№ 78
гр. К., 28.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Светослав Н. Николов
при участието на секретаря А.В.А.
като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Административно
наказателно дело № 20251850200122 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н. Д. Д., от гр. Г., чрез адв. Н. А., срещу
наказателно постановление №25-0286-000110/07.05.25 г., издадено от
Началник на РУ- К., при ОДМВР- С..
С цитираното по-горе наказателно постановление на жалбоподателя е
наложено наказание „глоба“ в размер на 2000 лева и „лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месец“, за извършено нарушение по чл.174, ал.3,
пр.1 ЗДвП.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява,
представлява се от адв. Н. А., който отправя искане да се отмени процесното
НП, като счита същото за неправилно и незаконосъобразно. Претендира
присъждането на разноски.
В съдебно заседание административнонаказващият орган, редовно
уведомен не се явява, не се представлява.
РП- К., редовно уведомена не изпраща представител.
От събраните гласни и писмени доказателства съдът прие за
установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от лице, което има
1
право на жалба, срещу акт подлежащ на въззивен контрол, поради което е
допустима. Разгледана по същество е основателна.
По делото се установи, че на 05.04.25 г., около 19,50 часа, на
територията на община К., ведомствен път МДЗ Б., преди разклона за село Б.,
жалбоподателят е бил паркирал лек автомобил „Фолксфаген“, модел „Голф“, с
рег. №СО****СМ, собственост на А.Б. Д.а, от гр. Г.. Спрямо същият е била
извършвана проверка от авто- патрул 900, в състав от ст. полицай С. и ст.
полицай М., като жалбоподателят е осуетил извършването на проверката, като
е тръгнал рязко с автомобила и ускорил движението си в посока към гр. К..
По делото се установи, че на 09.04.25 г. свид. А. Н. е съставил акт за
установяване на административно нарушение №665254 срещу жалбоподателя
за това, че като водач на моторно превозно средство, отказва да му бъде
извършена проверка с техническо средство за употреба на алкохол.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено НП 25-0286-
000110/07.05.25г. от началник РУ- К., с което на жалбоподателя са наложени
административни наказания на основание чл. 174, ал. 3, пр.1 от ЗДвП –
„глоба“ в размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 2 години за нарушение на чл. 174, ал.3, пр.1 от ЗДвП.
По делото не се установи жалбоподателят да е отказал да бъде
изпробван за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер
7510“, фабричен номер №ARNA 0159. Установи се, че същият е осуетил
проверка от полицейските служители, за което също е бил санкциониран/този
факт е известен служебно на съда, доколкото настоящият съдебен състав е
разгледал и производството във връзка с този акт/, това се установява и от
показанията на свид. А. Н., полицейски служител в РУ- К., както и от
изготвената по делото ДЗ, в която е отразено това обстоятелство.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена след анализ на събраните по делото доказателства, както следва:
гласни доказателствени средства – показанията на актосъставителя свид. А. Н.
и свид. С. С. и М. М.; писмени и веществените доказтелства по делото, сред
които е заснета част от извършената проверка от полицейските служители и
др.
От доказателствата по делото сред които са показанията на
полицейските служители свид. С. и свид. М., работещи към РУ- К. се
2
установяват факти около времето и мястото на проверката, както и какво е
било поведението на жалбоподателя, а именно осуетяване на полицейска
проверка. В тази им част съдът намира, че същите следва да се кредитират в
тяхната цялост като логични, непротиворечиви с останалите доказателства по
делото и не на последно място относими към предмета на делото.
Съдът намира, че показанията на посочените свидетели не следва да
се кредитират в частта, с която са изложени твърдения за това, че
жалбоподателят е бил отказал да бъде пробван с техническо средство за
употреба на алкохол. От приобщения по делото запис, който е огледан в хода
на производството се установява, че същият е без звук, не е в цялост, а от него
не могат да се извлекат каквито и да било изводи за поведение на
жалбоподателя в този смисъл, както е изложен в обжалвания акт. Напротив
установява се, че евентуално водача от клипа не е съдействал на
полицейските служители, като е потеглил без да е приключила проверката, но
не и да има отказ да бъде пробван с техническо средство.
От показанията на свид. А. Н. се установяват обстоятелства, около
това колко АУАН-а са били съставени на жалбоподателя това, че същият не е
възприел пряко обстоятелствата изложени в тях, както и това, че посоченият в
тях като свидетел- К.К., също не е бил възприел тези обстоятелства. АУАН-те
са били съставени единствено въз основа на изготвена ДЗ от свид. М..
Съдът кредитира приложените писмени доказателства и
доказателствени средства, събрани в хода на съдебното следствие по реда на
чл. 84 от ЗАНН вр. с чл. 283 от НПК.
Приложените писмени доказателства и доказателствени средства са
непротиворечиви, взаимодопълващи се и ценени заедно и поотделно навеждат
до един и същи извод за времето, мястото, начина на проверката, поради което
съдът им се доверява при формиране на фактическите си изводи, с изключение
на част от изготвената ДЗ от свид. М., в която е отразено, че жалбоподателят е
бил отказал да бъде изпробван с техническо средство.
Съдът намира, че следва да се обърне внимание на приобщения по
делото видеозапис, който е бил изготвен, в хода на извършената проверка
спрямо жалбоподателя. Посоченият запис е приобщен в хода на съдебното
следствие чрез оглед, като съдът намира, че наред с останалите доказателства
по делото от него не може да се извлече по категоричен начин извод, че
3
проверяваното лице на клипа/е жалбоподателят/. Съдът намира, че дори и да
се приеме, че е той, то не се възприема направен отказ от негова страна да
бъде тестван с техническо средство. Не се възприема и подготвяне на
полицейските служители, които евентуално да тестват с цитираното
техническо средство проверяваното лице.
С оглед възприетата фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу
подлежащ на обжалване акт и от лице, което има право на жалба. Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
В производството по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН районният съд
следва да извърши проверка за законността на обжалваното НП, т. е. дали
правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това
си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП отговарят по
форма и съдържание на изискванията на ЗАНН, издадени са от компетентните
за това административни органи, предвид представените заповеди по делото,
и при спазване на сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, като е спазена и
процедурата по връчване и обезпечаване възможността за защита от
нарушителя.
АУАН и оспореното наказателно постановление по форма и
съдържание отговарят на изискванията на чл. 42, ал. 1, респ. чл. 57, ал. 1 от
ЗАНН, като съдържат пълно описание на констатираното нарушение- мястото
и времето на извършването, на обстоятелствата, при които се извършено, на
нарушените законови разпоредби.
Въпреки това съдът намира, че не е доказано обвинението
формирано в обжалвания акт. Не е налице съответствие между посоченото в
обжалвания акт и реално случилото се. От материалите по делото не се
установи жалбоподателят да е бил приканван да бъде тестван за проверка с
техническо средство от полицейските служители. Установи се, че същият е
бил осуетил полицейска проверка, за което вече е бил санкциониран.
След като същият е бил санкциониран веднъж за свое неправомерно
поведение, то същият не следва да бъде санкциониран и втори път за същото
нещо. Наред с това не може да се приеме, че в случай, че дадено лице осуети
4
проверка, то същият наред с това отказва и да бъде тестван с техническо
средство. Разпоредбата и смисъла на закона не е в този смисъл, а по своя
характер е недопустимо да се тълкуват разширително санкционни норми.
В хода на производството не бе установено по несъмнен начин, че
жалбоподателят е извършил нарушение по посочения в ЗДвП текст.
Наред с това съдът намира, че е допуснато съществено процесуално
нарушение на процесуалните правила, като при изготвянето на АУАН спрямо
жалбоподателя е следвало да се удостовери съставянето с подпис на двама
свидетели. Този извод се обуславя от обстоятелството, че и актосъставителя и
свидетеля по АУАН не са присъствали на случката
Поради това, настоящата съдебна инстанция намира, че доводите
направени от жалбоподателя в жалбата са основателни.
При тези съображения обжалваното НП следва да бъде отменен
изцяло.
При този изход на делото в полза на жалбоподателят се дължат
разноски. По делото не е релевирано възражение за прекомерност на
адв.възнаграждение, поради което с оглед ангажираните доказателства в тази
насока, то съдът намира, че следва да се възложи в полза на жалбоподателя
сума в размер на 600 лева с ДДС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление №25-0286-
000110/07.05.25 г., издадено от Началник на РУ- К., при ОДМВР- С., издадено
срещу Н. Д. Д., ЕГН**********, от гр. Г., с което на същия е наложено
наказание „глоба“ в размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява
МПС за срок от 24 месец“, за извършено нарушение по чл.174, ал.3, пр.1
ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР- С. да заплати на Н. Д. Д., ЕГН**********, сума в
размер на 600 лева с ДДС, представлява сторени разноски за адв.
възнаграждение в настоящото производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – С. област, в 14-дневен срок от получаване на
5
съобщението за изготвянето му от страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
6