е. обезщетението
за забава се следва от 19.04.2023 г., съобразно датата на уведомяване на
застрахователя – ответник, касателно претенцията за неимуществени вреди и
от 23.10.2023 г., относно претенцията за имуществени такива, предвид
диспозитивното начало в гражданския процес и заявеното искане в исковата
молба.
По разноските: При този изход на спора и на основание чл. 38 ал.1 т. 2
от ЗА на процесуалния представител на ищцата следва да бъде определено
адвокатско възнаграждение, с оглед заявеното своевременно искане в списъка
5
по чл. 80 от ГПК. С оглед фактическата и правна сложност на делото,
извършените по него процесуални действия, размерите на заявените
претенции, настоящият съдебен състав намира, че адвокатското
възнаграждение в неговата припадаща се част, съобразно уважената част от
исковете възлиза на сума в размер на 3 025 лв.
На основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника се следва припадащата се
част от разноските в размер на сумата от 430, 48 лв. с оглед отхвърлената част
от исковете.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на СГС дължимата ДТ и припадащата се част от
разноските, съобразно уважената част от исковата претенция, която сума в
глобален размер възлиза на 1 432, 40 лв.
Въз основа на изложените съображения, Софийски градски съд, I-19
състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „С.ско шосе“ № 67А на основание чл. 432 ал.1
от КЗ да заплати на Е. В. П., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София,
ул. „******* – адв. К. Д. сумата от 25 000 /двадесет и пет хиляди/ лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, реализирано
на 27.02.2023 г. в гр. София, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 19.04.2023 год. до окончателното й изплащане като отхвърля искът за
горницата до пълния предявен размер от 50 000 лв., както и сумата от 4 010,
13 лв. /четири хиляди и десет лева и тринадесет стотинки/ лв. – обезщетение
за имуществени вреди по фактури №№ **********, **********, **********,
**********, **********, **********, **********, **********, **********,
**********, **********, **********, **********, **********, **********,
**********, **********, **********, **********, **********, **********,
**********, ********** и фиш за платен преглед 318, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 23.10.2023 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „С.ско шосе“ № 67А на основание чл. 38 ал.1
т.2 от ЗА да заплати на адв. К. Д. сумата от 3 025 лв. – адвокатско
6
възнаграждение.
ОСЪЖДА Е. В. П., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул.
„******* – адв. К. Д. да заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ЗК „ЛЕВ
ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „С.ско шосе“ № 67А сумата от 430, 48 лв. – съдебни разноски.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „С.ско шосе“ № 67А да заплати на основание
чл. 78 ал.6 от ГПК по сметка на СГС сумата от 1 432, 40 лв. – дължима ДТ и
съдебни разноски, платени от бюджета на съда.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в
двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7