РЕШЕНИЕ
№ 50
гр. Етрополе, 23.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕТРОПОЛЕ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Силвия Т. Евстатиева
при участието на секретаря Климентина Анг. Коева
като разгледа докладваното от Силвия Т. Евстатиева Гражданско дело №
20241830100486 по описа за 2024 година
Подадена е искова молба, с която са предявени обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК
и чл. 86 ЗЗД, от страна на „КРЕДИТ ИНС“ АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 85, ет.
„Мецанин“ против Д. В. Д., с ЕГН ********** с постоянен адрес в гр.
*******, и искане да бъде установено по отношение на ответника, че дължи
на ищцовото дружество паричната сума в общ размер 3053,39 лева,
представляваща неизпълнени задължения по договор за потребителски кредит
„Екстра“ № Д3012133/22.01.2024 г., сключен между страните, както следва:
сумата от 2666,66 лева, представляваща неизплатена главница по посочения
договор, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното й изплащане; сумата от 360,00 лева, представляваща
неизплатена договорна лихва, дължима за периода от 22.04.2024 г. до
22.08.2024 г. и сумата от 26,73 лева, представляваща лихва за забава, дължима
за периода от 23.04.2024 г. до 19.09.2024 г., съгласно Заповед за изпълнение №
249/25.09.2024 г., издадена по по ч.гр.д. № 411/2024 г. по описа на РС –
1
Етрополе, както и да бъде осъден ответника да заплати на ищеца разноските
сторени в настоящото производство в размер на 1461,07 лева и тези в
заповедното такова – в размер на 1261,07 лева.
В исковата молба се твърди, че между страните по делото е налице
валидно облигационно правоотношение, възникнало по повод сключен между
тях, на 22.01.2024 г., Договор за потребителски кредит „Екстра“ №
Д3012133/22.01.2024 г. Твърди се, че договорът е сключен от разстояние по
реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Навеждат
се доводи, че във връзка с посочения договор на ответника по иска е
предоставена в заем паричната сума в размер на 3000,00 лева, а той се е
задължил да я върне, заедно с начислената върху нея договорна лихва.
Посочва се, че ответникът е изплатил в цялост само първите две погасителни
вноски по посочения кредит, а третата е частично платена от него, след което
е преустановил плащанията си. Твърди се, че с оглед на това цялата сума по
кредита е обявена за предсрочно изискуема, като ответникът е уведомен за
това чрез изпращане на електронно съобщение на посочения от него имейл –
адрес.
Твърди се, че във връзка с това е подадено заявление до РС – Етрополе
по реда на чл. 410 ГПК, по повод на което е образувано ч.гр.д. №
20241830100411 по описа на съда за 2024 г., по което е издадена заповед за
изпълнение № 249/25.09.2024 г. След връчването й на ответника, същият е
възразил срещу нея, по реда на чл. 414 ГПК, с оглед на което ищцовото
дружество е предявило настоящата искова молба.
В срока за отговор на исковата молба ответникът е подал такъв, с който
оспорва предявените срещу него искови претенции, като излага доводи, че
процесния договор е недействителен, поради неточното посочване на
годишния процент на разходите по него. Посочва се, че ответникът е заплатил
на ищеца сума в общ размер от 1284,00 лева, като претенцията на ищцовото
дружеството за останалата такава – в размер на 1716,00 лева, се явява
неоснователна. В този смисъл, с отговорът ответникът по първоначалния иск,
предявява насрещен такъв срещу ищцовото дружество,с правно основание чл.
22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, и искане да бъде признато за установено, че
Договор за потребителски кредит „Екстра“ № Д3012133/22.01.2024 г. е
недействителен, поради неточно посочения в него годишен процент на
2
разходите.
Прави се и изрично искане ответникът по насрещния иск да бъде осъден
да заплати на ищецът по този иск сторените от него разноски по делото.
В насрещната искова молба се твърди, че клаузата на т.4.5 от процесния
договор, предвиждаща задължение за кредитополучателя – ищец по този иск,
да предостави на кредитора гаранция в съответен срок, въвежда допълнително
задължение за кредитополучателя, при неизпълнението на което се дължи
неустойка, която, според визираното в т.7.1 е в размер на 2160,00 лева.
Твърди, че тази парична сума не отразена в общата дължима сума по договора,
която е визирана в размер от 4620,00 лева, а не в размера от 6780,00 лева. С
оглед на това се навеждат доводи, че годишният процент на разходите, отразен
в процесния договор е посочен некоректно, респ. че договорът се явява
недействителен по смисъла на чл.22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от Закона за
потребителския кредит. Посочва се, че визирането на по – нисък ГПР
представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал. 4,
вр. чл.68д, ал. 1 ЗЗП, която подвежда потребителя итносно спазването на
забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
В срока за отговор по така предявения насрещен иск, ответникът по
него, е депозирал такъв, с който оспорва иска като неоснователен и недоказан,
навеждайки доводи относно това, че между страните по процесния договор е
налице валидно облигационно отношение; че ГПР в този договор е коректно
посочен и че въпросната неустойка не е включена в него, тъй като, съгласно
чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК, при изчисляване на ГПР не се включват разходите, които
потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията по потребителския
кредит; че неустойката е предвидена във връзка с неизпълнение на
задължение, различно от задължението за връщане на кредита и не следва да
се включва в ГПР, както и че, в случая, неустойката е индивидуално
определена.
В съдебно заседание дружеството – ищец по първоначалния иск и
ответник по насрещния такъв, редовно призовано не се представлява. По
делото е постъпила молба от пълномощника му – адв. С. М. от САК, в която
същата изразява становище, при липса на процесуални пречки, да се даде ход
на делото в нейно отсъствие; поддържа исковите претенции и излага подробни
аргументи относно основателността им; оспорва предявения насрещен иск,
3
като излага аргументи и в тази насока и претендира разноски, за което прилага
списък по чл. 80 ГПК. Прави възражение за прекомерност на претендираните
от насрещната страна разноски за адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание ответникът по първоначалния иск и ищец по
насрещния такъв, редовно призован, не се явява и не се представлява. По
делото е постъпила молба от пълномощника му – адв. Д. Г. от АК-Ловеч, в
която същият изразява становище, при липса на процесуални пречки, да се
даде ход на делото в негово отсъствие; поддържа исковите претенции и излага
подробни аргументи относно основателността им; оспорва предявения
насрещен първоначален иск, като излага аргументи и в тази насока и
претендира разноски по реда на чл. 38, ал.1, т. 3, предл. 2 ЗА, включително и
такива в заповедното производството, за което прилага договор за правна
защита и съдействие и списък по чл. 80 ГПК. Прави възражение за
прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски за адвокатско
възнаграждение.
Като писмени доказателства по делото са приобщени следните
документи: договор за потребителски кредит „Екстра“ №
Д3012133/22.01.2024 г., ведно с погасителен план към него; заверено копие на
разписка – извлечение за извършено плащане чрез финансовия посредник
„ИзиПей“ с № 0300021886168643/25.04.2024 г.; заверено копие на разписка –
извлечение за извършено плащане чрез финансовия посредник „ИзиПей“ с №
0300022137209152/22.05.2024 г.; заверено копие на нареждане за кредитен
превод с реф.№20240422029982114970/22.04.2024 г., издадено от „Първа
инвестиционна банка“; заверено копие на извлечение от банковата сметка на
Д. В. Д., с IBAN: BG27STSA930000299223861,открита в банка „ДСК", за
периода от 22.04.2024 г. до 22.04.2024 г.; договор за потребителски кредит
„Екстра“ № Д3012133/22.01.2024 г., ведно с погасителен план към него;
заверено копие на разписка – извлечение за извършено плащане чрез
финансовия посредник „ИзиПей“ с № 0300021886168643/25.04.2024 г.;
заверено копие на разписка – извлечение за извършено плащане чрез
финансовия посредник „ИзиПей“ с № 0300022137209152/22.05.2024 г.;
заверено копие на нареждане за кредитен превод с реф.
№20240422029982114970/22.04.2024 г., издадено от „Първа инвестиционна
банка“; заверено копие на извлечение от банковата сметка на Д. В. Д., с IBAN:
BG27STSA930000299223861,открита в банка „ДСК", за периода от 22.04.2024
4
г. до 22.04.2024 г.; материалите по ч.гр. д. № 2024183100411 по описа на РС –
Етрополе за 2024 г.;договори за правна защита и съдействие, ведно с
пълномощни и квитанции за платени държавни такси по всеки един от
исковете, приети за съвместно разглеждане по делото.
Във връзка горното, ръководен от събраните в хода на делото писмени
доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
На 22.01.2024 г., по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, между страните по делото бил сключен Договор за потребителски
кредит „Екстра“ № Д3012133/22.01.2024 г., по силата на който на
кредитополучателя по него /Д. В. Д./ била предоставена в заем паричната сума
в размер на 3000,00 лева, а той се задължил да я върне на кредитора
/“КРЕДИТ ИНС“ АД/, ведно с начислената върху договорна лихва в размер на
36 %, на годишна основа, на 18 броя месечни вноски, 17 от които в размер на
256,67 лева, а една – в размер на 256,61 лева /съгласно съпътстващия договор
погасителен план/. При това положение, общата дължима сума по договора
била в размер на 4620,00 лева, а посоченият в договора годишен процент на
разходите /ГПР/ бил в размер на 49,7 %.
В т.4.5 в посочения договор била договорена клауза, че в срок до края на
следващия ден от сключването на договора, кредитополучателят е длъжен да
предостави на кредитора гаранция по кредита съгласно реда и условията,
предвидени в общите условия по договора, като банковата гаранция или
гаранцията, издадена от небанкова финансова институция, трябва да бъде за
сума в размер на предоставената главница и лихва по кредита, със срок на
валидност до една година от датата на сключването на до договора. Съгласно
т.7.1 от договора, в случай, че кредитополучателят не представи на кредитора
посочената по – горе гаранция,последният можел да начисли неустойка в
размер на 2160,00 лева, която ще се дължи само за периоди, в които
кредиторът е бил без осигурена гаранция и ще се начислява, ведно с
погасителните вноски, като всяка вноска от неустойката била в размер на
120,00 лева. При това положение общата дължима сума по договора възлизала
в размер на 6780,00 лева, което, обстоятелство, не било отчетено при
изчислението на ГПР.
Отпусната в заем сума била усвоена от Д. В. Д.. Той, обаче, не изпълнил
задължението си за предоставяне на посочената по - горе гаранция. Също така
5
изпълнил само две пълни и една частична вноска по посочения договор, след
което е преустановил плащанията си по него. С оглед на това цялата сума по
договора, ведно с начислените върху нея лихви била обявена за предсрочно
изискуема.
С оглед горното, на 25.09.2024 г. дружеството – ищец по първоначалния
иск подало до РС – Етрополе заявление по реда на чл. 410 ГПК, с искане за
издаване на заповед за изпълнение срещу ответника по този иск за следните
суми: сумата от 2666,66 лева, представляваща неизплатена главница по
посочения договор, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното й изплащане; сумата от 360,00 лева, представляваща
неизплатена договорна лихва, дължима за периода от 22.04.2024 г. до
22.08.2024 г. и сумата от 26,73 лева, представляваща лихва за забава, дължима
за периода от 23.04.2024 г. до 19.09.2024 г. Във връзка с това било образувано
ч.гр.д. № 411/2024 г. по описа на РС – Етрополе,по което, на основание
разпореждане на съдията – докладчик, била издадена Заповед за изпълнение
№ 249/25.09.2024 г. в полза на дружеството – заявител срещу ответника –
длъжник, за горепосочените вземания. Препис от посочената заповед бил
връчен лично на длъжника на 30.09.2024 г. Същият подал възражение срещу
нея по реда на чл. 414 ГПК, с оглед на което дружеството – ищец подало иск за
установяване на вземанията си посочената заповед.
Всички описани по – горе факти съдът установи като безспорни от
събраните в хода на съдебното дирене писмени доказателства,подробно
описани по горе.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
изводи от ПРАВНА СТРАНА:
Съдът е сезиран с първоначален установителен иск с правно чл. 422,
ал.1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 86 ЗЗД, за установяване дължимостта на
вземания по договор за потребителски кредит „Екстра“ №
Д3012133/22.01.2024 г., сключен между страните. С оглед на това, в тежест на
ищеца по този иска е да установи, че между него и ответника по този иск е
сключено валидно облигационно правоотношение по повод процесния
договор за кредит; че във връзка с това от страна на ищцовото дружеството на
ответника е предоставена в заем посочената парична сума; че същият не е
6
изпълнил в цялост задълженията си по посочения договор и е останал
задължен към ищцовото дружество за сумите, посочени от него във вид на
главница, договорна лихва и лихва за забава, респ. че следва да бъде
установена дължимостта на тези суми. В тежест на ответника по този иск, е да
установи релевантните за него факти и обстоятелства в отговора, а именно, че
е заплатил част от задълженията си по посочения договор в съответния,
визиран от него размер; че останалата претендирана сума във вид на главница
е недължима от него, предвид недействителността на процесния договор,
респ. че с оглед на това и претенциите на ищцовото дружество за
установяването дължимостта на тази сума, а и на останалите, посочени в
исковата молба са неоснователни.
Съдът е сезиран и с насрещен установителен иск, който е приет за
съвместно разглеждане по делото и с който, на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК ищецът по него претендира да бъде обявена
недействителността на процесния договор потребителски кредит „Екстра“ №
Д3012133/22.01.2024 г., поради неточно посочения в него ГПР и поради липса
на посочване на методиката, по която е формиран същия. С оглед на това, в
тежест на ищеца по този иск е да установи твърдените от него факти и
обстоятелства, а именно, че между него и ответника по този иск не е налице
валидно сключено облигационно правоотношение, с оглед обстоятелството, че
процесния договор за кредит недействителен поради неточното посочване на
ГПР в него и противоречието му с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК; че сумата, визирана
в договора като неустойка представлява задължение по този договор, което не
е включено в ГПР и че по този начин е нарушена забраната на чл. 19, ал. 4
ЗПК. В тежест на ответника по този иск е да установи релевираните от него
факти относно действителността на сключения между страните договор за
кредит, респ. валидността на облигационната връзка между тях; че ГПР в този
договор е коректно посочен и че въпросната неустойка не е включена в него,
тъй като, съгласно чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК, при изчисляване на ГПР не се
включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на
задълженията по потребителския кредит; че неустойката е предвидена във
връзка с неизпълнение на задължение, различно от задължението за връщане
на кредита и не следва да се включва в ГПР, както и че, в случая, неустойката
е индивидуално определена.
С доклада по делото, срещу който страните не са възразили, съдът е
7
обявил за безспорни следните факти по делото: че на 22.01.2024 г., по реда на
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, между страните
по делото е сключен Договор за потребителски кредит „Екстра“ №
Д3012133/22.01.2024 г., по силата на който на кредитополучателя по него /Д.
В. Д./ е предоставена в заем паричната сума в размер на 3000,00 лева, а той се
е задължил да я върне на кредитора /“КРЕДИТ ИНС“ АД/, ведно с
начислената върху договорна лихва в размер на 36 %, на годишна основа, на
18 броя месечни вноски, при посочен в договора ГПР 49,7 %; че под т.4.5 в
посочения договор била договорена клауза, че в срок до края на следващия
ден от сключването на договора, кредитополучателят е длъжен да предостави
на кредитора гаранция по кредита съгласно реда и условията, предвидени в
общите условия по договора, като банковата гаранция или гаранцията,
издадена от небанкова финансова институция, трябва да бъде за сума в размер
на предоставената главница и лихва по кредита, със срок на валидност до една
година от датата на сключването на до договора; че съгласно клаузата на т. 7.1
от същия договор, в случай, че кредитополучателят не представи на кредитора
посочената по – горе гаранция,последният може да начисли неустойка в
размер на 2160,00 лева; че кредитополучателят е изпълнил само две пълни и
една частична вноска по посочения договор, след което е преустановил
плащанията си по него с оглед на което цялата сума по него е обявена за
предсрочно изискуема.
В този смисъл настоящият съдебен състав счита за безспорно
установено, че между страните по делото е сключен договор за потребителски
кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК, поради което за него са приложими
правилата на ЗПК, както по отношение основателността на исковите
претенции по предявения първоначален иск за установяване на вземанията по
издадената заповед за изпълнение, така и по отношение насрещния
установителен иск за обявяване на недействителността на процесния договор
за кредит, от който произтичат тези вземания.
Предвид естеството на производството по исковете по чл. 422 ГПК,
същото е неразривно свързано със заповедното такова и служебното
задължение на съда да изследва дали не са налице основанията, визирани в чл.
411, ал. 2 ГПК. В този смисъл съдът е задължен да изследва тези
обстоятелства и при разглеждането на иска по чл. 422 ГПК относно
8
установяване основателността му. Както вече беше посочено по – горе,
предвид обстоятелството, че в настоящия случай се касае за вземания,
произтичащи от договор за потребителски кредит, за който са приложими
правилата по ЗПК, съдът е задължен да изследва обстоятелствата по чл. 422,
ал.1, т. 2 ГПК през призмата на този закон.
Съгласно императивната разпоредба на чл. 22 ЗПК когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.
7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Според чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин, като с нормата
чл. 19, ал. 1 ЗПК е посочено, че годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит.
В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на
ГПР – 49,7 %, т.е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10
ГПК. В същият, обаче, видно от приетата от съда фактическа обстановка по
делото, е некоректно посочен в договора, тъй като при изчисляването му
/съобразно Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК/, не е включена и
дължимата /а и частично платена/ от ищеца сума във вид на неустойка във
връзка с непредставената от него гаранция. В този смисъл, настоящият
съдебен състав счита, че по делото безспорно се установява, че
действителният ГПР по договора надвишава този, визиран в него, респ. този –
предвиден като максимално възможен в чл. 19, ал. 4 ЗПК и води до
нарушаване разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. По силата на § 1, т. 1
ДРЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
9
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по
кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Неустойката, начислена по повод непредставянето на гаранция от страна
на кредитополучателя е разход, свързан с предмета на договора за
потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по
договора. От начина, по който е формулирана клаузата на т.4.5 от процесния
договор става ясно, че за да бъде потребителят одобрен за отпускането на
кредита, той задължително следва да бъде обезпечен по посочения начин –
чрез представянето на гаранция. В конкретния случай тази гаранция има за
цел да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа
неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с
предвиденото в чл. 16 ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да
оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи цена за
ползването на заетите средства, съответна на получените гаранции.
Обстоятелството, че кредиторът по вече отпуснат заем, вменява в задължение
на кредитополучателят да му предостави още едно обезпечение, води до
необходимост от това последният да извърши допълнителни разходи по този
заем, което пък води до неоснователно обогатяване на кредитора и нарушава
принципа на справедливостта в договорните отношения. На практика такава
клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата
институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника
върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на
задълженията му към тази институци. В този смисъл, целта на
регламентираната неустойка излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Следва също така да се подчертае, че
стойността на въпросната неустойка е равна почти на 2/3 от стойността на
главницата.
При тези данни липсват съмнения, че непредоставянето на тази
гаранция е условие за сключването на договора за потребителски кредит и за
усвояването му, а размерът на неустойката от непредставянето й е
предварително известен на кредитора, но въпреки това, сумата за тази
10
неустойка не е посочена като сума по кредита в договора и не е включена в
ГПР.
Във връзка с всичко гореизложено настоящият съдебен състав, намира,
че неустойката представлява част от ГПР, тъй като е свързана с допълнителни
разходи за потребителя, които оскъпяват кредита, а предоставянето на
гаранция е условие, наложено от кредитора. Предвид на това настоящият съд
счита, че при сключването на процесния договор за потребителски кредит не
са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за посочване на
действителния ГПР, при това не само цифрово, а и с непосочване на взетите
предвид допускания, използвани при изчисляването му по определения в ЗПК
начин, поради което договорът е недействителен на основание чл. 26, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, като противоречащ на законовите разпоредби на чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК. В този смисъл настоящият съдебен състав счита за нужно да
уточни, че неоснователни се явяват възраженията на ответното дружество,
релевирани в отговора му по насрещния иск, че съгласно чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК,
при изчисляване на ГПР не се включват разходите, които потребителят
заплаща при неизпълнение на задълженията по потребителския кредит и че
въпросната неустойка е предвидена във връзка с неизпълнение на задължение,
различно от задължението за връщане на кредита и поради което не следва да
се включва в ГПР. Както вече беше посочено, по начина по който е
формулирана клаузата за предоставянето на гаранция и произхождащата от
това неустойка при непредставянето й, тази клауза е обвързана именно с
договора за кредит и вземането на кредитора за сумата за неустойка
представлява вземане по договора и част от общата сума по него.
По изложените по – горе съображения съдът намира, че макар с
първоначалният установителен иск да не се иска признаване дължимостта на
вземането за процесната неустойка, сами по себе си вземанията по Заповед за
изпълнение № 249/25.09.2024 г., издадена по по ч.гр.д. № 411/2024 г. по описа
на РС – Етрополе се явява неоснователни, предвид обстоятелството, че
договорът, от които произтичат тези вземания е нищожен и искането на ищеца
по този иск противоречи на закона /в случая ЗПК/. В този смисъл предявеният
насрещен установителен иск се явява основателен, като следва да бъде
прогласена недействителността на сключения между страните договор за
потребителски кредит „Екстра“ № Д3012133/22.01.2024 г.
11
С оглед изхода на делото ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати на ответника по отхвърления първоначален иск и ищец по уважения
насрещен такъв, сторените от него разноски по делото. Същият заявява
претенции за адвокатско възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 1 ГПК, вр.
чл.38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3, пр. 2 от Закона за адвокатурата,респ. по чл. 78, ал. 3
ГПК, в размер на 480,00 лева за всеки един от двата разгледани в
производството искове – или общо 960,00 лева и платена държавна такса за
предявения насрещен иск в размер на 42,50 лв. /изчислена при условията на
чл. 73, ал. 4 ГПК/. С оглед релевираното от дружеството – ищец /по
първоначалния иск/ и ответник /по насрещния такъв/ възражение за
прекомерност на разноските и съобразно чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът следва да
съобрази претендирания размер на адвокатското възнаграждение с този,
визиран в чл. 36 от Закона за адвокатурата и приетата във връзка с него
Наредба № 1/09.07.2004 г. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от същата наредба за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен
интерес от 1000,00 до 10 000,00 лева, минималното адвокатско
възнаграждение е в размер на 400,00 лева плюс 10 % за горницата над 1000
лв.; а съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 от същата наредба – за неоценямите искове
/като този за обявяване на нищожност/ – е в размер на 1000,00 лева. С оглед
на това се установява, че от страна на адв. Д. Г., се претендират разноски под
установения минимален размер, както по първоначалния иск, така и по
насрещния иск, приет за съвместно разглеждане по делото. Наред, с това,
обаче, предвид задължителните за съда постановки на Решение от 25.01.2024
г. по дело С-438/22 на СЕС, настоящият съдебен състав счита, че с оглед
обстоятелството, че делото е приключило в рамките на едно съдебно
заседание, в което адв. Г. не се е явил лично, а е представил само писмено
становище относно хода на делото, както и предвид фактическата и правна
сложност на делото като цяло, на адв. Г. не се следват възнаграждения в
посочения по – горе размер и следва да му бъдат определени такива под
минималния за всеки един от исковете, респ. отхвърления първоначален и
уважения насрещен такъв /а и под претендирания такъв от него/. Настоящият
съдебен състав счита, че възнаграждение в размер на 300,00 лева по всеки
един от исковете /отхвърления и уважения/ се явява напълно адекватно на
осъществената от страна на адв. Г. правна помощ и съдействие, респ. „Кредит
инс“ АД следва да бъде осъдено да му заплати такива парични суми.
12
По отношение на другите разноски, сторени от ищеца по насрещния иск
в производството, съдът счита, че техният размер следва да бъде уважен в
цялост, респ. ответното дружество по този иск да бъде осъдено да му заплати
паричната сума в размер на 42,50 лева.
Предвид отхвърлянето на първоначалния иск разноските, сторени от
ищеца по него остават за негова сметка.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
НЕ УВАЖАВА и ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан,
предявения иск с правно основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК и
чл. 86 ЗЗД, от страна на „КРЕДИТ ИНС“ АД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление в гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 85, ет. „Мецанин“
против Д. В. Д., с ЕГН ********** с постоянен адрес в гр. ***************, и
искане да бъде установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото
дружество паричната сума в общ размер 3053,39 лева, представляваща
неизпълнени задължения по договор за потребителски кредит „Екстра“ №
Д3012133/22.01.2024 г., сключен между страните, както следва: сумата от
2666,66 лева, представляваща неизплатена главница по посочения договор,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й
изплащане; сумата от 360,00 лева, представляваща неизплатена договорна
лихва, дължима за периода от 22.04.2024 г. до 22.08.2024 г. и сумата от 26,73
лева, представляваща лихва за забава, дължима за периода от 23.04.2024 г. до
19.09.2024 г., съгласно Заповед за изпълнение № 249/25.09.2024 г., издадена по
по ч.гр.д. № 411/2024 г. по описа на РС – Етрополе, както и да бъде осъден
ответника да заплати на ищеца разноските сторени в настоящото
производство в размер на 1461,07 лева и тези в заповедното такова – в размер
на 1261,07 лева.
УВАЖАВА приетия за съвместно разглеждане по делото насрещен
иск, като ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН, на основание чл. 26, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, сключеният между „КРЕДИТ ИНС“ АД, с ЕИК *********, със
13
седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 85, ет.
„Мецанин“ и Д. В. Д., с ЕГН ********** с постоянен адрес в гр. ***********,
Договор за потребителски кредит „Екстра“ № Д3012133/22.01.2024 г., поради
противоречието му с чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
ОСЪЖДА „КРЕДИТ ИНС“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 85, ет. „Мецанин“ да
заплати на ищеца по насрещния иск Д. В. Д., с ЕГН ********** с постоянен
адрес в гр. *********** паричната сума в размер на 42,50 лева /четиридесет и
два лева и 50 ститинки/, представляваща разноски, сторени от него в
производството.
ОСЪЖДА „КРЕДИТ ИНС“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 85, ет. „Мецанин“ да
заплати на адв. Д. Г. от АК – Ловеч, с адрес за кореспонденция в гр. ********
паричната сума в размер на 300,00 /триста лева/ представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение по чл. 78,ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3,
предл. 2 ЗА, определено при условията на Решение от 25.01.2024 г. по дело С-
438/22 на СЕС.
ОСЪЖДА „КРЕДИТ ИНС“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 85, ет. „Мецанин“ да
заплати на адв. Д. Г. от АК – Ловеч, с адрес за кореспонденция в гр.
*************** паричната сума в размер на 300,00 /триста лева/
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по чл. 78,ал. 1 ГПК,
вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3, предл. 2 ЗА, определено при условията на
Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от получаване на
съобщението от страните за постановяването му, пред СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД.
Съдия при Районен съд – Етрополе: _______________________
14