№ 257
гр. Сливен, 30.05.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на двадесет и девети
май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Христина З. Марева
при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева
Сложи за разглеждане докладваното от Христина З. Марева Гражданско дело
№ 20242200100389 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Ищцата, редовно призована, не се явява. За нея се явява адв. В. В.,
надлежно преупълномощена от адв. П. К..
За ответното дружество, редовно призовано, се явява адв. Г. Д. от АК -
Ямбол, надлежно преупълномощен от адв. М. Г..
Свидетелят С. С., редовно призован, се явява лично.
Съдът ОТСТРАНИ свидетеля от залата.
АДВ. В.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че са налице условията и
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД на делото и докладва, че заседанието е първо. Насрочено е с
определение № 256/16.04.2025 г., с което съдът е предявил на страните и
проект за доклад по делото.
АДВ. В.: Уважаема госпожо председател, поддържам исковата молба.
По отношение на депозирания отговор и във връзка с определението на съда
№ 100 и Определение № 256, сме взели становище в писмена молба.
Поддържаме предложеното становище, поддържаме искането си назначаване
по делото на съдебно психиатрична експертиза. Моля проекта за доклад да
бъде допълнен с това, че има влязла в сила присъда, съгласно която вината,
противоправността и причинно-следствената връзка за настъпилата смърт на
Д.Т. са установени по делото обстоятелства. Оспорвам отговора на исковата
молба. По отношение на лихвата сме посочили в молбата си от 12.05.2025 г.
1
как я претендираме, като посочваме, че на 31.08.2023 г. ответното дружество е
получило извънсъдебната претенция от доверителката ми и считаме, че не се
оспорва от ответника. В случай, че оспорват тази дата, че тогава е уведомен от
доверителката ми за настъпилото ПТП, ще направим допълнително
доказателствено искане. По отношение на поисканата в отговора на исковата
молба съдебно-медицинска експертиза, считам искането за неоснователно,
предвид влязлата в сила присъда, с която е установена причинно-следствената
връзка между процесното ПТП и смъртта на Д.Т., още повече, че видно от
съдебно-медицинската експертиза на труп на Д.Т., която ще бъде приложена
по настоящото дело, която е част от материалите от ДП, индиция е и там
изрично е посочено освен присъдата и в съдебно-медицинската експертиза на
труп е изрично е посочено от вещото лице, че смъртта на Д.Т. е настъпила
именно от получените от него травми при ПТП.
Адв. Д.: Уважаема г-жо Председател, оспорвам иска, като изцяло
поддържам съображенията и възраженията, които сме изложили в отговора на
исковата молба. Поддържам доказателственото искане за назначаване на
съдебно-медицинска експертиза, която да отговори на формулираните в
отговора на исковата молба въпроси, които според нас са от значение, тъй като
по данните, които до момента се намират в делото, пострадалият – загинал при
ПТП, е бил транспортиран като пациент с линейката, тоест би могло да се
предположи, че той е имал някакво заболяване, което евентуално би било в
някаква причинно-следствена връзка с последващата му смърт. Относно
проекто-доклада, с който сме запознати, нямам възражения. Искането за
допълване в смисъла, което беше направено като такова от пълномощника на
ищцата, считам за основателно, тъй като междувременно наказателното
производство е приключило с влязла в сила присъда.
С оглед изявленията на страните и на основание чл. 146, ал. 1 от ГПК,
съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЯВЯВА предявения на страните проект за доклад с Определение
256/16.04.2025 г., заедно с внесеното в днешното съдебно заседание уточнение
от адв. В., а именно, че след предявяване на исковата молба е влязла в сила
присъда по НОХД № 319/2024 г. по описа на СлОС, във връзка с повдигнато
обвинение по ДП № 1043/2023 г. на РУ – Сливен, като на основание чл. 300 от
ГПК съдът е обвързан от така влязлата в сила присъда по въпросите относно
деянието и неговата противоправност, извършителя и неговата вина,
включително за всички съставомерни признаци на престъплението, за което
деликвента е признат за виновен, за ОКОНЧАТЕЛЕН.
По доказателствата, на основание чл. 148 ГПК, съдът
2
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА и ПРИЛАГА допуснатите от съда писмени доказателства,
посочени и представени от страните в препис.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА НОХД № 319/2024 г. на Сливенски окръжен съд,
заедно с приложеното към него ДП 1043/2023 г. на РУ - Сливен, както и
въззивното и наказателно дела по осъществения инстанционен контрол в
наказателното производство.
По искането за назначаване на съдебно-психологическа експертиза
съдът констатира, че с исковата молба не са посочени изследвания или данни,
въз основа на които да е възможно да работи експертът, който евентуално би
бил назначен, като към настоящият момент това искане така, както е
формулирано се явява неотносимо към определени твърдения в исковата
молба. Експертизата е невъзможна при липса на обективни данни, които да
бъдат анализирани. Във връзка с изложеното, съдът отново следва да остави
без уважение.
Относно искането за назначаване на съдебно-медицинска експертиза,
поискана от ответника, съдът намира, че същата е допустима и относима, във
връзка с възраженията въведени с отговора на исковата молба итвърдението,
че смъртта на пострадалия е настъпила не само от причинените в ПТП травми,
но и с оглед на заболяването, по повод на което е бил превозван със
специализирания автомобил – линейка, в тази връзка съдът намира обаче, че
следва да постави само въпросът, формулиран под № 3, а именно: Какво е
било здравословното състояние на Д.Т., както и направените във връзка с това
уточнения.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата за назначаване на
съдебно-психиатрична експертиза, поради неотносимост и липса на
обективни данни за изготвяне на заключение със задачи за изследване
наличието на психични разстройства на ищцата.
ДОПУСКА и НАЗНАЧАВА съдебно-медицинска експертиза, която да се
изготви от вещо лице д-р Т.А.Ч., който след запознаване с приложените в
наказателното производство НОХД № 319/2024 г. на СлОС и ДП № 1043/2023
г. на РУ – Сливен материали и приложени от страните медицински документи,
да отговори на въпроса формулиран под № 3 в отговора на исковата молба, а
именно:
Какво е било здравословното състояние на пациента Д.М.Т., превозван в
специализирания автомобил – линейка, към момента на настъпване на ПТП на
24.07.2023 г. и при наличие на данни за симптоми или заболяване, вещото
лице да отговори по какъв начин са се отразили те върху пострадалия
3
успоредно с причинените травматични увреждания и допринесло ли е такова
заболяване за настъпване на смъртта на пострадалия Д. Ненов Тилев?
Експертизата да се изготви при депозит от 800 лв. вносим на основание
чл. 76 от ГПК от ответника в едноседмичен срок, считано от днес.
АДВ. В.: Водим един свидетел, който моля да бъде разпитан и ще
установява болките и страданията на ищцата.
Съдът ДОПУСКА до разпит водения в днешното съдебно заседание
свидетел, за установяване твърденията в исковата молба, относно търпените
от ищцата страдания по повод смъртта на съпруга й Д.Т..
Съдът ПРИСТЪПИ към разпит на призования за днешното съдебно
заседание свидетел С. Д. С., като СНЕ неговата самоличност:
С. Д. С. - ** г., български гражданин, осъждан, без родство със страните
и техните пълномощници.
Свидетелят ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност, ОБЕЩАВА
да говори истината.
РАЗПИТАН КАЗА: Аз съм водачът на линейката, която транспортира
болен и която е участва в катастрофата на 24.07.2023 г.
Болният, понеже аз и доктора бяхме на визита и като се върнахме в
Бърза помощ в НЗ, колегите го бяха докарали от поликлиниката с инфаркт и
трябваше да се транспортира до гр. Сливен. Аз бях водач на линейка, която е
филиал за Спешна медицинска помощ в гр. НЗ, към ЦСМП Сливен. Бяхме в
НЗ на адрес и като се прибрахме във филиала в НЗ пациентът беше настанен в
манипулационната на легло, правеха му кардиограма и трябваше да се
транспортира по спешност в гр. Сливен, в Кардиология, понеже е с инфаркт.
Ние, с доктора, го качихме на носилката, доктора му включи апаратурата в
линейката и тръгнахме по спешност към гр. Сливен, с включени светлини и
сирени.
Аз не мога да кажа, в какво състояние беше пациентът. Човека не беше
добре. Имаше стягане в гърдите. Докторът като го попита, понеже ние сме
един екип и докторът като го попита и той отговори, че има стягане в гърдите.
Катастрофата стана на разклона за с. Гавраилово. Като се движехме в
колона, по принцип ние шофьорите в бърза помощ не караме точно зад колата,
а малко по-в ляво, понеже някои водачи спират рязко пред нас и отсреща, като
идва кола, няма на къде да се разминем. Отсреща идваха коли, в посока
Сливен имаше коли и от НЗ към Сливен идваха коли, и на разклона ни излезе
отведнъж кола, червена. Аз после разбрах, каква е и се пристрои за разклона
за Гавраилово и аз нямаше накъде, отдясно коли, отляво коли и, за да не се
ударя челно в другите коли, скочих на спирачките, обаче нямаше накъде и се
удрям в задна лява част на предната кола, която ми излезе отпред.
След удара линейката не се обърна, просто леко изви наляво, от удара се
изкриви наляво и аз почуствах силна болка в лявата част на гръдния кош и
4
после се оказа, че имам счупено ребро.
Пациентът беше на носилката отзад на линейката. После като отидохме
да го видим, беше паднал на пода. В задната част той пътуваше сам. Отделен е
от кабината на водача. Беше паднал на пода. Носилката си има странични
прегради, но не ги връзваме пациентите. За седналия пациент има предпазен
колан, за този, които е легнал няма. Тяхното обезопасяване е само с тези
страничните прегради. Понеже докторът беше и той целия в кръв от удара,
докторът също пострада и каза, че е починал пациента. Пациента го намерих
първо аз и след това извиках доктора. Нямаше признаци да е жив. След мен го
прегледа докторът и докторът каза, че е починал.
Аз бях на визита и като се върнахме заварихме пациента в
манипулационната на легло, като му правеха кардиограма, преди да го качим
на носилката. Не знам, дали пациентът се е движел преди това.
Когато го качихме в линейката, човекът беше в съзнание. Докато го
качвахме в линейката комуникацията, по принцип беше за това възможно да
се стигне най-бързо до болничното заведение. С доктора не сме си говорили.
Човекът беше в съзнание, не спеше и не беше припаднал.
СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси. Да се освободи свидетелят.
Със съгласието на страните съдът освободи свидетеля от залата.
Съдът ПРИСТЪПИ към разпит на водения от ищцата свидетел и СНЕ
неговата самоличност.
З.П. С. – ** г., българка, българска гражданска, неосъждана, дъщеря
на ищцата.
Съдът УВЕДОМИ свидетелката за правото й да откаже да свидетелства.
СВИД. С.: Желая да дам показания.
Свидетелката ПРЕДУПРЕДЕНА за наказателната отговорност, която
носи, ОБЕЩАВА да говори истината.
РАЗПИТАНА КАЗА: Ищцата К. и Д. от 27 години са заедно, а от 25
години имат официален граждански брак. Аз не съм дъщеря на Д., аз съм
дъщеря само на К.. Тя е имала предишен брак с моя баща, но вече с Д. бяха 27
години и са семейство официално от 25 години, с гражданки брак.
Спомням си за пътния инцидент. Беше на 24.07.2023 г. Моята майка
беше в Сливен пред Окръжна болница в Сливен, когато й казаха. Носеше му
багаж, понеже го приемаха в болницата. Те отидоха заедно - майка ми и Д.,
отидоха заедно при личната лекарка д-р Миткова в НЗ, отидоха заедно,
понеже той не се чувствал добре. Рано сутринта сигурно е било, аз бях на
работа. Майка ми и Д. живееха в НЗ в къщата на майка, която е наследство от
баба ми и дядо ми. Отидоха при личния лекар, той прави изследване и
преценява и ги насочва към спешна помощ. Пътували са за Сливен да го
приемат в болница. Даже майка ми не е имала неща за приемане в болницата и
беше купила, което трябваше и го чакаше пред Окръжна болница – Сливен, за
да му предаде пантофи и каквото е било необходимо. Тя не е била подготвена
за това, че той ще бъде приет в болницата. Когато са отишли за прегледа при
5
личния лекар той е бил сравнително добре, говорил е. След това майка ми не е
била подготвена и от тук е взела каквото трябва за приемане в болница и
четири часа е чакала пред Окръжна болница, за да й кажат, че има катастрофа.
Това за прегледа при личната лекарка и за приемането му в болница нито в НЗ,
нито в Сливен, аз не съм присъствала, знам събитията от майка ми. Беше
много тежко положението. И на мен ми беше много трудно, защото майка ми,
след този инцидент, нито можеше да спи, нито да яде.
Аз разбрах по телефона, след работа се прибрах и ми се обади по
телефона и ми каза, че има катастрофа, има пътници загинали и между тях и
Димо. Каза, че в момента се намира в Сливен пред Окръжна болница, в много
тежко състояние. Имаме един семеен приятел, който дойде от София, за да
оправи погребението и да й помогне, защото тя беше в много тежко
състояние, понеже трябваше да се вземат документи и понеже катастрофата е
била на път и смътния акт от там.
Живееха заедно и бяха семейство, до последно. С любов и грижа
живееха. Човекът цялата къща и целия двор, всичко сам правеше. Никога
майка ми не е викала майстори за нищо, беше много способен и кадърен
човек. Всяко едно нещо той си го правеше сам. Водната инсталация, всичко
той направи. С любов и много хубаво живееха. Беше човек, който обичаше
книгите, музиката, умееше да меси хляб, научи майка ми да меси хляб.
Живееха здравословно, никакъв алкохол, никакви цигари, никога не е бил
агресивен, такива неща нямаше. Голяма любов беше, много добре живееха.
Това мога да кажа, което знам и което съм видяла.
Двамата живееха сами. Те сами си решаваха нещата в стопанството.
Асми имаше, имат двор, който се полива с мотор, той слагаше мотора и зимно
време го прибираше, сами всичко, между тях нямаше трети лица. Те бяха
истинско семейство. Никога не е имало проблем. Аз съм контактувала и с тях
и съм ходила много често при майка ми и съм свидетел на това нещо, защото
просто никога не е имало нужда нито да се намесвам по никакъв начин, бяха
много добро семейството. Много добър живот живееха. Майка ми разчиташе
само на него, той й даваше пари да си купува дрехи, рокли за всеки един
празник и той разчиташе на нея, защото се допълваха много. И двамата имаха
общи увлечения. Той купуваше книги, обичаха музиката много. Той свиреше
на инструменти, имаше акордеон, учеха езици, просто за възрастта си хора,
които се занимаваха с такава умствена дейност и много добре се разбираха. Те
живееха здравословен начин на живот. Никакъв алкохол, никакви цигари и до
тогава не е имал заболявания, даже през пандемията такива неща да пият
хапчета и да има здравословни проблеми не е имал. Той нямаше проблеми със
сърцето. До тогава не е имало такива индикации. Самата им храна, те бяха
вегетарианци и самия начин на живот, предполагаше, ходеха на сбирки в
Бялото братство, водеха такъв начин на живот, който предполага, че има
някаква грижа за здравето. Той се беше пенсионирал, беше пенсионер преди
да почине, поне едно 3-4 години най-малко, даже може и повече. Тя майка ми
носеше документите и знам, че преди това е работил като началник в
6
циментовия завод смята в Д., там са имали фурна и са работили и след това в
НЗ работеше в мандра дълго време. Беше сериозен работник и сериозен човек
с трудови навици, здравословни навици, мога да го кажа това. Щяха да ходят
на Мадарския конник на екскурзия, тя плачеше майка ми след погребението и
каза, че са имали такива планове. Знам само за това, че щяха да ходят на
Мадарския конник, след като той оздравее. От майка ми го знам.
Майка ми беше в много тежко състояние, като стана на погребението.
Аз преди погребението ходих при нея. Подготвяха погребението с погребална
агенция със семейния приятел, тя не беше в състояние, беше в много тежко
състояние. Всеки ден съм била при нея, но тя беше в много тежко състояние,
тя беше на 9 валидола. Никога досега не съм я виждала. Тя не можеше да
издържа. Предполагам, че бяха ходили при личната лекарка Миткова. Незнам.
Знам само, че беше в много тежко състояние. Не можеше да спи и не можеше
да яде и се наложи половин година след това да я взема при мен вкъщи да
живее и съм ходила всеки ден преди работа, в 6 часа сутринта с нея на
гробищата, понеже беше много горещо, за да може да отиде на гробищата, да
си запали свещта, оставях я вкъщи и след това отивах на работа Оставях я
вкъщи и отивах на работа. Беше много горещо, тя припадаше, беше много
тежко. Тя не можеше да се прости с него, тя просто го обичаше, мъка
изпитваше. Плаче, не може да спи, не може да яде.
Ходихме да вземаме чайове за заспиване, за да може да спи и аз бях
постоянно до нея и я карах в една тетрадка да пише всичко, което е
преживяла, какво иска да му каже, много ми беше трудно и на мен. Опитвах се
да не стигаме до по-тежки хапчета, за да може да се справи емоционално. Тя
не е посещавала психиатър, аз бях до нея и държах да не се стига до
психиатър, за да се справи, защото тя трябваше психически да приеме този
факт и беше много трудно. Сега вече викаме майстори, за да може да си прави
къщата и всички неща, които са необходими, сама си реже лозето, аз съм
понякога до нея. Раздаваме на Задушница, трудно е, защото възрастта й е
доста на 70 г., но аз съм до нея и се опитвам, да може да има, занимава се с
литература, пише поезия, рисува, тя има талант като поет и се опитвам по този
начин да акцентирам и да й дам да може да избяга психически от този свят, да
може да го преодолее. Всичко, което пише и което прави е за Д.. И към
момента спазва всички църковни обичаи, сложи плоча на гроба му, научи се
да прави жито, всичко прави. Тя се промени, че няма кой да се грижи за двора,
че вече викаме майстори, аз съм там, че трябваше всичко, което се правеше и
което чичо Димо правеше, трябва да го прави майстор и викаме майстори. И
при мене идват и при нея идват и всичко заплащаме съответно. Всичко, за
което е необходимо, се викат майстори и където може тя си го прави сама, но
има неща, които са специфични неща и са тежки и са за майстор, няма как.
Това се промени, че няма кой да помага в двора. Нравът й мисля, че не се
промени. Трудно й беше, но тя се занимава с изкуство и аз се опитвам да
насърчавам още повече, за да може да го преодолее. Това за мен е един вид
терапия.
7
Аз живея в НЗ. Те сключиха брак в Д. и живееха там. Те в НЗ живеят от
15 години, от 25 са женени, значи преди това десетина години имат живот в Д..
Аз ходех в къщата там, където живееха в с. ******* и сме ходили на гости. Аз
и моята сестра по една седмица сме били там, когато се ожениха. После в Д.
пак съм ходила. Аз работя в НЗ, но сме се виждали, ходила съм. Когато се
върнаха в НЗ те заживяха в къща на моята майка. Това е нейна къща. Аз си
имам собствен имот и никога не съм живяла в тяхна къща. Те се ожениха
преди 27 години и заминаха за Д.. Аз не съм живяла с тях. Когато дойдоха
преди 15 години в НЗ тогава съм била при тях и вече последните събития,
когато станаха аз отивам, когато има нужда, но в семейния. Аз не живея с
майка ми от 27 години, когато заминаха за Д. с него. До тогава аз живях с
майка си. Аз си живея в къщата на моя баща, а те 27 години, тя отиде да живее
при него в с. *******. Майка и баща ми, когато се разведоха аз да съм била на
24 години. Моя сестра също беше пълнолетна. В последните години преди
смъртта на Д. и двамата бяха пенсионери, а преди това майка ми беше
учителка, но тя се пенсионира като учител много по-рано.
СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси към свидетелката. Не се
противопоставяме да се освободи от залата.
Със съгласието на страните съдът освободи свидетелката от залата.
АДВ. В.: Уважаема г-жо Председател, по повод назначената по искане на
ответника съдебно-медицинска експертиза само искам да допълня, че считам
същото искане за неоснователно, както е неоснователно и назначаването на
такава експертиза, тъй като пак цитирам СМЕ на труп № 7/2023 г., която е
направена по повод смъртта на Д.Т., защото там изрично е посочено, че
установения пресен инфаркт на миокарда на сърцето изрично е посочено, че
не е в причинна връзка с настъпването на смъртта, но дори да беше
установено такова, аз считам, че няма как здравословното състояние, за което
всъщност починалият се е погрижил да потърси лекарска помощ, може да
бъде прието като съпричиняване. По отношение на другия свидетел моля да
бъде разпитан в следващото съдебно заседание, тъй като не успяхме да го
организираме за днес. Моля дан и бъде дадена възможност да водим
свидетеля за следващото съдебно заседание
АДВ. Д.: Други искания, освен тези, които вече са направени и
допуснати, нямам.
Съдът намира, че не са налице условията за преустановяване на
съдебното дирене и следва да се съберат допуснатите до момента
доказателства, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ОТЛАГА делото и НАСРОЧВА съдебно заседание за 10.07.2025 г. от
13:30 ч., за която дата страните се считат редовно призовани, която дата се
8
съгласува с пълномощниците на страните и същите следва да се считат
редовно призовани.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице д-р Т.А.Ч.!
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 11:55 часа.
Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________
Секретар: _______________________
9