№ 168
гр. Ямбол, 20.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Яна В. Ангелова
при участието на секретаря П.Г.У.
в присъствието на прокурора М. Б. А.
като разгледа докладваното от Яна В. Ангелова Гражданско дело №
20252300100238 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.5 от ЗЛС, във вр. с чл.336 и сл. от ГПК.
Образувано е по подадена искова молба от Й. П. Й. от гр.****, действащ чрез
пълномощника- адв. М. Х. от АК- Ямбол, с която против Д. Д. Й. е предявен иск с правно
основание чл.5, ал.1 от ЗЛС– за поставяне на ответницата под пълно запрещение.
Ищецът излага, че е съпруг на ответницата Д. Й., която от преди повече от две
години е с диагноза „Болест Алцхаймер с ранно начало. Умерен тежък дементен синдром с
изразени езикови нарушения“. Заболяването се проявило през 2023 г., като ответницата
имала затруднения в изразяването при разговор, трудно се сещала за думи, трудно разбирала
чужда реч, с паметови нарушения за близки събития, по- трудно започнала да се справя с
домакинството. Била приета на лечение в УМБАЛ „Александровска“, Клиника по нервни
болести гр.София на 27.11.2023 г., където било проведено лечение, но болестта
прогресирала. Тъй като заболяването е характерно с нарушението на паметта, Й. започнала
постепенно по-трудно да заучава нова информация, трудно си припомняла близки събития,
имала нарушения в речевите функции. Същата не можела да се справя с финансите, като
била зависима от съпруга си. През 2024 г. състоянието на ответницата се влошило, поради
което на 02.09.2024 г. е била хоспитализирана в УМБАЛ „Александровска“, Клиника по
нервни болести гр.София. След консултация с невропсихолог е било констатирано, че Й. има
прогресиращи нарушения в езика и речта, в паметта за близки събития, ограничена, бедна
самостоятелна реч, изразени нарушения в писмената реч. Трудно се сещала за думи, трудно
разбирала чужда реч, имала затруднения при четене, писане, в сметните операции.
Установени били нарушения при справяне с ежедневните функции. Заучаването на нова
информация било тежко нарушено. Невъзможно е било тестуването с 10 думи. Грубо била
нарушена повторната реч с прогресия. След изписването й Й. е била насочена към ТЕЛК,
тъй като има нужда от помощ, надзор и насочване в ежедневното функциониране. Поради
заболяването си ответницата има трайно намалена работоспособност 75%, с начална дата от
08.01.2025 г., съгласно Експертно решение № 90044 от 08.01.2025 г. на ТЕЛК към УМБАЛ
1
„Пловдив" АД гр.Пловдив, със срок: пожизнен. През последните няколко месеца
състоянието на ответницата се влошило. Тя не била в състояние самостоятелно да се справя
в ежедневието, като характерните за заболяването симптоми, като трудна ориентация в
непозната, а в последствие и в позната обстановка, невъзможност за справяне с по- сложни
задачи в ежедневието, неспособност за справяне с финанси, боравене с домакински уреди,
дребни ремонти и др., се проявили и при ответницата. Към момента Й. има проблеми с
паметта и преценката. Често е дезориентирана относно времето и мястото, както и не може
сама да се грижи за себе си и делата си. Ответницата не разбира значението на това което
върши, както и не разбира свойството и значението на постъпките си и не е способна да ги
ръководи. Същата не е в състояние да упълномощи когото и да била да извършва от нейно
име такива действия. На ответницата предстои отпускане на пенсия за инвалидност, във
връзка с което се налага извършване на правни и фактически действия и подписване на
документи, които тя не може сама да осъществява. Налага се заедно с брат си да извършат и
разпоредителна сделка на останалият им в наследство недвижим имот, за което също е
необходимо извършване на фактически и правни действия, които Й. не може да осъществи
сама. Същата е в невъзможност да се грижи за своите работи и не може да защитава своите
интереси. С изложеното по- горе ищецът обосновава иска за поставяне на ответницата под
пълно запрещение, а в случай, че не са налице основанията за това се настоява ответницата
да бъде поставена под ограничено запрещение.
В срока за отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК, ответницата не е
депозирала такъв.
В о.с.з. искът се поддържа от ищеца чрез процесуалния представител, който
пледира съдът да постави ответницата под пълно запрещение, тъй като са налице
предвидените в закона условия за това.
В о.с.з. ответницата се явява лично, като не взема становище по предявения иск.
Заключението на участващия по делото прокурор от ЯОП е за наличие на
предвидените в закона основания за поставяне на ответницата под пълно запрещение.
При проведения от съда личен разпит по реда на чл.337, ал.1 ГПК, ответницата
отговаря на елементарни въпроси, като дава кратки отговори. Посочва на колко години е, че
не работи, като споменава за предишната си работа. Заявява, че не е в състояние на излиза
сама извън дома си, като прави това само в присъствието на съпруга си, който работи.
След съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, ЯОС прие за установено от фактическа страна следното:
Ответницата Д. Д. Й. е пълнолетно лице, родена на 28.10.1967 г. Ищецът Й. П.
Й. е неин законен съпруг, което се установява от представеното по делото Удостоверение за
граждански брак.
От приложената по делото медицинска документация се установява, че
ответницата е лекувана за времето от 27.11.2023 г. до 30.11.2023 г. в УМБАЛ
„Александровска“, Клиника по нервни болести гр.София, където й е поставена диагноза
„Ограничена атрофия на главния мозък. Лек дементен синдром“. След влошаване на
състоянието й през 2024 г., отново е хоспитализирана в посоченото по- горе болнично
заведение, където й е поставена окончателна диагноза „Болест на Алцхаймер с ранно начало.
Умерено тежък дементен синдром с изразени езикови нарушения“. Насочена е към ТЕЛК за
преценка на група инвалидност, с констатация, че ответницата има нужда от помощ, надзор
и насочване в ежедневното функциониране. С Експертно решение № 90044 от заседание №3
от 08.01.2025 г. на ТЕЛК при УМБАЛ „Пловдив“ АЗ гр. Пловдив, на ответницата е
поставена диагноза „Ранна болест на Алцхаймер“ и е определена 75 % ТНР без чужда
помощ.
Според заключението на вещото лице- психиатър д-р Л. Д., извършило
2
назначената по делото съдебно- психиатрична експертиза, поддържано в съдебно заседание,
неоспорено от страните и прието от съда като обективно и компетентно, ответницата към
момента няма аналитично мислене, не може да прави умозаключения по елементарни
жизнени въпроси, преценки за житейски ситуации, затова не може да разбира и да се справя
пълноценно с обичайни неща от ежедневието- изпълнява елементарни действия с механичен
характер. Не се интересува от телевизия, не гледа предавания, а ако гледа, не разбира за
какво става дума, не може да осмисли видяното в цялостност и последователност на
събитията. Не може да преразкаже моментни случки и настоящи събития, защото не може да
анализира настоящите събития и да ги запамети и вече няма достатъчен и подреден
речников фонд. Речта и не е последователна и не винаги е свързана смислово. Не се
ориентира в настоящи житейски ситуации, социални дейности, нито проявява интерес към
някакви нови неща. Нейните дейности и възможности са ограничени само до задоволяване
на елементарни жизнени потребности. Преценката и на по-сложни ситуации липсва.
Ннеспособна е да осмисли обстановката в цялост, да отличи главното от второстепенното, да
съобрази своите решения и действия в съответствие с нововъзникнало положение,
поведението и е елементарно, тя не може да взема решения, тя не може да защитава своите
интереси. Според заключението, анализът на данните от медицински документи и
направеното медицинското изследване на ответницата сочат, че същата има деменция-
оглупяване- упадък на умствено- паметовата дейност, настъпила след предшестващо
нормално интелектуално развитие на личността. Деменцията се дължи на органични
увреждания на мозъка. В случая деменцията е с ранно начало /заболяването се появява
преди 65 годишна възраст/ и има екстремен, напредващ ход, т.е. оглупяването непрекъснато
се задълбочава. Предполага се, че тя е по тип деменция при болестта на Алцхаймер-
невродегенеративно страдание, по своята същност е неизлечимо и засяга функциите на
главния мозък. Разрушават се нервни клетки, отговорни за предаването на импулсите между
мозъчните структури, това причинява необратимо влошаване на паметта. При ответницата
поради наличното тежко и необратимо дементно състояние, социална и трудова
дезадаптация, е възникнала сериозна необходимост от грижи и организиране на ежедневието
и. Тя е неспособна сама да се грижи за своите интереси и да ги защитава, неспособна е сама
да удовлетворява жизнените си потребности, да задоволява текущите си нужди и разумно да
разполага с това което е придобила. Според заключението, поради заболяването си,
ответницата е неспособна да разбира свойството и значението на постъпките си, да ръководи
действията си, неспособна е да възприема правилно обективната реалност.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск черпи правното си основание в нормата на чл.5, ал.1 от ЗЛС.
Същият е процесуално допустим, като предявен от съпругът на ответницата, който е нейн
близък роднина по смисъла на закона и има правен интерес от воденото на настоящия
процес, тъй като попада в кръга на лицата по чл.336, ал.1 ГПК.
Разгледан по същество искът е основателен.
Съгласно задължителните указания, дадени с ППВС №5/1979 г., предметът на
иска по чл.5 от ЗЛС- за поставяне на едно лице под запрещение, е неговата дееспособност, а
основанието на този иск е наличието на слабоумие или душевна болест и невъзможността на
страдащия от такава болест или слабоумие да разбира свойството и значението на
постъпките си да се грижи за себе си и за своите работи. При кумулативното наличие на
двете изисквания- медицински и юридически, се постановява ограничаване на
дееспособността или обявяване на пълната недееспособност на лицето. В разглеждания
случай от изслушаната по делото съдебно- психиатрична експертиза, заключението по която
съдът кредитира изцяло, намирайки го за обективно и компетентно, от другите медицински
документи и от преките лични впечатления на съда, придобити при извършения личен
3
разпит на ответницата, се установи, че Д. Д. Й. страда от Болест на Алцхаймер с ранно
начало. Умерено- тежък дементен синдром/, което болестно състояние не е кратковременно,
напротив, има екстремен напредващ ход и характер и оглупяването непрекъснато се
задълбочава. Налице е и втората предпоставка, предвидена в закона за поставянето на
ответницата под пълно запрещение- ответницата не е неспособна да разбира свойството и
значението на постъпките си и да ти ръководи, неспособна е да възприема правилно
обективната реалност.
С оглед тези установени обстоятелства съдът прави извода, че психичното
заболяване на ответницата /оглупяване по смисъла на чл.5 от ЗЛС/ е в причинна връзка с
неспособността й да се грижи за себе си и за своите работи и интереси. При доказано
наличие на двете изисквания по чл.5 ЗЛС- медицински и юридически, съдът следва да
постави Д. Д. Й. под пълно запрещение.
Водим от изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ПОСТАВЯ на основание чл.5, ал.1 от Закона за лицата и семейството Д. Д. Й., с
ЕГН- **********, от гр.****, ж.к."*, бл.**, вх.**, ет.**, ап.**, ПОД ПЪЛНО
ЗАПРЕЩЕНИЕ.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Бургас в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, препис от него да се изпрати на Органа по
настойничеството при Община Ямбол за учредяване на настойнически съвет.
Съдия при Окръжен съд – Ямбол: _______________________
4